Помирителният съд в Царство България

1
Помиритeлният съд в Царство България

Евгени Йочев
1


Помирителният съд има дълбоки корени в българското
правораздаване. Те са свързани с обичайното право от годините на Втората
българска държава.
По време на османското владичество традицията се продължава от
обичайните съдебни органи. Създаването и дейността на помирителния съд
тогава става възможно благодарение на предоставената частична автономия
на българското християнско население. Въведената децентрализация на
управление на най-ниско равнище позволява съхраняването и
функционирането на органите на местно управление и самоуправление в
съответствие с нормите на обичайното право. Освен това българското
население, поради етнически, религиозни и финансови съображения,
съзнателно е избягвало органите на османското правосъдие. Понякога това
е ставало и под натиска на селските първенци.
Обичайните съдебни органи са селските общински власти, както и
местните първенци (старейшини, чорбаджии). В отделните райони на
страната съществуват различия по отношение на състава на съда. Така в
Родопите правораздава т. нар. „обществен самосъд”, в който участват
всички стари хора, но с най-голяма тежест и значение са мненията на „най-
видните и най-изтъкнатите” сред тях.
2
От гледна точка на състава съдът е
или едноличен (кметски), или смесен с участието и на стареите или
селските първенци.
3
Що се отнася до целта му, тя е една – помиряване на
страните. Съществуването и дейността на съда се основава на желанието и
готовността на спорещите да се помирят, да постигнат взаимноприемливо

1 Доц. Евгени Йочев е доктор на историческите науки. Преподавател е по История на българската
държава и право/ИБДП/ в Юридическия факултет на Русенския университет. Работи по
проблемите ИБДП и по устройството и организацията на съдебната система. Автор е на няколко
монографии и учебник по дисциплината ИБДП.

2
Андреев, М. Българското обичайно право. С., 1979, с. 261-262.
3
Вж. Христов, Хр. Българските общини през възраждането. С., 1973, с. 64-65; Маринов, Д.
Българско обичайно право. С. 1995, с. 210.

2
съгласие. Както пише Захари Стоянов, „ако двамина или повече имат някоя
разпра помежду си, та и двете страни съгласно искат да се спогодят
помежду си или чрез посредничеството на селските или градските
старейшини”
4
Съгласието на страните да се помирят съдържа в себе си
готовността им доброволно да приемат и изпълнят решението на
помирителния съд. На този факт обръща внимание и Т. Васильов, който
пише, че преди Освобождението тетевенци не познават съдебния процес в
съвременния смисъл на думата. „За обикновени разпри: граждански,
търговски, дори углавни заинтересованите прибягваха до полюбовно
погаждане, направо или чрез посредничеството на някой почтен или
влиятелен първенец, или най-сетне до общината”.
5

Тези и други източници показват, че помирителният съд не е
постоянно действащ, има различен състав, но една основна функция.
Неговата дейност е свързана с наличието на един спор, съгласие на
страните да го решат с помощта на помирителите, както и доброволно
поемане на задължението да се изпълни решението на съда.
В хода на Руско-турската освободителна война временното
гражданско управление запазва и възстановява старейските съвети, като им
придава един по-демократичен характер. Съставът им се определя чрез
избори, в които участват мъжете над 18 г., притежаващи някакво
недвижимо имуществото. Изискванията към членовете на съвета са: 1)
навършени 30 г. и 2) да владеят недвижимо имущество. Селският свещеник
влиза в съвета по право.
След Освобождението старейските съвети са преобразувани в т.
нар. помирителните (полюбовни) съдилища. Според чл. 1 на Временните
правила за устройство на съдебната част в България „съдебната власт
принадлежи на:
- помирителни (полюбовни) съдилища;
- общи съдилища: окръжни и областни (губернски) и

4
История на българската държава и право. Извори 681-1877. Съст. Петров, П., Г. Петрова. С.,
1996, с. 247.
5
Васильов, Т. Спомени за лица и събития през ХІХ и ХХ век. С., 1934, с. 544-545.

3
- особни съдилища: административни, духовни съдилища на
православното и другите вероизповедания и кадийски съдилища”.
Временните съдебни правила (ВСП) са утвърдени от руския
императорски комисар генерал-адютант княз Александър Михайлович
Дондуков-Корсаков на 24 август 1878 г. Въпреки че влизат официално в
сила на 20 септември с. г.
6
, прилагането им започва, след като съдийският
състав на всеки съд се е запознал с тях на свикано за целта разпоредително
заседание. С окръжно № 3811 от 4 ноември 1878 г. съдилищата са
задължени да съставят специален протокол, от който да се вижда “в кое
време законът е получен и в кое време е станал известен на съда”.
7

ВСП са първият нормативен акт, с ко йто се урежда
съдоустройството (книга първа), гражданското съдопроизводство (книга
втора), углавното съдопроизводство (книга трета), особените съдилища
(книга четвърта) и съдебните разноски (книга пета). Състоят се от 1018
члена. В чл. чл. 1-29 „Полюбовни съдилища. Устройство и предметите на
ведомството на старейския съвет” са описани основните положения,
свързани със състава и дейността им.
8

