Конфликтите учител/ученик.

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

Квалификация за придобиване на педагогическа правоспособност

КУРСОВА РАБОТА

На тема:
ите учител/ученик – същност, прояви, техники за преодоляване.

Преподавател:
проф. д-р Йонка Балтаджиева Студент:
Албена Савова

„Искам да изпълня живота си със съчувствие,
с един поток между себе си и другите,
в основата на който е взаимното даряване,
идващо от сърцето.“
Маршал Розенберг

Защо конфликт?
Може би защото той стана част от нашия живот, от живота на децата ни, семействата ни, българското училище, от живота на улицата и на обществото като цяло. Проблемът за конфликта привлича вниманието ми, поради това, че той присъства в живота на съвременния човек пряко или косвено. Винаги е бил актуален, тъй като конфликтите винаги са присъствали във всички сфери, и на всички равнища в обществото. Това с особена сила важи за училищната институция, тъй като именно в образователната среда този феномен разкрива най-пълно своята същност, и се проявява във всички свои разновидности.
Конфликтът е форма на проявление на противоречията – универсален и вечен човешки обществен феномен, базиран на динамичното взаимодействие между най-малко две противоборстващи страни, причинен от различни интереси, потребности, цели, ценности, мнения и недостиг на ресурси, в които се използват средства от различно естество за достигане на целите и удовлетворяване на интересите, завършващ с победа, поражение, компромис или взаимно приемливо решение.
Под конфликт в обикновения език се разбира сблъскване на противоположни интереси, стремежи или възгледи. Житейското разбиране на конфликта като “спор”, “кавга”, “караница” се различава съществено от научната му интерпретация. Основание за това твърдение ни дава самата етимология на думата „конфликт". Макар тя да произхожда от латинското „conflictus"и да звучи по един и същи начин на български, английски (conflict), френски (conflit), немски (konflikt) и пр., тя отразява и обединява в едно цяло различни аспекти от човешката дейност – конфликтът е противодействие, борба, съперничество, спор, враждебност, стълкновение и т.н. Това на практика означава, че конфликтната ситуация, която се разгръща между въвлечените в конфликта страни може на практика да се проявява по най-различен начин – като словесен спор, противодействие, конкуренция, разногласия, противоположност на интересите, съперничество, вербална агресия, физически сблъсък и пр.
В училищната среда конфликтната ситуация се разгръща със своето безкрайно богатство – налице са словесни спорове, конкуренция и съперничество, вербална агресия и нетолерантност, физически сблъсъци и т.н. Наред с това е възможно ескалацията на конфликтната ситуация да излезе извън границите на училищната институция и в нея да бъдат едновременно въвлечени много страни – ученици, учители, родители представители на други институции и пр. Поради тази причина една от задачите, която стои пред всяка образователна система е да създаде такава училищна среда, в която да бъдат отстранени основните фактори, пораждащи конфликти, като заедно с това учителите бъдат запознати с начините за предотвратяване и справяне с проблемното поведение на учениците.
Организацията на обучението и възпитанието поставя пред психолози и педагози изключително големи проблеми. Управлението на процесите на обучение предполага не само познание на материала, който трябва да се преподава, не само добро владеене на методиката на организация на обучението, но преди всичко познание на “обекта”, който ще бъде обучаван – ученика - неговите възможности, състояния, мотиви, способности за обучение. Това познание се постига в процеса на общуване. Едновременно с това, чрез общуването в училище учителят предава на учениците знания, изгражда в тях умения за прилагане на знанията, формира навици. Но това не е достатъчно. Учителят възпитава в ученика потребности, мотиви, желание, стремеж към учене, формира положителна мотивация към знанията. Педагогическото общуване се свързва със създаването на условия за развитие на учебната мотивация, за разгръщане на творческия характер на учебната дейност.
Много често ставаме свидетели на твърдения, че родителите са виновни за проблемното поведение на техните деца, тъй като семейната среда е от решаващо значение за цялостното възпитание на подрастващите. Наистина децата копират от родителите си голяма част от поведенията, на които са станали свидетели. Освен това е известно, че начините, по които родителите възпитават децата и спецификата в изпълнението на родителската роля са от съществено значение за формиране на детската личност. Съгласно други твърдения централната роля за възпитанието на децата и за проявите на девиантност в тяхното поведение, принадлежи на учителя, тъй като те прекарват по-голямата част от времето си извън своите домове – например в детската градина и училището. Разбира се, съвсем очевидно е, че на учителите принадлежи основната роля за придобиване на нови знания и умения, за изграждането на детската личност и възпитанието на подрастващите. Но трябва да се подчертае, че като изключим някои наследствени фактори и предразположения, за възпитанието и формирането на детската личност съществена роля имат както родителите, така и учителите. Макар при обучението и възпитанието ролята на учителите да е основна, семейната среда е тази, в която изгражда когнитивните умения и личностния профил на всяко едно дете. Така например редица изследвания доказват, че родителският стил е важен фактор и играе съществена роля при формирането на личността на детето. В зависимост от това какъв е стилът на родителстване можем да изградим очаквания за това какво ще бъде образователното бъдеще и психичното благополучие на детето. От друга страна ефективният учител прилича на добрия родител. Той моделира поведения и използва стратегии, за да възпитава, обучава и мотивира учениците за постигане на социални и академични резултати в училище. Съвременният учител трябва да бъде подготвен не само да реализира професионалните си задачи в условията на конфликтна професионална среда, но и да я преобразува с цел предотвратяване на негативните конфликти. Като цяло учителите не са напълно подготвени (или значителна част от тях) за преобразуваща конфликтологична дейност във взаимодействие с ученици и други учители. За това наред с теоретичните знания по специалността и педагогически умения, необходима им е и конфликтологична култура. Тя може да се разглежда като част от по-широкото, обемно и цялостно явление – професионалната култура.
