всичките теми + конспект

ЮГОЗЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРС
ИТ
ЕТ “НЕОФИТ РИ
Л
СКИ” - БЛАГОЕВГ
Р
АД

ФИЛОСОФ
СКИ ФАКУ
Л
Т
Е
Т
България, Благоевград 2700, ул. “Иван Михайлов”

66,
тел.+359 73 8889-133,E-ma
il:
art@aix.sw
u
У
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р
А
М А

по

АНТ
Р
ОПОЛОГИЯ НА РЕЛ
И
ГИЯТА

Форма на

о
б
учение: РЕДОВНО, ЗАДОЧНО
Образователно-квали
ппо

А
Н
ТРО
П
ААНТРОПОЛОГИЯ НА РЕЛИГИЯ
ТА

Форма
н
Х
ХАРАКТЕРИСТИКА НА учебна
д
исциплина
*
Н
аименование на
д
исциплината
:
АНТРО
П
О
Л
ОГИЯ НА РЕЛИГИЯТА Статут на курса:ИЗБИРАЕМПрод
ъ
лжи
телност на ку*
НаимНаимено
ван
ие на дисци
п
П
Продължителност на курса
:
един семестър
*
:
екции; 1
5

ч
аса – упражненияЧасовеедин семестър*
у
м:
30 часа –лекции; 15 часа –

О
Общ хорариум:30 часа –л
ек
ции; 15 часа
–
упражненияЧ3

часа –лекц
ии; 15 ч
а
с
а
– упражненияЧасове за седмица:лекции – 2 часа;
у
пра
жнения – 1часФорма на ко
нтр
ол:Изпит
К
Ч
Часове за седмица:лекци
и
– 2 часа; упр
а
жнения – 1час
Ф
орма на кон
трол:Ил
е
к
ц
ии – 2 часа; упражнения – 1часФорма на контрол:И
з
пит
ОПИСАНИЕ Н
А К
УРСА:

В л
е
Ф
Форма на контрол:Изпит
редити: 2
О
ПИСАНИЕ НА КУРС
А
:

В лекци
оннИзпит
К
редити: 2
О
К
Кредити: 2
ОПИСАНИЕ Н
А
КУРСА:

В л2
ОП
ООПИСАНИЕ НА КУРСА:

В
л
екционния кур
с
се утвърждава
с
оциологичес
ки и ант
р
о
п
ол
ВВ лекционния курс се утвърждава социологически
и
ан
тропологически подход към
раз
личните сфе
р
У
ч
ебната дисциплина има з
а
цел:
Основнат
а
цел на програм
а
та е чрез и
зползван
е

н
а различни академични методи да се помогне на студО
с
нов
ната цел на програмата е ч
рез
използване

О
с
новни категории, понятия
и
принципи, ко
и
то биха подпомо
г
нали ориент
ацията в

т
.
н. религиозните дилеми на модерността.………………………………
…
………
….
Какви са измененията и
тра
нсформациит
е
у
п
ражнения по предварителн
о
зададени въпр
о
си, допълващи л
е
кционния ма
териал –

1
5
часа.

2. Извънаудиторна заетост:
изготвяне на есе

по
избрана тема от изучавания
ма
териал;
сам
о
I
I.ПРЕДСТАПРЕДСТАВЯНЕ НА
К
УРСА

ТЕМИ



ЧАС
ОВЕ
С
пецифика на со
ТТЕМИ ЧАС
О
ВЕ
гич
еския подхо
д
че
ския подход

4
Социология на

религията и
ли
Социо
л
о
г
ия на религиите 2
Елемент
а
рни
те форми на
религиозния ж
иСо
циология на

Ф
у
ндаменталната дилема:
с
ве
щено-профанно
.


4
Между “св
ещеното”

и

“религията”
Ролятсвещено-профанно.
4
Ме
жду “свещеното” и “религия
та”

Ролята на

ФФормА НА КОНТРОЛ
ку
рсът Антропол
о
гия на религият
а
завършва
с изпит.

к
у
рсът Антропология на религията завършва с изпит.
А)
Изисквания за допускане до
из
пит:

А-1.

