Психическо развитие през пубертета и юношеството. Полово съзряване. Полова идент

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

Квалификация за придобиване на педагогическа правоспособност

Психология (Обща, възрастова и педагогическа психология) – МАТ и ИТ

КУРСОВА РАБОТА
Психическо развитие през пубертета и юношеството.
Полово съзряване. Полова идентификация.

Преподавател:
проф. д-р Йонка Балтаджиева Студент:
Албена Савова

Увод

Същността на човешкото развитие се състои в това, че настъпват интензивни промени в психологическото му развитие. В най-общ философски смисъл развитието се определя като процес на движение (изменение) от нисше (просто) към висше (сложно). Характерна черта на развитието е изчезване на старото и възникване на новото. Развитието на неживия и живия свят, на човешкото общество и на познанието се подчинява на общите закони на диалектиката. Развитието е иманентен процес, което означава, че движението от нисше към висше възниква, защото в нисшето, в скрит вид се съдържат тенденциите, които водят към висшето. Висшето – това е развито нисше. Развитието на психиката се определя като процес на последователно и прогресивно, като цяло необратимо, изменение на психиката на живите същества. Хората от различните исторически епохи и култури се развиват различно и достигат различни нива на развитие. Развитието на детската психика е последователност от множество периоди за усвояване на знания, редуващи се с периоди за усвояване на поведение за използването им.
При непреформираният тип развитие, Л. С. Виготски (1896-1934), руски психолог, отнася развитието на обществото, процесите на биологическата еволюция и процесите на психическото развитие. С раждането на детето не са дадени тези стадии, през които то трябва да премине, не е даден и крайният резултат, който то трябва да достигне. А при преформираният тип развитие се отнася това развитие, при което в самото начало са ясни тези стадии, през които ще премине организмът и е фиксиран крайният резултат.
Да се изследва човешкото развитие означава да се изследва човешкия организъм през всички възрастови периоди и на всички стадии, като се отчитат биологичните, антропологичните, социологичните и психичните фактори, които оказват влияние върху развитието. Особено внимание трябва да се отдели и на човешките взаимоотношения, защото те стоят в основата на човешкото знание за себе си и за света. Като условия за развитието, Г. Крайг посочва съвместното влияние на биологични, психични, социални, исторически и еволюционни фактори. Терминът „развитие” според него посочва измененията, които се извършват във времето с тялото, мисленето и поведението на човека. Човешкото развитие предполага взаимодействие на биологичното и социалното начало. Самата социална среда е многообразна и многопластова и включва множество елементи, които си влияят взаимно и чрез това влияние насочват човешкото развитие (напр. семейство, училище, работа).

Периодизация на психичното развитие

Периодизацията на психичното развитие погледната през индивидуалното развитие на всеки организъм, и настъпващите в него промени е трудна, защото процесите на психично развитие с физическото съзряване не съвпадат. Физическата и умствената зрялост и трудоспособност – не съвпадат (Б.Г.Ананиев). Определят се три стадия на онтогенезата – прогресивен (до 20-21 години), стабилен (до 55 години) и регресивен (над 55 години). Най-подробно е разгледано, изучено и описано развитието на индивида през първия стадии, заради особеностите на индивидуалното развитие със задачите на обучението и възпитанието. С тези задачи е свързана и периодизацията през този стадий.
Всяка периодизация се осъществява въз основа на критерий за развитието.
Като основни движещи сили на развитието на индивида З. Фройд (1856-1939), австрийски невролог и психолог, посочва инстинктите /либидото/. Той твърди, че всички човешки действия се ръководят от стремежа към удоволствие или задоволяване на органичните потребности (инстинкт за живот) и стремежа към разрушение, агресия, който е насочен първо към околния свят. З. Фройд свежда всички стадии в психическото развитие на човека до стадии в преместването и преобразуването на либидото или сексуалната енергия в различни ерогенни зони. Ерогенните зони представляват области от тялото, които са чувствителни към стимули и които в резултат на стимулирането предизвикват удовлетворяване на либидното чувство. Ж. Пиаже (1896-1980), , , и , поставя в основата на психическото развитие развитието на интелекта. В центъра на научния интерес на Л.С. Виготски е развитието на висшите психични функции: възприятие, памет, мислене, волево внимание. Според Д. Б. Елконин (1904-1984 г.), руски психолог, доктор по педагогика, психическото развитие подчертава връзката на субекта с предметите от заобикалящия го свят. Не е възможно насаждане на знания в главата на човека без неговата собствена дейност. Анри Валон (1879-1962), е , лекар – , разработва концепция за ролята на емоциите и общуването в генезиса на психиката – връзката на детето с възрастния. Е. Ериксън (1902-1994), и от произход, е представител на новото течение психоаналитици, последователи на З. Фройд, които акцентират върху влиянието на културните фактори, социалните условия и отношенията между личностите върху формирането и развитието на човешката психика. Л. Бърк, профессор по психология в Щатския университет на Илинойс, е представител на това направление в психологията на развитието, което се опитва да обясни човешкото развитие като отчита едновременното и взаимно действие на наследственост и среда, тяхното взаимно влияние и отражението им върху индивидуалното развитие.
Представителите на неофройдизма оспорват тезата на Фройд. А. Адлер (1870-1937), австрийски лекар, разглежда човешкото развитие като стремеж към превъзходство и власт, подтикнати от чувството за малоценност. К. Юнг (1875-1961), и от произход, определя човешката психика като две системи – „Аз” и „Маска”. Маската е социалната обвивка на личността. Когато двете са в хармония, тогава се постига състояние на психично здраве. Карен Хорни (1885-1952), психодинамична от и произход, посочва влиянието на условията на възпитание върху развитието на личността. Когато родителите подхождат към детето с уважение, доверие, интерес, разбиране, обясняват последиците от лошите постъпки, тогава в детето се формират черти на дружелюбие и взаимопомощ. И обратно – колко да по-студени родителите, прибягват до жестоки наказания, оскърбяват го – то в него се поражда агресия.

