Вниманието – главно условие за ефективна учебно-възпитателна дейност

Вниманието – главно условие за ефективна учебно-възпитателна дейност

Вниманието се дефинира като неволева или волева насоченост и съсредоточеност на психичната дейност към определен обект. Тази насоченост и съсредоточеност на психическата дейност е „работно състояние” на съзнанието с интегрално значение за резултатите от дейността на човека. В този смисъл, то не е отделен психичен процес, а придружава всички останали форми на активна психична дейност, като им осигурява по-голям или по-малък резултат. Подобна особеност на вниманието е важно условие за оптимално сетивно и логическо познание в процеса на обучението.
Докато при възприемането се преработва разнообразна информация, постъпваща отвън и отвътре, то вниманието филтрира само онази част от нея, която реално може да бъде обработена. Това налага раздробяване на информацията според възможностите на обработващата система. Едновременността е изключение, а селекцията на информацията съобразно потребностите и интересите на личността - правило.
Вниманието като задължително условие за всяка психична дейност протича в три форми: неволево /пасивно/ внимание, което осигурява съсредоточаване на психичната дейност чрез силата и значимостта на сетивните качества на предметите, явленията и процесите, към които тя е насочена; волево /активно/ внимание, което съсредоточава психичната дейност чрез волевите усилия и мотивационната система на личността; следволево/ внимание, което осигурява съсредоточаване на психичната дейност чрез подбудителната сила на привичките и увлечеността на личността в съответната дейност/.
За ефективността на учебно-възпитателния процес имат значение и трите форми за насочване и съсредоточаване на психичната дейност. Това значение на вниманието се проявява чрез функциите му да приема и да пропуска информация за усвояване от учениците в процеса на обучението и възпитанието. Вниманието осигурява приемане и пропускане на информация последователно или едновременно в зависимост от интересите, мотивите, установките на учениците и от целите, които учителят поставя и реализира в конкретния учебно-възпитателен процес. Последователността при приемане и пропускане на информацията се определя от значимостта на непосредствените свойства и качества на изучавания обект /при неволево внимание/ или от значението и смисъла, който има изучаваният обект за личността /при волевото внимание/. Едновременността в приемането и пропускането на информацията е възможна само при волевото и следволевото внимание, и то при условие че едното действие е частично или напълно автоматизирано.

