Нов Български Университет

За университета

<p style="text-align:justify">През юли 1989 г. университетски преподаватели и изследователи основават Дружество за нов български университет. Неговата цел е да работи за реформиране на българското образование. На 18 септември 1991 г. Дружеството получава статут на университет от Великото народно събрание с името Нов български университет (ДВ, бр. 80/1991).</p> <p style="text-align:justify"> </p> <p style="text-align:justify">Първият период в развитието на НБУ (1991–1993 г.) е свързан със създаването на институционалната рамка на Университета и с идентифицирането му в публичното пространство. На 17 октомври 1991 г. Общото събрание на Дружеството избира измежду своите членове Временното настоятелство на НБУ.</p> <p style="text-align:justify"> </p> <p style="text-align:justify">Председател и временно изпълняващ длъжността Ректор е проф. Богдан Богданов. Временното настоятелство разработва общите насоки за развитие на Университета и определя неговата програма за действие; създава университетските структури, приема техните състави и вътрешни правила.</p> <p style="text-align:justify"> </p> <p style="text-align:justify">През 1991–1992 г. се създават две основни звена с функции на факултети: Свободният факултет и Кореспондентският факултет (Радиоуниверситет). В тях се предлагат курсове и квалификационни програми с редовна или дистанционна форма на обучение. Към Свободния факултет се формират и департаментите – научноизследователските структури на Университета.</p> <p style="text-align:justify"><br /> В този период учебните програми имат експериментален характер и са с професионална насоченост, но още тогава се въвежда и кредитната система, която насърчава студентската мобилност и поставя началото на вписването на НБУ в националната, а по-късно и в международната академична общност.</p> <p style="text-align:justify"><br /> Курсовете се отличават с неограничена свобода при избора на теми и привличането на лектори, на съдържанието и формите на преподаване, на начините за привличане на студенти. Принципът на сформиране на учебните програми – екипи, обединени от предприемчиви личности – поставя началото на самоуправлението в университетските структури.</p> <p style="text-align:justify"><br /> През втория период в развитието на НБУ (1993–1998 г.) се сформира неговото редовно Настоятелство (1994 г.). В него има широко обществено представителство на местната власт, бизнеса, неправителствените организации. Приема се Правилникът за устройството и дейността на НБУ (14 март 1994 г.), в който подробно е разработена структурата на Университета и са дефинирани формите на управление и самоуправление. През същата година се създава Академичният съвет, който заедно с Настоятелството става другият основен орган за управление на Нов български университет. През 1995 г. се разделят функциите на Председател на Настоятелството и Ректор и се поставя началото на разделението на стратегическо-финансовата от академичната власт в НБУ. Председател на Настоятелството на НБУ е проф. Богдан Богданов, а за Ректор на НБУ е избрана проф. Иванка Апостолова.</p> <p style="text-align:justify"><br /> През 1993 г. се създават Редовният факултет и Аспирантският факултет и широк спектър от учебни програми. Тогава за първи път в български университет се въвеждат образователните степени бакалавър, магистър и доктор. Поставя се и началото на департаментите с основни функции изследване и управление на програмите. Департаментите обединяват преподаватели от една научна общност. В този период се създават и локалните центрове във Варна, Пловдив, Велико Търново, а по-късно и тези във Видин и Враца.</p> <p style="text-align:justify"><br /> В средата на периода 1993–1998 г. управлението на Университета се насочва към планирано развитие. През 1997 г. НБУ прави своя първи план за развитие, като го нарича „Документ за самооценка и институционално развитие“. Изработването му става с международна помощ в поредица от семинари, сесии на работни групи и общоуниверситетски конференции.</p> <p style="text-align:justify"><br /> След 1998 г. НБУ започва да осъществява своята мисия, като я превръща в структура и образователна политика. През академичната 1999/2000 г. се оформят 16 базови програми, служещи като вход към бакалавърските, с които НБУ започва осъществяването на идеята си за либерално образование. Обучението от типа Artes Liberales се обсъжда в конференциите „Общоуниверситетско образование – цели и необходимост“ и „Програми и програмна политика в НБУ“, както и с представители на Залцбургския семинар.</p> <p style="text-align:justify"><br /> На 5 юли 2001 г. НБУ получава институционална акредитация за максималния 6-годишен период. През 2006 г. НБУ получава втора институционална акредитация за максимален период. В края на 2012 г. за трети пореден път Нов български университет получава институционална акредитация за максималния период от 6 години.</p> <p style="text-align:justify"><br /> През академичната 2001/2002 г. започва обучението в базовата програма Artes Liberales, съставена от избираеми курсове, които покриват основните области на знанието. Засилва се тенденцията към разширяване на общото образование и в другите базови програми. В Бакалавърския факултет се внедрява обучение в съпътстваща програма (minor), което се провежда успоредно на основната програма (major). Програмите в Магистърския факултет се реорганизират с цел постигане на тясна специализация. Във факултетите започва процес на разработване и внедряване на по-голям брой дистанционализирани курсове, които да се предлагат успоредно с редовната форма. През септември 2001 г. Райна Кабаиванска прави в Нов български университет първия си майсторски клас в България.</p>