Старогръцки легенди и митове , авт. Николай Кун

НИКОЛАЙ КУН
СТАРОГРЪЦКИ ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ
Книгата "Старогръцки легенди и митове" от професор Н. А. Куп - един от най-
авторитетните историци на старогръцката култура, представлява системно
преразказване на, гръцките митове (на преданията за фантастични същества:
божества
- герои и чудовища, които уж били живели в незапомнени времена в Гърция
и съседните й страни;
легендарните божества олицетворявали в съзнанието на жителите на стара Гърция
различни природни сили). Гръцките митове разказват за приключения и подвизи на
хора герои, надарени със свръхестествена сила, смелост и ловкост, най
-често чеда на
различни богове и богини. Тези гръцки легенди били по
-кьсно възприети и от
римляните. Всичките "купом се наричат старогръцка митология.
Възникнала в различни части на европейска Гърция (Атика, Беотия, Арголида, Етолия,
Тесалия и т. н.), по островите от Егейския архипелаг (Крит. Родос, Делос) и в гръцките
колонии по западното крайбрежие на Мала Азия, отделните местни цикли от митове
постепенно се слели в система, в своеобразен религиозен мироглед, който се
основавал върху обожествяване на неразбираемите природни явления и преклонение
пред паметта на прадедите
- племенни вождове герои, които навсякъде били
провъзгласявани за "богоравни".
Старогръцките митове и възникналите въз основа на тях епични поеми (Омировите
"Илиада" и " Одисея ", " Теогония " на Хезиод, " Аргонавтика " ш Аполоний Родоски и
др.), както легендите и преда
-
нията на други народи от древния свят до известна степен отразяват естествените и
историческите явления на онази природна и обществена среда, в която те са се
появили.
Митичните предания за живота и подвизите на вождове герои, за намесата на богове и
богини в работите и на отделни хора, и на цели племена са се появявали, както беше
изтъкнато по
-горе, в различни области на Гърция, всред племенни съюзи на синора
между II и I хилядолетие преди новото летоброене. Създавали са ги скитащи певци
-
аеди, които ходели от селище на селище и спирали в домовете на племенните
вождове; пред събрания на племенната аристокрация те декламирали и пеели.
акомпанирайки си с китара, съчинени от самите тях (а понякога и заимствувани от
други аеди) песни и химни в чест на богове, покровители на даденото племе, или в
чест на герои, смятани за прадеди на племенния вожд, в чийто дом аедьт пеел.

Наред с песните на аедите у някои племенни съюзи възниквали и други видове химни
и песни:
трудови селски песни, които се пеели на нивата през време на земеделската работа;
бойни химни на войнишките дружини
- пеани, които се пеели, преди да започне боят;
сватбени песни
- хименеи, и накрая погребални, оплаквачни песни - торени.
Постепенно в отделните области на Гърция се създават цели цикли от оказания. Така
в Тива, най
-големия град на БеотиЯ, пеели песни и оказания за бога на виното и
веселието Дионис, за нещастната Ниоба, чиито деца били убити от разгневените
богове, за цар Едип, който несъзнателно извършил ужасни престъпления и ги изкупил
с жестоки страдания.
В Аргос, разположен на източното крайбрежие на Пелопонес, разказвали за героя
Персей, за ужасния край на вожда Агамемнон, победителя на град Троя, вероломно
убит от собствената си жена със съучастници, и за това, как неговият син Орест
отмъщава на убийците на баща си.
На остров Крит били разпространени оказания за могъщия бог Зевс, който, преобразен
като бик, отвлякъл Европа, дъщерята на финикийския цар, от която бил произлязъл
родът на критските владетели.
В Атика и в нейния център Атина били разпространени оказания за сина на морския
бог Посейдон, Тезей, който бил обединил разпръснатите дотогава атически племена
на йонийците в една общност, построил град Атина и извършил много подвизи.
Накрая навсякъде били широко известни легендите за Херкулес
- могъщия син на
върховния бог Зевс, за неговите подвизи и трагична съдба; за далечния поход на група
герои, построили кораба " Ар
-го" (плаването на аргонавтите), до слабо познати
приказни и страшни области; за общогръцкия поход на племенните вождове и техните
дружини срещу малоазийския град Троя и за бедите и приключенията на мнозина от
тях, особено на вожда Одисеи, при завръщането им в родината.
Въз основа на тези древни песни и предания някои аеди създали големи епични
поеми. Най
-популярни от тях били поемите на слепия певец Омир "Илиада" и
"Одисея". Първата съдържа описание на някои епизоди от десетата година на войната
между гърци и троящи, втората
- приключенията на вожда Одисеи в приказните, слабо
познати на гърците от онази епоха западни райони на Средиземно морието и неговото
щастливо завръщане в родния му остров Итака.
Героите от Омировите поеми
- Ахил, Одисеи. Хектар, Агамемнон, Менелай, АЯКС,
Андромаха. Пенелопа, Елена
- били извънредно популярни в цяла Гърция.
Стиховете на Омир се предавали от уста на уста в течение на няколко века. Най
-сетне
в VI в. пр. н. е. те били записани в Атина и се превърнали в писмени литературни
произведения. Те били изучавани във всички училища на стара Гърция, по
-кьс-но в
училищата на източногрьцките елинистични държави, създадени от гръцки
завоеватели в Азця, ч
и накрая в по
-голямата част от учебните заведения, съществували в Римската
империя.
Изключително голямо значение на Омировите епични поеми отбелязва още живелият
през V и IV в. пр. н. е. старогръцки философ идеалист Платон. който пише: "Този поет
(Омир
- рус. ред.) възпита Елада!" Обаче въпреки извънредно широката популярност
на Омир неговата биография и дори родното му място не се знаят. В стара Гърция
седем града си оспорвали правото да се наричат родно място на тоя бележит поет.
Липсата на биографични сведения за поета дава основание на някои изследователи
на старогръцката история и литература да се усъмнят в историческата реалност на О
мировата личност.
В края на Х VIII век немският историк и филолог Волф предлага Омировите поеми
"Илиада" и "Одисея" да се смятат за резултат на безлично народно творчество.
Волф,а след него и друг немски учен
- филологът Лахман, основавайки се някои
противоречия в поемите и на обстоятелството, че устно творчество от такива големи

