Водното богатство на моята родина- езера, минерални извори и Черно море

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ„АНГЕЛ КЪНЧЕВ“
Факултет: ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Специалност: ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА

План-конспект
Дисциплина: Методика на обучението по Човекът и обществото
Тема: „Водното богатство на моята родина- езера, минерални извори и Черно море“
Клас: III

Изготвили: Проверил:
Евелин Каменова проф. д.н. Ю. Дончева
Факултетен номер: 206429 гл. ас. д-р Е. Иванова
Специалност: ПНУП
Филиал гр. Видин

Видин, 2022
I.Учебна дисциплина: „Човекът и обществото“
II. Глобална тема: „Човекът и неговата среда“
III. Тема: “Водното богатство на моята родина- езера, минерални извори и Черно море”
IV. Вид на урока: За нови знания
V. Цели и очаквани резултати от урока:
А) Образователни цели и очаквани резултати:
-да се усвои съдържанието на понятията езеро, минерален извор, море, язовир;
- да се усвоят знания относно големината и появата на водните източници и да се формират знания за описването им;
Б) Развиващи цели и очаквани резултати:
- да се формират умения за сравнение между видовете водни източници;
- да се формират пространствени представи за разположението на водните източници;
- да се продължи формирането на умения за работа с географска карта;
- да се продължи формирането на знания за четене на таблица и групиране по признак;
В) Възпитателни цели и очаквани резултати:
- да се формира чувство за любов към природата;
- да се формира желание за опазване от замърсяване на водните източници;
VI. Компетентности като очаквани резултати от обучението
- Назовава имената на най-големите български реки;
- Прави разлика между река, езеро и море;
- Описва формирането на различните водни източници;
- Описва основни характеристики на природните обекти;
- Ориентира се по цветовете на географската карта за местоположението на природни обекти;
- Съставя устни и кратки писмени описания на географски обекти;
- Разбира необходимостта от опазване от замърсяване на водните източници;
VII. Понятия: езеро, минерален извор, море, язовир
VIII. Ключови компетентности:
-Умения за учене;
-Социална и гражданска компетентност;
-Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт;
IX. Междупредметни връзки:
- Български език;
- Човекът и природата;
- Изобразително изкуство;
- Математика;
X. Методи, средства, похвати: беседа, разказ, обяснение, работа с учебник, работа с географска карта, интерактивни методи
XI. Предварителна подготовка:
-предварително са подготвени работни листи;
-на дъската е закачена географска карта;
-предварително е подготвен видеоматериал;
XII. Материали и дидактически средства:
-Учебник по „Човекът и обществото“ на издателство „Просвета плюс“ за III клас, С. Цветанска, Е. Михайлова, М. Султанова, М. Радилова;
-Учебна тетрадка по „Човекът и обществото“ на издателство „Просвета плюс“ за III клас, С. Цветанска, Е. Михайлова, М. Султанова, М. Радилова;
-Книга за учителя по „Човекът и обществото“ на издателство „Просвета плюс“ за III клас, С. Цветанска, Е. Михалова, М. Султанова, М. Радилова;
-Тетрадка за работа в клас
- Видео материал на тема „Водите на картата на България“ по „Човекът и обществото“ за III клас, собственост на academico
( )
-Работен лист;
XIII. Структура на урока:
Подготвителна част- актуализация на знания:

Преди началото на часа, учителя поставя на дъската географска карта на България, която ще бъде необходима за провеждането на часа. По-любопитните ученици, могат да я разгледат преди началото на часа.

След като учителя поздрави учениците в началото на часа, се започва беседа на тема „Водно богатство“- какво разбират учениците под израза „водно богатство“ и с какво свързват неговото значение. Учителят обяснява, че водното богатство са всички водни източници- езера, реки, язовири и морета, които една страна притежава. Водното богатство на България е езерата, реките, язовирите и Черно море. Учителя пита дали учениците познават някой воден източник и ходили ли са в близост до някой, като с този въпрос беседата продължава. Ако някой ученик, каже че познава или е бил до воден източник учителя показва на всички ученици, къде точно се намира върху картата. Така при показването им на картата, всяко място посочено от учителя е в син цвят, което ще се упомене по-натам в урока. Преди да започне същинската част от урока, учителя разяснява значенията на новите понятия- езеро, минерален извор, язовир и море. Езерото е голямо количество вода, която не тече в определена посока,а „стои“ на едно място и от всякъде е заобиколена от земя. Минерален извор е мястото, от което от земята извира минерална вода. Язовира е създадено от човека изкуствено езеро, което се загражда от едната си страна със стена, която спира изтичането на многото вода, а пропуска малки количества, нужни на хората за техните нужди. Морето е голямо пространство/място, запълнено със солена вода. По време на обяснението, учителя показва примери на картата.

У: „Сега нека си запишем и плана на урока. Заглавие: „Водното богатство на моята родина- езера, минерални извори и Черно море“. Първа точка: „Езерата в България.“. Втора точка: „Нашето подземно водно богатство.“ и трета точка: „Черно море-„морската врата“ на България.“.“

Същинска част- ход на урока

Хода на урока започва със записване на новата тема в тетрадките за работа в клас и записване на плана на урока. Учителя започва работа по първа точка от плана на урока, като по време на целия урок едновременно обяснява и показва на географската карта.

