Военната тактика на българите - 7 - 9 век

СПИСАНИЕТО Е ОСНОВАНО ПРЕЗ 1927 г.
ВОЕННОНСТОРИЧЕСКН
МПЛТАКУ 2 0 0 4
ШЗТОШСАЬ
..........................„ , СОЬЬЕСТЮИ
188И0204-4080 ч и л у и ииииии
ВОЕННА ТАКТИКА НА БЪЛГАРИТЕ УП-1Х в.
Живко ЖЕКОВ
БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ КОМУНИКАЦИИ
ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Светлозар ЕЛДЪРОВ
ФЛОТЪТ, РАДИО ВАРНА И ПЪРВАТА ВОЙНА В ЕФИРА
Атанас ПАНАЙОТОВ
СЪЗДАВАНЕ НА ВОЕННОТО
КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
Станчо СТАНЧЕВ
ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКАТА СЛУЖБА В БЪЛГАРСКИТЕ
ЛАГЕРИ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Елисавета ДИМИТРОВА
ЛАГЕРЪТ ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИ В ШУМЕН 1943-1944
Станимир СТАНЕВ, Робърт X. ДЖОНСЪН
Портрет на незнайния войн
МОЯТ СИН МИ Е МИЛ...
ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА
Никола КОСТАДИНОВ
НАГРЪДНИТЕ ЗНАЦИ НА БЪЛГАРСКИТЕ
ВОЕННИ ПАРАШУТИСТИ
Тодор ПЕТРОВ
Втората световна война
1939: ГОДИНА НА НАЧАЛОТО
Румен НИКОЛОВ
Военен архив
ПОДВИГЪТ НА АРТИЛЕРИСТА МАЙОР МИСКАНОВ
Иван КОЕВ
ПЪРВИТЕ ИДЕИ ЗА ЕКСПОЗИЦИЯ
НА ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ
Соня ДИМИТРОВА
ДВЕ РИСУНКИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ„
Димитър ТАНГЪЛОВ
100 години от Руско-японската война
ОФИЦЕРСКИЯТ КОРПУС НА РУСКАТА АРМИЯ
ВЪВ ВОЙНАТА С ЯПОНИЯ 1904-1905 г.
Юрий ИЛИН
УЧАСТИЕТО НА КАПИТАН I ранг
ДИМИТЪР ДОБРЕВ В РУСКО-ЯПОНСКАТА ВОИНА
Владимир ПАВЛОВ
„АПОТЕОЗ НА ВОЙНАТА“
Непознати войни
ВОЙНАТА ЗА ЧАКО 1932-1935
Румен ЕВТИМОВ
ДНЕВНИК НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА VIII КОРПУС
Георги ДРЕНИКОВ
МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ВОЕННА ИСТОРИЯ
Димитър МИНЧЕВ
Уникати на НВИМ
ПАРАДНИ КАСКИ ОТ ЛИЧНАТА
КОЛЕКЦИЯ НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I
ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ВОЕННИ ПЕЧАТИ
Даниела ЦАНКОВА-ГАНЧЕВА
3
8
14
21
25
29
33
35
39
43
47
48
53
55
60
64
66
73
78
79
79
МПЛТАКУ ТАСТ1С8 ОГ ТНЕ В11ЬСАКЬШ8 7ТН-9ТН С.
2НМо ШЕКОУ
В11ЬСАКЬШ МПЛТАКУ СОММШ1САТКЖ8 ГКОМ ТНЕ
1ЛВЕКАТКЖ ТИХ ТНЕ ВА1ЖА1Ч \УАК
ЗуеПогаг ЕЬОАКОУ
ТНЕ NАУУ, УАША КАМО АМ) ТНЕ Г1К8Т ВКОАОСА8Т \УАК
АШпаз РАИАУОТОУ
Е8ТАВ1Л8НГОС ОЕ ТНЕ МПЛТАКУ СОШТЕК-
КЕСОША188А1ЧСЕ ГО ВИШАША
ЗШпсНо 8ТАИЕУ
РШ80МЕК8-ОГ-\УАК 8ЕКУ1СЕ ГО В11ЬСАКШ* САМР8
ШКГОС ТНЕ Г1К8Т \УОКЬБ \УАК
ЕНзауеШ В1М1ТЮУА
ТНЕ Р М 8 0 ^ К 8 -0 Е -\\А К САМР ГО 8НО^МЕN 1943-1944
8ШпШг 8ТАШУ, КоЪеП Н. Ю Ж ОИ
А рог*гак о? 1Ье 1)пкполуп 8о1сНег
МУ БЕАКЕ8Т 8014...
