Александър Панов - Теория на литературата

1
ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА
ЗА ГИМНАЗИАЛНИЯ КУРС
(ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ)



АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ
ИЗДАТЕЛСТВО „ПРОСВЕТА” ИК „АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ”
Учебното помагало е одобрено от МОНТ Протокол № 12 от 1.6.1995 г.
(c) Александър Асенов Панов - автор (c) Петър Петрунов - художник
(c) Издателство „Просвета” (c) Издателска Къща Александър Панов
I8ВNв54-01-0722-в

ПРЕДГОВОР
Изданието, което държите в ръцете си, не е предназначено за определен клас. То ще служи
като необходимо допълнение на всичко, което се изучава в часовете по литература в
гимназиалния курс. Авторът си представя тази книга като винаги присъстващия втори
учебните, придружаващ учебниците за девети, десети, единадесети и дванадесети клас.
По тази причина и материалът тук е изложен съгласно вътрешната логика на литературната
теория. Това, което, струва ми се, е най-важната особеност на изложението, е неговата
цялостност и системност. Много от въпросите се изясняват само в своята органична връзка
с всички останали въпроси. Ето защо моята препоръка към всеки, който се интересува от
проблемите на литературната теория, за да има по-развити сетива. Когато изучава
задължителния учебен материал, е да отдели време и да прочете тази книга изцяло, макар и
като роман. Така той ще получи представа за цялостната система от въпроси и проблеми, с
които се занимава литературната теория, и ще мси/се по-правилно да разбира конкретните
въпроси, с които ще се сблъсква при общуването си с литературата. Тогава, когато се
наложи по- задълбочено запознаване с отделен конкретен проблем, вече можете да намерите
в съдържанието съответната статия и да прочетете само нея. Това е възможно, защото
отделните статии, маКар и разработени под формата на единно изложение, все пак имат
достатъчна цялост и завършеност. Което ги сближава с частите на енциклопедичните
речници.
Надявам се, че тази книга ще ви помогне да си изясните по- добре славните и нееднозначни
проблеми на литературата.
Авторът

2
СЪДЪРЖАНИЕ

1. Предговор........................................................................................................................ стр. 1
2. Увод................................................................................................................................. стр. 3
3. Литература. Култура. Общество................................................................................... стр. 6
4. Култура и изкуство......................................................................................................... стр. 10
5. Естетически характер на литературата........................................................................ стр. 19
6. Основни естетически категории. Прекрасно. Трагично. Комично........................... стр. 23
7. Проблемът за художествената условност.................................................................... стр. 32
8. Литературното произведение........................................................................................ стр. 34
9. Художествен текст и художествен дискурс................................................................. стр. 40
10. Знаков характер на художествената литература....................................................... стр. 43
11. Художествената комуникация.................................................................................... стр. 49
12. Комуникативна структура на художествения контекст........................................... стр. 50
13. Субект на художествената комуникация................................................................... стр. 56
14. Устна и писмена комуникация.................................................................................... стр. 66
15. Обществено функциониране на художествения дискурс........................................ стр. 72
16. Автор, читател и герои в в естетическата дейност................................................... стр. 79
17. Категорията жанр......................................................................................................... стр. 81
18. Прости форми на словесността.Основни символични действия............................ стр. 89
19. Стихотворни жанрове (лирика). Ода. Елегия. Песен. Балада. Сонет.
Антологично стихотворение............................................................................................

стр. 96
20. Стихотворни и прозаични жанрове. Епос. Епопея. Приказка. Легенда. Житие.
Сага. Роман. Новела. Разказ. ............................................................................................

стр. 106
21. Драматургични жанрове. Трагедия. Комедия. Драма. ............................................. стр. 118
22. Малките фолклорни жанрове. Басня. Гатанка. Пословица и поговорка................ стр. 123
23. Казус................................................................. ............................................................ стр. 127
24. Приложни риторически жанрове на словесността.................................................... стр. 129
25. Жанрова система на литературата.............................................................................. стр. 131
26. Сюжет и фабула............................................................................................................ стр. 134
27. Организация на езиковия изказ. Тропи. Метафора. Сравнение. Метонимия.
Символ. Алегория..............................................................................................................

стр. 137
28. Стих и проза.................................................................................................................. стр. 143
29. Количествени стихотворни системи. Качествено стихосложение. Свободен
стих. Строфа. Рима.............................................................................................................