У: „Високо в планините Рила и Пирин природата е създала група от езера, които наричаме „сините очи на планината“. Това са езерата Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро. Всяко от тях получава името си заради негова особеност. Езерото Сълзата, се нарича така заради прозрачните си води и се намира най-високо. Окото носи името си, заради формата му наподобяваща око. Езерото Бъбрека, прилича на човешкият орган бъбрек, който се намира в коремчетата ни. Езерото Близнака се нарича така, защото се състои от две части, между които има тесен и плитък поток. Езерото Трилистника се нарича така защото има неправилна форма. Най-плиткото езеро от тях е Рибното езеро, а най-ниско разположеното е Долното езеро. На брега на Черно море от север на юг има разположени много езера, сякаш морето ни има своя огърлица. Най-голямото от тях е Бургаското езеро, разположено до град Бургас, а най-дълбокото е Варненското езеро, разположено до град Варна. По поречието на плавателната река Дунав, има разположено само едно езеро и това е езерото Сребърна. Там хората са направили резерват- защитено място, за редки животни и птици. Освен тези естествени езера, създадени от природата има и такива изкуствено създадени от човека. Това са язовирите. Те се създават, за да осигурят питейна вода на населението, да подсигурят вода за поливане на насаждения или да се използват за производство на енергия. Тази така наречена язовирна стена, която хората изграждат, задържа водата от преливане. Най-големият язовир в нашата страна е язовир Искър. Той е разположен на река Искър.“

Работата по втора точка от урока започва с въпроса дали учениците са запомнили какво значи минерален извор.

У: „Както казах в началото на часа, минерален извор е водата, която извира дълбоко от земята. Тя обикновено е топла и е много лековита. Много болни хора, ходят на такива минерални извори, за да се лекуват с помощта на водата. Такива минерални извори има из цяла България и също са част от нашето водно богатство. Най-известните от тях са край Велинград, Хисаря, Банкя, Девин и други.“

Продължава се с работа по трета точка от плана на урока.

У: „Най-голямото ни водно богатство е нашето море- Черно море. То е нашата морска врата към света, защото плавайки по него може да се достигне до различни места от света. То се намира на изток и както виждате е доста голямо, почти четири пъти по-голямо от България. Гледайки картата всички виждаме, че на места е оцветено с много тъмно син цвят, а на места с по-светъл. Това е така, защото по бреговете водата е по-плитка, а навътре е по-дълбока. Колкото е по-плитко, толкова по-светло синьо ще се използва, а колкото е по-дълбоко морето, толкова по-тъмно синьо ще се използва. Водата в него е солена, но не толкова колкото в другите морета по света. Всички ние знаем, че в морето живеят делфини и други морски животни, но те не живеят много на дълбоко, защото там има отровен газ, който може да ги убие. Така както този вреден газ може да унищожи морските обитатели, така и ние можем да унищожим нашето Черно море, ако не го опазваме. Когато ходим на плаж, не трябва да изхвърляме боклуците си по брега и по плажа, защото когато има големи вълни всичките ни боклуци ще попаднат във водата. Не трябва и да изхвърляме отрови и други опасни течности във водата на морето, защото така не само ще го замърсим, а може и да натровим морските обитатели.“

У: „Сега ще ви пусна едно кратко филмче, относно водите на картата на България, а после ще го коментираме.“

Учителя пуска видеоресурса, като след края му задава въпроси на учениците свързани с него и урока.

Къде в миналото хората са изграждали своите домове и защо?
Запомнихте ли коя е най-дългата река в България?
Коя е най-пълноводната река у нас?
Коя е единствената плавателна река?
Колко моста са изградени над река Дунав?
Каква е трудовата дейност на хората около водните ни ресурси?
Отговаря се, че в миналото хората са изграждали своите домове около водни източници. Правили са го, за да могат да се изхранват и да използват водата за поливане на насаждения. Най-дългата река в България е Искър. Най-пълноводната река в България е Марица. Единствената плавателна река в България е Дунав. Над река Дунав има изградени два моста. Трудовата дейност е свързана с риболов, корабостроене, корабоплаване. туризъм, добив на морска сол.

След като учениците отговорят на въпросите, се започва работа в учебна тетрадка.
В първа задача, учениците трябва да съединят частите така, че да се образуват верни изречения и да оцветят частите на всяко изречение в еднакъв цвят. Ученици работят самостоятелно в продължение на няколко минути и получават три изречения: „В България реките са къси, защото Стара планина разполовява страната.“, „Реките се преграждат с язовирни стени в планините или близо до тях, за да се събират водите им.“ и „ Искър е единствената река, която пресича Стара планина и тече в северна посока към река Дунав.“. След края на самостоятелната работа на учениците, трима от тях прочитат по едно от получилите се изречения. При евентуални въпроси възникнали от учениците, по време на самостоятелната си работа, учителя отговаря и обяснява.

Започва се работа по втора задача. В нея учениците трябва да зачертаят излишното във всяка група, като възможностите се дискутират с учителя. В първата група са изброени Марица, Искър и Рила- (две реки и една планина) Рила планина е излишна. Във втората група са изброени Пирин, Добруджа и Родопи- (две планини и една географска област) Добруджа е излишна. В третата група са изброени Пирин, Дунав и Рила- (две планини и една река) река Дунав е излишна. В последната четвърта група са изброени Родопи, Марица и Дунав- (една планина и две реки) Родопите са излишни.

Учителя раздава работните листи на учениците и те започват самостоятелната си работа по тях.

След края на работата по работните листи, всички въпроси и отговори се дискутират. При необходимост учителя поправя отговорите на учениците.

Заключителна- обобщителна част

Учителя прави кратко обобщение на наученото- България е богата на водни ресурси, има много реки, много езера, язовири, минерални извори и едно море. Важно е водните богатства да се пазят и да не се замърсяват. Поставя се перспектива за последващите дейности- в следващият урок ще се поговори по-подробно за дейността на хората около водните източници. За домашна работа остава последната задача от учебната тетрадка- стр.18, зад.3 и да отговорят на въпрос 4 от рубриката Въпроси и задачи на стр.39 от учебника.

Приложения:

Учебник:

Учебна тетрадка:

План на урока: