Бъртранд Ръсел. История на западната философия. т. I, 1994

БЪРТРАНД РЪСЕЛ
ИСТОРИЯ
Н А ЗАП АДН АТА Ф ИЛОСОФ ИЯ

Бъртранд Ръсел
ИСТОРИЯ НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ
/В три тома/
Том 1. АНТИЧНА ФИЛОСОФИЯ
Том 2. СРЕДНОВЕКОВНА ФИЛОСОФИЯ
Том 3. СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ
ISBN 954-445-230-3 (т.1)

БЪРТРАНД РЪСЕЛ
ИСТОРИЯ
НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ
и нейната връзка с политическите
и социалните условия
от най-ранни времена до днес
Том 1
А Н ТИ Ч Н А Ф ИЛОСОФ ИЯ
/О т предсократиците до П лотин/
Превод от английски
ЛЪЧЕЗАР ЖИВИН
Издателска къща
„ХРИСТО Б О ТЕВ“
София, 1994

W Y G ¥
Ь И В Л И 0 Т Е кА
„П К .Я В О Р П З “ - Б У Р ГА С
ул. „Богориди“ j\p 2
‘■ « н в .
......2 S & S L
1 3 1
© Bertrand Russell
History of Western Philosophy
and its Connection with Political
and Social Circumstances from
the Earliest Times to the Present Day
© George Allen & Unwin (Publishers) Ltd, London, 1946
© Лъчезар Живин, превод, 1994
© Димитър Денков, предговор, 1994
© ИК „Христо Ботев“, София, 1994

ПРЕДГОВОР
КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
Едва ли има нужда да се обяснява на читателя кога,
как и защо Ръсел е написал точно такава „История
на Западната философия“ , а още по-малко - какъв
философ, математик, логик, политически мисли­
тел, писател (носител на Нобелова награда за лите­
ратура) и въобще човек е той. Тези неща - къде по-
ясно, къде с повече труд по разбирането - могат да
се открият в текста на „Историята“ и тази надежда
прави ако не ненужно, поне нескромно намесване­
то към него.
Въпреки това тук са нужни няколко „извини­
телни и обяснителни думи“, но не да се осуети
критиката, която тази работа сигурно заслужава,
както смята в предговора си Ръсел и затова я
отбива с естествени ограничения, а просто пред­
варително да се насочи в една по-достойна област.
В нея извиненията и обясненията за нашето изда­
ние няма да се въртят из очевидното - „все пак
става дума за книга на един от големите филосо­
фи, математици, логици, миролюбци и т.н.“, а ще
засягат традициите. Казвам това, защото отдав­
на във философската ни традиция - да приемем,
че има такава - писанията и приказките за Ръсел
утвърждават бегли представи за „пълзящ емпири-
зъм“, за това, че „История на Западната филосо­
5

ф и я“ не била от най-добрите му книги, че лъхало
на н есери озн ост и п овъ р хн остн ост и не била из­
държ ана в образцовия стил на текст-кри ти чн и те
тълкувания или светогледните ангаж им енти, та ­
ка лю бими след и покрай една друга история на
ф и лософ и ята - Х егеловата. С право или не п осл е­
дната се прием а за безусловно философска.
Бих се съгласил със спом енатите упреци, а мога
да прибавя, за да се доизвиня, и ощ е много други. Те
ще засягат както очевидни историко-ф илософ ски
пропуски на Ръсел, така и чи сто логически опущ е­
ния, трудно приемливи за съавтора на Principia
M athem atica. Едно от тях например е това, че ако на
едно място се пиш е как не мож ело към един реален
предмет да се прибавя извънвремеви признак, на
друго безгрижно, но пък страстно се твърди, че „в
това отнош ение съвременната физика е на страна­
та на Хераклит, а не на П арменид“, което би било
валидно, ако двамата са познавали тази „съврем ен­
на физика“, която има предвид и Ръсел. Що се
отнася до историко-ф илософ ските пропуски, лесно
могат да се изброят доста както по отнош ение на
отпадането на значими фигури във философ ията
(наир. Бенон от Елея в първата книга, ренесансовия
платонизъм - във втората, Ф ихте и Ш елинг - в
третата), така и по отнош ение на характерни ф ило­
соф ски сю ж ети, имащ и пряка връзка с предислови­
ето на автора - да покаже ф илософ ията с оглед на
политическия и общ ествения живот: например ме-
таф изическият въпрос за свободата, гносеологиче­
ският за утопията, теологическият за надеждата и
социалният за революцията.
Но съгласието с упреците и критическите допъл­
6

нения биха имали сила, ако „ние“ или „аз“ се бяхме
заели да пишем тази книга. Но тази книга вече е
написана, тя е факт, независим от наш ите желания
и мнения, същ ествува пред читателите си, а сигурно
и в много от тях, вече близо половин век. Не знам
дали това е оправдание, но то е достатъчно основа­
ние тя да стои пред българския читател не само
защ ото автор е един несъмнен философски автори­
тет. А защ ото тази книга представя историята на
философията на една т радиция, която същ ествува
откакто има философия и която, за добро или за зло,
тече встрани от тази, където се разполагат академи­
чните тълкувания, теологичните реверанси и соц и ­
алната лоялност. Това е традицията на самоутвърж ­
д а ван ето се свободомислие с всичките негови опа­
сности и пороци.
М ислена докрай тази традиция не би признала
никаква история и никаква жизнена ангаж ира­
ност; тя се интересува само от „тук и сега“ със
страстите на мига, с удоволствието на внезапното
хрумване, от което се градят все нови и нови хи по­
тези за една бързо преминаващ а цялост, с иронията
и подигравката към авторитети, с предпазливостта
да се заявяват крайни цели и смиели, с привилеги­
роването на една все водещ а в момента наука. В нея
историята, да кажем с думите на Ръсел, логично
„започва преди две-три м инути“, „изглежда пъстра
и разхвърляна, което е толкова противно на гувер­
нантките“, а всички „проф есорски ийсания за уж а­
сиите на прогреса“ се обясняват с това, че „преди
проф есорите имаха слугини, докато сега трябва да
си перат дрехите сам и“; най-сетне, ако трябва да
бъде наука, историята трябвало да си служи с опи-
7

