Бъртранд Ръсел. История на западната философия. т. II, 1995

БЪРТРАНД РЪСЕЛ
ИСТОРИЯ
НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ

Бъртранд Ръсел
ИСТОРИЯ НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ
/В три тома/
Том 1. АНТИЧНА ФИЛОСОФИЯ
Том 2. СРЕДНОВЕКОВНА КАТОЛИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
Том 3. СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ
ISBN 954-445-231-1 (т.2)

БЪРТРАНД РЪСЕЛ
4
ИСТОРИЯ
НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ
и нейната връзка с политическите
и социалните условия
от най-ранни времена до днес
Том 2
СРЕД Н О ВЕКО ВН А КАТОЛИЧЕСКА
ФИЛОСОФ ИЯ
/От църковните Отци до „Залезът на папството
Превод от английски
ЛЪЧЕЗАР ЖИВИН
Издателска къща
„ХРИСТО БО ТЕВ“
София, 1995

* < № > т ( м )
/ т м
Б И В Л
.п н.
ул.
„ И Ο I Е к
яВОРОЗ“ -ЬУРГА '
jV 2\ I
„Богориди
Инв. j т ь
© Bertrand Russell
History o f Western Philosophy
and its Connection with Political
and Social Circumstances from
the Earliest Times to the Present Day
© George Allen & Unwin (Publishers) Ltd, London, 1946
© Лъчезар Живин, превод, 1995
© ИК Д р и сто Ботев“, София, 1995

ВЪ ВЕДЕН И Е
Именно католическата философия, в смисъла, в който
ще употребявам този термин нататък, господства в
европейската мисъл от Августин до Ренесанса. Както
преди, така и след този десетвековен период има фило­
софи, които принадлежат към същата школа. Преди
Августин това са били раннохристиянските отци, особе­
но Ориген, а след Ренесанса те са били цяло множество,
включително всички ортодоксални католически препо­
даватели по философия до наши дни, придържащи се
към някоя от средновековните системи, особено към
системата на Тома Аквински. Но именно през периода
от Августин до Ренесанса най-великите философи на
епохата са изградили и усъвършенствали католичес­
кия синтез. През вековете на християнството преди
Августин стоиците и неоплатониците са засенчвали
отците по философска вещина, а след Ренесанса нито
един от изтъкнатите философи, дори и сред ортодоксал­
ните католици, не се е нагърбвал да продължи схолас­
тичната и августинианската традиция.
Периодът, с който ще се занимаем в тази книга, се
различава от предходните и от последващите епохи не
само в областта на философията, но и в множество
други аспекти. Най-забележителният от тях е могъще­
ството на Църквата. Църквата до такава степен обвър­
зва философските убеждения с обществените и полити­
ческите условия, че подобно явление не бихме могли да
открием нито преди, нито след средновековния период,
който бихме могли да вместим в границите от около 400
г.от н. е. до около 1400 г. от н. е. Църквата е социална
институция, основаваща се на вероучението, отчасти
5

философско, отчасти свързано със свещената история.
Тя постига могъщество и благосъстояние посредством
вероучението си. Светските управници, които често
влизали в конфликт с нея, претърпявали поражение,
тъй като населението в своето мнозинство, както впро­
чем и самите управници били дълбоко убедени в истин­
ността на католическата църква. Църквата е трябвало
да се бори срещу две силни традиции - романската и
германската. Романската традиция била най-силна в
Италия, особено сред законниците; германската тради­
ция била най-силна сред феодалната аристокрация,
възникнала при варварските завоевания. Н ов продъл­
жение на дълги столетия никоя от тези традиции не се
оказала достатъчно силна, за да се противопостави
успешно на Църквата, което пък се дължи до голяма
степен на факта, че те не са били въплътени в подходя­
ща философска форма.
Историята на мисълта, такава каквато ще я разгле­
даме ние, е неизбежно едностранчива, що се отнася до
Средновековието. С твърде малко изключения всички
мислители, допринесли за интелектуалния живот на
своята епоха, са били духовници. През Средновековие­
то миряните бавно и постепенно изграждат могъща
политическа и икономическа система, но дейността им
тъне в духовен мрак. През късното Средновековие се
появява светска литература, която е важна с това, че се
различава значително от църковната, но представлява
по-голям интерес за общата, отколкото за философска­
та история. Едва у Данте откриваме мирянина, който
пише, познавайки изцяло църковната философия на
своето време. До четиринадесети век духовниците при­
тежават действителен монопол над философията и фи­
лософията съответно изхожда от позициите на Църква­
та. Поради тази причина средновековната мисъл не би
била разбираема без пространно познание на разни
църковни институции и особено на папството.
Като противоположност на античния средновеков­
ният свят се характеризира с многообразни форми на
дуализъм. Има дуализъм на духовно и светско, дуали-
6

