Албум за растения и животни

НиколайБоев,СлавчоПетров,ПавелКръстев
Албумзарастенияиживотни
ПШЕНИЦА
(отСл.Петров)
Днеспшеницатаенай-разпространенотокултурнорастение.Междукултурните
растениянямадругокатонея,коетодасъдържа6семенатасипочтивсички
хранителнивещества,жизненонеобходимизачовека.Всеменатанапшеницатаима
най-многоскорбяла.Нотесабогатиинабелтъчини,съдържатмакарималко
мазнини.Затовавсякагодинаощепрезкъснаесенилираннапролетпшеничени
посевисезеленеятвърху2милиардаи200хилядидекараотнай-плодороднитеземи
нанашатапланета.Атоваправи1/5отцялатаобработваемаплощназемятаиоколо
1/82отземнатасуша.ВЕвропаиАзиятясеотглеждачакдополярниякръг,анаюг
стигадонай-южнитеточкинаАфрика,АмерикаиАвстралия.
Пшеницатаерожбаначовешкиятруд.Среддивитежитнирастенияняманито
едно,коетодаядостигабилопоедринатаназърната,билопоголеминатаи
устройствотонакласа.Многосавидоветеисортоветекултурнипшеници.Днессамо
сортоветенаобикновенатапшеница,коятоенай-широкоразпространенапосвета,са
около4000.Еднисортовесаосилести,адругибезосили;еднисависоки,адруги
ниски—същинскиджуджета;еднимогатдавиреятинасухиместа,адругиискат
повечевлага;зърнатанаеднисатвърдиисечупяткатостъкло,анадругисамеки
катоглина;еднисабогатинаскорбяла,другисъдържатповечебелтъчнивещества.
Аколкомногоикаквиразнообразниизделиясеприготвятотпшеницата!Най-
простоедасесварижитоотгруханапшеница—ивкусно,имногополезно.Така
пшеницатанезагубванищоотхранителнитевещества,коитосъдържа.Но,разбира
се,пшеница,товазначипредивсичкохлябътни,безкойтонеминаванитоединнаш
обяд,нитоеднавечеря,всееднодалищебъде„Софийски“,„Добруджа“,„чист
пшеничен“,„Старозагорски“,бухналапогачаилисплесканапитка.
Акойможедаизброитестенитеизделияилакомствата,коитосеприготвятот
брашнотонапшеницата—коеоткоепо-апетитно,коеоткоепо-вкусно.Инай-
важнотовсичкимногополезни.
РЪЖ
Неянямадасбъркатенитоспшеницата,нитосостаналитежитнирастения.Тя
израстванай-високо,извисявайкитънкотосиистройностъблодоринад2м.
Нейнитекласовесапо-дългиипо-тесниоткласоветенапшеницатаиечемика,с
многодългиосили.Зърнатаисаудължени,съсзаостреникраища,анацвят,дори
когатосасъвсемзрели,тесасивозеленикави.
Ръжтаемладокултурнорастение.Хоратазапочналидаяотглеждат5000години
по-късноотпшеницата.Итосъвсемслучайно.Тясамасенатрапиланачовекакато
плевел.
Ощевмногостаривремена,когатохоратасеразселвалиотпо-топлитерайонина
Азиянасеверилисезаселваливъввисокитепланиниизапочвалидаотглеждат
пшеницапоновитеместа,теневолнозасявалиизърнатанаплевелнатаръж.И
колкотопонасеверипо-високовпланинитебилазасяванапшеницата,толковапо-
добревнейнитепосевисечувствувалаплевелнатаръж.Тяизраствалапо-бързо,по-
буйно,ставалапо-високаизаглушавалапшеницата.Постепенноплевелнатаръж
взелавръх.Иземеделскитестопанирешиливместодасеятпшеница,адажънатръж,
дазасяватнаправоръж.Такавъзникналоновокултурнорастение—ръжта.В
продължениенастолетияихилядолетияхоратаподбирализапосевнай-едрите

зърнаотнай-едритекласове,грижилисезанеяисегавечетятвърдемалкоприлича
насвояродоначалник.
Каквонидаваръжта?Припомнетесималкитеръженихлебчета.Наистинатене
сабелиипухкавикатопшениченияхляб.Норъжениятхлябемногополезен,защото
съдържаповечевитаминиидругинужнизачовешкияорганизъмвеществаот
пшеничения.
Ръжтаенесамополезнохлебороднорастение.Тяизраствабързослед
засяванетоидаваголямоколичествозеленфураж.
