Войната в Персийския залив (1990-1991 г.)

Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски”

Факултет по хуманитарни науки

Дисциплина : История на войните през XX в.

Курсова работа

Тема : Войната в Персийския залив (1990-1991 г.)

Изготвил : Проверил: ……………………….......
Станислав Димитров /доц.д-р С.Минков /
Ф. № 1410140006
Спец. – ИГ , III курс

Причини за войната
Войната в Персийския залив се води между Ирак и многонационалните сили , начело със САЩ, за освобождаване и възстановяване независимостта на Кувейт. Този локален военен конфликт е известен с невиждан размах в нанасянето на въздушни удари и според мнението на много специалисти, бележи нова епоха във военното изкуство.На 2 август 1990 г. Ирак окупира Кувейт предявявайки претенции за управлението на емирството, което в Ирак считат за бивша част от Османската империя. В рамките на два дни интензивна борба, повечето от кувейтските въоръжени сили или са били превзети от иракската републиканска гвардия, или са избягали в съседна Саудитска Арабия и Бахрейн.
Поводът за войната е, че Кувейт краде нефт от приграничните източници, а освен това, че е участвал в някакъв международен антииракски заговор. Според някои изследователи причините за иракския ход са неспособността на Ирак да изплати на Кувейт повече от четиринадесет милиарда,които са използвани за финансиране на ирано-иракската война, и кувейтското свръх производство на петрол, което води до спад на приходите за Ирак. От гледна точка на Ирак кувейтското правителство проявява агресия и всъщност това е икономическа война.
Въпреки протестите на арабските страни и предупрежденията на ООН Саддам предизвиква на война целия свят,обещавайки на своя народ победата.
Първата в историята на човечеството война,организирана с одобрението на членовете на Съвета за сигурност и на цялата Организация на обединените нации показва, че времето на безнаказаните агресии отминава.
Операцията на иракската армия започва с нахлуването на четири дивизии в Кувейт. Поради пълното превъзходство на противника сухопътните подразделения от въоръжените сили на Кувейт водят задържащи бойни действия, като отстъпват на територията на Саудитска Арабия. Основната част от авиацията на Кувейт успява да се пребазира на саудитски летища. Към края на деня Ел-Кувейт се намира под контрола на иракските въоръжените сили.
Успехът на тази операция е предопределен от значителното количествено и качествено превъзходство на войските за нахлуване над армията на Кувейт. В същото време обаче, Ирак претърпява сериозен неуспех, който оказва влияние на по-нататъшното развитие на кувейтската криза – иракските специални части не успяват да заловят емира на Кувейт Ас-Сабах. Въздушният десант за залавяне на емира, натоварен на вертолети, се натъква в Ел-Кувейт на противодействие от страна на противовъздушната отбрана на страната, при което специалните части на Ирак понасят значителни загуби. Ас-Сабах успява да се евакуира в Саудитска Арабия, но брат му загива при щурма на дворцовия комплекс.Още на 2 август Съвета за сигурност на ООН приема Резолюция 660, с която осъжда нахлуването и изисква от Ирак незабавно да изведе войските си от Кувейт. Иракското ръководство игнорира тази резолюция. В Кувейт е създадено “временно правителство”, което се обръща към Ирак с молба да включи Кувейт към своя състав. На 8 август официално е обявена анексията на Кувейт. Част от кувейтската територия е присъединена към иракската провинция Басра, а останалата част е обявена за 19-а провинция на Ирак. Град Ел-Кувейт е преименуван в Кадхиму. Поток от бежанци от населението на Кувейт тръгва към Саудитска Арабия.
Съветът за сигурност на ООН продължава периодично да се връща към кувейтската криза и приема резолюции – общо до края на годината те са 12 на брой. На Ирак са наложени редица санкции, въведена е морска блокада. В отговор на това в Ирак са задържани граждани на онези страни, които вземат участие в налагането на санкции. Тези хора фактически стават заложници и се използват от Ирак за политически манипулации. Едва през декември проблема с чуждестранните граждани окончателно е решен.Същевременно на световната общественост стават известни многобройни факти на мародерство от страна на иракските войници в окупирания Кувейт. Освен това международните правозащитни органи отбелязват, че много от кувейтските мъже са подлагани на изтезания, а жените са изнасилвани. След окупацията на Кувейт на кувейтско-саудитската граница се появява голяма групировка от въоръжените сили на Ирак. Почти веднага започват да възникват гранични инциденти, свързани с нарушаване на международните граници от страна на иракчаните. Намеренията на Садам Хюсеин все още са неясни. Много западни специалисти предполагат, че той може да се опита да нахлуе в Саудитска Арабия, която явно няма достатъчно сили за отразяване на агресията. Контролът над две страни, които имат огромни запаси от нефт, би позволил на Ирак да окаже съществено влияние на търговията с нефт в целия свят. Поради това САЩ, които още десет години преди това обявяват Персийския залив за зона на националните си интереси, предлагат на Саудитска Арабия да разположи на нейна територия свои военни подразделения. След известно колебание крал Фейсал дава своето съгласие. Така още на 7 август в Саудитска Арабия започват да пристигат американски войски. На 29 ноември 1990 г. , след много неуспешни опити за склоняване на Ирак за мирно уреждане на кризата, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция № 678. Тя дава срок един месец и половина на Ирак да прекрати окупацията на Кувейт. В случай че това не стане, държавите-членки на ООН, които си сътрудничат с правителството на Кувейт, се упълномощават “да използват всички необходими средства, за да се изпълни резолюция № 660 (1990) и всички следващи съответни резолюции и да се възстанови международния мир и сигурност в този регион”. Това означава, че ООН вече предоставя на създадената към това време вече коалиция на Многонационалните сили правото за провеждане на военна операция по освобождаването на Кувейт.
