Зрителни и слухови увреждания

Упражнение

Зрителни и слухови увреждания.

Зрението и слуха са основните анализатори в човешкия организъм. Когато индивидът не чува или не вижда само с едното ухо или око, то тогава той се води в норма.
Зрението и слухът служат за ориентиране в пространството и със своите функции си спомагат за извършването на основните дейности.
Зрението се характеризира с функции като цветоусещане, острота на зрението, зрително поле. Ако някоя от функциите е увредена говорим за зрително увреждане.
Слепотата е състояние на или пълен недостиг, или на само частични зрителни усещания, които обаче са в прекалено незначителна степен. Слепотата бива частична и тотална.
Слухът се характеризира със способността на анализаторите да приемат и да редуцират шумове, клипове, звукове с различна честота и различен интензитет. Когато слуховият анализатор е увреден говорим за слухово увреждане.
Преди да се достигне глухота има 3 степени на увреждане - понижение на слуха
1 - 50 дБ, 50 - 70 дБ, след 70 дБ - глухота.
Нормалният слух трябва да чува и 0 - 1 дБ.
Над 90 дБ тотална глухота.
В зависимост от етиологията се делят на ранно и късно оглушели.
При ранно оглушелите индивидът няма развита реч. Най-често това е вродено.
При късно оглушелите индивидът има развита реч.
Езика при глухите - жестомимични и тактилни.
При слепите - Браиловата азбука.
Причините за зрителните и за слуховите увреждания са или от вроден или от придобит характер. Когато зрението страда, страда и слухът.
При слуховите придобитите са по-редки, докато при зрителните е обратното. При сляпо-глухи хора единствената реч е хиптичната реч.
Зрителни нарушения. В зависимост от тежестта на нарушението биват 2 вида: бързопрогресиращи; бавнопрогресиращи.
Бързопрогресиращите са три основни вида.
- миопия - позната като късогледство;
- хиперметропия - далекогледство;
- астегматизъм - изкривяване на пречупвателната способност на лещата на окото.
Бавно прогресиращи.
- катаракт - перде на очите. Може да е вроден и придобит. Характеризира се в избледняване (потъмняване) на лещата на окото.
- глаукома - изразява се в повишаване на вътрешното налягане на окото. Стига се до слепота. Може да бъде вродено или придобито.
- пигментна дегенерация на ретината - изразява се в стесняване на зрителното поле. Започва изяждане от периферното зрение, в един момент достига до централно зрение. То също се влошава.Нарича се още кокоша слепота. Достига се до слепота.
- маколна дегенерация на ретината - изразява се в дистрофия на маколата (петното) на окото. Изяжда се централното зрение. Стига се до слепота.
- микрофтална - недоразвита очна ябълка.
-анофтална - раждат се без очна ябълка. Те са редки мутации.
Особености: Слухът влияе на зрението:
- влияе на паметовите процеси;
- влияе на психомоториката;
- двигателна сфера;
- самочувствието;

Норма, тапология (2)

