Еволюция на символизма

ЧЧАСТ
I
I
ЕВОЛЮЦИЯ НА СИМВОЛИЗМ
ЕЕВОЛЮЦ
И
Я
НА СИМВОЛИЗМА
РАЗДЕЛ
I
СИМВОЛИЗЪМ И ИДЕОГРАФИ
„Не е ли символът за имащия очи винР
АЗДЕЛ I
СИМВОЛИЗЪМ И ИДЕОГРАФИ
„НСИМВОЛИЗЪМ И ИДЕОГРАФИ
„Не е ли
символът за имащия очи винаги, повече или по-малко ясно от„Не
е ли символът за имащия очи винаги, повече или по-малко ясно откровение на Богоподобния?... Във всичко... проблясв
а
Т
ова е
м
но
го правилно тълкуване
н
а лунни
я

мит в неговия астроно
м
ичен аспект. Селенографията е най-малко езотеричният отдел н
а лунната символика. За да се разбере напълно Селеногносисът (ак
о е позволено да се измисли тази нова дума), той трябва да се
разбира по-широко от неговото астрономично значение. Луната е тясно свързана със Земята, както това е показано в С
т
Т
ака я
по
не
цът, неразбиращ нито е
д
на дума

н
а китайски, срещайки
с
е с китаец, който никога не е чувал японски език, може да ко
нтактува с него посредством писмото и те напълно ще се разберат,
тъй като писмото им е символично.
Сега ще се опитаме да даде
м обяснение на главните символи и емблеми, тъй като вторият том на този труд, който се отнася до Антропогенезиса, щ
е
Г
астон
М
ас
перо, велик френски ег
и
птолог
и

приемник на Мари-ет Бе
й
, пише:
„Всеки път, когато слушам коментари за религията на
Египет, на мен ми се иска да попитам за коя от египетските религи
и става дума. За египетската религия на четвъртата династия и
ли за египетската религия от епохата н„Всеки път, когато слушам коментари за религията на Египет, на мен ми се иск
а
Т
ой съ
що
о
ткрил, че е съществува
л
а измен
е
н
а форма на пропорциит
е
, а именно 113 към 365, и следователно (доколкото тази после
дна пропорция е посочвала, по силата на своя произход, точния ин
теграл
или 6561 към 20 612) тя също е служела за основа на
астрономичните изчисления. Авторът е открил, че системата на точната наука (геометричната, числовата и астрономич
н
М
ойсей
,
по
светен в египетските т
а
йнства,

е
утвърдил религиознит
е
мистерии в създадената от него нова нация чрез същите отвл
ечени формули, заимствани от същия този Звезден Цикъл и сим-волиз
ирани във формата и размерите на Скинията, построена от него
(според преданието) в пустинята. На основата на тези данни по-късните еврейски Първосвещеници са създали алегорията

А
ко до
пу
сн
ем теоретично, че триъ
г
ълникът

м
оже да има радиус в то
з
и смисъл, в който говорим за радиус на кръга (тъй като това,
което Паркър нарича радиус на триъгълника, е радиус на кръга, вп
исан в триъгълника), допускайки даже и други фантастични мат
ематически твърдения, които влизат в неговите предпоставки, защо трябва да стигнем до извода, че ако равностранния
т
Щ
е мин
ат
о
ще няколко години и та
з
и систе
м
а
ще убие тълкуванията
,
основани на мъртвата буква на Библията и на всички други ек
зотерични вярвания, показвайки догмите в тяхното истинско, неу-кр
асено значение. И тогава техният неопровержим смисъл, макар и
непълен, ще разкрие Тайната на Битието и съвършено ще измени съвременните научни антропологични, етиологични и в ч
а

2.Моя
та
м
айка е била от царски
р
од; бащ
а

си аз не познавах; бра
т
ът на моя баща е управлявал страната.
3.В града Азупирану,
лежащ на брега на Ефрат.
4.Моята майка, царицата, ме заченала; в
мъки тя ме е родила.
5.Тя ме сложила в ковчег от папур и с пл
анинска смола запечатала изхода мой.
Тя ме пуснала в реката, която не ме погълнала.
Реката ме понесла; към водонос
н
Д
жордж
С
ми
т продължава:
„Това съ
б
итие, к
а
к
то предполагат, е стан
а
ло около 1600 години преди Ро„Това събитие, както предполага
т, е станало около 1600 години преди Рождество Христово, малко пр
еди епохата, която се приписва на Мойсей. И тъй като ние зна
ем, че славата на Саргон е достигнала Египет, то е напълно правдоподобно този разказ да е имал връзка със събитият
а
О
т Ста
нс
ит
е виждаме, че кръстът
и
посоче
н
и
те числа са играли изк
л
ючителна роля в архаичната Космогония. Сега можем да се възп
олзваме от доказателствата, събрани от същия автор в раздела, пр
авилно наречен от него „Първоначалните следи на тези Символи"
, за доказателство на тъждествеността на символите и тяхното езотерично значение в цялото пространство на нашата пл
а
К
акви
са
б
или тези раси, след ка
т
о автор
ъ
т
все още твърди, че Ад
а
м е бил първият човек на нашата раса? Това са били сата-нинс
ки раса и раси! „Сатаната никога не е бил на небесата, докато Анг
елите и хората са еднородни." Доадамовата раса е била раса на
„съгрешилите ангели". Сатаната е бил „първият княз на земята", пише там. Той е умрял вследствие на своето въставан
е
А
ко се
п
ре
дположи, че все още не

е напъл
н
о
установено, че вибра
ц
ионната хипотеза обяснява всички факти, предстои ни още да р
ешим дали с това се доказва съществуването на вълни на ефира. Ние
не можем да твърдим с положителност, че никакво друго предпо
ложение не може да обясни фактите. Признато е, че кор-пускулярната теория на Нютон е оставена настрана поради разно
г
К
азано
е
,
че Космическото Предст
а
вяне не

