Загадката на парадокса

ЗАГАДКАТА НА ПАРАДОКСА

Доц. д-р Ирена Иванова Левкова
ШУ „Епископ Константин Преславски”

Изказвам огромната си благодарност на тази,
която тук беше наречена Н.М.,
не просто за съгласието й,
а за нейното желание да бъде герой на този анализ,
за да може това да помогне
и на други хора в нейната ситуация!

Докладът разглежда действителен случай, анализиран в парадигмата и методите на Транзакционния анализ.
Въпреки че мозъкът функционира записвайки, ние знаем, че една от основните разлики между Родителя и Детето, от една страна, и Възрастния, от друга, се състои в това дали записването и възпроизвеждането на информацията представляват основната функция на Его-състоянието или не. Важно за нас е да отбележим, че основната функция на Възрастния не се състои в записване и възпроизвеждане на информацията, а в нейната обработка и въз основа на тази обработка – вземане на решения. И тук трябва да се знае, че смисълът, в който обикновено се използва думата информация, е валиден само по отношение на Его-състоянието Възрастен. Това, което се записва в Родителя и Детето не е информация в истинския смисъл на думата. Това са “възприети на доверие” и непреразгледани възприятия, чието съдържание можем да класифицираме като: предразсъдъци, указания, заповеди, забрани, действия, образи, емоции и т.н., в зависимост от това дали представлява съдържание на записите в Родителя или в Детето. Така че ако спрямо този род възприятия се използва думата информация, то това е допустимо само в най-широкия й смисъл.
И така, основните функции на Възрастния са свързани с:
търсенето на информация;
нейното разграничаване от твърдения, които по същество не представляват информация (посочените по-горе натрапвани ни авторитарно в детството, а и по-късно, предразсъдъци, илюзии, заблуди, заповеди, манипулативни изказвания и др. под.), които ни биват представени, обаче, като надеждна и достоверна информация;
категоризирането й;
нейната обработка;
логическите изводи от нея (в зависимост от усвоените умения за логическо мислене и достигнатото ниво на онтогенетично развитие)
вземането на решения;
привеждането на тези решения в действия;
поемането на отговорността за всеки от посочените аспекти на функционирането на Възрастния поотделно и за всички тях заедно;
както и за всички последствия от взетите решения;
от изобретените начини за превръщането им в действителност;
и за крайните резултати.
В предишното изречение беше направен опит за едно колкото се може по-пълно изброяване на различните аспекти от дейността на Възрастния – т.е. на различните операции, с които той си служи. Излишно е да се казва, че това изброяване, макар и толкова дълго, не може да задоволи претенциите за всеобхватност. Цялата дейност на човека, която би могла да бъде наречена напълно свободна в психологическия смисъл на думата:
която е разумна, но не според така наречения “здрав разум”;
която е творческа (дори и само в рамките на сътворяване на своя собствен живот и на верен, истинен, поглед върху действителността);
която се основава на законите на мисленето (логическо или парадоксално/интуитивно);
която е свързана със задаването на въпроси и разглеждане на живота като низ от проблемни задачи (използвам тази дума, взета от педагогиката, за да отлича разбирането на Възрастния за проблема като задача, която има своето/ите решение/я за разлика от виждането на Родителя и Детето за проблема като нещо, което пречи, затруднява и трябва по някакъв начин да бъде премахнато, прескочено, дори унищожено и т.н.), които чакат своето решение - всичко това е същността на състоянието Възрастен – и дори в това изброяване всички нейни страни не са напълно изчерпани.
(Виж книгите на Ерих Фром и Ерик Бърн във връзка с пълното разбиране на понятието “психологически смисъл на свободата”)
Надявам се, че става ясно колко трудна, сложна, многообразна е дейността на Възрастния. Основна отлика на тази дейност, когато тя е успешна и основно условие, за да бъде успешна, е характеристиката й като свободна. Т.е. тази дейност може да бъде реализирана в цялата й сложност само когато Възрастният функционира свободно, когато свободно може да изпълнява всички тези операции. В противен случай той може да се окаже “задръстен”, “блокиран”, до степен неговата обработка на информацията да е невярна, неадекватна и т.н.
