Визуални технологии за статично изображение

4. Визуални технологии за статично изображение
(2 учебни часа)

I. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

1. Образователни технологии, свързани с аудиовизуалните и информационните технологии
Развитието на съвременна технология на обучението очертава прилагането на нови подходи и високоефективни методи, които се опират на възможностите на аудио-визуалните и компютърни информационни технологии.
Нагледност, онагледяване и моделиране в съвременното обучение
Класическото схващане за нагледност има философска основа сенсуализма. това схващане е елементарно и неточно - то не отразява факта, че образуването на понятията е обществено-исторически, а не индивидуални-психологически процес. Нагледността трябва да се разбира като необходимия за мисловната дейност запас от жизнени представи, които първата степен на абстракция превръща във "вътрешна нагледност". При използването на различни нагледни средства в обучението става поетапно абстрахиране - на основата на вътрешната нагледност се извършва последователен преход към по-висока степен на абстрактност. В съответствие със закона за отрицание на отрицанието формулираната вътрешна нагледност се отрича от поредното, по-високо равнище на абстракция. Така мисловната човешка дейност се извършва по затворения цикъл нагледно - абстрактно - нагледно.
Ако са отстранени несъществените, частните страни на дадено явление и даден процес и е създаден абстрактен модел, който се използва като изходно начало за абстрактно мислене, нагледността придобива ново измерение и мисловната дейност се извършва по видоизменения затворен цикъл абстрактно - нагледно - абстрактно. За нагледността е по-характерно движението на мисълта от конкретното към абстрактното, то за онагледяването е по-присъщо движението на мисълта от абстрактното към конкретното, от теорията към конкретно-нагледния й израз.
В зависимост от съотношението между конкретното и абстрактното в познавателния процес могат да се разграничат няколко вида онагледяване. Всъщност в съвременната дидактика като нов принцип се очертава съчетаването на абстрактното с нагледността.
Могат да се приемат като основни следните видове нагледност: натурална, образна (предметно-образна и словесно-образна) и абстрактно-символична (условно-изобразителна).
Натуралната нагледност за учебните предмети от хуманитарния цикъл е нагледност, реализирана с предмети и обекти от материалната култура или чрез непосредствени наблюдения на социалните процеси и явления.
Образната нагледност в същността си е изобразителна информация предимно за външната страна на изучаваните обекти, процеси и явления - аудио-визуални иконични съобщения (фотоси, кинокадри, видеозаписи и т.н.). Този вид нагледност облекчава мисловния процес, особено при изучаване на явления и процеси, недостъпни за непосредствено наблюдение. Същевременно образната нагледност е източник на емоции от морално и естетическо естество.
Абстрактно-символичната нагледност, която представлява съобщенията чрез знаци-символи (схеми, диаграми, графики, логически структури и т.н.) Най-пълно съответства на научната задълбоченост на обучението в горния курс - тя развива абстрактно-логическото, теоретичното мислене на учениците. Създаването на този тип нагледност е свързани с известно формализиране на учебното съдържание.
Целесъобразността на всеки вид нагледност изисква строго обосноваване - в зависимост от характера на конкретното учебно съдържание, възрастовите особености и състава на учебната аудитория. Тези съображения трябва да се имат предвид и при избора на съответна информационна технология.
Моделирането в обучението е тясно свързано с нагледността и онагледяването. То изпълнява същите важни познавателни функции - илюстративна, описателна, обяснителна и евристична, т.е. функции както на равнището на сетивното познание, така и на равнището на абстрактното мислене.
Под модел се разбира някакъв реален обект, който служи за изучаване на друг обект - оригинал или по-елементарна система, която се използва като заместител на по-сложна система (оригинал). Модел изобщо няма - той винаги е свързан с конкретен оригинал и служи за изучаването му по пътя на аналогията. Моделирането може да предхожда създаването на оригинала (при проектирането).
В многообразието от модели може да се направи разграничение според степента на абстрактност. Пространствено и физическите подобните модели са конкретни, образно-знаковите - смесени (конкретно-абстрактни), а знаковите символни модели - абстрактни. Към последните се отнасят словесните и математическите модели, създадени съответно с естествените и изкуствените езици. По-висока степен на точност, постигана при моделирането с помощта на математическата знакова система, позволява в математическите модели да се извършва манипулиране с модела, като се изменят или подменят отделни негови елементи. Така моделът от описателен става функционален и може да бъде обстойно изследван при търсенето на оптимално решение. Изследват се голям брой варианти не само за да се проверят всички възможности, но и за да се изгради широка основа за мисловните процеси при търсенето на "модела-решение".
Знакови символниИзразени чрез символни знакови системи

Образно-знаковиСхеми, чертежи, карти и др.

Хипотетични модели, идеализирани или представени с иконични знаци обекти
Образни

Структурни
Физически подобниМеханично, електрическо или друго физическо подобие с оригинала