стр. 145
30. Понятие за художествен процес................................................................................. стр. 155
31. Връзка на художествения факт с традицията............................................................ стр. 159
32. Междутекстови отношения......................................................................................... стр. 161
33. Механизъм за осъществяване на междутекстови връзки......................................... стр. 163
34. Стадиалност на художествения процес...................................................................... стр. 165
35. Фолклор......................................................................................................................... стр. 167
36. Култура на античността............................................................................................... стр. 169
37. Култура и литература на елинизма............................................................................. стр. 171
38. Култура и литература на Средновеквието................................................................. стр. 173
39. Култура и литература на Ренесанса............................................................................ стр. 175
40. Култура и литература на Барока................................................................................. стр. 179
41. Класицизъм................................................................................................................... стр. 181
42. Векът на Просвещението............................................................................................. стр. 184
43. Романтизъм................................................................................................................... стр. 187
44. Реализмът...................................................................................................................... стр. 190
45. Модернизъм.................................................................................................................. стр. 194
46. Постмодернизъм........................................................................................................... стр. 198

3

УВОД
Първият въпрос, който си задава човек, когато му предложат да изучава литературна
теория, е дали дефиницията на литературния жанр, разпознаването на ямба и хорея или пък
откриването на метафората може да ни помогне да отличим хубавата книга от лошата, или
пък ще ни достави някакво допълнително удоволствие при четенето. Ако въобще го
изпитваме, защото четенето на произведенията от задължителния училищен списък доста
рядко се възприема като удоволствие. И то не защото сами по себе си те са лоши, а защото
друг ни е казал, че те са хубави, друг ги е избрал Вместо нас, друг ни разяснява какъв е
техният смисъл и тяхното значение за литературната история. И не на последно място,
защото тези произведения са задължителни, а не свободно и непринудено избрани от нас.
От друга страна обаче как бихме могли свободно и непринудено да извършим своя избор и
да възприемем адекватно литературната. творба, ако преди това не сме изработили в себе си
някакъв критерий за оценка и съзнание за ценност. Очевидно не бихме могли! А този
критерий за оценка съвсем не идва наготово. Той се усвоява трудно и бавно, в един дълъг
процес на възпитание на художествения вкус и на изграждане на читателските навици.
Но нека се опитаме да отговорим на първия си въпрос. С какво например
разпознаването на ритмическата структура на стиховете
Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв - величав.
ще ни помогне да разберем тяхната художествена. изразителност? В понятията на
литературната теория схемата на ритмическата стихова организация на този откъс ще
изглежда така:
-(/)/--/--/-
(/)-/--/
--/
Основният метричен размер в случая се нарича амфибрахий, но в него има няколко
особености.
Първо: не във всички стихове броят на ударените срички е еднакъв - в първите два
стиха амфибрахият е тристъпен, в третия - двустъпен, а в последния - едностъпен.
Второ: в първия и третия стих имаме по едно ударение „нощта” и „своя”, които не се
вписват в основната схема. И ако се опитаме да произнесем стиховете не така, както ни повелява граматиката, а така, както ги чуваме в художественото произведение, то ще се убедим, че наистина силата на тези две ударения не може да се сравнява със силата на
останалите, които звучат по- тежко и тържествено.
И трето: виждаме, че в първия и третия стих ударената сричка се предшества не от
една неударена, както е задължително за амфибрахия, а от две - това явление се нарича
анакруза или прибавяне в началото на стиха на една или дори на две от нормално явяващите се в схемата неударени срички.
Както видяхме, анализът на стихотворния ритъм дори само на отделни стихове ни
налага да използваме няколко термина, а това означава, че е трябвало да се запознаем с
цялостното учение за стиховата организация, което учение е сложно и трудно. А помогна ли ни с нещо тази терминология да изпитаме по- голямо удоволствие от четенето? Едва ли. Но
в същото време няма да се намери разумен човек, който да не признае, че особеният избор и
подредба на думите в този стихотворен откъс са много важни за цялостното въздействие на художествената реч. И тук заслугата, разбира се, е на поета -той е успял да ни въздейства
така, че ние като негови читатели да изпитаме наслада от художественото му майсторство.
Въпросът обаче е в това, дали Гео Милев е разчитал само на интуицията и таланта си, когато е писал стиховете, или все пак някакво познаване на законите на художествената реч
му е помогнало? Разбира се, че му е помогнало така, както на композитора помага познаването на музикалния език или пък на футболиста заучените в много тренировки технически умения. Но щеше ли този поет, композитор или футболист да познава така

4
добре своя занаят, ако знанията и уменията, които съставляват занаята, не бяха открити,
систематизирани и съхранени по някакъв начин от многобройните негови предшественици.
Естествено, че не.
Ето че достигнахме до мно