Един от случаите на такова затруднено функциониране на Възрастния аз тук бих нарекла условно “загадката на парадокса”, имайки предвид, че той е свързан с информация, която по същество се явява парадоксална, абсурдна, противоречива и Възрастния в личността не успява да се справи с нейната обработка. Това, съответно води до: неправилни решения, до невъзможност да се вземе решение или до невъзможност решенията да се приведат в действие (или до всички тези резултати, взети заедно, както най-често се случва).
Нека да разгледаме конкретен случай от практиката.
Н. М. е млада, около 30-годишна жена, с оплаквания за пристъпи на панически страх, придружени със сърцебиене, треперене, усещане за студ и т.н., оплаква се от депресивност. Естествено, случаят се третира и от лекар (психиатър), с необходимите медикаменти.
От психологическа гледна точка, най-общо казано, без да навлизаме в конкретни подробности, които нямат отношение към разглежданата тема, можем да кажем, че се откриват проблеми в транзакциите с родителите, сценарни проблеми (би могло да се каже, че сценарият е лош и е насочен към една продължаваща зависимост от родителите, страх, че няма да може да се справи без тях в живота – ако се омъжи, тъй като има приятел), неспособност за отстояване на себе си и на своите желания, за себезащита и др. В същото време наблюдаваме една сравнително висока интелигентност, реализирана в рамките на висше образование, психологическа компетентност, предимно в областта на популярната психология, способност на Възрастния за бързо ориентиране в теорията и практиката на структурния анализ и анализа на транзакциите, способност да погледне на случващото се с нея и в семейството на родителите й от една критична позиция, да се шегува и да изпитва удоволствие от шегите, което показва една запазена способност на Възрастния за “поглед отстрани” върху ситуацията и способност на Естественото Дете за възприемането й, съвместно с Възрастния.
В една от срещите, съдържанието на която е предмет на обсъждането, става въпрос за отношенията й с нейния първи приятел, връзката с когото е продължила няколко години и обхваща късното тийнейджърство (юношеството) и ранната младост. По този повод тя споделя, че се е въздържала години наред от установяването на сексуални отношения, поради това, че майка й и баща й винаги са изисквали от нея да бъде “идеална”, което в случая означавало – да не се влюбва, да не прави секс, да не забременее и т.н., придружено със заплахи от страна на родителите, особено от баща й. И че тя и в този случай, както и в много други, се е стараела да удовлетвори тяхното желание, да бъде наистина “идеална”, “никога да не прави грешки”. Малко по-късно тя коментира всичко това и диалогът протича приблизително по следния начин:
“Аз и без техните заплахи и изисквания да съм “идеална”, пак нямаше да правя с него секс, преди да стана на 18 г. Така си бях решила.”
“Защо бяхте решили така?”
“Защото чувствах, че не съм готова за това.”
“Означава ли това, че Възрастният във Вас беше преценил ситуацията и беше взел решение, което Вие изпълнихте и което и сега преценявате като правилно?”
“Да, точно това означава.”
Така представен, диалогът може би изглежда твърде тривиален, може би елементарен и без особена стойност. Ще посоча, че той всъщност се явява много важен, в някои отношения – ключов за разбиране на проблематичното положение, в което от много години (вероятно от самото му възникване като Его-състояние) се намира Възрастния на Н. М.