ТНЕ РАКАТКООРЕК 8(211А1)
Мко1а К08ТАВ1И0У
ВКЕА8ТРЬАТЕ ОЕ ВЦЬСАКЬШ МПЛТАКУ
РАКАТКООРЕК8
Тойог РЕТЮУ
ТЬе 8есонй ДУогШ \Уаг
1939: ТНЕ УЕАК ОЕ ТНЕ ВЕС1ШГОС
Коитеп МКОЮ У
МНйагу агсМуе»
ТНЕ ЕХРШ1Т8 ОГ ТНЕ С11ШЕК М А Ю К М18КАШУ
Ьап КОЕУ
ИК8Т ГОЕА8 ОГ ГОКМГОС АN ЕXНIВIТIОN ОГ ТНЕ
М118Е11М ОГ МПЛТАКУ Н18ТОШСАЕ
8ота В1М1ТЮУА
Т\УО БКАХУШС8 РОК ВЦЬСАКЬШ АУ1АТКЖ
ЕНтИег ТАИОШОУ
100 уеагв $шсе Ше Ки881ап-1арапе8е \Уаг
ТНЕ К11881А1Ч АКМУ ОГПСЕК8’ СОКР8 Б11Ш1ЧС ТНЕ
1904-1905 \УАК Ш ТН ^АРАN
Уигуг 1ЬШ
РАКТ1С1РАТИЖ ОГ ШМ1ТЕК БОВКЕУ, 18Т КАМС
САРТАГО ГО ТНЕ КШ81А1Ч-1АРАЖ8Е \УАК
УШ Ш г РАУЪОУ
“АР0ТНЕ0818 ОГ ТНЕ \УАК”
Ьеа8* кпо\\ п \уаг8
ТНЕ СНАКО \УАК 1932-1935
Коитеп ЕУТ1МОУ
ШАКУ ОГ ТНЕ МПЛТАКУ ОРЕКАТКЖ8 ОГ 8™ СОКР8
Оеог& ОЯЕШКОУ
ГОТЕЬГОАТКЖАЬ СОМЖЕ88 ОN МПЛТАКУ Н18ТОКУ
ВшИге МШСНЕУ
1Мдие ехМЪкв оГ 1Ье N3(1003! М ш еит оГ МВДагу Ш§*огу
РАКАБЕ НЕЬМЕТ8 ГКОМ ТНЕ Р Е К 8 0 ^ Ь СОЬЬЕСТКЖ
ОГ КОТА2 АЬЕХАШЕК I
Г1К8Т ВЦШАКЬШ МПЛТАКУ 8ТАМР8
Ват еЬ ШИКОУА-САНСНЕУА

3
ВОЕННАТА ТАКТИКА
НА БЪЛГАРИТЕ УП-1Х в.
ПО Д АННИ НА НАРАТИВНИТЕ ИЗВОРИ
Живко Жеков
Изследването на различните тактически прийоми, из­
ползвани от българските войски в периода УП-1Х в., е
почти невъзможно без привличането на наративни изво­
ри, отразяващи тактиката и стратегията на други номад-
ски народи, които имат военни ефективи, подобни на
българските. Това предполага да се обърне внимание ос-
новно на тюрки, авари, хазари и маджари, с които бълга­
рите водят ожесточени войни през УП-1Х в.
Лъв VI Философ, описвайки тактиката, прилагана от
маджарите1, на няколко пъти изрично подчертава, че бълга­
рите използват идентична тактика2. Сравняването на опи­
саните бойни строеве, тактически и индивидуални спосо­
би на бой, използвани от българите, с текстове от „Стра-
тегикона“ на Маврикий, в които се описват бойните стро­
еве, използвани от авари и тюрки, показва, че описанията
в „Тактиката“ на Лъв VI почти дословно повтарят описа­
нията на тактиката, използвана от аварите и тюрките в
„Стратегикона“3. Следователно може да се приеме, че през
разглеждания период българите, включително и през IX
век, използват бойни строеве и тактики, които са сходни
и само в някои незначителни детайли се различават от тези
на тюрките и аварите.
Българската войска в периода VII - ср. IX в. се състои
основно от конници. Пехотата, докожото съществува, е
малобройна и не влияе върху изхода на сраженията.
Българската тежка конница атакува в сбити маси. За тази
цел тя се строява в отряди с различна дълбочина в зави­
симост от големината на армиите и дължината на бойна­
та линия. В хода на сражението тя се стреми да запази
своя боен ред колкото е възможно по-дълго4. Първата
редица на тежката конница е съставена от боилите, бага-
ините и отбрани войници, доказали своята храброст, кои­
то притежават брони, защитаващи гърдите и шиите на
конете. Тяхната задача е да нанесат мощен таранен удар
по противника, пронизвайки го с дългите си копия. Съще­
временно строените в първата редица поемат върху себе
си основната част от изстреляните вражески стрели, по­
ради което защитата на предната част на конете за тази
първа редица е изключително важна, защото в редица слу­
чаи противникът обстрелва не конниците, а конете, а ако
конят бъде убит, конникът пада и на земята губи своята
боеспособност.
