Здравей! Надявам се да съм те разбрала правилно - имаш да пишеш есе свързано с емоционалното възпитание на тема : "Голям залък хапни, голяма дума не казвай"...
Лично според мен, когато е есе винаги може човек да "развихри" въображението си и да перифразира. В първи момент, когато прочетох въпроса Ви, ми изникна например, че често родителите в яда си казват неща на децата си, които неща в друг момент биха им поднесли под друга форма. Мислете в тази насока. Емоционалното възпитание трябва да го имат и самите родители, преди да учат децата си на него... Българската поговорка пък според мен в случая е в посоката, че по-добре да "хапеш голям залък" , да отвлечеш вниманието , да се задавиш дори с нещо - или казано по друг начин - да знаеш кога да спреш, преди да кажеш нещо, което детето може да помни цял живот...
Надявам се както Вие, така и аз да съм Ви разбрала правилно. Успех!
