„Жертви на трафик на хора“

Великотърновски университет
“Св. св. Кирил и Методий”

Педагогически факултет
РЕФЕРАТ
На тема:
„Жертви на трафик на хора“
По дисциплината:
„Съвременни рискови групи“

Велико Търново
2020

Трафикът на хора представлява нелегална търговия с човешки съдби. Той включва набиране, контрол и злоупотреба с телата и/или с труда на мъже, жени и деца. Днес, в XXI век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда.
"Робство" и "трафик на хора" са фрази, които за много хора остават неясни, но зад тях стои проста и ужасяваща действителност. Робството е насилие - физическо, вербално и сексуално. То е насилствена и принудителна проституция. То е тежък труд в нечовешки условия.

Съществуват няколко вида трафик:
Трафик с цел сексуална експлоатация - принуждаване, подмамване и насилване на човек да изпълнява сексуален акт с цел печалба.
Принудителен труд - принуждаване на човек да работи в плен за никакво или почти никакво заплащане.
Труд, обвързан с дълг - принудителен труд за ниско възнаграждение, за да се изплати непоносим дълг.
Принудително подчиняване в домашни условия - принуждаване на човек да работи и да живее на едно и също място за никакво или почти никакво заплащане.
Деца-войници - насилване на деца да участват във въоръжени сили.

Най-често срещаните начини за попадане в трафик са:
Фалшиви обяви за работа
Лица продадени от семейството
Чрез любовник
Отвличане
Трафикирани от приятел
Фалшива имиграция

Показателни признаци на жертви попаднали в робство:
• Те са придружени от човек, който да ги контролира и не говорят от свое име, а оставят придружаващия да говори вместо тях.
• Те са транспортирани до и от работа, или живеят и работят на едно и също място.
• Нямат възможност да запазват спестяванията си: работодателят ги "съхранява" вместо тях. В много случаи, човекът има дълг и работи, за да се отплати.
• Скоро са пристигнали в държавата и не говорят съответния език, или знаят само думи, свързани със секс или труд.
• Изплашени са да говорят с други хора и институции, защото са стриктно наблюдавани от техните трафиканти. Могат да са страхливи, депресирани и твърде покорни.
• Може да имат следи от насилие и да има следи от недостиг на храна, вода, сън и/или медицински грижи.
• Възможно е да има синини, драскотини или други следи от физическо насилие и измъчване. Жертвите на трафик на хора често са бити в незабележими зони от тялото като долната част на гърба и кръста.
• Жертвите може да бъдат принуждавани да приемат наркотици от техните трафиканти, или да се обърнат към злоупотреба с различни субстанции, за да се справят по-лесно с поробването.
• Може да бъдат недоверчиви или мнителни. Жертвите на трафик на хора може да се държат сякаш нямат доверие на никой, който им предлага помощ или се опитва да проведе разговор с тях.
• Може да притежават мобилен телефон, въпреки липсата на други всекидневни принадлежности.
• Може да се наблюдава демонстрация на привързаност към насилника. Възможно е да развият Стокхолмски синдром, при който отвлечените жертви, с течение на времето, започват да симпатизират на техните похитители.

Днес съвременното робство е най-бързо разрастващата се организирана престъпна дейност в света. То е реално, скрито на пръв поглед и разкъсващо социалната и икономическа структура на всяка нация.
На международно ниво, работната стратегия и мисия на организациите работещи пряко с жертви на трафик е да достигнат, спасят и възстановят животите на жертвите на трафик, да достигнат уязвимите и да прекратят тяхното набиране, да предотвратят случаите на поробване, като ангажират хората чрез събития, ученически презентации и образователни програми.
Организациите спасяват жертвите и търсят справедливост срещу техните похитители, работят в тясно сътрудничество с органи на реда при извършването на акции и нападения, идентифициране на жертви, внасяне на наказателни дела в съда и представляване на жертвите в съда. Сътрудничат си и с неправителствени организации за премахване на робството на всички нива.
Помагат на освободените жертви да се възстановят и ги подготвят да живеят независимо, работят персонално с всеки човек, за който се грижат, осигурявайки му достъп до жилище, медицинска грижа, консултиране, образование, работа и връщане в родната държава, в зависимост от индивидуалните нужди на всеки.
Пример за такава организация е Кампания А21, която на местно ниво, в България се фокусира върху две неща - да помага на оцелелите трафикирани хора и да работи с онези, които са в особено голям риск от това да станат жертви.
В България организацията разполага със социална услуга за дългосрочна подкрепа, където оцелелите от трафик могат да започнат да възстановяват живота си. Там те получават пълна подкрепа, варираща от безплатна храна и подслон, здравна и психологическа подкрепа, до образователни програми и допълнителна професионална квалификация. Чрез техните социални предприятия дават на хората, за които се грижат, възможност да започнат работа и така да направят първата стъпка към независим живот.
Превенцията е ключова част от дейностите в България. Търсят се начини за информиране на българите, които са в риск от трафик, чрез национални информационни кампании, както и чрез образователни програми в училищата в България.
Ежегодно се организират големи събития, за да се повиши информираността относно трафика на хора. Едно от главнитенсъбития е Поход за Свободата. Това събитие винаги се организира около 18 октомври - Европейския ден за борба с трафика на хора и се подкрепя от множество различни организации, включително и Националната комисия за борба с трафика на хора.
В България съществува и Национална телефонна линия за борба с трафика на хора, обслужвана от Кампания А21.
Всеки може да се обади анонимно, за да сподели информация или да подаде сигнал за човек в опасност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Най – важна е информираността на хората за същността и начините на попадане в трафик. В днешно време жертвите на трафик са в пъти повече от миналото. Най – много жертви има в юношеска възраст, затова е важно да се провеждат обучения в училищата с презентиране на реални истории за въвличане в трафик, а темата да залегне в задължителните часове. По този начин темата ще придобие голям интерес, а информираността ще достигне и до семействата на учениците.