Антология по философия - учебно помагало

АНТОЛОГИЯПО
ФИЛОСОФИЯ
Учебнопомагало
Съставителствоипревод:
ИванКолев,ДимкаГичева,АлександърГънгов
Изд.„Просвета”,София,1992г.

-2-

-3- ~СЪДЪРЖАНИЕ
Отсъставителите
МИЛЕТЦИ
ТалесАнаксимандър
ХЕРАКЛИТ
ПИТАГОРЕЙЦИ
Питагор
Питагорейцитезачислотоидушата
ЕЛЕАТИ
Парменид
Зенон
СОФИСТИ
Протагор
Горгий
Продик
Тразимах
Антифонт
СОКРАТ
Винатанафилософа
Образътнафилософа
ПЛАТОН
Идеите
Безсмъртиетонадушата
Любовта
АРИСТОТЕЛ
Същностнафилософията
Телеологизмът–учениезавърховната
първосъщност
Космосът

-4- Десеттеосновникатегории
СКЕПТИЦИ
Догматициискептици
Аргументитенасъмнението
АВГУСТИН
Увлечениеиразочарованиеотфилософията
Философскатагордостисмирениетонавярата
Авторитетиразум
ТрителицанаБога
Богеистината
Богевисшетоблаго
ТОМААКВИНСКИ
ДоказателствазасъществуванетонаБога
МИРАНДОЛА
Заправеднияживот
Мястотоначовекавъввселената
БЕЙКЪН
Знаниеидействие
Логикаиприроднанаука
Дватапътязаоткриваненаистината
Идолитенадуха
Абстракцията
Съзерцаниетонаприродата
Същносттанаметода
ДЕКАРТ
Истинатаеедна
Заистинатанесегласува
Методът
Съмнението
Несъмненото

-5- Доказателствазасъществуванетонабога
ПАСКАЛ
Човешкатаучаст
Облогзасъществуванетонабога
БЪРКЛИ
Съществуванетонацветовете
Идеиипървообрази
Материалнатасубстанция
Esseestpercipi
Всичкикачествасасубективни
РУСО
Проблемът
Парадоксът
Природниятпървообразнаобществото
Силатаправонесъздава
Робството
Обществениятдоговор
Природнаигражданскасвобода
Общатаволя
Законите
Демокрацията
КАНТ
Философията
Метафизиката–склонности/илинаука?
Усилиетонаума
Дялове
Позиции
Циклопскатаученост
Мнение,вяра,знание
Облогъткатопроверка
Границиначовешкоторазбиране

-6- Битието
Нещасамипосебесииявления
Мястотонаистината
Аналитичниисинтетичнисъждения
Априорноиапостериорнопознание
Източницитенапознание
Наглед
Пространство
Време
Категории
Таблицанакатегориите
Разсъдък
Разум
Идеятазадушата
Илюзорнопознание
Идеитезасвета
ШИЛЕР
Епохата
Играещиятчовек
Изкуството
Естетическатадържава
ХЕГЕЛ
Философията
Определение
СоватанаМинерва
Необходимлукс
История
Научнасистема
Логика
Дефиниране
Форми

-7- Битие
Нищо
Ставане
Идея
Натурфилософия
Понятиезаприрода
Философиянадуха
Понятиезадух
МАРКС
Човекът–универсаленсъздател
Отчужденияттруд
Свободнияттруд
Властисвобода
Материалистическоторазбиранезаисторията
ШОПЕНХАУЕР
Светът–воляипредстава
Простосмъртнитеигеният
Религията
НИЦШЕ
Затритеметаморфози
Критиканахристиянството
ФЬОДОРОВ
Прогресъткатопрофанизацияидуховна
деградация
Самоубийствоивъзкресение
Срамътотсмъртта
БЕРДЯЕВ
Гряхипознание
Интелектуалнатаинтуиция
Безсмъртиетонаплътта
Богочовечествето

-8- Свободаипровидение
Културатакатонесполука
Демонизмътнатехниката
ШПЕНГЛЕР
Историческиятметод
Душатанакултурата
Култураицивилизация
ЮНГ
Религиятакатопреодоляваненаинстинкта
Архетиписъзнание
Числоиархетип
Символ,цел,причина
Религиозниятсимвол
Религиозноиестественонаучнопознание
Колективнотобезсъзнателно
ВИЕНСКИКРЪЖОК
Научнотосхващанезасвета
ХАЙДЕГЕР
Нищото
ЯСПЕРС
Научнотомисленеитайнствотонасвета
САРТР
Екзистенцияиотговорност
~ОТСЪСТАВИТЕЛИТЕ
Споредстарогръцкияпроизходнадумата
„ан¬тология”означава„цветослов”или„сбиркаотсло¬ва”.
Нашетонамерениеетъкмотакова–данапра¬вимедин
неголям,нонасърчаващчетящите„фило¬софски

