Възникване и развитие на общуването в кърмаческа възраст

Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“
Педагогически факултет

Курсова работа
на
тема: Възникване и развитие на общуването в кърмаческа възраст

Научен ръководител:
Проф. д-р Кирилка Тагарева
Студент:
Име презимефамилия
Факултетен номер,
специалност
Пловдив
202…

Съдържание:

Увод - 3 стр.
Изложение - 4 стр.
Дефиниране понятията „общуване“ и „комуникативна дейност“ стр. .......
Възникване на общуването…стр
Развитие на общуването стр.
Основните форми на общуване в кърмаческия период стр.
Заключение - 11 стр.
Използвана литература - 13 стр.

УВОД

Тази курсова работа е посветена на общуването в кърмаческа възраст. / на какво е посветена курсовата работа?/
Актуалност
Днес проблемите за развитието на речта и езика са много нашумяли, заради увеличаването на децата с комуникативни нарушения, и привличат вниманието на множество логопеди и лингвисти, филолози и педагози, на психолози и психолингвисти. Разкриването на проблема за детския говор и търсенето на адекватно разрешаване са в основата на много и различни изследвания.
Целта на курсовата ми работа е да се запозная / да изуча, да разгледам/ с онтогенезата на комуникатовно-речевата компетентност в кърмаческия период и да докажа важната роля, която играе развитието на речта в периода на кърмаческа възраст за по-нататъчно нормално психо-социално развитие.
Задачите,
Да дефинирам понятията „общуване“ и „комуникативна дейност“
Да дам отговор на въпроса „Кога възниква общуването?“
Да разгледамразвитието на общуването
Да разгледам кои са основните форми на общуване в кърмаческия период

Тезата, която ще се опитам да докажа в своето изложение е, че развитието на комуникацията и речта още в кърмаческия период е важна предпоставка за цялостното психическо развитие на детето и индивида като цяло. Също така ще докажа, че главна роля в развитието на кърмачето и неговото общуване е възрастния, който го отглежда.
Мотива ми е да се запозная и изуча този период от развитието на детето, тъй като смятам, че той е от изключително заначение за появата или отсъствието на комуникативни нарушения. Искам също така в бъдещата си работа да наблягам повече на превенцията срещу комуникативни нарушения, като използвам точно този период, за да обяснявам и съветвам младите родители как да подпомагат общуването със своите деца и да не допускат появата на комуникативни нарушения.

