Анализ на теориите на Фройд, Адлер и Ериксън за развитието на личността

1.Психоаналитична теория на Зигмунд Фройд

Фройд построява своята теория на базата на разбирането, че психичната дейност е нещо много повече от съзнателна дейност, че съществуват не само осъзнати, но и неосъзнати процеси. В резултат на това свое твърдение той определя две основни сфери в човешката психика – сферата на съзнаваното и сферата на несъзнаваното.Първата отразява случващото се в околния свят и усещанията във вътрешната среда на индивида, пречупени през призмата на субективното му съзнание – това са чувства, мисли, емоции и преживявания, изразявани с думи и постъпки. Между двете сфери,но по-близо до съзнанието, стои предсъзнанието, което съхранява психични съдържания, оценявани като неактуални за момента, но с възможност да се прехвърлят в съзнателното в определен момент.
Несъзнаваното представлява една огромна част от психичното функциониране и се състои в протичането на сложни, несъзнавани процеси, които играят решаваща роля за психичното развитие, мотивацията на поведението, емоционалните преживявания и мисленето. Несъзнаваните съдържания са мисли, чувства, спомени, желания, които трябва или изобщо не могат да бъдат осъзнати, защото предизвикват неприятни чувства, противоречат на ценностите, будят срам и чувство за вина. Съзнанието непрекъснато се съпротивлява на тяхното осъзнаване и този процес на съпротива се нарича психична защита. Несъзнаваните преживявания могат да бъдат травматични преживявания от детските години.

Фройд обръща голямо внимание на случаите, при които тези преживявания са забравени сексуални травми или връждебни мисли и чувства към близки хора. Вследствие на този факт и господстващия строг морал на епохата, в която работи, той поставя в центъра на теорията си подтиснатите, несъзнавани сексуални желания.Изводът, че психичният живот представлява непрекъсната борба на противоположни сили, кара Фройд да се насочи към търсене на източниците на енергия, поддържащи тези сили – според него това са инстинктите. Като фундаментално съдържание на несъзнатото, те представляват психическа репрезентация или отражение на телесна потребност. Изтласквано и забравяно, това съдържание е неприемливо заради цензурата, налагана от социалните норми.
Основните принципи на функциониране на психиката са два: принципът на удоволствието и принципът на реалността. Фройд смята, че изтласканите импулси са в тясна връзка със сексуалния нагон. Той разработва подробно идеята си за детската сексуалност, етапите на развитие на секуалния нагон, въпросите за спънките в неговото развитие, начините за задоволяването му, за превърнатите форми на неговото задоволяване, които се появяват като следствие от тези стъпки, за последиците от всичко това върху психичната организация и психичния живот на бъдещия зрял човешки индивид.
Фройд е между първите учени, които показват, че в психическо отношение детето съвсем не е умален модел на възрастният индивид, че развитието на психичния му живот се подчинява на определени специфични закономерности, че нормалното следване или отклоненията от тези закономерности имат неизмеримо голямо значение за формирането на човешката личност и за съдбата на зрелия човек.
Според Фройд психиката на индивида се разпада на три сфери:
”То”са инстинктите, нагоните, които са вродени и неорганизирани, тласкащи към неотложно задоволяване, израз на биологичните нужди на организма от храна, вода, въздух, секс, функционира на принципа на удоволствието и стремежът към задоволяване и удоволствие е водещ при него.”За процесите в То не са валидни нито законите на логичното мислене, нито законите за противоречието…Желанията и впечатленията, които никога не са излизали от границите на То са фактически безсмъртни…То не познава оценки, добро и зло, не знае що е морал.” (Фройд, 1990)
”Аз”-ът се развива след раждането в резултат от взаимодействието на човек с реалността. “Аз”-ът представлява апарат, , задоволяващ нагоните според реалните възможности,той работи на принципа на реалността. Пълното задоволяване на нагоните и най- вече на сексуалният нагон, не е възможно.”Аз”-ът действа и на трите инстанции - съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано. Той има задачата да овладее изискванията на “то”, да ги приспособи по социално приемлив начин към действителността и да удовлетвори забраните и ограниченията на “свръхаза”.
”Свръхаз”-ът е най - късната част на човешката психика, която е моралното съзнание, определящо кое е позволено и кое не е. Развива се след раждането, когато детето започва да усвоява ценностите на обществото. Неговото съдържание се състои именно в тези ценности и норми и го приближава до представата за човешка съвест. Освен с реалността, задоволяването на нагоните трябва да се съобрази и с нормите, които му задава “Свръхаз”-а и го кара да се съобразява с тях. Една голяма част от “Свръхаз”-а се формират в ранното детство, остават несъзнавани и не функционират напълно според принципа на реалността. “Свръхаз”-ът не прави разлика между реални действия и помисли и ги наказва еднакво строго.

Стадии на психосексуалното развитие на личността

Психоаналитичното виждане за развитието на детето се основава на две теории:

Преживяванията в ранното детство имат решаващо значение за изграждането на индивида в следващите периоди до достигането на зрелостта:

Детството е ключът към дълбинното тълкуване на личността, а юношеството е пряко отражение на детството и начинът, по който се преодоляват създалите се тогава фиксации.

Развитието на детето преминава през различни стадии, които се обозначават като психосексуални.

