Залезът на първата българска държава /927-1018/

за
що дошъл вторият му син Петър. Зна
е се, че Симеон имал четири
с
ина: Михаил, Петър, Иван и прочутият Боян Магесник. Очевидно възцаряването на Петър не било по вкуса нито на лишения от престола Михаил, който бил замонашен, нито на третия брат Иван, защото и двамата се опитали да направят заговори и съответно преврати за свалянето на Петър.
за
щото и двамата се опитали да направят заговори и съответно преврати за свалянето на Петър.
лението си Петър се опитал да продължи бащината си политика, като организирал поход срещу Византия през първата година на възцаряването си, но вестта, че Византия се готви за сериозен реванш, предизвикала започването на мирни преговори. Така се стигнало до подписването на мира на 8.X.927 г.
което сръбската държава възобновила самостоятелното си съществуване.
г.
те успели да проникнат дълбоко на юг в Още в началото на управлението си Петър се опитал да продължи бащината си политика, като организирал поход срещу Византия през първата година на възцаряването си, но вестта, че Византия се готви за сериозен реванш, предизвикала започването на мирни преговори. Така се стигнало до подписването на мира на 8.X.927 г.
ц
ърква.
ългария на свой ред също имала своите грижи. България на
свой ред също имала своите грижи. 931 г. сръбският княз Чеслав, който бил в плен още о
т
времето на Симеон, успял да избяга и да вдигне в Сърбия въстание сре
щ
у българското владичество, в резултат на което сръбската държава възобновила самостоятелното си съществуване.
оже
ла спокойно да погледне отново на изто Мирният договор определял общата граница между двете съседни държави, като вече Византия официално признавала териториалните завоевания на Симеон, както и царското достойство на българския владетел и патриаршеския ранг на българската църква.
щу българското владичество, в

резултат на което сръбската държава възобновила самостоятелното си съществуване.
достигнал до византийските територии.
я имала в 943 г. и от североизток, когато киевският княз Игор организирал поход срещу Византия, привличайки за съюзници печенегите.
а
. Роман Лакапин бил свален от престола и вече възмъжалият Константин VII Багренородни поел самостоятелно управлението. С течение на времето отношенията с България все повече се обтягали и това довело до подновяването на договореностите между двете страни. Този път имало поставено условие от страна на империят
а Б
ългария да не допуска маджарски нашественици до византийската територия.
то условие в договорните отношения между двете страни се оказало не
п
осилно. Така се стигнало до тайна уговорка между маджари и бълг
ари
през 965 г., според която последните обещавали да осигурят свободни коридори за достъп към византийската земя, а маджарите се ангажирали да не плячкосват българските землища
.
Цар Петър се поболял и се оттеглил в манастир, където починал на 30.I.970 г. Властта била поета от представители на вътрешното болярство. Промени настъпили и на византийския престол – дошъл Йоан Цимисх
ий.