ето срещу Рим. Освен това владетелите скоро забеляза­
ли, че ако Църквата на тяхна територия стане само
национална, те биха могли да упражнят властта си над
нея, като по такъв начин щели да придобият много
повече власт у дома, отколкото когато я делели с папа­
та. Поради тези причини теологичните нововъведения
на Лутер били добре дошли както за управниците, така
и за народите в по-голямата част от Северна Европа.
Католическата църква води началото си от три
източника. Свещената и история е юдейска, теологията
й - гръцка, а управляващите и каноничните закони -
най-малкото непряко римски. Реформацията отхвърля
римските елементи, смекчава гръцките и подсилва
юдейските. По такъв начин тя се съюзява с национали-
стичните сили, рушащи обществената сплотеност, дело
отначало на Римската империя, а впоследствие и на
Римската църква. В католическото учение божествено­
то откровение не приключва със светите писания, а
продължава година след година чрез посредничеството
на Църквата и следователно дълг на всеки индивид е да
подчинява личните си мнения на нея. Протестантите
противно на това отхвърлят Църквата като проводник
на откровението; истината трябва да се търси единстве­
но в Библията, която всеки човек може да тълкува сам
за себе си. И ако хората се различават в своите тълкува­
ния, няма посочен от Бога авторитет, който да разреши
спора. На практика Държавата претендира за правото,
принадлежало преди това на Църквата, а това е узурпа-
ция. В протестантската теория не би трябвало да има
посредник между душата и Бога.
Резултатите от тази промяна са от изключителна
важност. Истината вече нямало да бъде потвърждавана
от консултиращ авторитет, а посредством вътрешна ме­
дитация. Появява се тенденция, развила се доста бързо,
към анархизъм в политиката, и мистицизъм в религия­
та, който трудно можел да намери място в рамките на
католическата ортодоксия. Стига се дотам, че да няма
единен протестанизъм, а множество от секти; не единна
философия, противопоставена на схоластиката, а толко­
26

ва, колкото са философите; не, както през тринадесети
век, един император, противопоставящ се на папата, а
множество крале-еретици. Резултатът в сферата на ми­
сълта и в литературата бил едно непрестанно задълбоча­
ване на субективизма, въздействащо отначало като ця­
лостно освобождение от духовното поробване, но разви­
ващо се неотклонно към една личностна изолация, неб­
лагоприятна за обществената стабилност.
Модерната философия започва с Декарт, чиято
фундаментална убеденост е неговото собствено същес­
твуване и това на мислите му, от които трябва да бъде
изведен външният свят. Това бил само първият етап на
едно развитие през Бъркли и Кант, до Фихте, за когото
всичко е единствено еманация на Аз-а. Това е безумие и
философията открай време се е опитвала да избяга от
тази крайност в света на делничния здрав разум.
Субективизмът във философията и анархизмът в
политиката вървят ръка за ръка. Още докато Лутер бил
сред живите, някои негови нежелани и непризнати
ученици разработват учението на анабаптизма, което
за известен период господства в град Мюнстер. Анабап-
тистите отхвърлят всякакъв закон, тъй като твърдят, че
добрият човек ще бъде воден във всеки момент от Све­
тия дух, който не може да бъде скован в установени
образци. От тази предпоставка те достигат до комуни­
зъм и сексуален промискуитет; затова макар и след
героична съпротива биват унищожени. Но тяхното уче­
ние в смекчена форма се разпространява в Холандия,
Англия и Америка; исторически то е източникът на
квакеризма. Най-ожесточената форма на анархизъм,
вече несвързана с религията, възниква през деветнаде­
сети век. В Русия, Испания и в по-малка степен в
Италия тя има значителен успех и до ден днешен остава
кошмарът на американските имиграционни служби.
Тази модерна форма, макар и антирелигиозна, прите­
жава много от духа на ранното протестантство; разли­
чава се главно по това, че насочва срещу светското
управление враждебността, която Лутер е насочвал сре­
щу папите.
27

сания от типа „множество хора разрушило къщите
и изгорило книгите на друго множество хора“. Как­
во пък - това също са възможни обяснения, особено
ако имаме предвид, че за тази традиция не може да
има някакво определено кумулативно развитие, а
всичко е следствие на „наличен интерес“, който
прави всяка „наша“ история относителна: при друг
интерес, който ще е винаги разположен и в друго
време, миналите събития ще се преподредят, някои
ще изчезнат, за да изпъкнат други, и т.н.
Ръсел живее и пише в тази традиция. Би могло
да се твърди, че той я престъпва, за да я запази - и
затова пише История. Защото, както впрочем и за
всяка традиция, тя е сантиментална и обича мина­
лото си, макар да е откровено скептична към него
в „другия“, във „фундаменталисткия“ смисъл. Но с
тази си обич тя сякаш дава права на противополо­
жността си и не удържа изискването за относител­
ност на интереса съобразно целите, тълкувани все
като условни. Ето защо за Ръсел някои условия са
по-безусловни и някои философи - по-предпочи-