Й. Колев - Педагогически възгледи на министрите на народното просвещение

130годиниМинистерствонанароднотопросвещение
(1879-2009)
ПЕДАГОГИЧЕСКИВЪЗГЛЕДИНАМИНИСТРИТЕ
НАНАРОДНОТОПРОСВЕЩЕНИЕ
Проф.д.п.н.ЙОРДАНКОЛЕВ
Югозападенуниверситет„НеофитРилски”
О,Боже,даймиумзатояпост,
Помолисеединминистърпрост,
ИГосподдадемучудесендар:
Единотличенглавенсекретар.
Ив.Д.Шишманов.Чудесендар
Последнотоминистерство,вписановпървоначалниятекстна
Търновскатаконституция(1879),еМинистерствотонанародното
просвещение,т.е.“вдържавнатаколесницамуседавамястотонапето
колело.Акойнезнаекаквозначипетотоколеловеднаколесница:еднавещ
непотребна,излишна,въввсекислучайнямащатвърдеголямозначение.
Таковаеиминистерствотонанароднотопросвещение,въпрекичеБългария
дълживсичконасвоетонационалноучилище”[11,с.1–2].
Въввремето,когатовъзникватидеитенапедагогическите
реформаторинаЕвропа,вбългарскотообществовсеоще“текат”
просвещенскитепроцеси.Обачебългарскитепедагози“внезапно”израстват
доевропейскотомисленеиощевкраянаXIXиначалотонаXXв.тезапочват
реформиранетонанационалнатаучебно-възпитателнатеорияипрактика.
Педагогическитевъзглединаминистритенанароднотопросвещение
(такасенаричатдо9.IX.1944г.)същоотразяватидейнатапъстротана
социалнияиполитическияживотнаБългария.Приформиранетонатехния
наученмирогледиактивналичностнапозицияводещоеучастиетоимв
националноосвободителнитеборби,аопределящоекактообразованието,
коетовсекиоттяхеовладял(вкаквоучилище–средноиливисше,каква
научнаспециалност,прикойпрофесор),такаивкояевропейскадържавае
живял,вкаквообкръжениетоепопадналикаквифилософскиидеие

заимствалотнего.ПотозиповодП.Р.Славейковоснователнодопуска,че
заимстванетоначуждопитизнаниянетрябвадапречиразвитиетона
родното,специфичното–налиименноторазкривасамобитносттана
народността.
Очевидное,чебъдещитепросветниминистринаБългарияощев
предосвобожденскитеборбинанационалнатареволюцияивгодинитена
следосвобожденскияпериоднеизбежноизучаватфилософиятанаХербарти
съответнонеговатапсихологияипедагогика.Именнопрактическата
философиянаХербартгинасочвакъмобразователнитевъзможностина
литературата,изкуствотоиисториятадаразвиватспособноститена
ученицитеотносноестетическотовъзприеманенасвета(Й.Груев,В.Друмев,
П.Р.Славейков,Г.Живков,К.Величков,Ив.Шишмановидр.).Всичкитеса
повлиянииотмисълтанаЙ.Хербарт,чепри“възпитаниетотрябвадаси
служимсъссилитенаисторията”иоставатсилнопристрастеникъмродната
историяикатоучебенпредмет[30].ФридрихФрьобелсъщоавторитетно
влияевърхуфилософско-педагогическотомислененабъдещитепросветни
министринесамосразбиранетосизадетскатаградинакато“училищена
посредничеството”,акаточелиповечесидеятазаедноглобалновъзпитание
наиндивида;заморалноирелигиознообразование,коетодаинтегрира
емоционалновгрупавсекиученик–насъученицитеилинаголямото
семействовобщността.Най-вечеминистритеГ.ЖивковиИв.Шишманов
одобряватновитеметодинаФрьобел,защото“педагогикатазадетските
градинисвързвасоциално-педагогическияаспектнаприемавзаведениетос
елементарнотообразованиечрезиграитакаподготвядететозаследващия
етапотнеговотообучениевучилище,бездамуналагапрекалени
интелектуалниизисквания”[25,т.2].Восновнилиниибългарскитеминистри
нанароднотопросвещениеприематиидеитенаФр.Фрьобелзанационално
възпитание,чрезкоитонемскиятфилософ-републиканецотричасъсловното
възпитаниеиобучение,бездасеподдавананационализъм:“немскиятнарод
еземенсвсичкиземнинедостатъциинесъвършенства”;“дасеотчитаи
признавасвоеобразиетоихарактерътнавсекинарод”.Фрьобелсвързва
националнотовъзпитаниесобщочовешкитеценности,тъйкатоспореднего
възпитаниетонагражданинаевъзпитаниепредивсичконачовека.Втозидух
наразмисълтойподчертаваубедено:“Ниетрябвадасепосветимна
възпитаниетонанашитедеца,наформиранетонаистинскихуманисти,като
смеубедени,четогававсеки,койтоеутвърденкаточовек,същоевъзпитан
завсякоотделноискане,завсякасобственапотребноствбуржоазния
общественживот”[25,т.2].