Фройд отделя няколко стадия в психосексуалното развитие на детето:
орален стадии – обхваща периода от 0 до 18-я месеца – зависимостта на детето е единственият способ, чрез който то може да задоволи своите потребности и влечения.Основният орган за задоволяване на желанията е устата.
анален стадии – започва през 18-я месец и завършва около 3-та година – започва разграничаването на исканията от „То”-то и социалните забрани, идващи от родителите.Фройд смята, че всички бъдещи форми на самоконтрол и саморегулация започват именно от този стадии.
фалически стадии – обхваща периода от 3-та до 6-та година – вниманието на детето се премества към нова ерогенна зона, областта на гениталиите, засилва се интереса към половите органи.
Развитието през този стадии се свързва с един основен конфликт, който Фройд обозначава като Едипов комплекс при момчетата и комплекс на Електра при момичетата, а именно неосъзнатото желание на всяко дете да притежава родителя от противоположния пол и да отстрани родителя от същия пол.Ако Едиповият комплекс не премине през нормалното си развитие, това може да бъде причина за множество страдания в зряла възраст, а именно: чувство за вина, стеснителност, непрекъснати неудачи, враждебност, безпомощност, страх от неодобрение и търсене на такова, чувство за малоценност,чувство за вина без видима причина.
латентен период – между 6-7-та година и подрастващата възраст - това е фазата на подготовка за възрастност според Фройд . Тогава сексуалността е “утихнала”, което се дължи на физическите изменения в организма на детето и на развитието на „Свръх – Аза”
генитален стадии – стадият на половата зрялост, който започва през пубертета (12 – 18 год.).Тогава предпочитанията към връстниците от същия пол започват да се заменят с предпочитания към другия пол, което отразява усилието на сексуална възбуденост, появява се нов тип връзка – интимната, налице са предпоставки за появата на ухажването, увлечението, романтичната любов. Това е периодът когато детето навлиза в зрелостта и става отговорно за постъпките си.В този стадий започва и нормално сексуално общуване. Ако то не може да се осъществи в рамките на този стадий причината за това се търси във фиксация или регрес към някой от предишните стадий. На този етап може отново да възникне Едиповия комплекс, тласкащ юншата към хомосексуалност.”Аз“-ът се справя с тази ситуация използвайки два защитни механизма - аскетизъм и интелектуализация. Нормалното развитие се осъществява с помощта на механизма сублимация (пренасочване на либидната енергия към приспособяване към реалността), а развитието, повлияно от процеси като регресия или фикция, ражда патологични характери.
Преминаването през отделните стадии на психо-сексуалното развитие е от огромно значение за формиране на личността. Успешното или неуспешно преодоляване на конфликтите предопределя типа характер, който личността формира още в своето детство. Ако конфликтът, характерен за съответната фаза, не е успешно преодолян, това води до фиксации – човек остава привързан към тази форма на задоволяване и в по- късен етап от живота си.

2. Его-психология на Ериксън

Една от най-популярните съвременни теории за цялостното развитие на личността през жизнения път е теорията на американския психолог Ерик Ериксън. Тя се основава на епигенетичния принцип, според който след раждането всеки индивид преминава през последователни етапи в развитието си. Ериксън смята,че всеки възрастов период се превръща в криза, защото началния растеж и усещане за новата функция, която се формира, се съпровожда от изместване на инстиктивната енергия. Кризите се изживяват не като заплаха,като призив за изменение,като „превратни пунктове, моменти, решения, избор между прогрес и регрес, интеграция и задръжка”. Изходът от тези кризи може да бъде благоприятен или неблагоприятен за бъдещото развитие на личността. Всеки следващ етап се основава на резултатите от предходните стадии. Дефектите на всеки следващ етап се предават от предишния.
Най-важните понятия в концепцията на Ериксън са групова идентичност и его-идентичност. Чувството на идентичност се разбира като чувство на "самотъждественост", от приети от самата личност образи за себе си. Най-общо идентичността характеризира “самоопределянето” на личността – отговорите на въпросите :“Кой съм аз?”; “ Какъв съм?”; “ Какъв искам да бъда?”.
Ериксън обосновава развитието на личността под взаимодействието на три фактора: индивидуално-биологичните, възпитанието и социалното обкръжение.
Ериксън поставя ново начало в изследването на психиката с психоисторическия метод, съчетаващ психоанализа и история, съблюдавайки конкретната културна среда. Той твърди,че всяка култура повлиява по различен начин развитието през отделните стадии.
Теорията на Ерик Ериксон за психосоциалното развитие възниква вследствие практикуването на психоанализа. И той също като Фройд борави с понятия като “То”,“Аз,”и “Свръхаз”, но те са натоварени с друго съдържание и се коренят в социалната организация на `обществото. Той въвежда идеята за изначалната връзка между човека и обществото и твърди, че човек има и други продуктивни стремежи освен нагоновите. Формулира два основни стремежа:
Постигането на компетентност – функция на Его- то, която носи удоволствие, несвързано с биологични нагони, а произтичащо от опознаването на света.
Изграждането на идентичност –развитието на Его- идентичността( психосоциална идентичност) е функция на Его-то и представлява сложно психично състояние, което има четири страни:
Индивидуалност – осъзнаването, че всеки човек е едно отделно същество, различаващо се от другите около него.
Цялостност – представа, образ за самата личност, синтез от частичните информации, които възприема.
Континуитет – съзнанието за непрекъснатост на съществуването (приемственост между вчера, днес и утре), чувството, че живота има някаква смислена последователност и посока.
Социална солидарност – изграждането на идентичност върху идентифицирането със социална група и приемането на нейните ценности. Разстройството на идентичността води до изгубване на смисъла. Развитието на идентичността започва още с раждането, но най- значим и важен е периода на юношеството.
Его идентичността или формирането на цялостна личност продължава през целия живот и преминава през редица фази.

Ериксън, подобно на Фройд залага на стадийния подход, с тази разлика, че той значително го разширява и обогатява. Той формулира осем специфични етапа, стимулирани от социалната среда. Първите четири съвпадат