А
)
Изисквания за допускане
д
о изпит:

А-
1
. Регулярност н
а
присъствие
в аудит
о
р
н
а заетост (активност по време на лекциите и качеств
о
на
участие по вре
АА-1. Регу
ляр
ност на при
с
1
.
Активността на студента
по
време на кур
с
а (доклад по те
м
а, решаване
на
каз
у
с
)
– 40 %;
2. Резултат от тест (текущ контрол) – 2

%;
3. Реферат върху предварит
елн
о посочена
л
В
а
жно е да се потърсят при
нц
ипите и общов
а
лидните позиции

на темата.
При разр
а
б
о
тване на темите може да се ползват конкретни консул
т
аци
и, както от асистента, так
а и
от титуляр
а
Ф
о
тев, Г., История на соци
ол
огията, т.I-I
I
, Унив. изд."Св
.
Климент Ох
ридски",

С
.
, 1993.
Фотев, Г., Другият етнос, Марин Дринов, С.
,
19
94.
Религията и пълнолетно
то
население.,

О

С Н О В Н А Л И Т Е
Р
А Т У Р А:
Ар
о
н, Р, История и

политика, Е
ОН-2000,

1
9
98.
Баландие, Ж., Политическа антропология, С., 200

.
Б
раун, П., АвторитетАрон, Р
, И
стория и по
л
АНТРАНТРОПОЛОГИЯ НА РЕЛИ
ГИ
ЯТА

„Човешк
и
ят вид” е обект

на изследва
не на ан
т
р
о
пологията. Когато изучаваме

„„Човешкият вид” е о
б
ект
на изследване на антропол
оги
ята. Когат
о
Р
е
шение за произхода на ре
ли
гията предлаг
а
и Клод Леви Ст
р
ос (1908-),
в своет
о

т
ърсене той визира универсалните структури на човешк
о
то
мислене и социален живот.
То
й работи въ
р
Н
о
, те изучават религията
по
-същата причи
н
а по която изуч
а
ват литерат
урата, и
з
к
у
ството, музиката, поезията и философията: защото ис
к
ат
да проучат как и каква е т
рае
кторията, к
о
А
к
о се следва една чисто т
ео
ретична линия
,
достигаме до з
а
ключението,
че терм
и
н
а
”религия” е невероятно многопластов и многозначен
.
Не
обходимо е да се обособява
т и
разгранича
в
С
п
оред Дюркем същността на
р
елигията се и
з
разява в раздел
я
нето на све
та на пр
о
ф
а
нни и свещени явления. Проблематиката, свързана с и
з
сле
дването на свещеното, отно
шен
ието между
с
В

центъра на вниманието на
В
ебер стои не
д
огматиката на р
е
лигията, а
влияниет
о

н
а религиозните идеи и религиозната организация върх
у
жи
вота и практиката, върху и
кон
омическия ж
и
Д
а
се избере духовната реа
лн
ост е решение

на по-обикновен
и
те хора, по
-доброто

о
с
нование според тях. Но, това не е сериозен аргуме
н
т о
тносно реалността отвъд вс
еки
дневното съ
щ
П
р
облематиката, свързана с
и
зследването н
а
свещеното, отн
о
шението меж
ду свеще
н
о

и профанно (всекидневно, светско) определено е це
н
тра
лна тема в произведението
на
Дюркем. Сп
о
И
н
дивидите, общностите и
ор
ганизациите с
а
отговорни за п
р
осъществува
нето на
с
в
е
щеното в съвременното общество. Не само от религият
а
, н
о и от свещеното се очаква
въ
зстановяван
е
О
с
вен това, наблюдават се
и
елементи, кои
т
о са дисфункцио
н
ални. Тради
ционните

ф
у
нкционалисти не ги споменават, тъй като тяхната хар
м
они
зирана визия им пречи да п
риз
наят, че ня
к
У
и
лям Пикеринг метафоричн
о
изразява свое
т
о виждане, че з
а
религия мо
же да се

р
а
зговоря единствено с хора, които притежават някаква

сво
ебразна религиозна чувстви
тел
ност. В про
т
И
з
следователският интерес
е
насочен към т
о
ва, какво разде
л
я дадената
реалност

о
т
всеки друг обект в света. Тя, религията има терито
р
иал
ни граници, както бихме мо
гли
да говорим

В
ъ
зниква въпросът за участ
ие
то на религио
з
ното съдържание
,
на религио
зните см
и
с
л
и в смисловото конституиране и конструиране на соци
а
лни
я свят. Става дума за фено
мен
ологичната
с
ООще нещо за границите
Бу
дисти и мюсюл
м
ани разказват е
д
на твърде п
оучителн
а

и
стория, наБудисти и мюсюлмани разказват една твърде

поу
чителна история, на която
отд
ават паради
г
О
Ординерна и екстраордине
рн
а религиознос
т

ординерна – р
е
лигията, ко
ято пове
ч
е

или по-малко е синоним на култура. Тя сочи на хорат
а
ка
к да живеят добре с границ
ите
оординерна

п
о
дкрепа, успокоение и пом
ир
ение за члено
в
ете на групата-

религията м
оже да п
р
е
д
ложи източник за това в несигурното съществуване в
м
оде
рното общество;
сигурност
и у
сещане за и
д
та
и американск
а
та култура, Пла
н
ета-2, 2002
, с. 5.

Б
ъргър, П., съст., Десекуларизацията на света, С., К
К
, 2
004, с. 10.
Еле
ментарните
ф

Ibid. 248-249.

MERGEFORMAT 29