Ситуацията е парадоксална, абсурдна, съдържаща вътрешно противоречие, което е много трудно да бъде разрешено. От една страна имаме, вероятно, ъглова стимулация (виж частта за транзакциите и, по-специално, ъгловите транзакции) от страна на бащата (и майката, но явно въздействието на бащата е било придружено с много по-силна демонстрация на власт и сила, с по-твърди изисквания да “бъде идеална по отношение на секса” – т.е. да не прави секс). Тази ъглова стимулация (транзакцията се състои от стимул и реакция) представлява въздействие от Родителя на бащата на Н. М., насочено едновременно към Детето и Възрастния. На пръв поглед може би ни изглежда, че стимулът е само Родител – Дете. Но при определени взаимоотношения, които авторитарните родители изграждат с децата си, стимулите имат за цел да сплашат не само Детето, за да се подчини то на Родителските изисквания, стимулите имат за цел също така (или поне този ефект), че сплашват и Възрастния, за да спре той да мисли самостоятелно, самостоятелно да изследва действителността и самостоятелно да взема решения (които има опасност да се окажат в посока, нежелана от родителя). Такива ъглови транзакции се осъществяват често с деца, които имат добре развиващ се Възрастен, който родителите усещат като заплаха за властта на своя Родител. И наистина, много по-опасен от бунта на Детето, който лесно може да бъде потушен, защото източниците му са предимно в емоционалната сфера, е бунтът на Възрастния, чиито основания и доводи често пъти родителите трудно могат да оборят чрез своя Възрастен (или изобщо не го включват в тези транзакции) и затова предпочитат да ги потиснат чрез властта на Родителя.
И така, Възрастният на Н. М. е атакуван и сплашен от Родителя на баща й с изискването “да не прави секс, за да бъде идеална”. Тук основанието за това да не се прави секс почива върху погрешни предпоставки, заложени в предразсъдъците на Его-състоянието Родител в баща й – това, че можеш да бъдеш “идеален”, това че да си идеален означава да не правиш секс, докато не завършиш училище, това, че тя е недостатъчно разумна и ще позволи да бъде “излъгана”, че няма да се предпази и ще забременее и т.н. Всички тези предпоставки не съответстват на реалността, затова те са предразсъдъци на Родителя, а не заключения на Възрастния в баща й.
За разлика от него, Възрастният в Н. М. успява да прецени ситуацията и взема едно напълно обосновано решение – че “не бива да правя секс, защото още не се чувствам готова за това”. Това основание отразява една правилна и точна преценка относно липсата на физиологична, емоционална, социална е т.н. зрялост, необходима, за да се предприемат съответните действие. То не е свързано с отказ да осъществява емоционални отношения (влюбване), което е част от изискването на бащата, а само с отказ да се влезе в интимни отношение, преди “да стане готова”. То не означава и изобщо отказ от интимните отношения, за които тя споделя, че и в споменатата първа връзка, и в настоящата, са хармонични и удовлетворяващи и за двете страни. Т.е. това е разумно заключение на Възрастния, тъй като за разлика от приличащите външно на тях твърдения на Родителя, тези на Възрастния не притежават свойството да са “крайни” – да обхващат всички случаи, да са “завинаги”, да включват всички хора и др. под.
Т.е. Възрастния на Н. М. взема свое собствено, обосновано и разумно, адекватно решение, въз основа на обработката на наличната информация. Това решение, обаче, макар че по своите основания, по начина си на вземане и дори по последиците, не съвпада с позицията в Родителя на бащата, все пак съвпада с нея в една съществена част от крайния резултат – въздържането от секс до определена възраст.
И така – поради каква причина се въздържа от секс Н. М. – защото така иска от нея баща й или защото така е решила тя самата? Би било много лесно, ако причината беше само едната. Ако това беше поради собственото й решение, то би означавало, че Възрастният в нея свободно е преразгледал изискванията на бащата, видял е техните погрешни основания, отхвърлили ги е и след това е взел свое собствено, самостоятелно, свободно решение, което само привидно съвпада с изискването. Това би бил и най-добрият вариант, вариант на едно хармонично развитие през юношеството и младостта.
Ако Възрас