Помирителни (полюбовни) съдилища се създават във всяко село,
независимо от етническия състав на населението. Мюсюлманското
население също получава право да сформира свой помирителен съд. Така се
създават възможности за решаване на споровете вътре в отделните общности.
В състава на съда влизат главите на религиозните общности и от 3 до 12
изборни членове, избрани чрез двустепенни избори за срок от 1 г.
Изискванията към тях са следните: възраст над 30 г., да не са осъждани, да са
грамотни и да владеят недвижимо имущество или да имат средно/висше
образование. По този начин се утвърждава правото на всеки жител,
отговарящ на горните условия, да заеме съдийска длъжност по избор.
Членовете на помирителните съдилища се избират от всички лица, живеещи в

6
в. “Марица”, бр. 18 от 26 септември 1878 г.
7
Яновски, Б., Създаване на второинстанционните съдилища в България (1878-1879 г.). Годишник
на СУ, ЮФ, т. 79, кн. 1, 1989, с. 10-11.
8
Временны правила за устройството на съдебната часть вь България. Утвьрдены на 24 августь
1878 лето от Императорския российский коммиссарь, князя А. М. Дондукова-Корсакова, 1878,
Книгопечатница на Яков В. Ковачевъ въ Пловдив; Сборник закони, ч.1, Закони по
съдоустройството и съдопроизводството, С., 1888, с. 5-33.

4
селото. ВСП предявяват към избирателите конкретни изисквания: да бъдат над
20 г. и да владеят на каквото и да е основание недвижимо имущество сами или
чрез своите родители, а също и да не са осъждани.
Списъците на лицата, които имат право да избират и да бъдат
избирани, се съставят от кмета на селото, духовното лице от съответното
вероизповедание и от селския учител. Населението се известява за тях най-
късно до първи септември. Самите избори се провеждат на първи декември
по разпореждане на окръжния началник. Организацията им се осъществява
от старейския съвет в селото. Мандатът на избраните съдии е 1 г., с право да
бъдат преизбирани.
Ръководството на съда е поверено на най-възрастния член, а
секретарската длъжност се изпълнява от селския учител.
Когато страни по спора са съселяни християни и мюсюлмани, се
сформира смесен помирителен съд с равен брой представители от всяка
религиозна общност, а председател е най-възрастният член, независимо от
вероизповеданието му. В случаите на спор между жители на различни села,
делото се гледа от съда, избран от тях по взаимно съгласие.
Помирителните съдилища имат ограничени правомощия.
Разглеждат единствено граждански спорове и наказателни дела от частен
характер, по които страните могат да постигнат спогодба, а също и дела за
настойничество. Съдът не е ограничен от никакви процесуални форми и
правила. Той се ръководи от обичая и се съобразява с исканията на страните.
Решенията му имат сила само ако двете страни са дали предварително
писмено съгласие за това. Те са окончателни и се привеждат в изпълнение от
кмета.
ВСП предписват надзора върху помирителните съдилища да се
осъществява от окръжните началници и областните управители
(губернаторите). Те имат право да отнесат делата за решаване от общите
съдилища в случаите на превишаване на правата или при извършени
нарушения от съдиите. Предвидени са тежки наказания, в т. ч. уволнение и
даване под съд.
В началото на 1879 г. в страната са създадени 2 851 полюбовни

5
съдилища с участието на 8 553 българи. Малкият им брой, както и
несформирането на подобни съдилища в много села, се дължи от една
страна на липсата на подготвени хора, които “да ги турят в действие”, а от
друга - на ограничените правомощия и доброволния характер на съда.
9

Първият български ЗУС от 2 юни 1880 г., приет от либералното
правителство на Драган Цанков, заменя помирителните (полюбовни)
съдилища с новия мирови съд.
10

Основанията на съставителите на законопроекта за подобна промяна
са продиктувани от няколко причини. Първата – това е непрофесионалният
характер и състав на помирителните (полюбовните) съдилища. Втората
причина е свързана със сериозните слабости и недостатъци в дейността им.
Голяма част от тях не функционират реално, а резултатите от работата на
останалите са незадоволителни. Министър Стоянов обръща специално
внимание на този факт и подчертава, че на практика те остават, като “нещо
несъществующе и стоят написани само в законът”. Третата и най-важна
причина са безспорните предимства на мировия съд като най-евтин, бърз и
близък до населението професионален правораздавателен орган – предимства,
доказани в практиката на европейските страни и на Русия.
Приемствеността и връзката на мировия съд с помирителния съд е
безспорна, очевидна и законодателно утвърдена. В съответствие с чл. 2 на
Устава за гражданското съдопроизводство на мировите съдии - „мировий
съдия може да разгледва всякакъв спор и граждански иск, ако и двете
противни страни го помолят да им разгледва работата и да я реши по
съвест. Решенията, които мировият съдия издаде след подобна молба, се
считат окончателни и не подлежат на апел”.
11
Като задължително условие
Уставът поставя предварителното съгласие на страните на помирение. Що
се отнася до предметното съдържание на делата, на помирение подлежат
всякакви спорове и граждански искове. От процесуална гледна точка спорът
се решава по съвест. Решението на мировия съдия е окончателно, защото се

9
Стенографски дневници на II ОНС, I РС. С.,