Жан-Жак Русо (1712-1778)

Жан-Жак Русо (1712-1778)


Истински учители са опитът
и чувството. Човек не знае
какво е подходящо за хората,
ако сам не го е изпитал.

Жан-Жак Русо


Произведения:

• “Слово за изкуствата и
науките” (1750);
• “Писмо върху френската
музика” (1753);
• “Слово за произхода на
неравенството” (1755);
• “Писмо до д’Аламбера върху
зрелищата” (1758);
• “Юлия или Новата Елоиза” (1761);
• “Общественият договор или принципите на общественото
право”; “Емил или за възпитанието” (1762);
• “Писмо до Христофор дьо Бомон, парижки архиепископ”
(1763);
• “Писма за планината” (1764);
• “Изповеди”, “Мечти на самотника” (посмъртно).


Епоха:

В ХVІІІ век във Франция цивилизацията била обърната с
добрата си страна към човечеството. Враговете на цивилизацията
във Франция, феодалните и клерикалните (църковните)класи, били
едновременно и врагове на народа. Техните привилегии,
несправедливите монополи, произвол и не овладяно насилие
предизвиквали човешката съвест, но чрез невежеството и
суеверието, което поддържали, отстоявали своето господство.
Просвещението и даже националното обогатяване ги смущавали и
настройвали срещу себе си. Редом вървели силно стеснение на
националния труд, грубо преследване на просветителите,
съпроводено със същото драконовско ограничаване на мислите и
думите. Народът, средната класа, просветителите търпели
еднакво несправедливото управление, страдали от насилието и
безправието. И дейците на Просвещението първи започнали
самоотвержена борба с феодално-църковната власт. Волтер,
Монтескьо, Дидро, Д’Аламбер, Клод Адриан Хелвеций, Етиен Боно
де Кондиляк, Бюфон, Лавуазие, Ламетри, Холбах, Русо – това е

част от дългия ред от забележителни дейци, започнали тази
тежка и опасна борба във Франция и създали голямата
литература на Просвещението и най-яркото й проявление –
огромната “ Енциклопедия”. Проповядвайки просвещение,
разпространявайки го, разчиствайки пътя за свободното развитие
на цивилизацията, подтискана от своеволията и деспотизма на
господстващата класа, енциклопедистите искрено вярвали, че с
това проправят пътя за общото щастие, за народното благо и
свобода. Просвещението и цивилизацията били за тях синоними на
прогреса, задължително условие за народното благоденствие. Но
Жан-Жак Русо прозрял и другата страна на цивилизацията и със
свойствената си странност въстанал против нея.

Хронологична таблица:

1712г.,28 юни – роден в Женева, в семейство на часовникар.
Майка му умира при раждането му;
1722-1724г. – настанен е в пансиона на г-жа Ламберсие в
селцето Босе, близо до Женева;
1724–1728г.– работил като чиновник в кантората на един
нотариус, като гравьор,
1728–1740г.– напуска Женевския кантон и попада на
католически свещеник, който за да превърне еретика в
правоверен католик, го изпраща при своя позната - баронеса
Луиза–Елеонора Варанс. Тя го насочила отначало в манастир, а
след това с малки прекъсвания му осигурила условия за
самообразование и съществуване. Съвместният им живот е един от
най-щастливите периоди в живота на Русо;
1740г.– започва работа като домашен учител в Лион, в
семейството на абат Мабли, но се убеждава, че не става за
учителската професия;
1741г.– заминава за Париж, за да представи в Академията
своята нова система за нотно обозначение. Прави литературни
опити, съчинява популярни мелодии, запознава се с Мирабо,
Кондиляк, Дидро. Поканен е от Дидро да сътрудничи при
съставянето на Енциклопедията (написал няколко статии по
музика и политическа икономия);
1743-1744г.– секретар на френския посланик в посолството
във Венеция. Там се запознава с Терез Левасьор (хотелска
прислужница), с която живее съвместно 25 години, има 5 деца
(които са давани във възпитателни домове веднага след
раждането и няма никаква информация за тях), но сключват брак
едва в края на живота му;
1749г.– предлага за конкурса на Дижонската академия своето
съчинение “Какво е допринесъл напредъкът на науката и
изкуствата – поквара или облагородяване на нравите?”;
1756-1762г.– живее в околностите на Париж и за да
преживява, преписва ноти,. Това е период на разцвет на
творчеството на Русо, когато написва основните произведения,
които го прославят;

1762г.,11 юни– публично в Париж пред съдебната палата е
изгорена книгата му “Емил” и той е принуден да избяга в
Швейцария;
1762г.,20 юни– изгарят “Емил” и в Женева. Русо се укрива в
Нюшатъл, после в Мотие. Но тъй като ожесточеното му
преследване не преставало (нощно нападение на дома му,
анатема, по улиците го замеряли с камъни) той продължил
скитанията си на остров Сен-Пиер до езерото Биен;
1765- принуден да напусне Швейцария, заминава за Англия;
1767– изгонен от Англия, се завръща в Париж под чуждо име
и пак се заел с преписване на ноти, за да изкарва прехраната
си;
1778, 2 юли– почива от мозъчен удар в курорта Ерменонвил
на 9 км от Париж.


