Мит и литература - авт. Б. Богданов


�

СЪДЪРЖАНИЕ





Предговор - 3
Въведение - 5

Първа част . ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ
Първа глава. Старогръцката литература до епохата на елинизма като
типологичен проблем - 9
Втора глава. Проблематика на мита - 18
Трета глава. Проблематиката на фолклора и литературата - 34

Втора част. АНАЛИЗИ
Първа глава. Сюжетът на Омировата „Илиада” като мит - 51
Втора глава. Омировата „Одисея” като литература - 66
Трета глава. „Дела и дни” на Хезиод между класификацията и описанието - 74
Четвърта глава. Епиникият на Пиндар – борба за собствено битие на творбата - 86
Пета глава. Жанрова система, сюжет и мит в атическата трагедия - 96
Шеста глава. Атическата историография като идеология и литература - 122
Седма глава. Платоновият диалог - модус на Платоновото философствуване - 145

Заключение - 169
Бележки - 176
Индекс на използуваната литература - 184
Приложение - Ал. Георгиева, А. Ангелов. Преобразуване на действителността - 92















2

ПРЕДГОВОР
(към второто издание)

От първото издание на „Мит и литература” („Наука и изкуство”, 1985 г.) изтекоха
доста години. Междувременно, разширена в теоретическата си част (със студията
„Фолклор и литература”, публикувана най-напред в сп. „Български фолклор”, бр. З,
1985), книгата прерасна в докторска дисертация (1986 г.). С редица подобрения
сегашното издание предава именно този текст .
Както и в първоначалния си вариант, „Мит и литература” продължава да е
предназначена за преподавателите по литература, студентите и културните
читатели, които проявяват интерес към старогръцката литература и се питат за
исторически завършилото и за продължаващото да живее в нея. Особеното е, че за
старогръцката литература в тази книга се мисли през призмата на определени
теоретични въпроси, отнасящи се до естеството на литературата и културата.
Основната амбиция на изследването е да дискутира принципа на литературното
общуване в старогръцката културна среда, да го представи като нещо
противоречиво, повтарящо характера на самата среда - традиционна и затворена,
същевременно отворена, поставила началото на съвременното културно поведение
от европейски тип.
Човешката култура е винаги процес към цялост. Затова и разделянето й на
области представя толкова действителното положение на нещата, колкото
представлява и познавателна схема, улесняваща познаването им. Това се отнася до
делението на история, философия и литература, но и до основната типологическа
формула „мит и литература”, приложена в изследването. Сега си давам сметка, че
макар и да съм следвал горния принцип, не съм бил последователен и съм
представил мита и литературата преди всичко като реални положения, докато те, не
в no-малка степен, са и членове на познавателна схема, използвана за разбирането
на винаги no-сложната реалност.
Изследването внушава основно, че в старогръцката литература има ранно
състояние на текстопораждане, при което текстовете не могат да се измъкват от
външната задължителна смислова среда, и че тази ситуация е причината за
пораждането на митове. Сега мисля, че това е вярно като схематично положение,
но че текстовете, и устните също, са универсално средство за измъкване от
принудите на средата и в условията на традиционната култура. Въпросът е как
четем старогръцките литературни текстове - дали на едро в глобален отчет или
бавно и в подробности. В този смисъл митът и литературата са не само обективна
даденост, но и резултат на собственото ни четене.
В отстъпа на времето мога да отправя и други критики на „Мит и
литература”. Следвал съм херменевтична насока на мислене, но не съм се опрял на
съответните трудове на Гадамер, Рикъор и Яус и не съм се вписал точно в тази
уважавана от мене теоретическа позиция. На свой ред поради влиянието на руската
научна литература съм следвал исторически схеми, които не бих поддържал сега.
Такъв е случаят с убеждението, че първичният мит реално предхожда вторичния
или че растителните и животинските образи са no-ранни от антропоморфните в
развитието на мита. На тази основа съм отправил и критика към структурализма и
3

възгледите на Ролан Барт, на които дължа много при оформянето на общата теза на
„Мит и литература”.
При тези и други недостатъци основният проблем на това изследване, както
ми се вижда днес, е противоречието между един глобалистичен начин на виждане,
според който културата се разбира като затворена система, и друг, според който тя
е динамика не само на две основни, а на много различни положения и
възможности. В първия случай нещата са във властта на определена необходимост
и задачата на науката е в това да я разкрие и формулира, докато във втория те са
заплетени в мрежата на разнообразни отношения и влизат в случайни успоредно
действуващи редове, за които не съществува само едно описание. „Мит и
литература” се досеща за второто и прави крачка към него, но остава в компромиса
и е no-вярна на първото разбиране за характера на човешката културна среда.
Оттук и намерението, като нарека това второ издание „Мит и литература 1”,
да продължа начинанието в „Мит и литература 2”, за да опитам втория подстъп, да
прочета старогръцката литература като нещо, което и в миналото, и сега може да
стане предмет на предимно колективно или лично ползуване. Намерението ми е да
покажа, че конкретно историческото разбиране, с което се занимавам в „Мит и
литература 1”, е в някаква степен идеално положение и съвременна схема. Сега съм
още по-убеден, отколкото в годините на първото издание на книгата, че както и да
четем един текст, ние го усвояваме и присвояваме за нас. В този смисъл и научното
тълкуване на старогръцката литература е форма на съвременно присвояване,
възможен ред на разбиране и в най-добрия случай само страна на предполаганата
реалност на древната елинска среда.
Гаранцията за успеха на тази теза не се осигурява само от намерението. Във
всеки от нас, както и в културата живеят противоречиви постановки. Така че не съм
сигурен дали глобалната теза на „Мит и литература 1” няма да задуши свободния
дух на намерението за „Мит и литература 2”. Желаем да се променим и да станем
други, но това не е толкова лесно.


