Периодизация на развитие през пубертета и юношеството.

Човекът е социално същество, което го прави изначално зависим от другите. Той няма възможност за развитие, ако не общува с тези около него. В началото на своя живот (0-1г.) малкото дете се нуждае от своята майка, за да се грижи тя за него, хранейки го, защитавайки го, осигурявайки му утеха (експеримент на Харлоу).
Ранното детство обхваща периода от една до три години. Разглеждайки теориите на Фройд (анален стадий), Виготски (ранно детство) и Ерик сън (етап на автономната воля), могат да се изтъкнат наблюденията, които са еднакви и в трите теории. Преходът от детство към ранна зряла възраст е периодът на юношеството. Преходът включва промени в биологичното, когнитивното и социалното развитие. Точното определяне кога даден индивид навлиза и излиза от юношеството не е лесно.
З. Фройд определя този период като Генитален стадии - започва с и се появява зрялата възрастна (от 12 до 18 годишна възраст). Според него това е последния стадий от човешкото .
Ж. Пиаже определя този етап като поява на словесно логическите изказвания (от 12 до 14 години). Децата могат да използват всички достъпни за възрастните понятия, освен абсрактните.
Л. С. Виготски обръща особено внимание на преходите от един период на детското развитие към друг, наричайки ги кризи. Кризите според него са свързани не само с разрушение и отмиране на старо, т. е. негативно съдържание, но и с положителни изменения в личността на детето, които са основата на всяка критична възраст. Периода на съзряване започва с криза на тринадесетата година, продължава с пубертет (от 13-14 до 17 години), и завършва с криза на седемнадесетата година.
Д. Б. Елконин го определя като Подрастваща възраст, като го разделя на два етапа:
- ранен пубертет (от 11-12 до 13-14 години), като водещият тип дейност е интимно-личностното общуване;
- юношество (от 13-14 до 17-18 години), като преобладава учебно-професионалната дейност.
Анри Валон нарича Криза на пубертета (14-15 година) този период, и е характерен с това, че личността се противопоставя на възрастните и преди всичко на техните начини на поведение и взаимоотношение.
Е. Ериксън, като един от последователите на З. Фройд, определя този етап от развитието на човека като Пубертет/юношество (от 11-12 до 17-18 години). Той е по отчетлив и осъзнателен за индивида. Потребността от доверие към другите се трансформира и проявява в непрестанно търсене на хора и идеи, в които юношата може да вярва. Кризата на този етап се нарича криза на индентичноста. Най-дълбоките смущения на индентичноста е отчуждението, това което в личен план притеснява младите хора- неспособността да установят професионална идентичност. Основната задача на този етап е осъзнаване на себе си и своето място в света.
Л. Бърк го определя като Юношество (от 11 до 18 години). Децата преминават през пубертета и достигат до сексуална зрялост, тялото израства до размерите на тялото на възрастен човек. Мисленето вече е абстрактно и прогностично. Училищните постижения са по-осъзнати, целенасочени и по-сериозни. Юношите се насочват към постигане на самостоятелност и независимост от собственото семейство. Те се стремят да определят и личните си ценности.

Развитие през детството и юношеството.

Развитието през детството и юношеството е част от човешкото развитие. Учените, които работят в тази научна област се стремят да открият и обяснят връзките и взаимните зависимости между възрастта на децата и някои промени, които се наблюдават в тяхното поведение. Г. Крайг посочва, че психолозите се стремят да установят приблизителни „възрастови норми” на формиране на компетентностите на децата в различни области от техния живот – физическо, когнитивно и психосоциално развитие.
Физическото развитие включва растежа и промените, които настъпват в тялото на човека, изменението на скелетно мускулния строеж, промените на мозъка и сетивните органи, както и на теглото и функциите на жлезите с вътрешна секреция.
Когнитивното развитие се отнася до развитието на психичните процеси, които реализират мисленето и решаването на проблемите - възприятие, памет, разсъждения, творческо въображение и реч.
Психосоциалното развитие включва формирането и развитието на личността и междуличностните отношения. Те са взаимно свързани и обхващат измененията в съдържанието на Аз-концепцията, емоциите и чувствата, в моделите на поведение и социалните навици.
Формирането на детето като човешка личност е сложен и продължителен процес, който започва с неговото раждане и продължава до пълната му зрялост. Едва през ХVІ и ХVІІ учените започват да използват за описание на човешкия живот термини, които се употребяват и до днес – детство, подрастваща възраст, юношество, младост, зрялост. Откриването на детството позволява да се опише пълният цикъл на човешкия живот. Появата на училището, извежда детето извън родителското възпитание в семейството. Развитието на детето става ученическият клас и преминаването на детето от клас в клас. Ученическият клас се превръща в определящ фактор за диференциация на възрастта вътре в самото детство. Според Г. Крайг юношеството като отделен период в детството, има по-късен произход. През ХVІІІ, ХІХ и началото на ХХ век, когато обществото има потребност от неквалифицирана работна ръка момчетата и момичетата бързо навлизат в трудовия процес и стават възрастни. Юношеството е междинен стадий между детството и зрелостта. Ст. Хол първи описва двойствеността и парадоксалността на характера на подрастващия и отделя в него противоречието, което е присъщо на тази възраст – умора, безумна веселост, униние, увереност в себе си, ко