Старобългарски език - текстове и речник

СТОЯН СТОЯНОВ МИРОСЛАВ ЯНАКИЕВ
Старобългарски
език
Текстове
и
речник
НАУКА И ИЗКУСТВО

СТАРОБЪЛГАРСКИ
ЕЗИК
ТЕКСТОВЕ
И
РЕЧНИК

СТОЯН
СТОЯНОВ
МИРОСЛАВ
ЯНАКИЕВ
Старобългарски
език
Текстове
и
речник
Пето издание
НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ 1976

■> чебникът представлява сборник от нормализирани н ориги¬
нални старобългарски текстове, специално обработени за семи¬
нарни упражнения на редовните студенти и студентите задочници
ло българска, руска и славянска филология. В него е включен и
старобългарски речник, сравнително пълен и специално пригоден
за нуждите на обучението по старобългарски език.
Учебникът е предназначен за студентите по българска, руска'
и славянска филология.

ПРЕДГОВОР
Старобългарският език — най-старият писмен славянски език — '
е една от главните научни дисциплини във Филологическия факултет
на Софийския държавен университет. Той е необходима основа за
сравнително-историческото изучаване на славянските езици и за
историческата граматика на всеки един от тези езици.
Описателната граматика на съвременния български език също
така се позовава в редица случаи на старобългарския език, за да
изясни някои особености и закономерности в днешната структура на
езика ни.
Текстове и речник при изучаването па старобългарския език
са крайно необходими. Това не се нуждае от специално доказване..
От изданията на старобългарските паметници обаче в библиоте¬
ките се намират твърде ограничен брой екземплярц. При това те
често са заети за продължително време от научни работници, поради
което са почти недостъпни за студентите.
Излезлите досега сборници със старобългарски текстове не могат
да задоволят нуждите, свързани с обучението по старобългарски
език в нашия университет. Едни от тези сборници' (на Каринскн,
Лескин, Вондрак, Вайнгарт, Днле) отдавна са изчерпани. Обемистият
сборник на акад. Романски „Старобългарски език в образци“ (София,
1945) не бе съвсем пригоден за обучението главно поради липсата
на речник към него. При това и той вече е изчерпан. По-новите сбор¬
ници на чужди учени (Ваян — 1948, Селишчев— 1952, Слонски— 1952)
не могат да се набавят в необходимите за нашите1 студенти бройки.
Ме сме по-добре и с речниците. Двутомният речник на А. Хр.
Востоков, издаден между 1859 и 1861 год., монументалният речник
на.Фр. Миклошич (Гехпсоп раНеозюуешсо-рдаесо-ННнит. УтсюЬопае,
1862—1865), както и издаденият у нас малък речник на старобългар¬
ския език (Атанас Илиев, Старобългарски речник. Помагало за
изучаване старобългарски език и новобългарски правопис. Пловдив,
1901) отдавна са библиографски рядкости.
Нашата книга е предназначена да задоволи една остра нужда на
обсчението по старобългарски език в университета.
При подбора на текстовете сме се ръководили от стремежа да
дадем по-характерни и разнообразни в езиково отношение откъси..
За да имат възможност студентите да се запознаят с вероятния
първоначален текст на някои важни произведения от старобългар¬
ската литература, а така също и за да внесем по-голямо разнообразие
5