Функционални

Пространствено подобниМакети, мулажи и др.
Структ.-функционални

Фиг. 4.1. Видове модели

Процесът на дидактическо моделиране обхваща четири етапа: 1) формиране на образа на моделирания обект на основата на познанията и абстрактното мислене; 2) преход от образа към модела чрез сложен синтез от преработване на информация за обекта, аналогии и интуиция; 3) познавателен етап - проверка и корекция на създавания модел чрез "мислен експеримент", и 4) търсене на мястото на създадения и проверен модел в системата от известни модели и системи от по-високо равнище. Моделирането е един от дидактическите методи, които осигуряват стабилен преход от равнище знания, умения и навици към второто равнище - интелектуално развитие на учащия.
Програмирано обучение, проблемен подход и дидактическо програмиране.
Програмирано се нарича обучението, което протича по специално съставена учебна програма чрез разделяне на учебния материал на малки взаимносвързани стъпки (порции, дози), като за всеки обучаван се осигурява индивидуален темп на работа с програмата при непрекъснато, включено в нея, контролиране на усвояването й. Или, програмираното обучение се извършва по оптимални програми и с оптимално управление на учебния процес.
Програмираното обучение е резултат от критичен анализ на традиционното обучение и опит да се отстранят недостатъците на последното по отношение на обратната връзка.
Традиционното групово обучение може да се представи с опростен кибернетичен модел(фиг. 4.2). Правата връзка се осъществява от преподавателя с всички учещи едновременно, тя е непрекъсната. Обратната връзка се прекъсва - не е възможно своевременно да се получи обратна информация от всеки учещ. Преподавателят не е в състояние навреме да открие неточностите и непълнотите в усвояването на предаваната информация и да ги отстрани.
Максимален ефект се постига при индивидуалното обучение (фиг. 4.3.). Преподавателят излага определен материал и в непосредствена беседа с учещия установява как се разбира и усвоява този материал. Темпът на поднасянето му се диктува от индивидуалните качества и възможности на учещите. Така при индивидуалното обучение се осъществява непрекъснато управление на учебния процес.
ПреподавателУчещ

ПреподавателУчещ Права връзка Права връзка

Обратна връзка Обратна връзка

Фиг. Групово обучение Фиг. Индивидуално обучение

При програмираното обучение съществува планиран от преподавателя системен обмен на информация между програмата и всеки учещ от групата (фиг. 4.4). В програмата е заложен алгоритъм, който управлява усвояването на всяка стъпка в определена последователност и същевременно ръководи действията на учещия, необходими за това усвояване.
Информационния обмен между програмата и учещия включва три етапа:
представяне на учещия на определена стъпка учебен материал, включваща и изпълнение на съответната задача;
изпълнение на задачата;
информация (оценка) за работата на учещия и указания за следващите негови действия.
От модела на фиг. 4.4 се вижда, че с програмата-посредник между преподавателя и учещите груповото обучение в известна степен се приближава до индивидуалното. Между всеки учещ и програмата има вътрешна обратна връзка, чрез която се осъществява самоконтрол в обучението. Обратната връзка между учещите и преподавателя се нарича външна обратна връзка. За реализиране на програмите се използват специално разработени печатни пособия (програмирани тетрадки или учебници) или технически устройства.
ПреподавателУчещПРОГРАМА

Права връзка
Права връзка

Обратна връзка Обратна връзка

Фиг. Програмирано обучение

Дейността на учещия се определя от последователността в изложението на програмирания материал, т.е. от организацията на неговото поднасяне. Според характера на тази последователност се различават линейни и разклонени програми (учебни алгоритми).
Линейни се наричат програмите с предварително строго определена последователност в изложението на материала. Те се разделят на два вида:
Програми с пряко преминаване от една стъпка към друга независимо от качеството на усвояване на предходната стъпка (фиг. 4.5а);
Програми със задържане на предходната стъпка, докато се изпълни правилно задачата (фиг. 4.5б).
АБВ

а

АБВ
б

Фиг. Модели на линейна програма:
а) програма с пряко преминаване от една стъпка към друга;
б) програма с възможност за задържане на предходната стъпка.

При линейните програми се разчита на самоконтрола на учещия - ако е допуснал грешка, той сам трябва да търси причината за нея. За самоконтрол при линейната програма с пряко преминаване се дават готови правилни отговори. При програмите с връщане се използва избирателен принцип (множествен избор) - към контролния въпрос за всяка стъпка са дадени няколко възможни отговора, от които верен и точен е само един. Учещият може да премине към следващата стъпка само ако намери верния отговор на предходната. В линейните програми се индивидуализира само темпът на усвояване на материала. Неговото съдържание е еднакво за всеки учещ.
Разклонени са програмите с изменяема последователност в зависимост от отговорите на учещите. Опростен модел на такава програма е показан на фиг. 4.6. Използва се избирателният принцип за контролиране на обучението. При избиране на неправилен отговор учещият се отправя по някой от клоновете на програмата за допълнителна информация, след което се връща отново към основната стъпка При избиране на верен отговор учещият преминава към следващата стъпка без допълнителна информация - разклонената програма става линейна.
При разклонените програми се индивидуализира не само темпът на обучение, но и учебното съдържание. В зависимост от индивидуалните си качества и предварителни познания всеки учещ преминава по собствен път цялата програма.
Ефективността на програмираното обучение се определя от следните възможности, които дава обучаващата програма:
всеки учещ работи активно с учебния материал през цялото време на обучението;
знанията на учещите се проверяват непрекъснато, като се дават указания за грешките и начина за допълване на пропуснатите и неизяснени фрагменти;
темпът на обучение е индивидуализиран, т.е. всеки учещ работи над всяка стъпка от програмирания материал, докато я усвои в изискваната степен.
АБВа1а2б1б2б1

Фиг. Модел на разклонена програма:
А, Б, В - основни стъпки;
а, б - допълнителни стъпки
Силно разклонени (адаптивни) са програмите със сложен алгоритъм, който адаптира учебното съдържание към индивидуалните възможности на учещия. Високата степен на индивидуализация осигурява възможно най-голяма ефективност на обучението.
Посочените схематични модели за програмиране могат да имат съществено различна реализация в зависимост от