-9- цветослов”.
Тазисбиркаотфилософскитекстовее
пред¬назначенанай-вечезаонези,коитосесрещатза
пръвпътсчудесатанафилософиятаижелаятдаполучат
първоначаленориентир,койтодаимпо¬могнедасхванат
същественотовтозиогроменподуховнитесимащабии
историческиобхватдиалог,наречен„историяна
философията”.Задасевместиведнакниганай-важното
инай-предизвикателно¬то,коетотрябвадаопознаев
началото,ниесменаправилимножествоитонеизбежни
ограничениявподбора.Първо,ограничилисмесесамо
доевро¬пейскатафилософия.Второ,представилисме
самоидеитеотносночовека,светаипознанието.И,
тре¬то,пропусналисмефилософи,коитокаточелиса
напълнозадължителнизавсякакъвтиппредставянена
тазифилософия,асмевключилидруги,коитонай-често
липсватвучебнитеиздания.
Всичкотоваенаправеносяснотосъзнание,че
подобноиздание,съобразеноедостаотевро¬пейските
образцивтоваотношение,имасамовъ¬веждащи
насърчаващангажимент.Занаснай-важнотонеедали
смепредставилинай-значимитефилософиснай-
фундаменталнитеимидеи,адалипредставенотоев
достатъчнастепензаинтригуващозачитателя,тадаго
подтикнесамдаразмислинадподобнивъпросиисамда
продължи,следкатоза¬твористраницитенатазикнига.
Присъставянетонаучебнотопомагаловглава
първаивтора–Античнаисредновековнафилосо¬фияса
използуванипреводинафрагментииоткъсиот
произведения,включенивантологиите:„Антич¬на
философия”,С,1988г.,съставител–проф.д-рРадиРадев,
превод–ХристоДанов;„Антологияпосредновековна
философия,”,София,1986г.съста¬вител–проф.д-рРади
Радев,превод–ХристоДановиТеменугаАнгелова.

-10- Някоиотфрагментите,представящисхващаниятана
ТалесиАнаксиман¬дър,питагорейците,слейците,
софистите,Епикур,стоиците,скептицитеиПлотин,са
взетиот„Ан¬тичнафилософия”,1-во(1977)иН-ро
издание(1988г.).Откъситеотпроизведениянасв.
Августинисв.ТомаАквинскисаот„Антологияпо
среднове¬ковнафилософия”.
ВсичкифрагментиотДиогенЛасрцийсацити¬рани
поизданието„ДиогснЛасрций.Животътнафилософите”,
С,1985г.,съставитслствоипревод–ТодорТомов.
Откъсътот„СпоменизаСократ”наКсенофонтевзетот
изданието„Ксенофонт.Сокра¬тическисъчииснения”С,
1985г.,съставителствоипревод–РуменСтефанов.
ОткъситеотдиалозитенаПлатонсавзетиотизданието
„Платон.Диалози”,Т.1,С,1979г.т.II,1982г.;т.Ш,С,1981г.,
преве¬дениот:„Апология”и„Пирът”иотпроф.д-рГеорги
Михайлов,„Федон”–отпроф.д-рБогданБогданов,
„Държавата”–отпроф.д-рАлександърМилев.Вси¬чки
откъсиотпроизведениянаАристотелсапреве¬дениот
ДимкаГичева.
Подредбатанатекстоветеенаправенанай-вече
съобразновреметонареалнотовключваненатехните
идеивевропейскатакултура,анеспоредвреметона
тяхнотосъздаванеилииздаване.
Посоченисапреводачитенасъответнитетек¬стове
игодинатанатехнитебългарскииздания,атам,където
няматакиваданни,преводачесъответ¬ниятсъставител.
Подборкитесанаправеникактоследва:
ДимкаГичева:милетци,Хераклит,питагорей¬ци,
елсати,софисти,Сократ,Платон,Аристотел,скептици,
Августин,ТомаАквински;
АлександърГънгов:Мирандола,Бейкън,Бърк¬ли,