Проблемът за нормата и патологията е един от най-спорните в психологията, а някои учени дори смятат, че той е безсмислен и неуместен – тъй като изобщо се съмняват в самото съществуване на някаква норма.
Обект на психологическо наблюдение е не някакъв орган или тъкан, а психическото в неговите прояви, носител на което е субектът. Както е известно, основни свойства на субекта са спонтанността, изменчивостта, произволността. В психиатрията някои форми на устойчивост, “постоянство” в поведението на субекта се наричат симптоми, а продължителността във времето на няколко симптома се квалифицира като синдром. На базата на откритите симптоми и синдроми специалистът, който има необходимата квалификация (т.е. е официално упълномощен от обществото да изнася подобни съждения), може да направи заключение за наличието на болест или отклонение в развитието.
В концепцията на функционалната норма, за нормално се счита онова, което обезпечава както субективното удовлетворение, така и адекватната самореализация при адекватна перцепция и асимилация на реалността. В този смисъл човек е нормален тогава, когато е такъв, какъвто трябва да бъде според собствената си гледна точка – когато действията му са свойствени за самия него и когато намира удовлетворение в онова, което той счита за правилно и красиво.
Идеалната норма като цяло може да се характеризира като оптимален начин на съществуване в оптимални социални условия.
Психиатърът или психотерапевтът оперира с норми, установени от Международната класификация на болестите (МКБ -10) и в случай на съмнения в истинността на своите хипотези трябва да свика разглеждане от експертни комисии, които са упълномощени (в рамките на определени процедури) да проверят адекватността на действащите норми.
В практиката е приета и най-често се използва статистическа процедура за оценка на развитието на детето, като се сравнява нивото му на развитие с това на повечето деца на неговата възраст, както по отделни показатели, така и в цялост.
Равнището на развитие на едно дете се определя на базата на много и разнообразни параметри, сред които моторно/двигателно развитие, когнитивно развитие, социално развитие, комуникативно развитие, като се вземат предвид началото, скоростта и последователността на отделните процеси, функции, свойства и състояния. Сроковете на поява са различни за различните функции, а скоростта на развитие е строго индивидуална и зависи както от чисто биологични и физиологични, така и от социални фактори. Въз основа на тези характеристики се изготвят т. нар. «криви на развитие», които проследяват поетапното развитие на детето в месеци и години. За всяка отделна функция съществува определена възраст, в която се очаква нейното проявление, като толерансът на нормата е с продължителност шест месеца. Когато началото на поява на съответната функция е отложено с повече от шест месеца или е навреме, но протича със забавена скорост, се говори за закъснение в развитието. Ако се наблюдава закъснение в проявата на определена функция, понижена скорост на прогресиране и нарушена последователност на развитието, става дума за увредено развитие.
Аномален (от гръцки) означава “неправилен”, а в най-обобщен смисъл - развиващ се неправилно, отклоняващ се от нормалното личностно формиране вследствие на въздействието на психичен или соматичен недостатък. Сериозните вродени или рано придобити недостатъци съпътстват и определят развитието на индивида. Те създават своеобразен патологичен фон на цялата жизнедейност на детето, като предизвикват поредица от посдователно възникващи, но диалектично свързани негативни прояви. От една страна, това е характерът на самата патология като процес, а от друга – като състояние.
В медицината болестният процес (болестта) е „…живот на организма, характеризиращ се с нарушения на съответствието между между функцията и структурата на неговите отделни органи и системи и потребностите (вътрешните свойства) на организма, както и с ограничаване на възможностите за адаптиране към обкръжаващата среда, което у човека се изразява още и в нарушение на социалните му функции”.
Отнесено към проблема за аномалното развитие, заболяването (болестният процес и болестното състояние) играе съществена роля предимно като причина. За психологията е по-голямо значението, което отразява не толкова и само патологичното (физическото, биологичното) начало, колкото вторичните усложнения в сферата на психосоциалното развитие на увреденото дете, т.е. в сферата на социалната патология. Аномалното развитие не може и не бива да се приема като заболяване, а като специфично психосоциално развитие под влияние на патологичното състояние.
Същността на аномалното развитие се разкрива в няколко значими явления, които демонстрират различни аспекти на този процес. Макар и опростен, основен е процесът, в който дефектът от биологично естество препятства формирането на група от сходни функции, а ефектът се мултиплицира в йерархията от висшестоящите и все по-сложни функции. Става дума за типа на аномалното развитие “отдолу-нагоре”, но съществува и обратна възможност. В хода на този процес възниква реакция срещу болестните изменения, съпътстващи самото патологично състояние, което има соматично и психично съдържание, променящо негативно множество функции. Последните оказват възпиращо въздействие върху развитието на детето и неговите отразителни и адаптивни възможности – често приспособителните реакции носят неадекватен или патологичен характер. Отклоненията от този род се отразяват върху формирането на личностните качества и особености на детето, с което се задълбочава процесът на отклонение, аномализиране, аномално развитие. Съвкупността от тези процеси и явления в зависимост от спецификата на първичното нарушение и неговите последствия формират личността или отделни нейни страни и качества и отчуждават индивида от нормалните обществени отношения. Така се затваря един своеобразен кръг от отношения, които имат натрупващ ефект и предизвикват още по-значителни деформации.
Смята се, че аномалното развитие се осъществява по същите основни закономерности, по които протича нормалният онтогенезис, но наред н това притежава някои своеобразни количествено-качествени особености като: забавеност на темпото, съкращаване на обема, незавършеност във формирането на много от психичните структури или на цялостната дейност на аномалното дете.
Най общо са възможни са следните аномалии на развитието:
I. Деца с интелектуална недостатъчност:
II. Деца със зрителни затруднения:
III. Деца с увреден слух :
Във връзка със слуховите остатъци и състоянието на речта съществуват четири основни групи деца с увреден слух:
1. глухи (рано оглушали) без речеви опит
2. глухи (късно оглушали) с известен речеви опит
3. слабочуващи с относително добро равнище на устната реч
4. слабочуващи с недоразвитие на устната реч
IV. Деца с нарушения на речта и езика:
V. Деца с органични нервни заболявания:
Отклоненията от нормалното психично развитие на децата се дължат на нарушения в работата на нервната система или на редица фактори предизвикани от средата, в която се развива детето. Отклоненията от нормалното психично развитие могат да се разглеждат в контекста на заболявания като епилепсия, хорея минор, енцефалит, вродени или придобити физически недостатъци.
VI. Деца с функционални нервни заболявания:
Нарушение на функциите на нервната система може да стане в резултат на еднократно въздействие от страна на силен психотравмиращ дразнител или в резултат на слаба, но продължителна психотравма. Факторите, които водят до функционално увреждане на нервната система могат да идват от околната среда или от организма на детето. Вътрешни фактори (като тип нервна дейност) могат да улеснят травматизирането на детето.

Аномално развитие (3)

Аномален (от гр. anomalos) означава неправилен, а в най-обобщен смисъл в дефектологията развиващ се неправилно, отклоняващ се от нормалното личностно формиране вследствие на въздействието на психичен или соматичен дефе