Бъртранд Ръсел. История на западната философия. т. III, 1996

МсЕЛ
ИСТОРИЯ
НА ЗАПАДНАТА
ФИЛОСОФИЯ

БЪРТРАНД РЪСЕЛ
ИСТОРИЯ
НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ

Бъртранд Ръсел
ИСТОРИЯ НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ
/В три тома/
Том 1. АНТИЧНА ФИЛОСОФИЯ
Том 2. СРЕДНОВЕКОВНА КАТОЛИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
Том 3. СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ
ISBN 954-445-232-х (т.З)
БЪРТРАНД РЪСЕЛ
ИСТОРИЯ
НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ
и нейната връзка с политическите
и социалните условия
_ и _ _ "
от наи-ранни времена до днес
Том 3
СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ
/От Ренесанса до логическия анализ/
Превод от английски
ЛЪЧЕЗАР ЖИВИН
Издателска къща
ДРИСТО БОТЕВ“
София, 1996

Ги В Л N 0 f I к Щ
U. ЯВОР "3* -ГУРГАС
<0 Bertrand Russell
Hietory of Western Philosophy
and its Connection with Political
and Social Circumstances from
the Earliest Times to the Present Day
© George Allen & Unwin (Publishers) Ltd, London, 1946
© Лъчезар Живин, превод, 1996
© Димитър Денков, предговор към тритомника, 1994
<0 ИК „Христо Ботев“, София, 1996
КНИГА ТРЕТА
СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ

П Ъ РВА ЧАСТ
ОТ РЕНЕСАНСА ДО ХЮМ
ГЛАВА I
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Периодът от историята, обикновено наричан „модерен“,
носи една мисловна перспектива и духовен светоглед,
различаващи се от средновековните в много отношения.
Две от тях са особено значими - спадането на авторите­
та на църквата и нарастването на авторитета на наука­
та. А точно с тези две явления са обвързани и всички
останали. Културата на модерните времена е по-скоро
светска, отколкото църковна. Държавите все повече из­
местват църквата в качеството й на авторитет, управля-!
ващ културата. Първоначално управлението на отдел­
ните нации е съсредоточено в ръцете на кралете; впос­
ледствие по подобие на древна Гърция кралете биват
постепенно изместени от демокрациите и тираниите. Мо­
гъществото на националната държава и функциите, ко­
ито тя изпълнява, непрестанно нарастват (като се изк­
лючат някои незначителни колебания); но в повечето
случаи държавата упражнява по-незначително влияние
върху възгледите на философите, отколкото църквата
през Средновековието. Феодалната аристокрация, която
на север от Алпите съумява до тринадесети век да отсто­
ява правата си пред централната власт, губи най-напред
политическото, а след това и икономическото си значе­
ние. Тя е изместена от краля, съюзил се с богатите тър­
говци; двете страни на този съюз си разпределят властта
в различни пропорции, в отделните държави. Същест ,
7

вува и тенденция богатите търговци да бъдат поглъщани,
абсорбирани в аристокрацията. От времето на Амери­
канската и Френската революция насам демокрацията
в съвременния смисъл на думата се превръща в значи­
телна политическа сила. Социализмът като противопо­
ложност на демокрацията, основаваща се на частната
собственост, става управляваща сила за първи път през
1917 г. Все пак тази форма на управление, доколкото
намира разпространение, съвсем очевидно носи със се­
бе си една нова културна форма, докато културата, с
която се занимаваме, е в основната си част „либерална“,
т.е. естествено свързана с търговията. Тук се срещат също
и някои значителни изключения, особено в Германия;
Фихте и Хегел, да дадем два примера, притежават възг­
леди, които не са свързани по никакъв начин с търгови­
ята. Но подобни изключения не са типични за тяхната
епоха.
Отхвърлянето на църковния авторитет, което е не­
гативната характеристика на модерната епоха, започва
доста преди позитивната характеристика, състояща се
в приемането на научния авторитет. В италианския Ре-
несанс науката играе твърде незначителна роля; про­
тивопоставянето на църквата в мислите на хората е
свързано с античността и е фокусирано в миналото, но
в едно минало, което е значително по-далечно от това
на ранната църква и на Средновековието. Първото се­
риозно настъпление на науката е публикуването на те­
орията на Коперник през 1543 г., но тя не е особено
влиятелна чак до седемнадесети век, когато е подета и
усъвършенствана от Кеплер и Галилео. Именно тога­
ва се поставя началото на продължителната битка меж­
ду науката и догмата, в която традиционалистите
безнадежно се съпротивляват срещу новото познание.
Авторитетът на науката, признаван от мнозинст­
вото философи на модерната епоха, е напълно разли­
чен от този на църквата, доколкото е интелектуален,
а не основаващ се на върховна власт. Никакви нака­
зания не се стоварват върху онези, които го отхвър­
лят; никакви доводи за смирение не въздействат вър-
8
ху тези, които го приемат. Научният авторитет въз­
тържествува единствено чрез присъщото си упование
на разума. Освен това този авторитет се гради стъпка
по стъпка и е частичен за разлика от корпуса на ка­
толическата догма, която излага цялостна система, об­
хващаща човешкия морал и надежди, миналата и бъ­
дещата история на Вселената. Той има думата един­
ствено за онова, което изглежда научно утвърдимо
към съответния момент и което представлява малък
остров в океана на незнанието. Така имаме и още
едно различие спрямо църковния авторитет, който
обявява своите твърдения за абсолютно сигурни и
вечно неизменни - твърденията на науката носят
предполагаем характер, основани са на вероятността
и се разглеждат като подлежащи на изменение. Това
предполага мисловна нагласа, напълно различна от
тази на средновековните догматици.
Дотук говорихме за теор ети ч н ата наука, която е
опит да се разбере светът. П рактическата наука, κοί-
ято представлява опит да се промени светът, притежа­
ва поначало много по-голямо значение, което непрес­
танно развива дотам, че почти измества теоретичната
наука от човешките мисли. Практическото значение на
науката е признато първоначално във връзка с воде­
нето на военни действия; Галилео и Леонардо се сдоби­
ват с държавна служба благодарение на изразената от
тях готовност да усъвърш енстват артилерията и
фортификацията. От тяхното време насам броят на
учените, заети във военните дела, постоянно нараства.
Участието им в развитието на машинното производст­
во и приучаването на хората към употребата, първона­
чално на парата, а впоследствие и на електричеството,
идва значително по-късно и започва да води до някак­
ви по-важни политически последствия едва към края
на деветнадесети век. Триумфът на науката се дължи
главно на нейната практическа полезност, като дори е
имало опити този й аспект да бъде отделен от теоретич­
ния, като по такъв начин науката стане повече
технологична и по-малко доктринална и теоретична.
9