-11- Фьодоров,Бердяев,Юнг;
ИванКолев:Декарт,Паскал,Русо,Кант,Ши¬лер,
Хегел,Маркс,Шопспхауер,Ницшс,Шпснглер,Виенски
кръжок,Хайдегер,Ясперс,Сартр.
——*——
МИЛЕТЦИ
Милет–прочутполиснамалоазийското
край¬брежие,емястото,екоетосесвързваживотъти
философстванетонагръцкитемислители,акушира¬ли
ражданетоналогосаотмита.Талссеединот
из¬вестнитевпелиягръцкисвятседеммъдрец”–умнии
многоуважаванимъже,законодателиивлиятелни
политици,прочулисесмъдритесинапътствия,изречени
катоафоризми.Анаксимаидърбилученикиприятелна
Талсс,учениавторнапредполагае¬мотопърво
съчинениевпроза,написанонагръцки.Първоначалото,
закоетотойговорел,по-късноби¬лонареченоотПлатон
иАристотел„апейрон”.
Преводи:ТодорТомов,ХристоДанов.
~ТАЛЕС
(ок.624–547г.пр.н.е.)
...ТалесбилкорененжителнаМилетипритоваот
прочутрод.
Оттегляйкисеотдържавнитедела,Талессезаелс

-12- изследваненаприродата...Талеспръвза¬почналдасе
занимавасастрономияипредсказалслънчевите
затъмненияислънчевиякръговрат...Талеспръвизказал
мнението,чедушатаебез¬смъртна.
СпореднякоиТалеспръвзапочналдабеседваза
природата...инанеодушевенитепредметитойприписвал
душа,съдейкипосвойстватанамагнитаикехлибара.
Следкатоизучилпринципитенагеометриятаот
египтяните,Талеспръввписалправоъгълентри¬ъгълник
вокръжносттаипринесълвжертваединбик.Талес
развилвнай-висшастенентова–уче¬ниетоза
разностраннитефигуриитриъгълниците,иизобщо
всичко,коетосеотнасядонаукатазали¬ниите.
ЗаначалонавсичкинещаТалесобявилво¬датаи
смятал,чекосмосътеодушевенипъленсбожества.
Казват,четойпръвоткрилгодишнитесе¬зонии
редуванетоимиразделилгодинатана365дни.
Разправясе,чекогатонякаквастарицаго
из¬веждалаотдомаму,заданаблюдавазвездите,тон
падналведнадупкаизапочналдаохка.Тогаватяму
рекла:„Ти,Талесе,неможешдавидиштова,ко¬етоев
кракатати,асенадявашдапроумеешоно¬ва,коетоена
небето.”
Нанегопринадлежисентенцията„Познайсебеси”,
аХилонсияприсвоил.
ДиогенЛаерций,„Животътнафилософите”,кн.I.
Повечетоотпървитефилософисмятали,че
единнотоначалонавсичкоенякакъввидматерия–
онова,откоетосесъстоивсичкосъществуващо,откоето
катоотпървотосераждаивкоетокатопоследното
загива.Тоесъщносттанаонова,коетосезапазва,нона

-13- коетосвойстватасеизменятотвъншнитевъздействия.
Казват,четоестихия(еле¬мент)иначалона
съществуващитенещаипорадитованищонесераждаи
несеунищожава,тъйкатотакаприродатасезапазва
вечно...Невсичкифило¬софиказватедноисъщозатова,
откакъввидетованачалоикакваевеличинатаму,
обачеТалес,койтоеосновоположникътнатази
философия,твърди,четованачалоеводата(затоваи
Земятаенадводата).Вероятноетойдаестигналдотози
възгледотнаблюдението,чехранатанавсичкижи¬ви
съществаевлажнаичетоплинатакатотакавасеражда
отводатаисеподдържаотнея,атова,откоетовсичко
възниква,тоеиначалотонавсичкинеща.Етозащотой
мислилтака,асъщоипорадитовачесеметонавсички
живисъществаевлажно,апъкначалоипричиназа
растежанавсичкивла¬госъдържащиеводата.
Някоисчитат,чеощепървите,коитоговорелиза
божественотоикоитоживееливнай-дълбокадревности
многопредиднешнотопоколение,ималисъщиявъзглед
заприродата.Всвоятапоезиятеизобразиликато
праотцинавсичковъзникналоОкеаниТетидаиказвали,
чебоговетесекълнатвъвводатаили,кактосамитепоети
янарекли–Стикс.Най-древнототрябвадабъденай-
многопо¬читано,анай-почитаноеонова,вкоето
боговетесекълнат.
Аристотел,„Метафичика”,I,3.
Изглежда,чеиТалес...есмяталдушатазанещо
движещо,щомкатотвърди,чемагнитътимадуша,
понежепривличажелязото.
Аристотел,„Задушата”,I,2.