Полезнаеиръженатаслама.Отнеясеправятсламенищитовеирогозки,който
сеизползуватприотглежданетоназеленчуците.Освентоваотръженатасламасе
получавацелулозазахартия.
Ръжтаескромнорастение.Тявирееинапо-слабоплодородниместа,където
пшеницатанеуспява.Занеяимразоветенесатакастрашни,кактозапшеницата.
ЕЧЕМИК
СегаВеченикойунаснеприготвяхляботечемиченобрашно.Славатамуна
хлебороднорастение,възпяваноивнароднитепесни,отдавнаепреминала.Нотой
нееизгубилзначениетосикатомногополезнорастение.
Ечемикът,кактопшеницатаиръжта,принадлежикъмсемействотонажитните
растения.Подобнонатяхстъблотомуекухоиеразделенонавъзлиимеждувъзлия,
алистатамусасвисоковлагалищеидългалинейнапетура.Когатоизкласи,той
лесносеотличавапокласоветеизърнатасиотпшеницатаиръжта.Преди
изкласяванетосиобачемногоприличанатяхиможедасеразличисамопо
кръстосаните,сърповидниушички,коитосенамиратвосноватаналистнатаму
петура.Такиваушичкииматипшеницата,иръжта,нотесапо-късиинесе
кръстосват.
Закакволинесеизползуваечемикът.Отзърнатамусеприготвятмалцовата
бозаибирата,получавасеспирт.Нотойепредивсичкоотличнофуражнорастение.
Неговитезърнасапревъзходнахраназавсичкиселскостопанскиживотни.Той
правиконетесилниииздръжливи;най-хубавбеконсеполучаваотсвинете,угоявани
сечемик;най-многоносяткокошките,храненисечемик.Несехвърляисламатаму.
Тясеизползувакатопостилканадобитъкаикатогрубфуражпреззимата.
Ечемикътемногородовит.Отнегосеполучаваповечезърно,отколкотоот
пшеницата.Подобивитойсемерисцаревицата.
Ивсепакможебиечемикътещялдабъдеизоставенотдавна,аконе
притежавашеидругиценникачества.Отвсичкижитнирастения,коитосегасе
отглеждат,единственотойнесеплашиотсушата.Пакединственотойможесамоза
два-тримесецадапоникне,даизкласиидаузрее.Благодарениенатоваможедасе
отглеждавтакивастраниинатакиваместа,къдетолятотоемногокъсо,кактое
отвъдполярниякръгивъввисокитепланини.Най-послепорадикъсиямуживотслед
негоможедасеотглеждаощееднареколта.
Всякагодинасечемиксезасяватнад700милионадекараземивъввсички
континенти,нонай-многовЕвропа,АзияиАмерика.
ОВЕС
Овесътесъщожитнорастение.Итойсеотглеждаглавнозарадизърната.Но
овесенотобрашно,колкотоидасемеси,несепревръщавжилавотесто,авсеси
оставанакашаихляботнегонеможедасеправи.Затовапъковесътсеслависъс
своитекачествакатоконцентриранфуражзаселскостопанскитеживотни,Инесамо
зърното.Дорисламатаипляватамусепредпочитатотдомашнитеживотнипред

сламатаипляватанапшеницата,ръжтаиечемика.
Овесътеопитоменняколкохилядигодиниследпшеницатаиечемика.Неговият
дивродоначалникбилдосаденплевел,койтосъщокактоиръжтапостепенносе
превърналвполезнокултурнорастение.Наистинаотзърнатамухлябнеможелода
сеправи.Новсичкидомашниживотнисенахвърлялинанегосапетитикогатоеоще
зелен,икогатоевечезрял.Пъкихоратанесеотказвалиотвкуснитеовесеникаши.
Зърнатанаовесасабогатиглавнонаскорбяла.Белтъчинисъдържатпо-малко.
Най-малковтяхимамазнини.Нозърнатасъдържатмноговитаминииминерални
соли.Затоваовесъткатохранаиконцентриранфуражепо-полезенотдругитежитни
растения,особенозамалкитенадомашнитеживотни.Овесенитеядкисаполезнии
заразвитиетонамалкитедеца.
Нонеелеснодасеполучатвисокидобивиотовеса.Колкомногонещатрябвада
сезнаят—накаквипочвиикогадасезасее,когадасенатори,когадасеожъне.
Почватаможедаедобра,нонеселизасееовесътнавреме,нищонямадаизлезе.Не
селинаторинавреме,щеостанеслаб,хилав,средкиметлици.Торилисепрекалено,
щеизбуи,първатабурящегоповалииидигоприбирайтогава.Пропуснелисе
времетозажътва,токувижнай-едритезърнаотвръхнитекласчетасеоронилии
падналиназемята.