Тежката конница се строява в центъра на бойния строй,
а ако в българската войска има включени отряди пехота -
на техните флангове. Този боен строй е характерен за ви­
зантийските войски, когато използват комбиниран боен
строй с участието на пехота и конница. Българите в перио­
да \Т 1 -1 Х в. многократно се сражават с византийците и е
естествено те да възприемат част от позитивните елементи
на византийския боен опит, които са приложими в българ­
ски условия. Тежката конница е основната ударна сила на
българските войски, поради което тя нанася основния удар,
а пехотата ангажира част от военните ефективи на против­
ника, давайки по този начин възможност на ударните части
да действат по-ефективно срещу по-малоброен противник.
Разположените по фланговете на тежката конница отряди
от лека конница охраняват нейните флангове и тил, пред­
пазват я от обходи на противника, а при възможност те от
своя страна обхождат фланговете на противника. В някои
случаи лековъоръжената конница се разполага и зад основ­
ната бойна линия или в засада.
Българите подобно на повечето номади разполагат зад
основната бойна линия с резерв, задачата на който е да
извършва дълбоки обходи в тила на противника или при
необходимост да подпомага онази част от бойния ред, ко­
ято се огъне под натиска на противника. Тази тактика за
разчленяване на бойния строй в дълбочина придава по-
голяма мобилност на войските на бойното поле, а при нуж­
да - противникът да бъде контраатакувай от резерва, кой­
то изпълнява ролята на втора линия.
Основните тактически прийоми, използвани от българ­
ската войска, са обкръжаване на противника, поставянето
на засади, изтощаването му чрез маневриране. Тяхната
употреба е обективно предпоставена от факта, че най-сил­
ният боен контингент в нея е конницата5. Фронталните ата­
ки по принцип се избягват, към тях се прибягва в редки
случаи. Българите изчакват противникът да атакува първи,
да разстрои бойния си ред и едва след това те го контра­
атакуват. Умело се използват и внезапните атаки, особено
в случаите, в които бойният ред на противника е нарушен.
Тази тактика прилага в сражението при Онгъла (680 г.)
кан Аспарух. Той решава да не влиза в открито сражение
с противника, защото византийците имат превъзходство в
жива сила и въоръжение. Поради тези съображения
българските войски се изтеглят в предварително изграден
укрепен лагер. Византийските стратези оценяват високо
силата на българските позиции, защото в продължение на
три-четири дни не се решават да ги атакуват6. Български­
ят владетел използва колебанието на противника и кон­
траатакува. Възможност за подобна интерпретация дава
израза на византийския хронист, че българите, забеляз­
вайки слабостта на ромеите, се съвзели и станали по-сме-
ли. В случая става въпрос за мълниеносни набези на
българската конница срещу имперските войски, от които
последните търпят сериозни загуби.
Отпътуването на Константин IV за Месембрия предиз­
виква според изворите недоволство сред конниците - най-
боеспособната част от имперската войска7. Възможно е

4
зад тези неясни формулировки да се крият много по-се­
риозни причини, които византийските хронисти целена­
сочено премълчават. Напълно е вероятно кан Аспарух
чрез серия от успешни конни набези да поставя импер­
ските войски в тежко положение, затруднявайки сериоз­
но тяхното снабдяване с продоволствие и вода. В подкре­
па на подобна интерпретация на събитията говори и
фактът, че отпътувайки за Месембрия, императорът за­
повядва на стратезите, на които поверява командването
на войските, да влязат в сражение с българите или да об­
садят българското укрепление8. Следователно имперски­
те войски до този момент в течение на най-малко четири
дни не са успели напълно да обкръжат заеманите от бълга­
рите позиции, в резултат от което не са пристъпили и към
редовна обсада, което може да стане само ако българите
са предприели успешни действия по неутрализиране на
тези техни опити чрез успешни контраатаки, извършвани
от българската конница.
Краткостта на изказа, използван от византийските ав­
тори, за да опишат причините, довели до поражението на
имперските войски, навежда на мисълта, че бягството не
е причинено само от отпътуването на императора, а за
него има и по-сериозни причини. Вероятно византийски­
те стратези, оставени да командват войските, изпълняват
заповедта на василевса да стъпят в бой с противника, но
тяхната атака завършва с неуспех, от който се възползва
кан Аспарух. Той взема решение за незабавна контраата­
ка, която води до пълно унищожение на имперските воен­
ни ефективи. Предложената историческа реконструкция
е, разбира се, до голяма степен хипотетична, но тя отго­
варя на цялостното развитие на събитията, поради което
представлява един от възможните варианти за развитие­
то на даденото сражение.
Подобна изчаквателна тактика българските войски
прилагат и при сражението в клисурата Верегава (760 г.).
Българите