з съдържанието на четивата, освен оригинални текстове ние помест¬
ваме и достатъчно нормализирани текстове. При тяхното нормализи¬
ране сме имали пред вид традиционните норми на старобългарската
фонетична и граматична система, като сме използували критично и
съответни нормализации на Л. Милетич, Ст. Младенов и Ф. ПастърнекА
Към значителна част от текстовете привеждаме многобройни
разночетения, които ще може да се използуват за по-задълбочена и
творческа работа на семинарните занятия със студентите.
В речника сме включили и голям брой думи, които не се срещат
в дадените от нас текстове. Това сме направили с оглед речникът да
може да служи и при работа с други текстове (пълния текст иа
Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Асеманиевото еванге¬
лие, Савовото евангелие, житията на Кирил и Методий и части от
някои други паметници).
На края на книгата прилагаме снимки на страници от най-важ¬
ните старобългарски паметници, между които и на новооткрития
в Преслав надгробен надпис на Мостич, ичергубоил при Симеон
и Петър.
КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Това издание е допълнено и поправено. Вместени са нови
текстове от Синайския молитвеник и от Супрасълския сборник.
Включихме също значителен откъс от Рилските глаголически листове,
единствения старобългарски паметник, част от който се пази в
нашата страна. За да получат студентите представа за различията в
начините, по които се издават старобългарските паметници, поста¬
рали сме се да покажем различни в техническо отношение издания.
В добавените текстове се оказаха доста нови думи и значения,
които, естествено, трябваше да намерят място в речника. Надяваме
се, че така книгата ще бъде още по-полезна на студентите, изуча¬
ващи старобългарския език.
с. с, м. я.
1 Новото критично издание на Кирнловото и Методиевото житие, направено в
Полша от Т. Лер-Сплавни ски (2у\уо4у Коп$1ан*упа 1 Ме4ос!е§о (оЪзяегпе). Ргде-
Иай ро1зю' де хуз^рет 1 оЪ)а5шетаип огад 2 сюсЬикшт ггекопзПпотеапусЬ 4ек$1б\у а1а-
го-сегккишо-зНеНапзюсЬ ароггайгН Тайечаг 1.е11г-5р1а'л1п8кк ]нйек8 гоугагбху з4аго-
сегкшишо-аю-мНпзккЬ ию2у}а .1оаипа 2ато5с1п5ка-Киса1о\уа. Рогпап, 1959), получихме,
след като беше отпечатан вече текстът на Кприловото житие в лашатг книга, та за
съжаление не можахме да го използуваме.
б

СЪДЪРЖАНИЕ
%
Стр.
Предговор. 5
Старобългарски азбуки . 8
Съкращения • .. 11
I. Нормализирани текстове. .13
1. Из Пространното житие на Кирил (Константин Философ) ... 15
2. 0 пнсмень^ъ от Черноризец Храбър.30
3- Из „Шестоднев“ от Йоан Екзарх.33
II. Оригинални (ненормализирани) текстове ....■•■•• 35
А. Глагол ически текстове в кирилска транслитерация 37
1. Зографско четириевангелие (Собех 2о§гарЬепз1$).37
2. Мариинско четириевангелие (Собех Мапапиз). 46
3. Асеманиево изборно евангелие (Собех Аззешашапиз или ЕуапцеИа.
гшт Аззеташ).55
4. Спнайскн псалтир (РзаИегшт ЗюаШсит).64
5. Синайски молитвеник (ЕисЬою^шт ЗтаШсит).65
6. Рилски глаголически листове. 73
7. Клоцов сборник (01а§оШа Скшапиз) 79
Б- Кирилски текстове 80
1. Савово изборно евангелие (Савина книга).80
2. Супрасълски сборник (Собей ЗиргазИепзк).84
III. Редакции на старобългарския език (успоредни текстове за сравнение) 107
Речник.1 3
Снимки от старобългарски паметници
I' Зографско четириевангелие — л. 131
II. Мариинско четириевангелие — л. 36
III. Асеманиево изборно евангелие — л. 94
IV. Синайски молитвеник — л. 19а
V. Самуилов надпис от 993 год.
VI. Надгробен надпис на чъргубиля Мостич
VII. Савово изборно евангелие — л. 127 обр.
VIII. Супрасълски сборник — 278 стр. от изданието на Северьяпов
7

