Знакови системи в образователната комуникация

2. Знакови системи в образователната комуникация

В съвременните условия образователната комуникация е съставна част и конкретна форма на масовата комуникация. Образователният информационен поток се формира с използването на разнообразни източници и средства за информация, които чрез различни медии изграждат образователната среда.
В полето на масовата комуникация се открояват четири основни фактора:
 Комуникаторът – този, който формира и изпраща съобщенията;
 Съобщението – това, което се предава в комуникационния канал посредством нещо;
 Медията – апаратурата-посредник с преди всичко технически, а след това и социологически и психологически характер;
 Реципиентът – комуникационният партньор, който приема съобщенията (Г. Малецке, 1994).
Взаимодействията между четирите фактора на масовата комуникация са сложни и многоаспектни. Комуникаторът не само генерира множество съобщения (на основата на избрана стратегия), но и влияе на реципиента в избора му от предлаганото множество. Медията, от своя страна, не е само пасивен проводника на съдържанието на съобщенията и намеренията на комуникатора – в зависимост от използваните изразни средства и технологическите възможности тя влияе, в някои случаи много съществено на реципиента. Връзката комуникатор – реципиент не винаги е еднопосочна – съвременните комуникационни технологии осигуряват известни възможности за интерактивност в масовата комуникация (намеса на реципиента в комуникационния процес).
Въздействията върху реципиента са многопосочни – върху поведението и психиката, културното развитие и образованието.
Тук вниманието ни се насочва преди всичко към съобщението. Всяко съобщение е единство на съдържание и форма. Съдържанието включва определено количество информация, което чрез система от знаци придобива достъпна за рецепиента форма. Стремежът на комуникатора е да постигне оптимално единство и съотношение между информационното съдържание и формата на съобщенията. Оптималността на даденото съобщение се определя от степента на адекватност на това съобщение спрямо отразяваната действителност и спрямо възможностите на предаващия и приемащия съобщението. В обобщен вид правилата за оптималност могат да се изразят така: еднозначност, максимална вярност и точност на съобщението (спрямо отразяваната действителност), максималната достъпност на технологията за формиране и предаване на съобщението (за предаващия съобщението); максимална достъпност и яснота по отношение на формата и съдържанието на съобщението (за приемащия съобщението).
Формалната структура на образователната информация се изгражда чрез различни системи от знаци. Структурирането и функционирането на тези системи е предмет на семиотиката.
Семиотиката е “наука за знаците, знаковите системи и знаковите процеси”. (Д. Добрев, Е. Добрева, 1993, 122).
Знакът е основно понятие в семиотиката. Определя се като “сетивно възпринимаем обект, който представя друг обект и носи информация на възприемащия за този друг обект” (Д. Добрев, Е. Добрева, 1993, 42). В съвременното твърдение “знакът означава нещо за някого... се крият трите същностни признака на знака – да означава, да замества нещо, да бъде интерпретират от някого”. (Р. Миленкова–Киен, 1999, 33).
В зависимост от отношението между знака и обозначавания обект се различават:
 знаци-индекси (с непосредствена връзка между знака и обозначавания обект);
 иконични знаци (с фактическо сходство с обозначавания обект);
 знаци-символи (с условно отношение между знак и обект).
От друга страна, според равнището на сложност, знаците се подразделят на: прости (елементарни) – не позволяващи разделяне на по-малки автономни единици и сложни (комплексни) – позволяващи разделяне и анализиране в по-малки съставни елементи. От своя страна, сложните знаци биват хомогенни (съставени от еднородни елементи) и хетерогенни (съставени от разнообразни елементи). (Р. Миленкова–Киен, 1999, 48–55).
В комуникационния процес участват не отделни знаци, а семи. Отделният знак притежава определена стойност, но е лишен от значение. Значението се носи от семите, тяхното присъствие прави възможна комуникацията.
Семиотиката изследва структурирането и интерпретирането на знаковите системи на три равнища, които определят трите й основни направления:
 семантика – разглежда отношенията между знаците и съответните им обекти и изучава значението на знаците (какво изразяват знаците?);
 синтактика – изследва връзките между знаците (какво свързва знаците?);
 прагматика – занимава се с отношението на знаковите системи с “потребителите” (какво дават знаците?).
Знаковите (семиотичните) системи, наричани още кодове осигуряват комуникационния процес, като по “предварително споразумение” представят и пренасят информацията от комуникатора към реципиента. Знаковата система е “съвкупност от знаци, между които съществуват закономерни отношения”. (Д. Добрев, Е. Добрева, 1993, 53).