размери според тях било невъзможно, смятат "Илиада" и "Одисея" за сборник от много
старинни песни, съставен от различни аеди.
Срещу подобно обяснение за произхода на " Илиада" и "Одисея" се обявява на
времето си бележитият немски поет Фридрих Шилер, който доказва, че в двете поеми
има художествено единство, и защитава тезата за личното авторство на Омир.
Така възниква "О мировият въпрос", който представлява предмет на нееднократни
научни спорове в средите на филолози и историци през XIX век.
През XVIII и първата половина на XIX век преобладаващото мнозинство от
европейските историци считат съдържанието на старогръцките епични поеми за чисто
фантастично. Мнозина историци и археолози отричат дори историческото
съществуване на самия град Троя.
Обаче в края на XIX и началото на XX век
извънредно интересни открития, направени на мястото на старата Троя, в Микенската
крепост и на остров Крит, хвърлиха нова светлина върху ис
-^ торията на възникването
на разните старогръцки предания.
Археоложките открития косвено потвърдиха много факти, споменавани в различни
легенди. Действително, както се вижда, в най
-старата епоха владетелите на Крит са
държали в подчинение населението от много крайбрежни острови и от побрежието на
Атика
- нещо, за което се споменава в легендите за Тезей.
Действително град Тоя е бивал неведнъж разрушаван от врагове. Това дава
основание да се смята, че походът на гръцките вождове с техните дружини срещу
троящите е нещо реално, че той е факт:
в Омировата поема този поход е само необикновено много украсен с легендарни
подробности.
Накрая действително в Микена са живели някога силни, войнствени, богати вождове.
Доказателство за това са остатъците от яки крепости, от дворци и намерените ценни
предмети в техните големи каменни гробници. Съвременните археолози отнасят
старите заселища на остров Крит към средата на II хилядолетие преди новото
летоброене. Съществуването на големи за времето си постройки в Микена и в Троя се
отнася към XIV
- Х 111 век преди новото летоброене, а според старогръцкото
историческо предание походът на гръцките племенни вождове и обсаждането на Троя
от техните дружини са ставали, приведено към съвременното, прието в историческата
наука летоброене, между 1193 и 1184 г. пр. н. в., т. е. в самото начало на XII в. пр. н. е.
Така че хронологическите пресмятания на археолозите и данните от старогръцкото
предание се доближават.
Напълно естествено е, че спомени за големия поход
-нападение срещу малоазийското
крайбрежие до известна степен са се запазили в паметта на 9
гръцкото население. С течение на времето разказите за реалния хо<) на събитията са
се преплели с предания за вождовете герои, участвували в похода, за чудесни събития
и за намесата на боговете във военните действия между гърците и троящите.
Надареният с поетически способности аед, когото ние знаем под името Омир, е създал
своите поеми въз основа на тези, легенди и оказания. Обстоятелството, че поетът бил.
неграмотен, не представлявало спънка за неговото творчество.
По
-късно в първоначалния текст на О мировите поеми, предаван устно, били вмъкнати
добавки
- нещо, което не са могли да не забележат филолозите, които са изследвали
текста на "Илиада".
От другите произведения на старогръцката литература, в които се излагат много
митични предания за божества, трябва да посочим поемата " Теогония ", създадена
според старогръцкото предание от беотиеца Хезиод в VIII в. пр. н. е. Освен това по
-
голямата част от трагедиите на атинските драматурзи от V в. пр. н. е. - Есхил,
Софокьл, Еврипид
- представляват художествена разработка на стари митични
предания за богове и герои.
Митични предания давали в своите творби и мнозина старогръцки лирически поети
(Пиндар и др.).

Много старогръцки предания са се запазили до ден днешен и в произведения на
гръцки и римски писатели, живели през епохата на Римската империя. Такива са
"Енеида" на Вергилий, "Метаморфози" ("Превращения") и "Героини"
-на Овидий (I в. пр.
н. е.), "Описание на Елада" от Павзаний (П в. от н. е.) и някои други.
При това покрай изброените по
-горе големи произведения на антични писатели,
където са се запазили и до днес цели митични разкази, почти във всички произведения
от антични автори се споменават отде