4

ВЪВЕДЕНИЕ

Все повече стават българските преводи на старогръцки литературни произведения.
Но колкото повече се разтваря хоризонтът на древноелинското литературно
наследство, толкова по-остро се поставя въпросът какво точно държим в ръце -
старогръцките литературни творби или произведения, приспособени към наши
съвременни представи за литература. Заедно с това се питаме как да разбираме
подобни пренесени от миналото художествени произведения и дали можем, като ги
четем и тълкуваме днес, да възстановяваме оригиналния културно-исторически
контекст, в който са се пораждали.
От една страна, е ясно, че и съвременният читател, и съвременният
литературовед разбират старогръцките литературни творби в системата на
съвременни представи. Всяко разбиране е своеобразно осъвременяване. Доколкото
представлява тълкуване, преводът също осъвременява. Това обаче е едната страна
на проблема. Защото преводаческото, читателското, а и литературоведското
тълкуване, работещо с оригинала, биха се свеждали до пълно преобразуване на
тълкувания литературен предмет в друг предмет, ако между нашата съвременна
система от представи и старогръцката нямаше нищо общо. Както е пределно
известно, между двете системи има не само различие, но и общност. Общността
става основата за нашето разбиране, което се стреми да обхване и различието.
Крайната цел е било да се изпита читателско удоволствие от неназоваваното, но
възприемано „общо-различно” в старогръцката литература, било да се постигне
неговото назоваване по някакъв начин. Така или иначе, ефикасното разбиране
предполага сливането на нашия съвременен и на древния хоризонт и отличаването
им на фона на някакъв трети хоризонт. Големият въпрос е може ли да се открие
такъв хоризонт, съществува ли измерителна система, която би обхванала както
позицията на тълкувания литературен обект, така и позицията на тълкувателя.
За да се постигне подобна измерителна система, литературоведът трябва да
вярва, че работи с положения, които се поддават на описание. Нужно е освен това
да допуска поставянето на общи въпроси. Примерно при предмет като
старогръцката литература е редно да се повдигнат следните въпроси от по-общ
характер: 1) в какво отношение е допустимо да се наричат литература
старогръцката и съвременната европейска художествена словесност; 2) дали
общото между тях е само в условния факт, че и двете се възприемат като сбор от
художествени творби, пазени във формата на книга, или то трябва да се търси на
равнището на това, което наричаме художественост; 3) да не би старогръцката
литература като художествена система да притежава своя затворена специфика, и
4) ако притежава някаква специфика, да не би тя все пак да е илюзия, а всъщност да
се разпада на отделни художествени типове, които се откриват и в други
литератури.
Въпросите от този тип лесно се множат, защото могат да се поставят и по
друг начин. Те изглеждат излишни и объркващи, но е редно да признаем, че
литературоведското разбиране на явленията на старогръцката литература се нуждае
от знание за особеностите на древния литературен хоризонт, за това, което по друг
начин, макар и не по-точно, наричаме специфика. Въпросът за спецификата е
въпрос за правилата на научния прочит.
5

Този въпрос не се поставя за пръв път от настоящото изследване, освен че
може би за пръв път се поставя така глобално. Самото заглавие „Мит и литература”
достатъчно ясно сочи, че авторът подновява стар опит за търсене на особеностите
на старогръцката литература в характерното за нея ползване на традиционни
митологични фабули. Т. е. на преден план се: извежда не фактът на „раждането” на
литературата от митологията, а на упоритото присъствие на митове в нея. Разбира
се, това е избор и в този смисъл известно пресилване на истината. Но независимо
от работното преувеличение този аспект е реален за старогръцката литература - по
отношение на ползуването на митологични фабули тя един вид не претърпява
развитие. А понеже спецификата, генералната особеност би трябвало да се разкрие
като относително непроменим комплекс от отношения, очакваме, че именно този
аспект ще ни отведе към търсения глобален характер на старогръцката литература.
Примери за ползуване на традиционни митове се