Развитие на българското НП

- 1 -

КОДИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Ст. ас. Ралица Костадинова
1


І. Наказателното законодателство след Освобождението

1. Развитието на българското наказателно право преминава през няколко
етапа. От изключително значение е периодът след Освобождението, когато през
1896 г. е приет първият български наказателен закон. В специализираната
литература има задълбочени изследвания по темата, поради което в настоящата
статия ще разгледаме само онези аспекти, които са свързани с кодификацията на
българското наказателно право.
2. Руско-турската война от 1877/1878 г. слага край на петвековното
османско господство по нашите земи и поставя началото на създаване на новата
българска държава. Известно е, че след Освобождението от 1878 г. в българските
земи остава да действа Имперския наказателен закон от 1858 г . / ИНЗ/
2
.
Изследователите на този период сочат следните причини за неговото приложение:
1/ липса на нов български наказателен закон; 2/ относителна пълнота на
османотурския наказателен закон; 3/ засилена престъпност, както по време на
войната, така и след нея; 4/ наличие на подготвени юристи по османотурско право
3
.
ИНЗ е създаден като прототип на френския Наполеонов кодекс и по духа си
е определян като един от най модерните за времето си в Европа. Състои се от
предварителни разпореждания, 32 отдела и 264 члена
4
. ИНЗ се прилага в
новообразуваната българска държава след Руско-турската война до 21.02.1896 г.,
макар че официален акт за това не е издаден
5
.Чак през 1880 г. с приемането на

1
Асистент по наказателно право, НБУ, директор на програма „Право”.
2
Обнародван на 27 юли 1858 г.
3
П а н а й о т о в, Никола. Наказателното право в Османската империя през ХІХ век. Варна, 2001,
с. 128.
4
Така П а н а й о т о в, Никола. Наказателното право в Османската империя през ХІХ век. Варна,
2001, с. 18.
5
Така М и х а й л о в, Димитър. Наказателния закон от 1896 г. и съвременното наказателно
закондателство. - В: Сто години наказателен закон и актуални проблеми на наказателното
законодателство. С., 1996, с. 60.

- 2 -

Временните съдебни правила
6
, в чл. 12 се дава правно основание за прилагането на
чуждия закон в българските земи През 1885 г. с Указ №4
7
на княз Александър І
Батенберг някои члнове се залиават, други видоизменят , а трети допълват.
Наред ИНЗ след Освобождението в нашите земи действат: 1) Актовете,
издадени от Временното руско гражданско управление( ВРУ)
8
в българските земи;
2) Обичайно българско право; 3) Закони, приети от Народното Събрание през
периода 1884-1894 г.
9
.

2. През 1880 г. е приет Закон за устройство на съдилищата
10
(ЗУС), чрез
който се създава института на мировите съдии. През същата година е приет и
Устав за наказанията, които мировите съдии могат да налагат ( Устава )
11
,
чийто първоизточник е Руския устав о наказаниях налагаемых мировыми судьями
от 1864 г. По своята същност Уставът е първият български наказателен
материалноправен акт
12
. В дванадесетте му глави са посочени простъпките, които
подлежат на наказване. Уставът възприема класификацията на престъплениято с
оглед на тежестта на предвидените наказания. Възприето е установеното вече с в
чл. 2 от ОНЗ тройно деление на деянията: 1) злодеяния, 2) престъпления , 3)
погрешки (простъпки). Простъпката (нарушението) е деяние, което се наказва с
предвидените в чл. 1, т . 1-4 от Устава наказания и е подсъдно на мировите съдии. В
особената част на Устава е очертана системата на простъпките.
Може да обобщим , че през този период от развитието на българското
наказателно право правната уредба е разпокъсана и некодифицирана
13
. Това

6
Обн. ДВ, бр. 52 от 14 юни 1880 г
7
Указ №4 за допълнение към Отоманския наказателен закон.
8
То започва на 16 ноември 1876 г. със създаването на длъжността „завеждащ граждската
канцелария при Главнокамандващия действащата армия” на която е назначен княз Владимир
Александрович Черкаски. Така Т о к у ш е в, Димитър. Съдебната власт в Бъгария. С., Сиби, 2003,
с. 122.

9
Тази систематизация дава Й о ч е в, Евгени. 110 г. от приемането на първия български
наказателен закон. – В: Юридически свят, 2006, №2.
10

11
Обн. ДВ, бр. 51 от 11.06.1880 г.
12
Така Й о ч е в, Евгени. 110 г . от приемането на първия български наказателен закон . – В:
Юридически свят, 2006, №2, с. 100.
13
Закон за допълнение на ТНЗ за престъпленията от частен характер от 1884 г. Закон за добавка към
чл. 58 от ТНЗ 1886; Закон за допълнителен отдел към ТНЗ – злодеяния и престъпления срещу
безопасността на железопътните съобщения 1889; Закон за допълнителен отдел III (За взятката)
1894; Закон за престъпните деяния против особата на негово Височество Княза 1883; Закон за

- 3 -

положение е променено през 1896 г., когато е създаден първият български
наказателен закон .

