АНАТОМИЧНО ОПИСАНИЕ НА ОКОТО НА ЧОВЕК

АНАТОМИЧНО ОПИСАНИЕ НА ОКОТО НА ЧОВЕК И ФУНКЦИОНАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ОЧНИ МЕХАНИЗМИ

Окото е сетивният орган на зрителната система, чувствително към светлинните (електромагнитни) лъчи. Видимата част на електромагнитния спектър обхваща областта между 400 и 700 nm. Дълговълновата част-чер вени, късовълновата част –синьовиолетови.
Очната ябълка (bulbusoculi) съдържа три слоя:
•Външен слой-склера+ корнея
•Среден слой–хореоидея+ цилиярно тяло, леща и ирис
•Вътрешен слой –ретина
Надлъжен срез на очната ябълка.
Светлинните лъчи преминават последователно през роговицата (cornea), течността на предната очна камера, лещата, (закрепена чрез циниевите връзкиза ресничестото тяло), стъкловидното тяло. Това е оптичният апарат на окото.Предна камера –между ириса и роговицата, Задна камера –между лещата и ириса. Стъкловидно тяло – между лещата и ретината.

Външен слой–роговица, склера
Роговица(cornea)-предната 1/6 от външната обвивка на окото. Централната й част е 0.5 mm, а периферната –1.2 mm. Основното й предназначение е да пропуска и пречупва светлинните лъчи. Тя представлява част от оптичния апарат на окото, а освен това предпазва очната ябълка от вредното въздействие на външни физико-химични фактори. Мястото на преминаване на роговицата в склерата се нарича очен лимб. Роговицата е богато инервирана, но липват кръвоносни съдове. Изхранва се чрез дифузия на кръвоносни съдове от конюнктивата, преднокамерната течност, сълзите, които я обливат.
Склера(sclera)–задните 5/6 от външната обвивка. Съставена е от съединителна тъкан, бяла и непрозрачна (бялото на окото) и жълтеникава при възрастните в резултат на липидни отлагания. В задната й част е т.нар. решетъчна пластинка (lamina cribrosasclerae), където нервът напуска очната ябълка. За склерата се залавят очните мускули.

Конюнктива (conjunctiva) представлява прозрачна, лигавична обвивка, която покрива предната част на склерата и вътрешната повърхност на клепачите. Покрита е със слъзен филм, който има изхранваща функция по отношение на роговицата. При затворени клепачи се получава закрито цепковидно пространство, наречено конюнктивен сак. Поради богатата й инервация, конюнктивата е с подчертана сетивност. Всяко попадане на чуждо тяло в конюнктивата предизвиква рефлекторно усилване на слъзната секреция, целяща механичното му изхвърляне.
Конюнктивален рефлекс: двустранно мигане при докосване конюнктивата на едното око с тънко фитилче от памук, поради богатата инервация на конюнктивата, което води до съкращаване на мускулите около очната цепка (m. orbicularis oculi).

Среден слой –хореоидея, цилиярнотяло, леща и ирис
Хориодея( chorioidea)
Съдържа много кръвоносни съдове.
Ресничестото (цилиарно) тяло е предната част на средната очна обвивка.
Ирисът(iris) загражда зеничния отвор и съдържа пигмент и гладкомускулни влакна, чрез които се променя размера на зеничния отвор.
В ириса се разполагат радиални и кръгови мускули, които се инервират от вегетативната нервна система и свиват и разширяват зеницата. По този начин се осъществява зеничната реакция на светлина.
Циркулярните влакна образуват пръстен, подобен на сфинктер. Когато m. ciliarise отпуснат, Циниевите връзки са опънати и дърпат екватора на лещата към периферията и тя изтънява.

При съкращението на меридиалните и циркулярните влакна на цилиарния мускул, той изтънява. Циниевите връзки се отпускат и лещата става по-дебела.
Лещата(lens) е еластична и се стреми да заеме сферична форма. Опъната от циниевите връзки, тя става плоска, при отпускане тя става по-дебела. Циниевите връзки са разположени радиално около лещата, като спици на колело. В единия си край са заловени за екватора на лещата, а в другия за цилиарното тяло (corpus ciliare), където е разположен цилиарният мускул (m. ciliaris ). Цилиарният муску.л е изграден от меридиални и циркулярни гладкомускулни влакна.
Стъкловидното тяло (corpusvitreous) изпълваочната ябълка, участва в оптичния апарат на окото и поддържа неговата форма и тонус.
Има гелеподобна консистенция, съставено е от около 99% вода и само около 1% сухо вещество –колагенови влакна, които са много фини и се свързват с молекулите на хиалуроновата киселина и мукополизахариди.
Като част от оптичния аппарат на окото, стъкловидното тяло пропуска светлинните лъчи към ретината. С възрастта в стъкловидното тяло се появяват тъмни плуващи “мушици”, влакънца, точици, изградени предимно от колаген. Въпреки че няма кръвоносна система, може да се наблюдава и проникване на кръв след травма, при отлепване на стъкловидното тяло, диабетна ретинопатия, високо кръвно налягане, атеросклероза и др.

Зенична реакция на светлина В ириса се разполагат радиални и кръгови мускули, които се инервират от вегетативната нервна система и свиват и разширяват зеницата. Парасимпатикусът инервира мускула, който свива зеницата, а симпатикусът мускула, който разширява зеницата. По този начин се осъществява зеничната реакция на светлина.