Качества на вниманието с особено значение за учебната дейност
Ограничеността на приемането на информация в рамките на „полето на вниманието” определя редица негови основни характеристики, без които не е възможна цялостната дейност на субекта, в т.ч. и учебната дейност на ученика.
Устойчивостта се изразява в продължителното задържане на вниманието върху един и същ обект, върху една и съща задача. Това може да се постигне, както чрез неволево, така и чрез волево съсредоточаване. Разбира се, трябва да се има предвид, че първите колебания настъпват в първия случай само след 2-3 секунди, а във втория - след няколко минути. Съотношението между едното и другото в учебния процес зависи от възрастта на учениците. Колкото по-големи са учениците, колкото са по-различни техните интереси и воля, толкова по-голямо е участието на волевото внимание, толкова по-развита е неговата устойчивост. Ако за първокласниците това са 13-14 минути, за четвъртокласници - 21-22 минути, то за дванадесетокласници това са 34-35 минути. Без съмнение, този възрастов капацитет има особено значение за обучението. Учителят знае, че след този период настъпва умора, която може да се намали само чрез някаква форма на почивка. В това отношение, арсеналът, който се използва, е твърде голям. Други средства за възвръщане на вниманието няма: не помагат нито закани, нито обещания, нито заплахи.
Концентрацията се изразява във висока степен на съсредоточаване на вниманието при увеличена интензивност на конкурентен сигнал. Концентрацията има за основа възбудата в доминиращо огнище при едновременно задържане в останалите зони на мозъчната кора. Възникването на такава противоречива ситуация се съпровожда с голямо нервно и психично напрежение, което води до умора поради възрастовия капацитет. Такива ситуации в учебния процес следва правилно да се дозират и силно да се мотивират. Типичната ситуация е позната като устойчивост на вниманието в условия на конкурентни дразнители. Концентрацията на учениците през шестия час, когато те са силно изгладнели /гладът е конкурентен дразнител/ изисква напрежение, което ги уморява по-рано от нормативните им възможности. Ясно е, че мерките за четвъртокласниците срещу умората следва да се вземат, не към 21-та минута, а значително по-рано - след 16-17 минути.
Разпределеността се изразява в способността на субекта да държи в центъра на своето внимание определен брой разнородни обекти едновременно. Изследванията на Вундт показват, че всъщност става дума или за бърза смяна на един с друг вид дейност, или за съчетаване на един вид съзнателна психична дейност с други, в различна степен автоматизирани дейности. Да се иска от нетрениран човек да върви по тясна греда и едновременно да решава математическа задача е безпредметно, но това е напълно възможно за тренирания гимнастик. Изводът има принципно значение: натрупването на богат фонд от автоматизирани действия - навици и умения, създава в крайна сметка възможност за освобождаване на съзнанието от тези действия, за по-голяма разпределеност на вниманието. Независимо от митовете за смайващо висока разпределеност на вниманието, масата от населението може да извършва едновременно само две действия – едното от които да е автоматизирано до такава степен, че да не изисква участие на съзнанието. Този факт има практическо значение за правилно разпределение на задачите, които учителят поставя на групите ученици в слети класова.
Превключваемостта се изразява в скоростта на прехода от една към друга дейност. Това качество обуславя не само разпределеността на вниманието, но има далеч по-голямо значение за цялостното поведение на субекта. Често срещащата се разсеяност на вниманието всъщност се дължи на лоша превключваемост, на невъзможността на човека да се освободи от съсредоточеност върху особено важни за него мисъл или дейност. Широко разпространени са анекдотите за разсеяни учени, които заради своята дълбока съсредоточеност върху научни проблеми, изпадат в комично положение в обикновени жизнени ситуации.
За учебно-възпитателната практика е важно, макар и твърде общо, следното: внимателно и търпеливо формиране на оптимално отношение между силата на неволевото и волевото внимание у всеки ученик, макар той да носи белега на своите наследствени предразположения.
Вниманието е задължително условие за протичане на всяка психична дейност, в това число и на познавателна дейност. Трите вида внимание обаче /неволево, волево и следволево/ имат различна роля и място в учебно-възпитателния процес, в обществено-трудовата практика на зрялата личност. Следователно, те трябва да бъдат постоянна цел на учебно-възпитателната работа още в училището. Но като средство за ефективност на учебно- възпитателния процес и особено като фактор за развиващия характер на обучението, те имат решаващи функции и неизмерими възможности. Както от теоретическа, така и от практическа гледна точка е изключително важно чрез кой вид внимание се осигурява успешна познавателна дейност в обучението. Тъкмо подборът и опората на всеки от тях, съобразно конкретните възрастови, индивидуални и др. условия, са част от онази творческа дейност, за която учителят може да получи най-общи насоки, но не и конкретни напътствия. Тази обща насока може да се изрази в следното :
постепенно снижаване функциите, ролята и мястото на неволевото внимание в различните училищни степени. Най-голяма роля и неизбежно участие и присъствие има то в предучилищната възраст и в първите класове на средното училище. В тази възраст не е достигнато съответно равнище на развитие на волята, за да се осъществи съсредоточаване психичната дейност в обучението чрез волево или следволево внимание. Когато това равнище е достигнато, връщането към средствата на неволевото внимание задържа цялостното развитие на личността на ученика. Превръщането на учебния процес в забавление, с оглед да се осигури на всяка цена внимание, е противопоказно за развитието на учениците.
Разсейване на вниманието може да се допусне, както при ученици с развито, така и с неразвито волево внимание. Причините за такова разсейване са известни: сухото изложение на учебния материал, несъобразеният учебен материал с възможностите на учениците, умората, намалената трудоспособност по здравословни причини и др. Ето защо са необходими условия, които да изключват подобни причини и да осигуряват съсредоточеност на вниманието, т.е. съсредоточеност на психичната дейност на учениците върху конкретния учебен материал и заедно с това - развитие на висшите форми на вниманието - волевото и следволевото внимание. Включването на учениците в практическа познавателна дейност, подходящото мотивиране на целта на познавателната дейност; напомнянето на правилата за съсредоточаване на вниманието върху важни моменти от познавателната дейност; благоприятната ергономическа обстановка, при която се извършва познавателна дейност; подходящото настроение и психологическа атмосфера, са част от условията, от които зависи вниманието на учениците.

Пътища за развитие на вниманието
Изброените условия обаче не изчерпват практическите похвати, които учителят трябва да използва, за да осигури внимание на учениците върху това, което той иска. Необходимо е още :
Да се отстрани монотонността в учебния процес, която снижава работоспособността и вниманието на учениците. Не само монотонността и темпото на учебния процес, но и постоянният шум на различни прибори, прекаляване със слуховата информация и т.н., значително снижава вниманието на учениците;
Необходимо е ефектно начало на учебния процес. Парадоксалният случай, дискусионното начало, впечатляващият пример или демонстрация и т.н. са само част от похватите, които привличат вниманието на учениците върху учебните задачи, които ще се решават;
Необходимо е „изкуствено” да се направи привлекателно онова, което по природа е непривлекателно, а онова, което е неинтересно - интересно. Това се налага от установения факт, че неинтересният учебен материал може да се овладее само чрез волево внимание, което е свързано с голямо нервно-психично напрежение;
Необходими са грижи не само за вниманието на класа в урока, но беседа с отделния ученик. Ясно е, че най-напред той трябва да се „ изведе” от собствените му проблеми, към които е насочено неговото внимание, за да се включи в решаването на интересуващите учителя задачи.