Задачи и дялове на науката за езика. Общо и частно езикознание.

Задачи и дялове на науката за езика. Общо и частно езикознание.
Науката за езика се нарича езикознание и изучават естествените, говорими човешки езици. В езикознанието се включват всички езици. Независимо дали те са живи (бълг.език, англ.език), мъртви(старобълг., староангл. латински) или изчезнали (прабълг. хетски).
Мъртъв език – който не се използва, като средство за общуване.
Изчезнал език- изчезнали от употреба езици, защото хората, които са го използвали са мъртви.
Естествен език- разграничава спонтанно възникналите езици (бълг. немски, испански) от изкуствено създадените (есперанто, волапюк, идо). Развитието на естествените езици е бавно и постепенно, което е неразривно свързано с културата на обществата, които ги използват.
Изкуствен език- разбработва се от дадено лице или колектив от хора, които създават речниковия състав на конкретния език, неговата звукова структура и граматика. Те не са родни за никоя общност. Те се изграждат на базата на някой естествен език, поради което се считат за вторични езици спрямо естествените.
Човешки език- разграничава всички езици, говорени от различни общности от хора, от всички останали видове езици. Човешкият език може да предава информация за непосредстевно заобикалящата ги среда, и информация за отминали събития или случки за лица, които са отсъстващи в момента на говорене.
Говорим език- звуков характер на естествените човешки езици и тяхната членоразделност.
Език на глухонемите – жестомимичен
Изследователски предмет на езикознанието– произход, историческо развитие, географско разпространение, вътрешно членение (диалекти, официален, книжовен), структурна организация на единиците, речников състав, граматически правила.
Изследователски задачи на езикознанието
Да изследва, систематизира, класифицира и обясни конкретни езикови факти
Да проучи езика от неговото възникване и развитие
Да разкрие закономерностите в развитието на езика в отделните етапи на неговото развитие
Дялове на езикознанието
Общо езикознание – изучава явленията и характеристиките, които са общо валидни и закономерно присъщи на всички езици. В предмета на общото езикознание влизат:
Произход и развитие
Георграфско разпространение
Закономерности при вътрешно устройство на езиците
Използване на езика от различни социални групи

Частно езикознание – има за предмет изучаването и описването на отделен език или отделна група езици с общи признаци.

В зависимост от аспекта:

Синхронно- описва езика в даден период
Диахронно – описва историческото развитие на езика

Според изследователските методи и подходи:
Сравнително историческо – има за цел изследване на родствени връзки между езиците на основата на сравнение в исторически план
Съпоставително – изследване в съпоставителен план два или повече далечни езика
Описателна лингвистика – посветена на формалното описание на езиците
Структурна лингвистика – фонетика, фонология, морфология, лексикология, синтаксис, прагматика, текстолингвистика (структурата на текста)
Когнитивна лингвистика – изследва отношението между езика и познание
Социолингвистика – изучава функцията на езика и ролята му в обществото
Психолингвистика – изучава психическите процеси при възприемането на речта