За изпълнението на тази задача Многонационалните сили провеждат три отделни операции – “Пустинен щит”, “Пустинна буря” и “Пустинен меч”, които се различават по своето съдържание.
Операция „Пустинен щит“ (7 август 1990 г.-началото на 1991 г.)
Тази операция по същество е подготвителна за останалите и представлява оперативно развръщане на войските и силите. В нея се очертават четири етапа.Първият е от 7 до 9 август 1990 г. През него в Саудитска Арабия е прехвърлен първият ешелон на Силите за бързо реагиране на САЩ – една усилена въздушно-десантна бригада, две ескадрили тактически изтребители, пет самолета за далечно радиолокационно наблюдение “АУАКС”, две команди по 20 души за осигуряване на спътникова свръзка. Освен това са усилени ударните групи от самолетоносачи, разположени в Червено и Арабско море, Оманския и Персийския залив.Вторият етап е от 10 до 30 август. Тогава продължава усилването на авионосните ударни групировки и прехвърлянето на нови сили в Саудитска Арабия. Наред с това започва да функционира системата за събиране на информация, като се развръщат всички видове разузнаване на видовете въоръжени сили в това число и спътниковото.Третият етап е по-продължителен – от 31 август до 7 ноември. През него продължава прехвърлянето и развръщането на главните сили в региона.През четвъртия етап, който е от 8 ноември 1990 г. до началото на 1991 г., продължава нарастването на силите и средствата и прехвърлянето на материали.По време на тази операция по-голямата част от задачите са изпълнени от стратегическата военно-транспортна авиация. Така например 250 самолета изпълняват 80 % от превозите. Те изпълняват 3500 рейса, като доставят над 150 хил. души и 80 хил. тона товари.В превоза на товари участва и гражданската авиация – 124 товарни и пътнически самолета и 38 машини от резерва на ВВС. Общо гражданските самолети извършват над 300 рейса, като прехвърлят 100 хил. души и 140 хил. тона товари.Наред с товарите и личния състав, там са пребазирани и 1800 самолета от тактическите авиационни командвания. Същите са базирани на 20 летища.Голяма част от тежкото въоръжение е превозено по море. В този процес участват над 225 транспортни кораба, които прехвърлят над 2 млн. 270 хил. тона военна техника и 199 540 тона различни товари. Разстоянието по море е около 12 000 мили, което се изминава от морските транспорти за време от 21 до 27 денонощия.По време на тази операция се извършва подготовката за водене на бойните действия, включително в условия на химическо заразяване. Наред с това е осъществена въздушна и морска блокада на района.
Съотношение на силите и средствата
Въоръжените сили на Ирак преди нахлуването в Кувейт наброяват 1 млн. души. Освен това има още 450 хил. души запасни, които се числят в народната милиция, както и 4800 души в охранителните части. Ирак разполага с 3 млн. 930 хил. души човешки ресурси, от които годни за военна служба са 2 млн. 193 хил.В сухопътните войски личният състав е 950 хил. души. В тях има на въоръжение 5000 танка (Т-72 – 1000, Т-59 – 1500, Т-54, (Т-55) – 2300, АМХ-30 – 100, ПТ-76 – 100), БМП, БТР и БрА – 7200, артилерийски системи – 4000, ОТР – 50, ЗОр – 1200, ЗРК – 650. Към тази бойна техника трябва да се добавят и завладените от Кувейт 280 танка, 461 БТР и 154 САУ.Военно-въздушните сили на Ирак наброяват общо 40 хил. души, в това число 10 хил. ПВО. На въоръжение в същите се намират 532 различни бойни самолета, както и 81 транспортни.Военно-морските сили са в състав от 5000 души, като разполагат общо с 36 кораба, сред които една фрегата и седем бързоходни ракетни катера.Многонационалните сили наброяват 732 хил. души, като числеността на пехотата е 250 хил., а на морската пехота – 90 хил. души. Международната коалиция разполага общо с 80 бойни кораба, шест самолетоносача, 1000 танка, над 2000 БТР, 1500 вертолета и над 1700 самолета. С най-голямо количество въоръжени сили участват САЩ – общо 527 хил. души. Великобритания изпраща в залива 34 хил. души с 272 танка, 180 БМП, 76 гаубици, 12 РСЗО, 20 бойни кораба, 72 самолета и 46 вертолета. Франция участва с 18 хил. души (една лека бронетанкова дивизия, ескадрили самолети “Ягуар” и “Мираж 2000”, няколко бойни кораба), Канада с 2000 (три кораба, една ескадрила изтребители-бомбардировачи, една ескадрила транспортни самолети), Италия с 1000 (десет кораба и осем самолета “Торнадо”). Със сравнително по-малки сили участват Аржентина – 900 души (четири кораба и два транспортни самолета), Австралия – 600 (три кораба и две медицински групи), Белгия 400 (шест кораба и шест транспортни самолета), Холандия 400 (три кораба), Гърция – 200 (една фрегата), Чехословакия – 170 (подразделения за химическа защита), Полша – 130 (два кораба). Със значителни сили в коалицията участват и арабските държави – Саудитска Арабия с 67 хил., Египет с 35 хил. (две бронетанкови дивизии и въздушно-десантни части) и Сирия с 20 хил. души (бронетанкова дивизия и други подразделения).
В други чуждестранни публикации се посочват и други държави, взели участие с различни сили и средства в действията на многонационалните сили. Това са Дания (една фрегата), Испания (четири кораба и т