Йохан Фридрих Хербарт (1776-1841)

Йохан Фридрих Хербарт (1776-1841)


Интересът, който заедно със
стремежа, желанието и преценката
на вкуса, се противопоставя на
безразличието, се отличава
от трите по това, че не е
разположен над своя предмет,
а е свързан с него. Действително,
ние сме вътрешно активни, като
проявяваме определен интерес,
но сме бездейни дотогава,
докато интересът не се превърне
в стремеж и воля.

Хербарт



Произведения:

• “Принос към критическото изследване на представата на
“Аз””; “Върху разликата между идеализма на Кант и Фихте”;
“Върху необходимостта да се съгласуват нравоучението с
религията и философията“ (1800);
• “Идеи за една методична програма за средните училища”
(1801);
• “Върху най-новото съчинение на Песталоци “Как Гертруда
учи децата си” (1802);
• “Практическата философия или върху морала и естественото
право като научно цяло”(1803);
• ”Естетическото обяснение на света като главна задача на
възпитанието”; “Въведение във философията” (1804);
• “Обща педагогика, изведена от целите на възпитанието”
(1806);
• “Върху тъмните страни на педагогиката” (1811);
• “Учебник по психология” (1816);
• “Психологията като наука, основана на опита, метафизиката
и математиката”(1824);
• “За отношението на идеализма към педагогиката”(1831);
• “Афоризми по психология; Психологически изследвания”
(1839);
• “Очерк за педагогическите лекции; Педагогически афоризми”
(1840).

Хронологична таблица:

1776г.– роден в гр. Олденбург, Германия в семейство на
съдебен съветник;
- завършва средното си образование като частен
ученик;
1794–1799г.– следва и завършва Йенския университет и по
това време се сприятелява с Й. Гьоте, Ф. Шилер и Й. Фихте;
1797г.– частен учител в Берн, Швейцария, където посещава
Й. Песталоци в Станц;
1802г.– хабилитира се като доцент в Гьотингенския
университет;
1809–1831г.- работи в Кьонингсбергския университет като
ръководител на катедрата по философия (на мястото на Кант);
1833г.– завръща се като професор по философия в Гьотинген;
1841г.,14 август – почива в Гьотинген.


Водещи педагогически идеи:

�‰ според Хербарт същественото в педагогиката е да се
организира подходяща практика, докато теорията, има
второстепенно значение. Затова в педагогическите си
съчинения той не говори често за своята философия;.
�‰ разделя педагогиката на три дяла: управление, обучение и
дисциплина. Управлението и дисциплината са необходими за
да осигурят благоприятни условия за извършване на
обучението;
�‰ целта на обучението е да пробуди и развие многостранни и
преки интереси у учениците: интереси към познание
(емпиричен, спекулативен, естетичен) и интереси към
съчувствие (симпатичен, социален и религиозен интерес);
�‰ според Хербарт обучението е процес на движение на
възрастта, организирано дидактически целесъобразно;
�‰ основните задачи на обучението са да показва, да свързва,
да поучава и да прилага. Дидактическите форми са:
самоизразителни, аналитични и синтетични;
�‰ възпитателната работа се регулира с управлението. То има
своите специфични методи: заплаха, заповеди, забрани,
морални и физически наказания, авторитет и любов;
�‰ ръководните нравствени идеи, които трябва да се спазват
при всички особености и степени на възпитателния процес,
са: идея за вътрешна свобода; идея за съвършенство; идея
за благоразположение; идея за право и идеята за
справедливост; Усвояването на тези идеи става в процеса
на обучението.

Приноси:

• Създател на философското направление в педагогиката: извлича
целта и средствата на възпитанието от етиката, а формите и
средствата на обучение - от психологията.
• Неговата педагогическа система рационализира обучението и му
придава универсални форми, независимо от конкретното учебно
съдържание.
• Обогатява категориалния апарат на педагогиката. Установява
схема на вътрешните механизми на учебния процес: различава
две фази във всеки учебен процес (задълбочаване и осмисляне)
и определя т.нар. “формални степени” на обучението (яснота,
асоциация, система и метод).
• Методологията и практиката на Хербарт години наред е
доминираща в училищата в Европа и САЩ.
• Утвърждава делението на педагогиката на теория на обучението
и теория на възпитанието.
•

Библиография:

Хербарт, Й. Ф. Избрани педагогически произведения. - С.,
Народна просвета, 1990
Хилгенхегер, Норберт. Йохан Фридрих Хербарт. - В:
Мислители на образованието, Перспективи, т. 2, - С., 1995, с.
652-669
W. Rein. Encyklopadishes Handbuch der Padagogik. -
Langensalza, 1906, b.4, s. 216-254