-14- ...Исъщотакаизглежда,чеТалессчитал,чевсичко
енаселеносбогове(чебоговетесанавсякъде).
Аристотел,„Задушата”,I,5.
~АНАКСИМАНДЪР
(610–546г.пр.н.е.)
АнаксимандъротМилетбилсиннаПраксиад.Той
учел,честихия-елементиначалобилобез¬крайното–
апейрон,бездагоопределянитокатовъздух,нитокато
вода,нитокатонещодруго.Час¬титемусепроменят,но
цялотооставанеизменно.Земятастоивсредатакато
центъриекълбовидна.Лунатанегреесъссобствена
светлина,аотразявасветлинатанаСлънцето.Слънцето
поголеминаенепо-малкоотЗемятаипредставляванай-
чистогън.
Анаксимандър изобретил пръв гномона
(астро¬номическияуред),показващслънцестоенетои
рав¬ноденствието,игопоставилвСпартанамясто,
къ¬детосянкатападаладобре.Построилислънчев
ча¬совник.ПръвописалиочертаниятанаЗемятаи
мо¬ретоипостроилмоделнанебеснатасфера.
ДиогенЛаерций,„Животътнафилософите”,II,1.
Анаксимандъреказал,ченачалонавсичко
съществуващоеаиейронът.„Там,къдетосераждат
нещата,тамсераждаитяхнатаиогибел,защототакаи
трябвадастане.Порадисвоятанечестивосттетърпят
наказаниеиполучаватвъзмездиеедноотдругов
порядъканавремето.”
Симплиций,„Физика”,24,13.

-15- Анаксимандър,съгражданинътиприятелятна
Талес,пръвприелзаначалоапейрона(безгранич¬ното,
безпределното,неопределеното),задаможеизточникът
назаражданиятадабъдеобилен.
Симплиций,„Занебето”,615,13.
Някоисмятатзатакованачалоапейрона
(без¬пределното,неопределеното),аневодатаили
въз¬духа,заданебивсичкоостаналодазагинев
без¬крайносттанатезиелементи,понежетевсичкиса
противоположниединнадруг:такавъздухътестуден,
водата–влажна,аогънят–горещ.Акоед¬наоттези
стихиибибилабезпределна,товсичкиостаналибиха
загинали.Затоваименноказват,чеиманещодруго,от
коетовъзникваттезиелементи.
Аристотел,„Физика”,III,5.
Всичкоеилиначало,илиепроизлязлоотначалото.
Апейронътобаченяманачало,тъйкатозанеготобибило
предел.Освентовабезкрайнотоенероденоинетленно,
тъйкатотоеопределеноначалоизащотоонова,коетое
родено,трябвадаимаикрай,изавършекнавсяко
загиване.
Аристотел,„Физика”,III,4.
Анаксимандъручи...чедвижениетоевечно.
Симплиций,„Физика”,1121,5.
Анаксимандъртвърди,чеотбезпределното
ес¬тествосепораждатвсичкинебесаивсичкисветовев
тях.
Симплиций,„Физика”,24,13.

-16- Итойсмяташе,четезисветове...тусераз¬рушават,
туотновосесъздават,прикоетовсекиоттезисветове
можедасъществувавопределенотозанеговреме.
Августин,„Заградабожи”,VIII,2.
Апейронътобгръщавсичкоивсичкоуправля¬ва,
кактотвърдятонези,коитонедопускатникаквидруги
причиниосвенапейрона...Апейронътебо¬жествен,тъй
катоебезсмъртенинеунищожим,как¬тотвърди
Анаксимандър.
Аристотел,„Физика”,III,4.
Анаксимандъртвърдял,чебезбройнитесвето¬вев
безпределнотосесъздаватизагиватведнопостоянно
движение.
Аеций,„Замненията”,II,1.
»ВЪПРОСИ:
1.Предполагасе,чепроизведениетона
Ана¬ксимандърсбилоозаглавено„За
природа¬та”.Оправд