с
ъществува по време на

периода на Пралайа по простата причина, че няма никой и нищо
, което да възприеме неговото въздействие. Не е възможно никакво
проявление на съзнанието, полусъзнанието или даже „несъзнате
лната преднамереност" по друг начин, освен чрез материален проводник, т.е. на нашия план, където човешкото съзнани
е
П
о тоз
и
на
чин става ясно, че не
т
ози Ефи
р

- възникнал при четвъ
р
тия стадий от излъчването на „Разума", съединен с Незнанието
- се явява високото Начало, Божествената Същност, боготворена от
гърците и латините под названието „Отец, Всемогъщ Ефир" (Pat
er Omnipotens Ether) и „Велик Ефир" (Маgnus Ether) в цялата му съвкупност. Досадна загадка за всички области на зна
н
П
о тоз
и
на
чин става ясно, че име
н
но от Е
ф
и
ра в неговия висш синт
е
тичен аспект, някога антропоморфизиран, е възникнала първат
а представа за личното Творческо Божество. Според индуските филос
офи елементите (стихиите) са тамастични (tamasa), т. е. те не
са просветлени с разум, а го затъмняват.
Сега трябва да изчерпим въпроса за мистичното значение на Първичния Хаос
и
Д
а зап
оч
не
м с първа глава - „Пра
в
ила" ил
и

„Закони"; след това, к
о
гато Самосъщият Господ, Непроявеният Логос на „непознаваема
та Тъмнина", става проявен в Златното Яйце.
11. „От тази цялостна
(недиференцирана) Причина, вечна, същинска и несъщинска, пр
оизлязло това Мъжко Начало, което в света се нарича Брама."
Тук, както и във всички истински философски системи, ни
е
b
) Мед
ха
ти
тхи превежда това като

„Осъзна
в
а
щ своето Аз или Еgо",
а
не „Властелин", както правят това изтоковедите. Така те пре
веждат и следващия стих:
16. „Заставяйки най-фините частици на те
зи шест (великото Аз и петте сетивни органа) с неописуем бляс
ък да влязат в елементите на себичното (atmamatrasu), той създал всички същества."
Докато Медхатитхи следва да се ч
е
„
Тъй к
ат
о
най-фините елементи на

телесна
т
а
форма на това Единно

зависят от шестте, мъдрите го наричат форма на Шарира."
И до
бавя, че „елементите" означават тук части (или принципи), като то
ва тълкуване се потвърждава от стих 19, който гласи: „Тази не
вечна (Вселена) възниква тогава от Вечното посредством най-фини елементи, форми на тези седем твърде мощни Принци
п
- Лу
не
н
Йехова, истински Вакх,

танцув
а
щ
заедно с Давид, гол п
р
ед своя символ в ковчега, тъй като в неговото име никога не
е било установено наличието на непристойни дионисии. Всички подо
бни публични обреди са били екзоте-рични и великите всемирни
символи са се подлагали на изопачаване в целия свят подобно на това, което е ставало и със символите на Кришна, из
о
„
Единн
ат
а
Вселенска Светлина, ко
я
то за ч
о
в
ека е Тъма, съществув
а
вечно" - казва Книгата на Числата на халдейците. От нея пер
иодично излиза Енергия, която се отразява в Бездната, или Хаоса,
хранилище на бъдещи светове, и бидейки пробудена, тя възбужд
а и оплодотворява дремещите Сили, т. е. вечносъществуващите потенциали в него. Тогава отново се събуждат Брамите,
и
„
Хаосъ
т
на
древните, Свещеният О
г
ън на З
о
р
оастър, или Аташ-Бехра
м
на парсийците; Огънят на Хермес, Огънят на Свети Елм на дре
вните германци; Мълнията на Кибела; Горящият Факел на Аполон; Пл
амъкът в Олтара на Пан; Неугасващият Огън в храма на Акропола
и в Храма на Веста; огненият Пламък на шлема на Плутон; блестящите Искри на шапките на Диоскурите, на главата на Г
о
А
гни н
а
ин
дусите, лъчезарно Боже
с
тво, от

т
ялото на което излиза
т
хиляди лъчи на Славата и седем огнени езика, в чест на кого
то някои брамини и до днес поддържат неугасващ огън; Шива, олиц
етворен от Меру, планина на индусите, страшен огнен бог, койт
о по преданието слязъл от небесата, подобно на еврейския Йехова, в „Огнен Стълб"; и десетки други архаични, двуполо
в
„
В нач
ал
от
о Елохим сътворил Небе
т
о и Зем
я
т
а; Шест (Сефиро-ти)...

Те сътворили Шестимата и на тях са основани всички неща. И т
ези (шест) зависят от седемте форми на Черепа, чак до Достойнств
ото на всичките Достойнства."
Така Вятърът, Въздухът и Духът
винаги са били синоними у всички народи. Рпеита (Дух) и Апетоs (вятър) при гърците, Spiritus и Ventus у латинскит
е
„
Приро
да
та
отхвърля Пустотата",
с
а казва
л
и
перипатетиците, които

- бидейки по своему материалисти, все пак може би са разбир
али защо Демокрит и неговият учител Левкип са учели, че първичнит
е Начала на всички неща, които съществуват във Вселената, са
Атомът и Пустотата.
Последната означава просто скрита Сила, или Божество, което преди своето първо проявление, ко
г
„
В пър
во
на
чалния стадий на творе
н
ието, с
е

казва в „Митология на
И
ндусите" на г-н Полие, рудиментарната Вселена, потопена във
Водата, почивала в Лоното на Вишну. От този Хаос и Тъма възникна
л Брама, Архитек