Административно право - въведение

Впр. 1 Понятие за държавно управление (изпълнителна дейност)
принципа за разделение на властите
– изпълнителната дейност е част от държавната власт. Тя има за своя основна задача да провежда в действителността вече приетите от законодателната власт закони. Всеки приет от НС закон е абстрактен, което го прави директно неизпълняем от субектите, към които е насочен. Налага се всеки закон да бъде доразвиван, конкретизиран, детайлизиран, за да стане реално изпълним. С тази задача са натоварени ораните на изпълнителната власт. Въз основа на вече приет закон, със собствени актове те доразвиват законовите правни норми и по този начин ги правят реално изпълняеми от субектите, към които са насочени. Следователно изпълнителният и разпоредителният момент в работата на изпълнителните органи не могат да бъдат отделени един от друг. 
Уточнения
: 
INCLUDEPICTURE "http://legaltheory-forums.org/phpBB3/images/smilies/bullet_2_gray.gif" \* MERGEFORMATINET
Осъществявайки своите разпоредителни правомощия органите на изпълнителната власт създават нови правни норми, които могат да бъдат само вторични. 
INCLUDEPICTURE "http://legaltheory-forums.org/phpBB3/images/smilies/bullet_2_gray.gif" \* MERGEFORMATINET

Органите на изпълнителната власт могат да правят това само въз основа на закона, в изпълнение на закона и в неговите рамки От тук следва една много важна презумпция за изпълнителната дейност: щом се развива въз основа на закона, в изпълнение на закона и в рамките на закона,
тя не можде да бъде незаконна
. Това е т.нар. правотворческа дейност на изпълнителните органи. 1.2 Изпълнителната дейност от гледна точка на
теорията на управлението
е част от механизма на общественото управление, която извършва огромния дял от неговата работа. Всяко управление (администрация) предполага: a) целенасочено сътрудничество б) на основата на практическа дейност, в) подчинена на определен план за действие, г)осигурена с необходимите материални ресурси д) и с подходящи кадри за изпълнение, е) наблюда-вана по пътя на постоянен контрол. На свой ред терминът „държавно управление” може да се разглежда в широк и в тесен смисъл. В
широк смисъл
на думата то е важна съставка на механизма на общественото управление и има включва в себе си всички видове и форми на държавновластническа дейност – към него спадат законодателна, изпълнителна и съдебна дейност. В
тесен смисъл
понятието изразява дейността на МС. 2.
Понятието „администрация” (две значения)
Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност
Обвързана компетентност
- това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение. 
Оперативна самостоятелност
- възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.
Впр. 2 Предмет, система и източници на административното право (АП)
Правилник
– издава се за прилагането на закон в неговата цялост; (2)
Наредба
– издава се за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. (3)
Инструкции
– нормативни актове, с които се дават указания до подчинени органи по прилагане на издадени правилници и наредби. (4)
Наредбите, правилниците
и т.н. на общинските съвети са нормативни източници, утвърждавани въз основа на чл. 22 ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация). (5) Познати са и
други подзаконови източници
като устави, основни положения, техничес-ки правила, тарифи, окръжни, циркулярни писма, заповеди, стандарти, нормали и т.н.
Впр. 9 Форми и методи на изпълнителната дейност 1. Форми на
изпълнителната дейност 1.1 Класификацията на формите на изпълнителната дейност се извършва главно с оглед на нейното предметно съдържание, както и отделните етапи, в които се предприемат едни или други управленски действия. Формите се свързват с динамиката на извършваната дейност в процеса на държавното управление, а не с преследвания резултат.
Такава форма ще бъде например издав
ането на един акт на държавно управление, а не самият този акт, който е само следствие, резултат на процеса на издаването От гледна точнка на пространствените предели се говори за изпълнителна дейност, извършвана вътре в апарата на управлението, където се установяват т.нар. външни отношения. С оглед на интензитета на нейното проявление изпълнителната дейност може да се представи като опретивно-разпоредително пряко решение на един въпрос, като осъществяване на ръководство, координиране или контролиране на извършваната работа от подчинените субекти и т.н. Според своето предметно съдържание изпълнителната дейност може да се прояви като: 1) правотворческа (нормотворческа) 2) правоприлагаща (активна администрация по издаване
на индиви
дуа
л
ни административни актове) 3) правозащитна (разрешаване на правни спорове, свързани с фунцкионирането на а
дми
нистрацията, включително налагане на правни санкции за неизпълнение, нарушение на админ. задължения) 4) договорно-правна (сключване на споразумен
и
я между административни органи по прилагане на административноправни норми) 1.2 1.2.1 Правотворческата ф
о
р
м
а на изпълнителната дейност разкрива специфичното за администрацията правомощие за издаване на нормативни актове. Тази дейност не следва да се приравнява със законодателна дейност на НС, която е израз на законодателна власт в държавата. Юридическата сила актовете на изпълнител
ната власт е по-малка от тази
на закона. Поради това тези нормативни актове не могат да бъдат издавани contra legem, нито пък независимо от не
го – praeter legem. норма
тивните актове на администрацията трябва да бъдат издавани в съответствие и подпомагане на закона – secundum legem. 1.2.2 Правоприлагащата форма на администативната дейност засяга т.нар. активна администрация, когато органите на държавно управлление издават индивидуални административни актове за непосредствено и конретно решаване на определени въпроси. Със задължителна сила вътре в апарата на администрацията ще бъдат всички решения и др. вътрешнослужебни актове, издавани във връзк
а с организир
ане и развитие на служебните отношения, необходими и типични за функционирането на различните административни звена и учреждения. На свой ред правоприлагащи актове с външен ефект ще бъдат всички индивидуални админис
тративни акто
ве, засягащи правата и задълженията на гр
ажданите и организациите. Тези актове има
т както и административноправни така и гражданскоправни последици. 1.2.3 Правозащитната форма на изпълнителната дейност намира място главно в случаите на преки нарушения на законността и на съществуващите права и задължения, предизвикващи правни спорове между правни субекти, участващи в процеса на управлението, при издаване на незаконосъобразни актове. Заинтересованите субекти могат да оспорят незаконния административен акт в предвидените от закона слуачи пред съответни по-горестоящи органи на администрацията. Правораздавателната дейност, извършвана под формата на разрешаване на правни спорове по административен ред, се различава от онази дейност на определени органи на държавно управление, когато те по изрично предписание на закона действат в качеството на административни юрисдикции. Въпреки че този тип дейност напомня съдебна дейност, тя не се покрива с нея. Съдебната дейност се извършва от нарочни органи – съдилища, докато правораздавателната дейност на администрацията – от органи на администрацията, които имат специдична структура и използват по-различни методи и форми. 1.2.4 Администативната дейност може да се прояви под формата на пряка административна принуда, носечена към пресичане на извършено нарушение или ликвидиране на неговите последици. Особено приложение намира администативното наказание. Налагането му представлява санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Най-после, правозащитната и правоопазващата дейност като форма на изпълнителната дейност може да се представи в определен смисъл чрез упражнявата превенция от администрация при вземането на т.нар. превантивни административни мерки, упражнявайки опретавивна самостоятелност. Такива мерки са предвидени в Закона за движение по пътищата, Закона за народното здраве и т.н. 2. Методи на административната дейност Най-характерни методи са убеждава
нето и принуждаването, прилагани самостоятелно или съ
че
тано, според обстановка
та, в която следва да се решават задачите на държавно управление. Типични за администрацията са и методите за осъществяване на общо, оперативно или методическо ръководство, свързано с огранизиращата работа на администрацията при всички нейни проявни форми. Методите на държавно управление са обект на различни класификации – някои ги раделят на общи и частни, според това дали се използват при осъществяването на всички важни стадии на управленския цикъл или само в отделни негов
и фази; според непосредств
ено преследваната цел, според въздействието върху обекта на управлението, а някои различават администативни и икономически методи. Понятието за административни методи не трябва да се смесва с т.нар. администриране, което е едно бюракратично извращение на правноустановените методи, до които могат да прибягват органите на държавно упр
авление.

