Видове туризъм. Класификации

Видове туризъм. Класификации. Активен вътрешен туризъм. Международен туризъм

Необходимостта от разграничаване и групиране на видовете и форми
те на туризма се определя от потребностите както на теорията, така и на
практическата дейност. Познанието, което дава класификацията, доразвива и конкретизира въп
Необходимостта от разграничаване и групира
не на видовете и формите на туризма се определя от потребностите какт
о на теорията, така и на практическата дейност. Познанието, което д
ава класификацията, доразвива и конкретизира въпросите за неговите с
ъдържание и особености. Освен това тя има и друга цел - уеднаквява специ
ализираната терминология за обозначаване и разграничаване на туризма.
Същевременно класификацията не бива да се възприема само като една т
еоретична абстракция. За субекта на регулиране и управление на туристи
ческата дейност е важно да се конкретизират особенос
Без да задълбочаваме научната дискусия по този въпрос ще приемем условно използ
в
ането
на понятията „вид" и „форма" са обозначаване на йерархичното равн
ище на изучавания обект в рамките на класификационната схема
Става ясно
, че на първото равнище стоят признаците, по които групираме конкретните разновидности на туризма, на второто ~ основните видове, а на трето
то -техните подвидове или форми на конкретно проявление. При тази логи
ческа постройка на класификационната схема е възможно в определени
случаи да липсва междинно равнище (подвид).
Литературният преглед отн
осно историята на въпроса за класификацията на туризма показва съществув
ането на многобройни и различни по сьдържание опити да се обозначат и
характеризират видовете и формите а явлението. Независимо от динамичн
ите промени и различията в тази част от теорията за туризма е възможнС
тава ясно, че на първото равнище стоят признаците, п
Според първия признак - национална принадлежност на туриста - се разграничават
:
вътре
шен (национален) и външен (международен) туризъм.При първия жител
и на една страна пътуват в нея и не напускат границите й, докато при вто
рия лица, които не са жители на страната, осъществяват туристически посещения в нея. В зависимост от посоката им на движение международният
туризъм е входящ и изходящ. Входящият се обозначава и като активен, а
изходящият, като пасивен международен туризъм поради влиянието им
съответно върху приходната и разходната част (актива и пасива) на пл
атежния баланс на страната.
В литературата по география на туризма разгл
ежданите два вида туризъм се разграничават и според отдалечеността и
териториалния обхват на пътуването: вътрешният - на местен и далечен,
а външният - на вътрешно-регионален, междурегионален (континентален)
и междуконтинентален. Необходимо е да отбележим отн
Рекреативен (ваканционен) туризъм. Това е най-масовият и общодостъпен съвремен
е
н вид
туризъм. Удовлетворява потребности от почивка, рекреация (възста
новяване на физическите и психическите способности на организма), двига
телна активност, развлечение и други подобни. Практикува се в две основни форми - летен (обикновено на море или планина и зимен (по правило н
а планина за практикуване на масови зимни спортове). В зависимост от д
оминантата в потреблението или характера на туристическото място то
й може да се практикува комбинирано като спортно-, лечебнорекреативе
н, селски рекреативен и пр.
Спортен туризъм. Пътуването и престоят при н
его, за разлика от рекреативния, са мотивирани от участие в или съпреж
ивяване на конкретна спортна проява или организирано спортно събитие
(състезание, олимпиада, световно първенство). В зависимост от това т
ой има две основни форми на проявление: активен и па
Деловият туризъм обикновено се систематизира в четири основни форми: класически
,
конгр
есен, панаирен и инсентив-туризъм. Класическият се свързва с кра
ткотрайни пътувания с търговска, политическа или друга служебна цел (ком
андировка). С термина „конгресен туризъм" се обозначават пътувания за участие в конгреси, симпозиуми, конференции, семинари, работни срещи и
др. Панаирният туризъм заема все по-голям дял в общото туристическо по
требление, поради което вече му се отделя специално място. Свързва
се с пътувания за делово участие (като изложители или посетители) на
панаири и изложения. Инсентив туризмът се развива през последните две де
сетилетия като форма и средство за стимулиране на работници и служител
и във фирми и организации. Финансира се от работодателя и се организ