Глаголица
Чйслена
стойност
Кирилица
Числена
стойност
Фонетична
стойност
Названия
на буквите
! ш
• __ ш — • ш (5) ш\
•в
ъ —
между о и у
(ъ, й)
(голям)
—
ЪГ, ЪН, (Ъ1) — руско Ь1, (у) к$чл
Я —
ь —
между е и и
(ь, о
(малък)
А 800 ?
ь — ь (=а) (е)
•вть
Р
— ю ю (]'и) —
А
— — я (}а) —
_ _ гс — йе (]‘е) — ■ ■
€
— А, А, (А) 900 ? (?)
(малък юс,
малка носовка)
3€ — гк — о5 (9)
(голям юс,
голяма носовка)
3€ — А, (1А) — йе" ()0 —
— НК — йо" ()<?) —
— — & 60 гр. % (ке)
— — +, > 700 гр. ф (рз)- Ф"Н
•в> 800 А 9 гр. в- (4Ь) •е-нтх
8. — V, у 400 1 гр. и («)
ужнцх
Забележка I.
При работата със старобългарски текстове трябва да се имаг пред вид следните
особености па двете старобългарски азбуки :
1. Числените стойности на новечето съответни букви в двете азбуки не са
еднакви. Това не бива да се забравя при четене на текстове от глаголически памет¬
ници, дадени в кирилска транслитерация. Така например в Ягичевото издание на
Зографското е в а н г е л и е 17 (транслитерация на |» от глаголическия оригинал)
има числена стойност 40, а в С у п р а с ъ л с к и я сборник кирилски паметник
същата буква к има числена стойност 20.
2. В глаголицата липсват букви, съответни на кирилските „йотувано е“ (к)
и „йотувано л“ (та). В глаголическите текстове па мястото на к стои навсякъде
„нейотувано е“ (3 ) което, естествено, при кирилската им транслитерации се пре¬
дава с (, а на мястото на ' стои А, буква, която съответствува и на кирилското -в.
При кирилската транслитерация па глаголически текстове А винаги се предава с чц
Например ^+Ь8А (съответно па кирилско ма^ню.) се транслитерира мхрн-в, ЗЛА А
(съответно на кирилско ол-внч) се транслитерира олдгг.
9

3. В глаголицата има буква /V? с фонетична стойност .палатализирано г*
Гази буква няма съответствие а> кирилицата. При кирилската транслитерация на
Зографското и Мариннското евангелие В. Ягнч въвежда като нейно съответствие
нова буква ъ (в същност късна наследница на същата глаголическа буква, заета ог
босненската кирилица).
•!. В глаголицата има три букви, означаващи звука «, а в кирилицата (ако I
не се брей като отделна буква) — само две. При издаването на споменатите в т. 3
паметници в кирилски препис В. Ягич за 3? въвежда нова буква — и 'Гази транс¬
литерация сега се смята за общоприета. Само С. Северьянов в своето издание на
СинаИския псалтир предава 2? с I вместо с I.
5. Глаголическата буква <6 в Сииайския псалтир не се употребява. Вместо нея
навсякъде се пише (М> която в кирилска транслитерация се предава с |д, но следва
да се чете като „нейотувано носово е“ (а). Така например ГЗ€ШН? от Сииайския
псалтир се транслитерира с кирилица щдть, но следва да се чете пдть.
6. В кирилските старобългарски паметници |д не се употребява. Вместо тази
•буква за означаване на ,йотувано носово е“ (ф се използува д, а ,нейотуваното
носово е * ($) се отбелязва с д (в Сав.) или с а (в Супр.).
7. Като буква за означаване звучния африкат й в кирилицата първоначално се
употребява 7;_ Знакът в (или г) се употребява първоначално само за означаване на
числото 6.
Забележка II.
Освен буквените знаци, в старобългарските текстове са в употреба и някон
небуквенм знаци, за които трябва да се знае следното
I. Над гласните букви, обикновено когато пред тях има също гласни, стоят
•твърде често различни по форма и големина дъгичкн: *,*,*■', Това са
така наречените придихаиия (грц. пугйцага), които са били поставяни по подра¬
жание иа гръцката писмена традиция и явно не са били свързани с каквито и да било
•фонетични особености на старобългарския език. От тях се различава дъгичката'или
ъгълчето с обърнати надолу ураиша (-', ~), които стоят над някои широки по вид
гласни букви или буквосъчетания (№) ом, ъ|), когато пред тях има съгласни. Това
е явно подражание на гръцкото извито ударение (гсгрщтаоцгу?))