;гьм на латини и тевтонци, дуализъм на Царството
Божие и земните царства, дуализъм на духа и плътта.
Всички те са онагледени в дуализма на Папата и Импе­
ратора. Дуализмът на латини и тевтонци е резултат от
варварското нашествие, но останалите имат по-древни
източници. Отношенията на духовенството и мирянст-
вото през Средновековието изглежда са моделирани по
подобие на отношенията между Самуил и Саул; претен­
циите за върховенство на духовенството водят началото
си от периода на арийските или полуарийските импера­
тори или царе. Дуализмът на Царството Божие и земни­
те царства откриваме в Новия завет, но е систематизи­
ран в „Божия град“ на св. Августин. Дуализмът на духа
и плътта ще открием у Платон; той бива засилен от
неоплатониците и придобива особена важност в учени­
ето на св. Павел; освен това е в основата на християнс­
кия аскетизъм от четвърти и пети век.
Католическата философия е разделена на два пе­
риода от ранното Средновековие, когато интелектуал­
ната дейност в Западна Европа замира почти напълно.
От покръстването на Константин до смъртта на Боеций
мисълта на християнските философи е изключително
повлияна от Римската империя - или като действител­
ност, или като пресен спомен. На варварите през този
период гледат единствено като на натрапници, а не
като на отделна част от християнския свят. По това
време все още съществуват цивилизовани общности, в
които състоятелните лица могат да четат и пишат, и
философът е трябвало да се обръща както към духовни­
ците, така и към миряните. Между този ранен период и
ранното Средновековие, към края на шести век, се
появява Григорий I Велики, който смята себе си за
подчинен на византийския император, но е високоме­
рен в отношението си към варварските царе. След него
из целия Западен християнски свят разделението меж­
ду духовенството и мирянството става все по-подчерта-
но. Светската аристокрация създава феодалната систе­
ма, която донякъде уталожва необуздано бушуващата
анархия; духовенството проповядва християнското
7

смирение, но само низшите класи го спазват; езическо­
то честолюбие намира въплъщение в дуела, ордалията,
турнирите и личното отмъщение, които Църквата не
одобрява, но не може да премахне. С големи затрудне­
ния едва от единадесети век насам Църквата успява да
се освободи от феодалната аристокрация и именно това
освобождение е една от причините за цзлизането на
Европа от ранното Средновековие.
Първият велик период на католическата филосо­
фия се свързва със св. Августин и езичника Цлатон.
Вторият период бележи своя връх при св. Тома Аквин-
ски, за когото, както и за последователите му, Аристо­
тел превъзхожда Платон. При все това дуализмът на
„Божия град“ се запазва с пълна сила. Църквата пред­
ставлява Божия град и в политическо отношение фило­
софите защитават интересите именно на Църквата.
Философията, бидейки въвлечена в защитата на вяра­
та, се обръща към разума, за да позволи той на вярата
да срази всички онези, които подобно на мохамеданите
не приемали валидността на християнското открове­
ние. Посредством това си обръщане към разума фило­
софите отправят предизвикателство към критицизма
не само като теолози, но и като създатели на системи,
предназначени да достигнат до разбирането на хора с
най-различни убеждения. В крайна сметка това позо­
ваване на разума се оказва може би не чак дотам
благополучно, но през тринадесети век то жъне големи
успехи.
През тринадесети век синтезът, който изглеждал
завършен и окончателен, бил разрушен от множество
най-различни причини. Вероятно най-значителната от
тях е развитието на богатото търговско съсловие - пър­
воначално в Италия, а след това и в останалите страни.
Феодалната аристокрация като цяло била безпросвет­
на, проста и варварска; простолюдието заставало на
страната на Църквата, защото тя превъзхождала благо­
родниците по интелектуално равнище, по нравственост
и по способност да се справя с върлуващата анархия. Η о
нововъзникналото търговско съсловие било толкова ин­
8

телигентно, колкото и духовенството, като при това
било по-опитно в светските дела, по-способно да се
справи с благородниците и по-приемливо в очите на
низшите съсловия като поборник за гражданска свобо­
да. Демократичните тенденции излизат на преден план
и след като първоначално намират израз в помощта,
оказана на Папата при сразяването на Императора,
довеждат до изграждането на един независим от конт­
рола на духовенството икономически живот.
Друга причина, довела до края на Средновековие­
то, е установяването на силни национални монархии
във Франция, Англия и Испания. След като се справили
с вътрешната анархия в кралствата си и се съюзили с
богатото търговско съсловие срещу аристокрацията,
към средата на петнадесети век кралете вече били
достатъчно силни, за да отстранят Папата като фактор
в националните им интереси.
Междувременно папството загубило моралния си
престиж, на който се радвало и който като цяло заслу­
жавало, през единадесети, дванадесети и тринадесети
век. Първоначално посредством раболепието си към
Франция през периода, когато седалище на папите бил
Авиньон, а след това и посредством Великата схизма
папството пряко волята си убедило Западния свят, че
неограничената папска автокрация е не само невъз­
можна, но и нежелателна. През петнадесети век тяхно­
то положение на владетели на християнския свят на
практика е подчинено на положението им на италиан­
ски принцове, въвлечени в сложната и безогледна поли­
тическа игра за властта в Италия.
По такъв начин Ренесансът и Реформацията пре­
късват средновековния синтез, преди той да е постиг­
нал крайната си установеност и завършеност. Развити­
ето и разпадането на този синтез ще бъде проследено в
настоящата втора книга.
Настроението на хората на мисълта през целия
този период бихме могли да свържем с дълбокото усеща­
не за нещастие по отношение на земните дела, кое