Процесът на обучение и образование на децата практически невъзможно без конфликт. Конфликтът между учител и ученик - каква е психологията на неговото появяване? Какви са причините за появата? Как може да се избегне или предотврати? Задължително необходимите компоненти за възникването на конфликт са: страни – субекти на конфликта; наличието на причина, която го провокира и територия, на която се реализира. Новото поколение деца и младежи изискват нови и съвременни методи, които възрастните трябва да използват, при разрешаване на конфликтни и агресивни ситуации по най-добрия начин. Причините за конфликтите са изключително разнообразни. Към тях се числят: недостатъчната комуникация, взаимната зависимост, невъзможността за справяне с конструктивна критика, борбата за власт и влияние, неясното разделение на отговорностите и т.н.
Когато се разглежда въпроса за видовете конфликти в теория на конфликтите, най-често се използва следната класификация: вътрешно-личностни, междуличностни, групово-личностни и междугрупови.
вътрешно-личностен конфликт - такъв конфликт може да възникне при ниска удовлетвореност от живота, приятелите, ученето, отношенията с връстниците, ниското самочувствие и близките, както и във връзка със стреса.
междуличностен конфликт - когато хората с различни възгледи и черти на характера изобщо не могат да се разбират помежду си, техните възгледи и цели са коренно различни.
конфликт между човек и група (групово-личностен) - може да се случи, ако този човек заеме позиция, различна от позициите на групата, например, целият клас прекъсва урок, а един тийнейджър остава в класа, въпреки стабилната му морална позиция, връзката му с класа ще бъде конфликт, тъй като противоречи на мнението на групата ,
междугрупов конфликт - възниква от противоречия и идеологически нагласи на две различни групи.
В литературата са описани различни варианти за разрешаване на конфликта:
борба между страните, участващи в конфликта, дотогава, докато едната от страните отстъпи от своите позиции.
бягство от конфликта - противоречието между страните, участващи в конфликта не се разрешава, а страните просто избягват директния сблъсък и всяка от тях запазва своето мнение, позиция и др.
страните в конфликта делегират на някои друг (трети) права да разреши възникналото между тях противоречие.
компромис - съгласието между двете страни се постига по пътя на взаимни отстъпки от първоначалните позиции.
общоприето е мнението, че най-ефективният начин за преодоляване на противоречията е постигането на консенсус – изработването на единно мнение относно причината за конфликта чрез обсъждане от двете страни.
Стилът на учителите се отнася до начина, по който те управляват класната стая и инструктират учениците. Така например авторитетният учител е този, който има високи очаквания за подходящи поведения и ясно заявява защо някои от тях са приемливи, а други – не. Авторитарният учител използва голям набор от поведенчески правила. Той е студен, забраняващ и наказващ. Авторитарното общуване с малките ученици води до конфликтност, недоброжелателност в отношенията между самите деца и създава неблагоприятни условия за формиране на хуманни взаимоотношения между тях. Либералният учител подкрепя активно учениците си при търсенето на собствени цели и използването на разумни средства. Той отделя повече внимание на организационно-възпитателния аспект на педагогическия процес. Той общува с децата не само по повод на резултатите от процеса на обучение и поддържането на дисциплина, но и с цел да се развият в учениците определени нравствени качества и морални ценности. Този тип на общуване на учителя с децата създава оптимални условия за формиране на взаимоотношенията между децата, за положителен емоционален микроклимат в класа.
Участниците в конфликта (учител – ученици) е необходимо да усвояват тънкостите за общуване при спазване на правилата на ненасилствената комуникация. Основният фактор, определящ общуването в началното училище е личността на учителя, неговите нагласи, представи, знание за себе си и за своята роля. Затова и посоката, в която може да се усъвършенства педагогическото общуване е усъвършенстване на чисто човешките контакти в учебно-възпитателната дейност. На практика това означава включване на диалогичното общуване в училище - общуване, при което се осъществява конструктивно сътрудничество между участниците в него. Инициативата за такъв вид общуване принадлежи на учителя. Той определя неговите рамки. Особено е важно това в начална училищна възраст, където личността на учителя има изключително влияние върху децата. Така общувайки с тях диалогично, учителят не само постига по-добри резултати в обучението, но показва на децата, че това е по-ефективната и резултативна форма на общуване в живота изобщо.
В общуването, в процеса на обучение и възпитание непрекъснато възникват противоречия и конфликти. На тях не трябва да се гледа като на нежелателно и отрицателно явление. Конфликтът, като остра форма на проява на противоречията има не само негативна, но и конструктивна функция. Конфликтните ситуации действително нарушават обичайния ход на събитията, но те откриват и възможност за придобиване на нов опит на нивото на взаимодействията. Първокласниците и второкласниците не очакват и не изискват от учителя мотивировка на неговите думи и действия. Това не означава, че учителят не е длъжен да обяснява защо една постъпка е лоша, а друга добра, защо трябва да се действа по един начин , а не по друг. Поначало малките ученици не умеят д