Впр. 10 Административен акт - понятие Съд
ържащите се в административноправните норми общи и безлични правила за поведение могат да останат само декларирани фрази и самоцелни формулировки, ако не се претворят в реалната действителност чрез установяване на определени правни отношения между конкретни правни субекти. Административният акт игре ролята на трансмисия между субектите от една страна и визираните в правното правило по общ и абстрактен правни отношения. Определение: Властническо волеизявление на орган на държавно управление (или приравнен нему друг орган), издадено въз основа и в рамката на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено с помощта на държавната принуда. А) Първият белег на административния акт според изложената дефиниция е неговият вкастнически характер. Властническите волеизявления на администрацията черпят силата си от закона и са изцяло подчинени на закона. От това следва, че и административният акт е винаги подзаконов акт, което го отличава от закона. Юридическата сила на актовете на държавно управление е по-ниска по степен от тази на закона. Б) На второ място, административният акт е волеизявление на орган на административна власт. Такива органи са поначало органите на държавно управление, определени по конституцията и законите (МС, министри, ръководители на ведомства, областни управители, кметове и др.) Не са редки случаите обаче, когато властнически правомощия в сферата на държавно управление се предоставят по закона и на други държавни органи (органи на властта, съда и прокуратурата). В) На трето място, съдържащото се в акта на държавно управление властническо волезиявление едностранно предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Правоотношенията, които тези актове пораждат, се появяват веднага след извършване на волеизявлението, независимо от съгласието на адресата на административния акт. По своя ефект обаче административният акт се различава от едностранните сделки в гражданското право, където правоотношението не може да възникне пряко по волята на едно лице. Г) Съобразеното със закона властническо волеизявление на а