Изложение

Общуването, природата му, неговите индивидуални и възрастови особености, механизмите на протичане и изменение стават предмет на изучаване от философите и социолозите, психолингвистите , от специалистите по социална психология и по детска и възрастова психология . Различните автори обаче влагат в термина "общуване" различен смисъл, за това нека дам определение, с което съм съгласна. Според Мая Лисина „под общуване разбираме взаимодействие между двама (или повече) души, насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия с цел установяване на отношения между тях и достигане на общ резултат.“ Тя се съгласява „с всички, които подчертават, че общуването е не просто въздействие, а взаимодействие - то се осъществява между хората, всеки от които еднакво е носител на активност и предполага такава в своите партньори. Освен взаимната насоченост на действията на хората при общуването важна негова характеристика за нас е и това, че всеки негов участник е активен, т. е. субект. Активността може да се изразява в това, че при общуване човек инициативно въздейства върху своя партньор, и в това, че той възприема неговите въздействия и отговаря за тях. И затова ние не отнасяме към сферата на общуване случаите на едностранна активност: когато например лекторът се обръща по радиото към невидимата за него аудитория или учителят изнася урок по телевизията, а не в класната стая. Характерна черта на общуването е и това, че всеки един от участниците влиза в него като личност, а не като физическо тяло. Общувайки, хората очакват, че партньорът ще им отговори, и разчитат на неговия отклик. На тази основа известният съветски учен Б. Ф. Ломов (1981, с. 8) твърди, че "общуването е взаимодействие между хората, влизащи в него като субекти"
Мая Лисина обобщава за общуването, че:
„1.Определяме общуването като взаимодействие между хората, насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия с цел да се установят отношения и да се постигне общ резултат.
2.Общуването е тясно свързано с дейността, но може да се разглежда и като особен вид дейност. "Общуването" и „комуникативната дейност" за нас са синоними.
3. И за това за анализ на общуването могат да се използват общопсихологическите концепции за дейността. Ние се възползвахме от теорията на дейността, разработена в съветската психология от А. Н. Леонтиев.
4.Общуването изпълнява многообразни функции в живота на хората:
а) организация на съвместната дейност,
б) формиране и развитие на междуличностните отношения и
в) познание на хората и самопознание.
5. Значението на категорията общуване се определя от това, че нейният анализ позволява да се разкрие обществената същност на човека, детерминацията на вътрешния свят на човека и неговата личност, а така също да се разбере развитието на психиката като процес, извършващ се по пътя на усвояване от децата на обществено-историческия опит на човечеството в контекста на реалното общуване с възрастните, живите носители на този опит.
6. Решаващата роля на общуването за психичното развитие се доказва от:
а) случаите на недоразвитие на децата, израснали извън от човешкото общество,
б) явленията на хоспитализма, наблюдаващи се при дефицит на общуване на децата с възрастните, и
в) позитивните факти, получени във формиращите експерименти.
7. Влиянието на общуването с възрастните върху психичното развитие на децата се извършва по следните пътища:
a) благодарение на благоприятните "обектни" качества на възрастния, съчетавани с неговите свойства като субект на общуването,
б) благодарение на обогатяване опита на децата,
в) по пътя на непосредствената постановка на задачи, изискващи от детето овладяване на нови знания, умения и способности,
г) на основата на подкрепящото действие на мненията и оценките на възрастния,
д) благодарение на възможността на детето да черпи образци за своите действия и постъпки от общуването с възрастните,
е) вследствие благоприятните условия за разкриване от децата на своето творческо, самобитно начало при общуване с възрастните...“
М. Лисина определя четири основни критерии за наличието на потребност от общуване:
1. Внимание и интерес към другия човек
2. Емоционално отношение към него
3 .Стремеж да се привлече вниманието на другия
4 .Чувствителност към въздействията на другия.
Тя счита, че веднага след раждането детето не проявява реално общуване, защото всъщност децата не са показали активно участие (М.И.Лисина 1974, и др). Би следвало да се запитаме „Кога възниква общуването?“
В първите дни след раждането възрастният се обръща към бебето, но детето не му отговаря. Новороденото не се старае да привлече вниманието на възрастния. Неговият плач не е адресиран конкретно към някого. В първите дни от живота си детето не адресира своите действия конкретно към никого.Бебето не се радва на появата на майката и не се огорчава, когато тя излиза от стаята. Липсата на комуникативна насоченост в действията на новороденото показва, че реално, на практика общуването не възниква веднага след раждането на детето.
Потребността от общуване възниква на основата на други потребности, но не се свежда до тях. Това са органичните потребности на детето (от храна, топлина и др.). Бебето започва да изразява своите дискомфортни състояния: плаче, вика, извършва движения на крайниците. Тези действия първоначално не са сигнали на детето към конкретен възрастен, но се възприемат от него като такива. Друг източник на потребността от общуване е потребността от нови впечатления. Съгласно с Л. Божович (1995) потребността от впечатления възниква към третата-петата седмица от живота и става основа за формиране на други социални потребности. От гледна точка на задоволяването на тази потребност човешката фигура е най-информативният и най-привлекателният обект от околната среда на бебето. Друг фактор за възникване на потребността от общуване е отношението на възрастния към детето. В първите дни след раждането съществуват процеси на взаимодействие между бебето и майката-при хранене, къпане, смяна на памперси. Но общуването реално все още отсъства, защото общуването е такова взаимодействие, в което участват взаимноактивни партньори. За практическото възникване на потребността от общуване решаващо значение има отношението на възрастния към детето. На практика майката от самото начало се отнася към бебето си като към пълноценна личност, при това съвършено уникална и много любима. Майката установява с детето практически сигнални връзки. Тя внимателно гледа и наблюдава своето бебе. Вслушва се в звуците, които то издава, гледа лицето му, обръща внимание на всяко детско движение. И реагира така, като че ли детето специално към нея се е обърнало. Честото редуване на такива комбинации от действия от двете страни води до установяване на действителна връзка между майката и бебето. Тази връзка в началото е несиметрична: майката влага много усилия, емоции, време за нейното изграждане, докато новороденото отначало "акумулира" тази връзка. Освен това възрастният формира атмосфера на общуване. Майката разговаря с кърмачето така, като че ли детето разбира думите й, тя му се кара или го хвали за някое действие, като че ли бебето умишлено го е изпълнило. Възрастният се обръща към детето като към пълноправен участник в общуването, авансирайки в неговите действия този смисъл и значение, които нямат, но ще имат в бъдеще в комуникационната система. В началото майката изпълнява ролите и на двамата партньори в общуването. Такова поведение създава у детето необходимост да възприеме възрастния не само като обект от околната действителност, но и като активно действащ субект. В същото време такова отношение кара бебето да открие в себе си субектни, личностни качества. Възникването на общуването с възрастния става практически постепенно, когато в поведението на детето последователно се регистрират определени прояви: съсредоточаване; усмивки и вокали; енергични движения с главата, крайниците и корпуса. Към втората-третата седмица след раждането, когато детето е поставено в положение "под гърда" и възрастният е застанал с лице към него и му говори, бебето се съсредоточава. То заема особена поза: за миг не се движи (замира), леко се напряга, гледа директно лицето на вьзрастния. Общуването започва да се изгражда с формиране на умението да се слуша.
Към края на триседмичната възраст се появява и тази усмивка, която е съпроводена с поглед към възрастния и явно е адресирана към възрастния. С появата на първата с