Сегавсякагодинаовесътразперваметлицитесивърхумилионидекариземи
въввсичкиконтиненти.Самоунасгодишносезасяватсовесоколоединмилион
декара.
ОРИЗ
Наричатго„житотонаИзтока“,защототойеосновнатахраназанародитена
повечетостранивАзия.Оризътзатяхетова,коетозанасехлябът.
Оризътесъщожитнорастение,кактопшеницата,ръжта,ечемикът,овесът.И
макарчезърнатамупоформаицвятсеразличаватоттехните,поустройствотеса
еднакви.Втяхсесъдържатипочтисъщитевещества—скорбяла,белтъчини,
мазнини,целулоза,минералнисолиивитамини.Нотова,коетоправиоризапо-
полезеноттях,сабелтъчините,коитопочтинесеотличаватотживотинските.
Оризътнеслужисамозахрана.Отнеговитезърнасеполучаваскорбяла,която
сеизползувавсладкарството,втекстилнатапромишленостзаколосванена
тъканите,впарфюмериятазаприготвяненанай-финитепудри,асъщопри
производствотонаразличнивидовеспиртнинапитки.Отсламатамупъксе
изработватнай-качественитехартии—оризоватаицигарената.Отнеясеправят
същокрасивиплетениизделия.
Породовитосторизътпочтинямасъперницисредостаналитежитнирастения.
Приповечегрижииумелоотглежданеотнегомогатдасеполучатнад2000кгзърно
отдекар.
Нонеелеснодасеотгледабогатаоризовареколта.Оризътпроизхождаоттези
странивАзия,къдетовинагиетопло,ипрезполовинатагодинавреметоедъждовно.
Затоватойможедасеотглеждасамотам,къдетоимаводавизобилие,многослънце
итоплина.УнастакиваблагоприятниусловиязаоризаимаглавновПазарджишко,
Пловдивско,СтарозагорскоиЯмболско.
Досегаоторизасасъздаденистотициразновидностиихилядисортове.Едниот
тяхмогатдарастатидасеразвиватнормалносамокогатосазалетис10—15-
сантиметровпластвода,другиизискватсамоотвременавремезаливанесвода,а
имаиориз,койтоможедарастенормалносамокогатосеполива.
Ориза—такъв,какъвтоесега—хоратанесанамерилинаготововприродата.В
тропическитестранисесрещат28видадивориз,нонитоединоттяхнеможедасе
сравнискултурния.Тойвечетолковаепроменен,четвърдемалконапомнясвоите

дивиродоначалници.
ПРОСО
Доринашитедядовциипрадядовцивечерядкосиспомнятвкусанапросеникаи
напросенатакаша.Апредимного,многогодинидалигладнищесилегнатилисити
щезаспяттвърдечестоотпросотозависело.
Някогапросотобиложитотонабедните.Сеелиговнай-пуститениви,където
нитопшеница,нитоечемик,нитонещодругосераждало.Идорипрезюнидаго
засеят,дорисушаизнойданастане,несамозасемещеизкарат,новсеизаяденеще
останенякояидругакрина.Затовапрездалечните,пъкипрезпо-близкитеминали
временапосевиотпросоималоизвсичкикраищананашатастрана.
Сегавечеславатанапросотокатохлебороднорастениепреминава.Навсякъде
поотрежданитезанегоплощипросотоенапоследномясто,следвсичкижитни
растения,коитосеотглеждат.Унассъщопо-обширнипосевиотпросомогатдасе
видятвечесамотук-тамвРазградско,Старозагорско,ЯмболскоиБургаско.
Просотоеедногодишножитнорастение.Стъблотомуекухоиеразделенона
възлиимеждувъзлия.Листатамусасвлагалища,коитообхващатвъзлитеичастот
междувъзлията,исразперенадългакатопанделкалистнапетура.Цветоветемуса
събранивкласчета,акласчетатаобразуватедриразперениилисбитиметличести
съцветия,коитосаизправениилинаведени,илипъксаобърнатинаеднастранакато
грива.
Когатопросотоузрее,намястотонанеугледнитецветовевкласчетатасе
развиватзърната,изпълненисъсскорбяла,белтъчини,витамини,минералнисоли.
Тъкмозарадитезибогатисхранителнивеществазърнаощепредимного
хилядолетияхоратазапочналидаотглеждатпро