В образователната комуникация присъстват две основни знакови системи – вербална и изобразителна. Тези знакови системи се използват както самостоятелно, така и интегрирано (комплексно).
Вербалната знакова система има две форми: писмена (писмено слово) и озвучена (устно слово). Системата е хомогенна (съставена от еднородни елементи). Простите (елементарните) знаци са буквите (съответните фонеми в озвучената форма) и думите, а сложните – възможните комбинации от тях в изреченията или по-сложните структури на текста. Но има и много сложни знаци, които не допускат разчленяване на по-малки автономни елементи – това са идиомите. От слуга страна, вербалните знаци са символни (представи, понятия и категории) – вербалният информационен поток е на абстрактно равнище.
Вербалната знакова система се отличава с:
 изключителна гъвкавост и оперативност при подготвянето, систематизирането и актуализирането на образователната информация;
 извънредно голямо многообразие – от простото описание на различни обекти и процеси, до речевото изявяване на най-сложните мисловни процеси;
 лаконичност на описанията чрез абстрахиране от второстепенните признаци на обектите.
Абстрактивният информационен поток възбужда въображението и фантазията, които могат да допълнят липсващата (или скритата) информация. Устното слово, освен да информира, може целенасочена да влияе на емоционалната сфера на слушателите и да поддържа мотивация със средствата на паралигвистиката (интонация, мимика, жест и др.). Писмената вербална система осигурява на читателя възможност да възприема и осмисля информацията с предпочитана от него скорост, да прави логически изводи, обобщения и заключения.
Към недостатъците на вербалната знакова система се отнасят:
 Неизбежно възникваща многозначност в полето на масовата комуникация при използване на устно монологично съобщение. Непрекъснатото последователно натрупване на отделни думи и изрази, които образуват цялостното съобщение, затруднява слушателите и води до различни знакови изкривявания, до неправилно разбиране и нарушаване на смисъла на речта. Слушателите раздвояват вниманието и познавателната си активност между сложния обект на познанието и начина на описанието му, нямат физическа възможност да оперират с характеристиките на изучавания обект (да регулират темпа на постъпване на информацията, да възприемат повторно, да уточняват, да сравняват и да прекъсват информационния поток за доосмисляне и т.н.)
 Високата степен на абстрактност при печатния текст, неясното изложение, изпъстрено с много непознати термини и понятия затрудняват възприемането и осмислянето и действат като силен информационен шум;
 “Информационна недостатъчност” и неразионалност на вербалното представяне на сложни обекти, процеси и явления.
Изобразителната знакова система се характеризира с висока степен на еднозначност. Тази система може да бъде както хомогенна, така и хетерогенна (напр. изображенията да се допълват с текст или друга символна информация).
Визуалната информация се формира в определено изобразително поле (пространство на изображенията), което дава възможност на зрителите да оперират свободно с характеристиките на изучаваните обекти. Освен това, сложният зрителен знак е комплекс от редица едновременни съставящи, които се възприемат паралелно – зрителното възприятие е верига от последователно търсене, което завършва със симултанен синтез. Така зрителният канал пропуска едновременно няколко съобщения, с което неколкократно се увеличава пропесквателната му способност спрямо слуховия.
Като недостатъци на изобразителната знакова система могат да се посочат:
 Вероятност за раздвояване на вниманието и познавателната активност вследствие наличието на шум в изобразителното поле – информационни излишества, които отклоняват вниманието от главния обект, силни цветови дразнители във второстепенните обекти и детайли, неспазване на композиционните закономерности при сложните изображения и т.н. Този недостатък се проявява особено при оптическите статични и динамични изображения – в подобни случаи фотографията, киното и телевизията използват ракурсната гледна точка и малката дълбочина на рязкостта на изображението;
 Не всеки вид информация допуска визуализиране в рационална форма.
Сравнението между двете знакови системи позволява не само да се избира между тях, но и да се разкрият възможностите за комбинираното им използване и взаимно допълване. Рационалното изграждане на тази своеобразна симбиоза може да доведе до значително намаляване на информационните загуби, до повишаване на познавателната активност и по-високо качество на процесите на възприемане, преработване, запаметяване и използване на образователната информация. Не е трудно да се стигне до извода, че технологичната основа на подобна симбиоза са съвременните аудиовизуални средства и технологии. (К. Чолаков, 1987).