Очарованиетоиерудициятанадвамаотнай-големитефилософина
ЕвропаоткраянаXIXиначалотонаXXв.покоряватинякоиотбъдещите
министринанароднотопросвещение–ХърбъртСпенсърстеориятаза
социалнатаеволюцияиВилхелмВунтскултурно-историческатапсихология.
МагическивъздействащитесоциологическиипедагогическиидеинаСпенсър
“поразяват”инякоиотбългарскитепедагогическимислителии
образователнимениджъри[28].Тевъзприематположителнофилософиятана
позитивизманаСпенсър,вкоятопосвоеобразенначинсеобяснявасветаи
мястотоначовекавнего–главнотооръжиеначовечествотозаразвитието
наЦивилизациятаеположителнотознание(фактът,койтоепродуктна
наученексперимент).
Следвадасеотбележи,чебългаритесасредевропейскитенароди,
коитосъчетаватсвоитеопитизаустановяваненастоково-капиталистически
отношениясвъстаниятасизаполитическоосвобождениеиизгражданена
собственанационалнадържава.Притозитипбуржоазниреволюциие
характерно,чепросвещенскитепроцеси“съпътстват”иприновите
обществено-икономическиусловияразвитиетонаобществотокъм
демокрация.Затоваезакономерносъхраняванетонанякоиреволюционни
идеалинаПросвещениетовмирогледанаминистрите(република–Г.
Живков;държавнанезависимост–К.Величков;Европейскисъединенищати,
къмкоитодасеприсъединятиБалканскитефедерации–Ив.Д.Шишманов)и
постепеннотоимадаптиранекъмизискваниятанабуржоазно-
демократичнатадържава,къмразвитиетонапромишленосттаи
реформиранетонаобразователнатасистема.
1.Заобразованиеивъзпитание
Можедасеприеме,чевизрастванетонабългарскитеминистрина
народнотопросвещениекатомислителинаобразованиетоизпъкватдва
основнипериода:
-първиятереволюционен,изразяващидеологиятаицелитена
европейскотоПросвещениеинационалнатареволюция;
-вториятедържавнически,свързансъсстроителствотонаТретата
българскадържаваинейнатаиндустриализация.
Отличенпримерзапроцеситевидейноторазвитиенабългарските
просветниминистриеСтефанСтамболов.Вреволюционнияпериоднасвоя
животтойзащитаваутопичниреволюционно-демократичнисхващанияза
образованието,възпитаниетоиобучението.Спореднегоцелтана
възпитаниетоеполезниятзаобществотогражданин,аглавнатамузадача–

