Ян Амос Коменски (1592–1670)

Ян Амос Коменски (1592–1670)


Уважението към човечеството започва от уважението към
детето.

Коменски


Произведения:

• “Лабиринт за света и рай
за сърцето” (1623) (отп.
1631);
• “Отворена врата към
езиците и всички науки”
(1631);
• “Велика дидактика”
(написва я на чешки в
1632, на латински 1638,
за пръв път е издадена
едва през 1657);
• “Майчинско училище”
(1633) (това е първото
специално съчинение в
историята на педагогиката
върху предучилищното възпитание); “Преглед на
преустроената според божията светлина физика”(учебник
по физика, разбирана тогава в широк смисъл като наука
за осезаемия свят, за природата, в противоположност на
метафизиката, която се занимава със задсетивния свят)
• “Въведение в пансофията” (1637 – излиза в Оксфорд с
подзаглавие ”Отворена врата към мъдростта”);
• “Нов метод за езиците” (1648);
• “Училищни игри” (1654 – осем училищни пиеси);
• “Всеобщ съвет за изправяне на човешките дела” (1656),
включващ Пансофия (всеобща мъдрост), Пампедия (всеобщо
възпитание), Панавгия (веобщо озарение), Панглосия
(всеобщ език и култура) и др.
• “Събрани дидактически съчинения” (1657) в 4 части;

• “Сетивният свят в картинки” (1658);
• “Единствено необходимо обобщение на живота ми” (1668)
и др.


Епоха:

Седемнадесетият век се характеризира с продължаващия
преход от феодализма към капитализма. Световните търговски
пътища се преместват от Средиземно море в Атлантическия
океан и Нидерландия и Англия стават главните центрове на
презокеанската търговия и манифактурна промишленост. През
този век се извършва Английската буржоазна революция и тя
се приема за граница между средните векове и новото време.
Във Франция е установен абсолютизмът на краля-слънце
Людовик ХІV, Германия е една разделена на множества
княжества и херцогства страна, в Русия се засилва
Московското княжество и Петър Велики започва да модернизира
страната. Полското кралство е лошо организирана държава на
поземлени собственици, които ревниво пазят класовите си
привилегии. В югоизточната част на Европа Хабсбургите
създават силна многонацонална държава – Австрия, в която
феодалните отношения са господстващи и налагат католицизма.
Контрареформацията е в настъпление. През този век е
Тридесетгодишната война (1618-1648) между протестантската
уния и католическата лига, в която са въвлечени германци,
датчани, французи, шведи и чехи. В началото на войната
Чехия изгубва своята независимост, Швеция се засилва и се
навлиза в Германия. Пробуждането на научната мисъл от 16
век се засилва през ХVІІ век след победата на Английската
буржоазна революция. През цялото Средновековие борбата
между класите носи характер на борба между религиозни
течения, противопоставянето между католици и протестанти
играе роля и при Тридесетгодишната война. В родината на
Коменски борбата срещу католическата църква е борба и срещу
кралските управители на страната, действащи като органи на
австрийския двор във Виена. Това е борба за запазване на
чешкия език и чешката култура. Антифеодалното религиозно
национално движение в Чехия, което води началото си от Ян
Хус, се разцепва на два лагера – умерени (търговци,
помешчици, професори от Университета в Прага) и таборити
(селяни, занаятчии, рудокопачи). Останки от движението на

таборитите са общините на “чешките братя” или “бохемските
братя”, в които демократическите и комунистическите
тенденции са много силни. Те обитават североизточната част
на Бохемия и се придържат към схващането, че всички хора са
равни помежду си, че всяка власт е осъдителна и че всички
трябва да живеят като братя. Осъждат убийствата, войната,
не признават съдилищата и полицията. Коменски е син на
бохемски брат.


Хронологична таблица:

1592г.,28.03.- роден или в градчето Нивница, или в
Ухерски брод в Моравия;
1604г.– остава сирак;
1608г.– постъпва в латинско училище в Пшерово;
1611-1614г.– следва в Университетите на Хирборн в
Хайделберг главно теология;
1614г.– завръща се в Моравия при бохемските братя и
става ректор на братското латинско училище в Пшерово.
Съставя “Правила за по-лесно изучаване на граматиката”;
1616г.– провъзгласен за свещеник и преместен в гр.
Фулнек. Съставя “Нова карта на Моравия”, издавана
многократно;
1618г.- Издава кратък учебник за изучаване на латински
език, повлиян от идеите на Волфганг Ратке, с чиято методика
се запознава в Харборн;
1621г.– Фанатизираните испански католически войски
разсипват Фулнек, Коменски загубва имуществото си,
ръкописите си и книгите си;
1622г.– умират жена му и двамата му сина, установява
се временно в малкото градче Брандис;
1627г.– излиза заповед, съгласно която всички, не
желащи да приемат католицизма, трябва да напуснат страната
(католическа Австрия, в която влиза и Чехия). Около 30 000
семейства, включително и Коменски, се преселват през зимата
в Полша.
1628–1656г. с известни прекъсвания живее и работи в
град Лешно.
1641г.– получава покана от Английския парламент да
оглави колегия, която да разработи пансофията. Поради