Водещи педагогически идеи:

�‰ цел на възпитанието е да се възпитава сърцето и духа.
Нравствеността е по-важна от придобитото знание, защото
тя възбужда духа към добри дела. На базата на природните
му заложби, у човека трябва да се развият нравствени
качества, да бъде освободен от покварата на обществото и
да запази чистотата си на “природен човек”;
�‰ изкуството на възпитанието според него се свежда до това
възпитателят да умее да следва природата на детето и да
съобразява своята работа с нея. Възпитанието има
облагородяваща роля и трябва да бъде индиректно,
недоловимо;
�‰ основни фактори за възпитанието на децата са: природата,
хората и вещите. Природата осигурява развитието и
усъвършенстването на сетивните човешки органи и
способности, хората учат детето как да използва своите
способности, а сблъскването с вещите обогатява личния му
опит. Когато възпитанието е правилно, тези три фактора
действат съгласувано. Към естественото развитие на
детето, което не зависи от човешката воля, трябва да се
приспособи възпитанието;
�‰ прави опит да периодизира развитието на човека: първият
период - от рождението до появата на речта (възпитателят
се грижи главно за физическото развитие на детето и
закаляването му); вторият период – от появата на речта до
12-тата година (главна задача на възпитанието тогава е да
се създадат колкото е възможно повече представи. С тази
цел Русо препоръчва редица упражнения за развитие на
слуха, окомера, но смята, че това е период на “сън на
разума” и затова не препоръчва систематично обучение);
третият период – от 12 до 15 години (децата вече са
подготвени за овладяване на знанията и трябва да изучават
само онова, което им е нужно - главно математика и
природознание); четвъртият период – от 15 г. до

пълнолетие (това е периодът на нравствено формиране,
което трябва да има също практически характер);
�‰ книгата не бива да замества детския опит. Детето трябва
да се учи от природата и от хората. Като възприема
околния свят и общува с хората, детето ще натрупа нужните
му и полезни знания. Когато е събрало достатъчно сетивни
впечатления, ако у него възникне потребност и вътрешни
интереси, детето ще се насочи към книгите;
�‰ трудовото възпитание е съществен дял от формирането на
детето, защото трудът е наложителен дълг на обществения
човек;
�‰ възпитанието на жената трябва да бъде подчинено на
предназначението й “да се хареса на мъжа”, защото в
семейството тя има подчинена роля, определена от волята
на мъжа (баща, съпруг). Затова на нея не й е необходимо
широко умствено образование, а са й достатъчни грижите за
физическото й развитие, естетическото възпитание, знания
за водене на домакинството.
















Приноси:

• Той е привърженик на свободното и индивидуално възпитание
сред природата, далеч от поквареното цивилизовано общество,
въпреки че развива мисли и за значението на социалното
възпитание – възпитание на патриотизъм, гражданско мъжество.
По-късно тази негова теория за свободното възпитание има
много последователи и интерпретации (Песталоци, Толстой,
Спенсър, Дюи, Кей). За неговото време тези идеи са били в
силно противоречие с цялата система на съсловно-църковното
възпитание, подтискаща личността на детето.
• Автор е и на идеята за функционално възпитание –
възпитателният процес да се нагоди към желанията,
стремежите, интересите и нуждите на детето. Идеята е развита
по-късно от Ед. Клапаред.
• Защитава правата на детето и детството като хуманист и
демократ.

• Очертава нови изисквания за работа с децата: любов към
детето, гарантиране на личната му свобода, съобразяване с
личния му опит.
• В учението си за възпитанието обръща внимание за създаването
на граждански добродетели.



Библиография:

Русо, Ж.-Ж. Избрани педагогически произведения. - С.,
1976.
Ролан, Ромен. Русо. Библ. Безсмъртни мисли, - С.,1947.
Фойхтвангер, Лион. Мъдростта на чудака, - С.,
Соетар, Мишел. Жан-Жак Русо. В: Мислители на
образованието. - Перспективи, - С., 1995, № 3, стр. 418-431