усъвършенстванетонаобществото.След1875г.,когатоставаидеологи
ръководителнабългарскотореволюционнодвижение,Стамболовима
възможносттеоретическидаосмислиролятанапросветатапри
прокарванетонаопределенаполитическаидея,авреволюционнатапрактика
даовладееособеноститенапропаганднатаработасреднароднитемаси.В
новитеобществено-икономическиусловиянаследосвобожденскаБългария
Ст.Стамболоввечесъщественопроменяцелитеихарактеранасвоята
идеологияинаполитическатасидейност.Основнатацелнадържавника
Стамболоведасъздадевъзможнонай-благоприятниусловияза
капиталистическотоутвърждаваненастраната,катозапазинейната
националнаикултурнасамостоятелност.
СпоредН.Ванков(1936)вмнозинствотосибългарскитепедагозиса
категорични,чедемократизираненаобразованиетоозначава“дасенаправи
образованиетонародно.Акогаобразованиетоенародно?Когатоедостъпно
завсичкинароднислоеве;когатоеобщо,т.е.задължителнозавсичкидо
определенавъзрастилитовазадължителнообгръщаизвестнастепен
училища;когатозадължителнотообразованиееевтиноибезплатно”[18,с.
231].
Вследосвобожденскияпериоднабългарскотообразование
педагогическитеидеинаминистритенапросвещениетосаобединениоколо
социално-политическитепотребностинамладатадържава.Приемасе
категорично,ченай-здраватаопоразасъздаванетонамодернанационална
държаваскултурнаидентичностенароднатапросвета:“иколкотодаваме
възможностнанародадасеучи,можемдасенадяваметолковаповече,че
тоянародщезнаепо-добресвоитеинтереси”–заявяваминистър
председателятСтамболовпредНароднотосъбрание.СпоредК.Иречек
народнотообразованиеследвадаевнационалендухидецатадазавършват
училищеснародностносамосъзнание,сдобровладеененароднияезик,с
отличнипознаниязаотечествотоинеговатаистория.МитрополитКлимент
същоенаучноконкретен:“Притовавсекинарод,всякообществотрябвада
имасвоевъзпитание,съобразеносдуханавреметоинеговитенужди.От
възпитаниетозависидоброчестинатаизлочестинатаначовекапрезцелияму
живот”[23,с.89-91].МитрополитКлиментвиждазадачатанавъзпитанието
“даподготвичленоветенаобществототъй,щотовсеки,катодействував
своятасфера,дабъдеполезен.Тотрябвадасесъобразявасособеноститена
детето.Предивсичкообразованиенасърцето,нахарактера,и–покрайтова
–постепенноиумственообразование.Добросърце,добърхарактерсе
образувасамосдобровъзпитание.Никаквидругисредстванепомагат.Но

възпитаниетоенай-труднотодело”[23,с.91-92].
ВначалотонаXXв.просветнатаполитиканаБългарияприемаоще
едномодерноевропейскосхващане–образованиетотрябвадаимаи
политическацел,аименнодуховнотоизрастваненанарода,накоготосе
възлагареформиранетонаобщественитеотношения:тазицелизискване
самонаучнообразованиеначовешкитеиндивиди,аиличностноразвитие.
МинистърИванШишмановзастъпваиидеята,чезадачатанаучилищетоеда
станецентърнакултурнитеусилияидасепревърневизточникнащастие
въввсякадържавапоземята,дасъдействазаразвитиетонавсичкинаукии
изкуства–тазидекларацияимастойностнахартазанамерениятана
българитедабъдатдостойнизадемокрациятавобщияевропейскидомипо
цялатаземя.Впечатляващисевропейскиясидухсаивъзгледитенапроф.Д.
Мишайков(1924),койтовречпредПарламентаобявява:
”Задачатанаучилищетоедададенаученицитееднасистемаотзнания,
можебиумеренипоколичество,ноздравипокачество,изнания,коитода
създадатвученицитеизвестенмироглед,известносхващаневърхунещата,
върхусвета,ивсъщотовремеучилищетоимазазадачадасъздадевдушата
намладиячовекизвестниценности;задачатанаучилищетосесъстоивтова
дасъздадехарактеротмладиячовекидагоподготви,задаможетойда
станеценен,съзнателен,разуменчленнаобществотоидобъргражданинна
държавата.Изатоваименноучилището,покрайсвоитеобразователницели,е
инай-важниятфактор,откойтозависибъдещатафизиономиянаобществото
инагражданството”[13.1924,с.467-468].
Просветнитеминистриотследосвобожденскияпериодприемат,че
масоватапросветаимапрякоотношениеикъминдустриализациятана
България,тъйкатообразованотонаселениесъздавапо-широккадрови
потенциалиосигурявапрофесионалнаквалификация.К.Иречектвърди,чеот
първоначалнотоучениезависикактоуспехътнавсекиелементнанародното
възпитание,такаицелиятобщественисемеенпрогрес.Затоватой
препоръчвадасенаправивсичкосоциалновъзможноипедагогически
целесъобразно,задасеосигурятад