революционните събития в Ирландия и разпускането на
парламента, начинанието се осуетява.
1642–1648г. – работи в гр. Елбинг, Швеция върху
учебници и учебни ръководства за езиците.
1648– връща се в Лешно и е избран за първи епископ на
моравските братя.
1650-1654– в унгарския град Шарош-Патак е консултант по
въпросите на учебното дело и работи върху идеята си за
пансофско училище (по покана на маджарския княз Сигизмунд
Ракоци) . Подробно разработва план за седмокласна гимназия,
въплъщение на идеята му за “всеобща работилница на
мъдростта” и реализиран само до 4 клас, поради смъртта на
княз Ракоци и липса на подготвени учители. Връща се наново
в Лешно;
1655г.– избухва полско-шведската война;
1656г.– Лешно е разрушен и чешкото братство е
унищожено. Коменски успява да избяга, но загубва цялата си
покъщнина и ръкописи;
1657-1671г.– след кратко скитане в Германия Коменски
намира убежище в дома на Лавренти ван Геер в Амстердам,
Холандия. Сенатът на града му предлага почетна професура,
той се отказва от нея, но приема да подготви и да издаде в
четири тома своите “Събрани дидактически съчинения”;
1670г.,15.09. – умира в Амстердам.


Водещи педагогически идеи:

�‰ според Коменски цел на възпитанието е всестранното
развитие на човешката личност. Това определение
подчертава всестранната осведоменост като необходим
компонент на всестранното развитие на личността;
�‰ идея за всеобщо образование на всички, без разлика на
социална принадлежност, религия и пол. Дори тези,
които се развиват по-бавно, трябва да бъдат обучавани,
защото и малкото знания, които усвояват, ще допринесат
да се облагороди характерът им;
�‰ в зависимост от възможностите на децата да възприемат
и усвояват знания, Коменски определя шест типа деца:
остроумни, любознателни и податливи (1); остроумни, но
бавни (2); остроумни, любознателни, но своенравни,
упорити и непреклонни (3); любознателни, но трудно

възприемчиви (4); тъпи, мекушави и лениви (5); тъпи,
нравствено похабени и зли деца (6). Но Коменски е
оптимистично категоричен: цялостната характеристика на
личността и типологическата определеност зависят
изцяло от образованието;
�‰ разделя детското развитие на четири периода от по 6
години: детство (до 6 години); момчешка възраст (6-12
години); младежка възраст (12-18 години) и възмъжаване
(18-24 години), през които децата постепенно съзряват
умствено, физически и нравствено под влияние на
системното възпитание и образование.
�‰ подробно охарактеризира различните училищни степени:
майчиното училище
(възпитанието на детето в
нравствената атмосфера на семейството под грижите на
майката и усвояване началата на езика, граматиката,
смятането, измерването, развива се усет към музиката и
поезията); основно училище (училището на родния език,
което се посещава от всички деца от двата пола на
възраст между 6 и 12 години и където се усвояват
четенето, писането, измерването, най-важното от
занаятите, музика); латинско училище (в което чрез
изучаването на четирите езика да се изчерпи цялата
енциклопедия на изкуствата, да придбият културата на
граматици, да познават основите на своята вяра и да
станат добри аритметици, геометрици, астрономи,
музиканти, физици, географи, историци и др.); академия
(университетът, който е ”завършекът и допълването на
всички знания и всички висши отдели на образованието”.
В него науките се разработват всестранно и там учат
само най-надарените, избрани умове, цветът на
човечеството);
�‰ основните дидактични принципи, стоящи в центъра на
неговата дидактика са: принципът на
природосъобразност, нагледност, за трайно овладяване
на знанията, на активността, на индивидуалния подход и
принципа на последователността;
�‰ обучението трябва да възпитава и в нравствено
отношение.

Приноси:

• Огромно дидактическо творчество - написал над 158
труда. Систематизирал и обосновал основните
положения в педагогиката като наука.
• Практически училищен деец и духовен водач на своето
братство.
• Пръв обосновава класно-урочната система на обучение
(установява началото на учебната година, разделя
учебните занятия на учебни срокове, разпределя
времето на учебния ден на отделни часове, сформира
отделни класове и за всеки клас разработва програма,
а по предметите осигурява учебници, дава указания за
структурата на уроците, определя основните
изисквания и практически препоръки за провеждането
на уроците).
• Въвежда нов принцип в образованието – на
природосъобразността (всичко трябва да се извлича от
природната законосъобразност). Природосъобразният
подход за откриване на закономерностите и
формулиране на изводите е нов способ за
доказателство, който нарушава традиционната
средновековна обосновка само с цитиране на Библията
или на автори от гръцката или римската класика.

Библиография:

Коменски, Ян Амос. Велика дидактика. - С., БАН, 1957
Коменски, Ян Амос. Сетивният свят в картинки. - С.,
1957
Коменский, Я. Избранные педагогические сочинения. - М.,
1982, т. 1 и 2
Атанасов, Ж. 400 години от рождението на Я.А.Коменски.
- Педагогика, ІІ, 1992, № 5




























Корицата на първото издание на “Сетивния свят в картинки”,
публикувана в Нюрнберг през 1658 г.