ІІ. Първи български наказателен закон

1. Предпоставки за приемането на български наказателен закон
Имперския наказателен закон от 1858 г. не е задоволявал цялостно
потребностите на младата буржоазна държава. Макар и създаден по подобие на
Наполеоновия кодекс от 1810 г. ИНЗ е непригоден за изграждащата се християнска
държава и „ в много отношения той не е отговарял на правния мироглед на нашия
народ, на неговия стремеж към култура и неговия напредничав дух”
14
. Той не е
съответствал на социално-икономическите и политическите условия в младата
българска държава
15
. Ето защо неизбежно било и създаването на български
наказателен закон

2. История на приемането на закона
За първи път през 1883 г. по предложение на министъра на правосъдието
Теохараов е съставена комисия, която да изготви проект на нов наказателен закон.
След като комисията не успява да се справи, тя възлага на Бастиян ( съветник в
министерство на правосъдието) да изработи проект . През 1884 г. проекта е готов,
но комиията не го одобрява.
През 1886 г. Константин Стоилов възлага на Александър Дякович
(прокурор от Русе) задачата да изработи проект за НЗ. През 1888 г. проектът е
внесен в Народното събрание, но без успех. Седем години по-късно, когато Стоилов
е министър-председател, преработеният проект за наказателен закон отново е
внесен в Народното събрание. Така през 1896 г. се стига до приемането на първия
български наказателен закон (НЗ)
16
, който влиза в сила на 1 май същата година и

престъпните деяния против особата на Негово Височество Княза и членовете на неговото семейство
1894.
14
Д о л а п ч и е в, Никола. Наказателно право. Фот.изд. С., БАН, 1994, с. 31.
15
Така М и х а й л о в, Димитър. Основни етапи в развитието на българското наказателно право. -
В: Проблеми на наказателното право. Обща част. С., Сиела, 2008, с. 45. Закон за престъпните деяния
против особата на негово Височество Княза 1883;

16
Утвърден с указ от 2.02.1896 г., под № 43, обн., ДВ, бр. 40 от 21.02.1896 г.

- 4 -

поставя началото на кодификацията в областта на българското наказателно
право.

3. Особености на Наказателния закон от 1896 г.
НЗ е е модерен и образцов за времето си закон, който съчетава в себе си
достиженията на европейската правна теория и практика
17
. Негови първоизточници
са Унгарският наказателен закон от 1880 г. и проектът за Руски наказателен закон
от 1886 г. ( който става закон през 1903 г.), които били създадени според
принципите на немската правна система.
18
.
Най-важната особеност на наказателния закон от 1896 г. е, че той е
първият кодифициран български нормативен акт в областта на
наказателноправната материя
19
. В един нормативен акт, наречен закон, са
събрани всички наказателноправни норми на общата и особената част на
наказателното право. Освен това НЗ от 1896 г. възприема редица демократични
принципи: законоустановеност на престъплението и наказанието; равенство на
гражданите пред закона; модерно за времето си разбиране за вина, опит, съучастие,
съвкупност, и наказание.
Трябва да отбележим, че НЗ от 1896 г. възприема класически за
европейското наказателно право категории и институти. Формулира състави на
престъпления с оглед особеностите на обществено-икономическото развитие и
особеностите на българското общество. Ето защо неговото прилагане продължава
до 1951 г. , когато е приет нов наказателен закон, който от 1956 г е кодекс. Макар
първият български наказателен кодекс да е приет през 1956 г. , то началото на
кодификацията на наказателното законодателство е направена петдесет години по
рано с приемането на НЗ от 1896г .


17
Така Й о ч е в, Евгени. 110 г . от приемането на първия български наказателен закон В:
Юридически свят, 2006, №2, 98-113.
18
Подробно вж. А н д р е е в, Михаил. История на българската буржоазна държава и право. 1878-
1917. Софи - Р, С. 1993 г ., с. 142. Там срещаме и констатацията„ Нашият наказателен закон е бил
един типичен буржоазен наказателен закон”.

19
В този смисъл М и х а й л о в, Димитър. Наказателния закон от 1896 г. и съвременното
наказателно закондателство. - В: Проблеми на наказателното право. Обща част. С., Сиела, 2008, с.
55.

- 5 -
Заключение

Може да се каже, че повече от 100 години наказателното право като
самостоятелен отрасъл в единната българската правна система е кодифицирано.
Това следва да се отчете като прогресивно и напредничаво решение на нашия
законодател след Освобождението. Макар и скромно да нарича новия акт в
областта на престъпленията и наказанията закон, той дава живот на първата
българска наказателноправна кодификация. Наказателния закон он 1896 г. въпреки
че е бил неколкократно прередактиран, допълван с нови текстове, лишаван от
други, е изиграл своята положителна роля за развитието на българското
наказателно право.