Вътрешен слой –ретина
Ретината съдържа 5 основни типа нервни клетки: фоторецептори, биполярни, ганглийни, хоризонтални и амакринни клетки. Израстъците от ганглийните клетки образуват зрителния нерв (II черепно –мозъчен нерв).
Ретина (от латински “rete”, което означава мрежа retina) e изградена от нервни елементи и трансформира енергията на светлинните лъчи в биоелектрични потенциали. Тя заляга върху цялата повърхност на съдовата обвивка –увея. Ретината е напълно прозрачна с дебелина 0.05 до0.4 mm. В нея се разполагат високо специализирани нервни рецептори, които имат свойството да улавят и преобразуват светлинната енергия в нервен импулс, който след това по хода на нервните пътища да достигне мозъчната кора, където се извърша анализ на получената информация.
Ретината се изгражда от два основни слоя -пигментен и нервен.
В ретината се разполагат два вида рецептори –пръчици, около 130 млн, разположени в периферните части на ретината, обезпечаващи периферното и вечерното зрение. В тях се намира зрителният пигмент родопсин.
Колбичките са от 4 до7 млн, възприемат образите от т.нар. централно зрение и цветоусещането.
В тях се намират три зрителни пигмента и имат максимална чувствителност в областта на синия, зеления и червения цвят.

Ретина,(от латински “rete”, което означава мрежа retina) eизградена от нервни елементи и трансформира енергията на светлинните лъчи в биоелектрични потенциали. Тя заляга върху цялата повърхност на съдовата обвивка –увея. Ретината е напълно прозрачна с дебелина 0.05 до0.4 mm. В нея се разполагат високо специализирани нервни рецептори, които имат свойството да улавят и преобразуват светлинната енергия в нервен импулс, който след това по хода на нервните пътища да достигне мозъчната кора, където се извърша анализ на получената информация.
Ретината се изгражда от два основни слоя -пигментен и нервен.
В ретината се разполагат два вида рецептори –пръчици, около 130 млн, разположени в периферните части на ретината, обезпечаващи периферното и вечерното зрение. В тях се намира зрителният пигмент родопсин.
Колбичките са от 4 до7 млн, възприемат образите от т.нар. централно зрение и цветоусещането.
В тях се намират три зрителни пигмента и имат максимална чувствителност в областта на синия, зеления и червения цвят.
Двата вида фоторецептори са неравномерно разпределени в ретината. Fovea centralis съдържа само колбички . В посока към периферията на ретината броят на колбичките намалява, а този на пръчиците отначало нараства, а след това също намалява. На фиг. –по абсцисата –разстояние по ретината от Fovea centralis изразено в ъглови градуси, по ординатата –брой на съответните фоторецептори на мм2. Вижда се и липсата на фоторецептори в областта на сляпото петно –мястото, откъдето излизат влакната на зрителния нерв. Във фовея централис няма пръчици. Малко пръчици имà в парафовеалната област. Гъстотата на пръчиците силно се увеличава и достига максимална честота при 20 градуса.
Макулата (жълтото петно) се намира на 4mm темпорално от сляпото петно –папилата на зрителния нерв, почти в задния полюс. Тя има кръгла форма и диаметър около от около 2 мм. При наблюдение с офталмоскоп има кафеникав оттенък.
В центъра е фовеята. Фовеята е малко петънце върху ретината, разположено зад лещата. То съответства на центъра на зрителното поле, където зрителната острота е най-голяма.
Между артериолите и венулите на ретината има капилярна мрежа, която в областа на макулата липсва.
Ретината обвива всички структури на увеята до ръба на зеницата. Най-външният слой на ретината съдържат голямо количество пигментни гранули –меланин и затова се наричат пигментен епител. Те поглъщат светлината и по този начин намаляват количеството на отразената светлина, която влошава зрението, намалява контраста и зрителната острота. Албиносите, при които липсва меланин, имат по-малка зрителна острота. Пигментният епител има и функцията да обменя вещества, като глюкоза, йони, ретиналс фоторецепторите и по този начин осигурява благоприятни условия за тяхната функция. Пигментният епител има и функцията да фагоцитира върховите части на рецепторите и по този начин осигурява тяхното непрекъснато обновяване.
Частта от ретината, която лежи върху хориоидеятасе нарича оптична част на ретината.
Фоторецепторите –пръчиците и колбичките са дълги и тънки клетки, като периферната им част е заобиколена от пигментния епител, а централната част прави синапс с невроните на ретината. След като премине през стъкловидното тяло, светлината преминава през нервните и глиални клетки на ретината и едва тогава достига до фоторецепторите. Изключение прави фовея централис, където светлината попада директно върху фоторецепторите.

Всеки фоторецептор съдържа периферен участък, ядрена зона и централен участък, който завършва с пресинаптично разширение.
Във фоторецепторите се разграничава вътрешени външен сегмент, който се разделя от шийка. Външният сегмент е непосредствено свързан с възприемането на светлината. В него се съдържа голямо количество зрителен пигмент, който има способността под действието на светлината да се разпада. Във външния сегмент се побира голямо количество пигмент, поради наличието на дискчета. Дискчетата представляват специфични вгъвания (инвагинации) на клетъчната мембрана, в които се поместват пигментните молекули.
При колбичките връзката на дискчетата с клетъчната мембрана не е нарушена, докато при пръчиците тази връзка е загубена и дискчетата образуват самостоятелни затворени пространства. Всички дискчета са подредени вертикално, подобно на стълб от монети. Този начин на подреждане обезпечава поглъщането на максимално количество светлина. Вътрешният сегмент на фоторецепторите съдържа ядро, митохондрии и синаптични везикули, в които се съхранява медиатора на фоторецепторите-Глутамат.
Зрителни пигменти, родопсин
Фоторецепторите както и останалите нервни клетки нямат възможността да се делят. Въпреки това, техният външен сегмент непрекъснато се възобновява. Формирането на нови дискчета при пръчицит