Падането на Североизточна България под византийска власт. С Не малко грижи на българите създавали и маджа
рите
. Така в 934 г. те успели да проникнат дълбоко на юг в българските земи и дори да достигнал до византийските територии.
ве
че възмъжалият Константин VII Багренородни поел самостоятелно управлението. С течение на времето отношенията с България все повече се обтягали и това довело до подновяването на договореностите между две
те страни. Този път имало поставено усло Подоб
ни притеснения България имала в 943 г. и от североизток, когато киевският княз Игор организирал поход срещу Византия, привличайки за съюзници печенегите.
стола и вече възмъжалият Константин VII Багренородни поел самостоятелно управлението. С течение на времето отношенията с България все по
в
ече се обтягали и това довело до подновяването на договореностите между двете страни. Този път имало поставено условие от страна на империята България да не допуска маджарски нашественици до византийската територия.
и д
о византийската територия.
зало непосилно. Така се стигнало до тайна уговорка между маджари и българи през 965 г., според която последните обещавали да осигурят свободни ко
р
идори за достъп към византийската земя, а маджарите се ангажирали да не плячкосват българските землища.
Падането на Североизточна България под византийска власт. След смъртта на българ
Самостоятелното управление на Самуил(997-1014). Междувременно Самуил и синът му Гавраил Радомир били изненадани от византийците при река Спрехей, където били ранени, а много от техните войници избити и пленени.
яс
но, че Самуил е получил царската к
орона от римокатолическия д
ух
овен глава. Българският владетел си определил за столица Охрид.
–
Самуиловата дъщеря Косара била омъжена за сръбския княз Иван Владимир.
те имали значителни успехи срещу арабите, което им дало възможност, осигурявайки гърба си, да обърнат по-сериозно внимание на проблемите си с българите. В 1001 г. бил организиран голям военен поход на североизток. Империята успяла да възстанови властта си в тези райони, превземайки редица крепости, в точа число и Велики Преслав.
ел на запад, към Тесалия, където някои крепости в българското владение сами се предали.
и ма
джарите да преосмислят договореността си с тях и те нападнали и опустошили северозападните землища.
о
и крепости в българското владение сами се предали.
и с тях и те нападнали и опустошили северозападните земли
ща.
ни
е предателството на видинския митрополит била овладяна Видинската кр
е
пост.
Последните български владетели от XI век. На българския престол застанал законният престолонаследник Гаврил – Радомир. Българо – византийският двубой продължил. Василий II успял да превземе крепостите Щип, Прилеп, Воден, Мъглен, като по пътя ослепявал всички българи.
а л
ов, като по този начин след успешния преврат застанал на Веднага след това Василий II поел на запад, към Тесалия, където някои крепости в българското владение сами се предали.
и с тях и те нападнали и опус
т
ошили северозападните землища.
ретърпели поредния си неуспех срещу Византия в битката при Крета, недалече от Солун. Последвал един сравнително спокоен период от няколко години.
Последните български вл На следващата година византийските усилия били насочени на северозапад. Благодарение предателството на видинския митрополит била овладяна Видинската крепост.
Последните български владетели от XI век. На българския престол застанал законният престолонаследник Гаврил – Радомир. Б
ългаро – византийският двубой продължил. Василий II успял да превземе крепостите Щип, Прилеп, Воде В 1009 г. българите претърпели поредния си неуспех срещу Византия в битката при Крета, недалече

от Солун. Последвал един сравнително спокоен период от няколко години.
Последните български владетели от XI век. На българския престол застанал законният престолонаследник Гаврил – Радомир. Българо – византийският двубой
про
дължил. Василий II успял да превземе крепостите Щип, Прилеп, Воден, Мъглен, ка
то по пътя ослепявал всички българи.
м
ъртната присъда от Гаврил – Радомир Иван Владислав успял да го
уби
е по време на лов, като по този начин след успеш Решителният двубой между двете враждуващи съседки станал на 29.VI. 1014 г. при с. Ключ.
Последните български владетели от XI
век
. На българския престол застанал законният престолонаследник Гаврил – Радомир. Българо – византийският двубой продължил. Василий II успял да превземе крепостите Щип, Прилеп, Воден, Мъглен, като по пътя
ос
лепявал всички българПоследните български владетели от XI век. На българския престол застанал законният пре
стол
онаследник Гаврил – Радомир. Българо – византийският двубой продължил. Василий II успял да превземе крепостите Щип, Прилеп, Воден, Мъглен, като по пътя ослепявал всички българи.
г.
Иван Владислав преместил столнината си в Битоля.
е последният владетел на Първата Българска дъ
ржава, но има и такива, които приемат за последен цар на България сина на Иван Владислав Прусиян (Фружин).

време на лов, като по този начин след успешния преврат застанал начело на държавата в периода 1015-1018 г. Иван Владислав преместил стол
н
ината си в Битоля.

).