Проникването на тази гледна точка сред философите е
съвсем отскоро.
f “ ^Освобождаването от авторитета на църквата води
до нарастване на индивидуализма и дори до своеобраз­
на анархия. Редът, интелектуалното, нравственото и по­
литическото се свързват в ума на ренесансовия човек
със схоластичната философия и господството на духо­
венството. Аристотелианската логика на схоластиците
е тясна, но позволява упражняването на някакъв род
научна точност. Когато тази логическа школа отживя-
ва времето си, тя бива първоначално заместена не от
нещо по-добро, а от една еклектична имитация на ан­
тичните модели. До седемнадесети век в областта на
философията не се появява нищо значително. Нравст­
вената и политическата анархия в Италия от петнаде-
|
сети век е ужасяваща и именно тя поражда учението
на Макиавели.Същевременно освободеността от духов­
ните окови води до едно изключително разгръщане на
гения в изкуството и литературата. Но едно общество
от този род е винаги неустойчиво. Реформацията и Кон-
трареформацията, съчетани с подчиняването на Ита­
лия от Испания, слагат край както на добрата,така и
на лошата страна на италианския Ренесанс. Когато дви­
жението се разпространява на север от Алпите, то вече
не носи този анархистичен характер.
Модерната философия все пак съхранява в основ­
ната си част една индивидуалистична и субективна на­
соченост. Тя е особено силно изразена у Декарт, който
извежда цялото познание от убедеността в собственото
си съществуване и приема яснотата и отчетливостта (и
двете субективни) като критерии за истинност. При Спи-
ноза тази тенденция не е толкова ярка, но изпъква от­
ново в Лайбницовите безпрозоречни монади и у Лок,
чийто изключително обективистки темперамент е във­
лечен въпреки волята му в чисто субективното учение,
че познанието е съгласие или несъгласие с идеите -
възглед, дотолкова отблъскващ за философа, че той
търси спасение от него, макар и с цената на очебийни
противоречия. От друга страна Бъркли, след като пре-
10
махва материята, бива предпазен от крайния субекти­
визъм единствено благодарение използването на Бог,
което мнозинството следващи философи приемат за не-
закономерно. У Хюм емпиристката философия кулми-
нира в скептицизъм, който никой не би могъл да отх­
върли и никой не би могъл да приеме. Кант и Фихте са
субективни както по нагласа, така и в ученията си; Хе-
гел успява да се предпази благодарение на влиянието
на Спиноза. Русо и романтиците разпростират субек­
тивността от теорията на познанието в етиката и поли­
тиката, като съвсем логично достигат до анархизъм, не
по-различен от този на Бакунин. Но този краен субек­
тивизъм е определен вид безумие.
Междувременно науката като техника изгражда у
практичния човек светоглед, напълно различен от то­
зи на теоретичните философи. Техниката дава усеща­
нето за могъщество: човекът вече не е до такава степен
изложен на милостта на обстоятелствата, както в отми­
налите времена. Но могъществото, придавано от тех­
никата, е социално, а не индивидуално; в този смисъл
претърпелият корабокрушение и захвърлен на пусти­
нен остров индивид би могъл да се справи по-добре с
обстоятелствата през седемнадесети век, отколкото сега.
Научното приложение на техниката изисква коопери­
рането на голям брой индивиди под единно ръководст­
во. Нейната насоченост следователно се противопоста­
вя на анархизма и дори на индивидуализма, доколкото
изисква стройна социална структура. За разлика от ре­
лигията науката е етично неутрална, защото дава на
хората убеденост, че биха могли да творят чудеса, но
не им посочва точно какви. В този смисъл тя е непъл­
на. В практиката целите, на които би могло да служи
научното умение, зависят до голяма степен от случая.
Хората, оглавяващи големи организации, биха могли
в случай на нужда и в известни граници да го променят,
както им е угодно. По такъв начин могъществото беле­
жи недостижим дотогава размах. Философиите, вдъх­
новени от научната техника, са философии на това
могъщест