ира и провежда по специална програма, която включва както развлекателн
и или рекреативни, така и делови елменти (работни ср
На практика е възможно отделяне на многобройни видове и форми на туризма по раз
г
леждан
ия признак, като се има предвид разнообразието от транспортни сре
дства, с които може да се осъществи пътуването. Основните от тях са: ав
томобилен (туризъм с автомобил), влаков (туризъм с влак), корабен (туризъм с кораб) и самолетен (туризъм със самолет). Допълнително извън или
в рамките на тези видове могат да се прибавят: велосипеден, мотоцикле
тен, автобусен, яхтен, туризъм с вертолет, подводница, балон и т.н
.
Четвъртият класификационен признак се свързва със заведението за на
станяване, в което се организира и осъществява основната част от престо
я на туриста. И тук разнообразието от видове туризъм е изключително го
лямо, затова ще отбележим само основните от тях: туризъм в хотел (мо
тел), туризъм в бунгало или къмпинг (къмпингов туризъм), туризъм в пан
сион (частна квартира), туризъм във ваканционно (вил
Селски туризъм. Развива се сравнително отскоро като алтернатива на засилващата
с
е урба
низация. За него е характерен девизът „Назад към природата и неп
одправения начин на живот". Основни фактори за увеличеното търсене на се
лския туризъм е екологично чистата среда и оригиналният бит на селото. Предпочита се предимно от семейства. Проявява се в различни форми: в с
елски дом, в селски двор, в селска местност. Като специфична негова фо
рма се развива и аграрният туризъм, при който акцентът на мотивация
та пада върху възможностите на туриста да участва в ежедневната селск
остопанска дейност на посещаваното място.
Градски туризъм. Характерът на
съвременния град като туристическо място го определя като привлекате
лност за различно мотивирани видове туристически пътувания; културно
-познавателни, делови, лечебни, спортни и др.
Шестият признак в основ
ната класификационна схема на туризма е продължителн
Осмият класификационен признак е свързан с категорията (стандарта) на туристич
е
ското
потребление. Според него се разграничават обикновено два основни
вида туризъм: масов и луксозен (елитарен). Първият се характеризира с п
о-нисък стандарт и цена, практикува се от широк кръг участници. Вторият е сравнително по-ограничен по обхват, индивидуално насочен и високос
тандартен по качество и цена на продукта.
Деветият разграничителен при
знак е възрастовият състав (структура) па участниците в туристичес
кото пътуване. Според него в теорията и практиката са се обособили т
ри вида туризъм: детски, младежки и за възрастни (туризъм на „третата въ
зраст"). Всеки от тях се разглежда в зависимост от особеностите в изис
кванията и потребителското поведение на отделните възрастови групи, п
оради което основната възрастова група отсъства като признак за разгра
ничаване. Като детски се обозначават туристическите
Транспортен туризъм. С този термин се обозначават пътуванията,при които основн
а
та час
т на туристическото потребление се осъществява в пространствените
граници на транспортното средство.Типичен тук е круизът"(корабен, влако
в, самолетен) или пътуването в ротели (хотели наколела), автотуризъм с каравана и др. При всички тези случаи туризмътима отношение както къ
м използваното транспортно средство, така и къмзаведението за настаняв
ане.
Маршрутно-познавателен (обиколен). При него се препл
итат както мотиви, така и външни признаци, които определят характера
на туристическото пътуване.
Семеен туризъм. Има отношение както към въ
зрастовия състав, така също и към броя на участниците като основни при
знаци за класификация.
Специализиран туризъм. Терминът се появява сра
внително късно вследствие стремежа към търсене и предлагане на индивид
уално насоче- ни туристически продукти. В случая най
Наред с обогатяване съдържанието на туризма като явление причина за поява на те
р
мини н
еологизми е и промяната в общата философия на туристическото потр
ебление и поведение. Стремежът на съвременния турист за връщане назад к
ъм чистата природа води до поява на обозначението „зелен" туризъм. Търсенето на други, различни от традиционните възможности за организиран
е на ваканцията, „ражда" понятието алтернативен туризъм. Преодоляване
то на отрицателните въздействия на съвременния масов туризъм върху
природната и социалната среда се свързва с понятия като устойчив „не
жен"„груб" туризъм и др.1

1 Въведение в туризма, Нешков,М.,
и др. Варна, 2007.

11 Въве
дение в туризма, Нешков,М., и др. Варна, 2007.