Анализ на раждаемостта в България през 2014

Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”

КУРСОВА РАБОТА

по : Статистика

на тема: „Анализ на раждаемостта в България за 2014 г.”

Изготвил: Радина Йорданова Радушева Проверил :
Специалност: Психология
Курс: Втори
Ф.номер:141511003

1.Увод
Раждаемостта е показател, отразяващ ражданията в дадено време и общество. Представя се като отношение на родените през една година деца на 1000 души от населението през същата година. В общия брой на ражданията се включват живо и мъртвородените. Общият брой на родените, отнесен към общото население дава общата раждаемост. Раждаемостта е основен демографски процес, който заедно със смъртността формира естественото движение на населението. През последните 25 години раждаемостта в България намалява. Върху протичащите демографски процеси в страната и особено върху раждаемостта влияние оказва прехода към пазарна икономика, който стана причина за редица икономически, социални и демографски промени. За изследвания период е характерно намаляване на броя на родените деца и коефициента на раждаемост.
2.Предмет и цели на изследването Предметът на настоящата курсова работа е да се направи анализ върху раждаемостта в страната за 2014г., да проследят тенденциите , причините и перспективите . Целите на изследването са да се покаже и изясни проблемът с раждаемостта чрез най – нови данни и да се хвърли яснота върху този проблем.
3.Анализ на раждаемостта в България за 2014 г. 3.1.Методология на изследването При изчисляване на показателите за раждаемостта се използва съвкупността на живородените деца.Коефициентът за раждаемост (n) е отношение между броя на живородените деца (N) и средногодишното население ( S i ) през същата година. Изчислява се в промили - %o и показва броя на живородените деца на 1 000 души от населението.
n‰ = N.1000
S

Средната възраст на майката при раждане на дете се изчислява като средна претеглена величина в интервала между раждането на поколенията на майките и раждането на децата.

Тоталният коефициент на плодовитост е сумата от повъзрастовите коефициенти за плодовитост през съответната година:

Практически той се интерпретира като среден брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. Повъзрастовите коефициенти за плодовитост (nx) се изчисляват като отношение между броя на живородените (Nx) от жени на възраст х-години към средногодишния брой на жените в тази възраст ( Sx ).
nx = Nx
Sx

3.2.Раждаемост за 2014 г. Сегашната демографска ситуация в страната се характеризира със забавяне на темповете на намаляване на населението, подобряване на показателите за раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот и намаляване на влиянието на външната миграция. Все още основни негативни демографски проблеми са високото равнище на общата смъртност, остаряването на населението и отрицателния баланс от външно миграционните процеси. Към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души. В сравнение с 2013 г. населението на страната намалява с 43 479 души, или с 0.6%. Мъжете са 3 502 015 (48.6%), а жените - 3 700 183 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3.1 процентни пункта.През 2014 г. в страната са регистрирани 68 083 родени деца, като от тях 67 585 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 1 007 деца, или с 1.5%.

Живородени през периода 1950 - 2014 година :

Коефициентът на обща раждаемост през 2014 г. е 9.4‰, а през предходните 2013 и 2012 г. той е бил съответно 9.2 и 9.5‰.
Броят на живородените момчета (34 735) е с 1 885 по-голям от този на живородените момичета (32 850), или на 1 000 родени момчета се падат 946 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 50 704 и 16 881 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9.6‰, а в селата - 8.7‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1 580 хил., като спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2001 г. - с над 306 хил. жени.
Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2.6%, а в сравнение с 2001 г. - с 25.1%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.
През 2014 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 130 и спрямо 2013 г. намалява със 124 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 276 през 2013 г. на 1 517 през 2014 година.
През 2014 г. са регистрирани 1 200 случая на многоплодни раждания, което е с 82 случая повече отколкото през 2013 година. При 1 185 от случаите са родени по две деца, при 14 - по три, и в един случай са родени 4 деца.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.52. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24 деца, а през 2013 г. - 1.48 деца.

На показаната таблица по-долу може да се види териториалното разпределение на раждаемостта за 2014 г. :

От данните по-горе се вижда ,че раждаемостта е най-висока в Югозападния регион ,където е разположена и столицата София и голяма част от населението. На второ място е Южен централен район. На трето място е Югоизточният район, където делът на ромското и селското население е преобладаващ. На последно място с традиционно най-влошена демографска структура е Северозападния район. Най-много мътвородени деца има в Югозападен район.

4.Тенденции
Демографските прогнози са формални пресмятания, които се извършват при условия, че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период.
Демографските процеси в България се характеризират с:
трайна тенденция на намаляване броя на населението
ниска раждаемост; - нарастваща смъртност
отрицателен естествен прираст
отрицателен външномиграционен баланс
постоянно застаряване на населението.
България остава страна с един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност по всички причини. Неблагоприятни остават и повъзрастовите показатели за детска смъртност, сравнени с ЕС.

5.Използвана литература