Юридическа психология - Лекции

Въпрос-1
Юридическа психология

„Илюзия е, че човек е субект на
собствените си действия, че е автономен”
доц. Гайдаров

Предмет на юридическата психология
(философско-психологическо есе на доц. Гайдаров)

1. Предмет на правната психология

Особеното в тази наука (психологията въобще) е, че тя няма своя собствена битийност, т.е. личност, способности, емоции и пр. конструкти не могат да съществуват самостоятелно, всички те са „вътре” в човека и са свързани с човека.
С други думи, изучавайки отделни конструкти, не може да се даде научно определение, което да е закономерно, всеобщо за всеки един конструкт или всеки един конструкт е абстрактен и много индивидуален, затова защото предметът на психологията „го няма”, няма свое битие, свое съществуване извън човека.
Следователно, психологията има два ракурса:
Житейски
Научен – тук е въпроса
Точно от тук идва пъстротата на психологията – съвкупност от знания, които често се игнорират едно-друго.

Психологията се свързва фундаментално със схващането за интроспекцията, т.е.
Първо: Усещането на човека за себе си (емоцията), назоваването на това което човек усеща и
Второ: Оценката на другите за него.

Освен тази особеност на предмета на изучаване, психологията като всяка наука има категориален апарат. И тук има особеност – тя заимства до голяма степен апарата от други науки

И така, да се върнем на предмета,
Екстраполацията на всички конструкти, с които се занимава психологията се проектират винаги, закономерно и задължително в социалното поведение на човека, т.е. предмет на науката е поведението на човека.
И още,
Психологията изследва поведението на човека в неговата каузална връзка, с неговите субективни детерминанти, т.е. субективното опредметено в поведението.

И още,
Първо поведението е обективно и второ, то презентира.
Поведението презентира, но не напълно точно и не напълно пълно, т.е. има и още, и още, т.е. може да се преживее нещо без да се изразява, но може и да се изрази нещо, без да се преживява. Ето в връзката на вътрешния свят на човека и презентацията му на вън, в поведението.
Но,
Запомни ! Всичко вътрешно преживяно, запечатано, стигматизирано, рано или късно се репрезентира в поведението – закон !

Едно доказателство, един пример :
Твстовете, измерванията – проблем номер 1. Защо ?
„Всичко е субективно, всичко е условно, защото самия предмет на психологията е абстрактен. Изследователите работят с абстрактен субект – инструменти, методики и пр.

От тук,
Ясно е, че методиките не могат да мерят всичко и всеки по един и същ начин. Те са много субективни и субективността им има две страни: тази на изследваното лице и тази на психолога.

И така,
Най-важния пробен камък е поведението на човека, проектирането на неговата биография – той е всичко, което той е !

Юридическата психология е наука, която изучава психологически закономерности, специфични за борбата с престъпността като особена социална дейност.
Като приложен клон на психологията, юридическата психология е съпричастна и към трите основни направления на борбата с престъпността:
· издирвателна (оперативно-издирвателна) дейност;

· разследване и наказателно преследване;
· превантивна работа.

издирвателна (оперативно-издирвателна) дейност ЮРИДИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯразследване и наказателно преследванепревантивна работаПРЕСТЪПНОСТ

Научните изследвания по юридическа психология дават възможност да се решат по-успешно следните проблеми:
· да се постигнат по-добри резултати от разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
· да се постигнат по-добри резултати от работата по предотвратяване извършването на престъпления;
· да се осмисли и да се използува по-пълно натрупания опит по разкриването н престъпления или по предотвратяване на тяхното извършване;
· да се постигнат по-добри резултати от управлението на звената от специализираните държавни органи, ангажирани в борбата с престъпността.

Научните изследвания по юридическа психология са насочени към изясняване на три психологически закономерности:
· психологически закономерности, свързани с разкриването на извършителите на престъпления;
· психологически закономерности, свързани с разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
· психологически закономерности, свързани с предотвратяване на извършването на престъпление.

2. Структура на правно-психологическата наука.
Психологията като наука включва две нива: фундаментално и теоретично.
Фундаментално ниво – методологията или философската парадигма. Например в САЩ фундамент е философската парадигма със своята психологическа проекция „бихевиоризма”.
Теоретично ниво – съвкупност от теории обединени от парадигмата. Например: „бихевиоризъм” или „фройдизъм”.
Парадигмата има претенция и цел, да обясни в една система предмета на науката. Например: Подхода на Фройд е завършен – от . . до . . При него няма критика на конструкцията отвътре, т.е. тя е гениална и уникална.

а) В отраслите на психологическата наука (около 10 направления) се включва правната психология. Защо ? Защото тя е система от норми, разглеждани от психологията, норми които регулират едно общество. Тя включва следните отрасли:
Криминална психология
Юридическа психология
Пенитенциарна психология
Съдебно-психологическа експертиза
Психология на девиантното поведение
Психология на законотворчеството
Полицейска психология (конфликти, общуване, стрес).

Криминалната психология е самостоятелен приложен клон на психологията, който се занимава с престъпното поведение и престъпната реализация на личността. Юридическата психология използва постиженията на тази наука при изследване на психологическите проблеми на издирването, разследването и съдебното дирене и предотвратяването на престъпления, извършени от отделни граждани, или от организирани престъпни групи или престъпни организации.
Пенитенциарната дейност, макар и правно регламентирана е строго специфична. Тя е насочена към ресоциализацията на правонарушителите, т.е към тяхното поправяне и превъзпитание при условията на ограничена свобода. Тези условия са твърде различни от условията, при които се реализира дейността на правозащитните и правораздавателните органи. Твърде различна е и правната материя, чрез която се регламентират тези дейности.