Български народни празници и обичаи

РАЗДЕЛ II: ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР
ЧАСТ I: СЛЪНЧЕВ -ЛУНЕН КАЛЕНДАР

РАЗДЕЛ II ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
Румен Статков
“Прабългарският календар”

НАРОДЕН
КАЛЕНДАР

ПРАЗНИЦИТЕ
НА БЪЛГАРИНА
3
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
кк
т най-дълбока древ-
ност хората са се
опитвали да измер-
ват времето и да
подредят повтарящите се цик-
ли - ден и нощ, зима, пролет,
лято, есен. Така е създаден
календарът - таблица, в която
са изброени в последователен
ред всички празнични и дел-
нични дни от годината. Делни-
кът е работен, непразничен
ден, в който хората извършват
обичайните си задължения.
Празникът означава свободно,
“празно” от работа време, ко-
ето човекът отделя за почивка
и общуване със семейството и рода. Това е време, в което хората отда
-ват почит на божествата, като изпълняват обичаи и обреди, следва-
щи традицията.
Фолклорният календар отразява последователността, в която народът
чества празниците, фолклорният празник е установен според народ-
ната и религиозната традиция ден, в който се отбелязва някакво съ-
битие и не се работи.
Фолклорният календар може да се раздели на слънчев -лунен и семе-
ен. Слънчев-лунният включва празниците, които са свързани с при-
родния кръговрат и със зависещата от него стопанска дейност на хо-
рата. Семейният включва честването на събития, свързани с най -
важните моменти в човешкия живот.
От една страна, редуването на празниците отразява митологичната
представа на народа, според която времето се движи в кръг - повта-
рят се утро и вечер, пролет, лято, есен, зима. От друга страна, праз-
ничният календар на българите е свързан с православния християнс-
ки календар, с библейските събития и почитта към християнските
светци.
Според традиционните схващания годишното календарно време се
дели на зима и лято. В основата на това делене е митът за светците
близнаци - Свети Димитър и Свети Георги. Според народната пого-
ворка “Свети Димитър носи зима, а Свети Георги - лято”. Зимата се
счита за „мъртъв” или „вълчи” период, свързан със смъртта, съня и
неплодородието. За да се предпазят от беди, през този период хората
са извършвали ритуали по време на празниците в чест на опасните за
хората и стопанството диви животни - Вълчите празници (Мратинци -
11-21 ноември) и Мечкин ден (30 ноември).
Лятото олицетворява слънцето, топлината и живота. То е израз на
младостта и възраждането на природата, затова неговият предвест-
ник е възпят като “зелен”, “милен Свети Георги”. За най-топли летни
дни се считат Петровден и т.нар. Горещници. Лятото продължава до
Преображение (6 август), когато „времето се преобръща".
В народното мислене е важна идеята за преход от единия сезон към
другия, за границата между двата цикъла, които се повтарят в приро-
дата и в селскостопанската дейност. Преминаването от един цикъл в
друг се счита от трудовите хора за опасен, отворен за силите на злото
период. Затова голяма част от ритуалите и обредите са насочени към
опазване на реда в природата. Разпространена е вярата, че е възмож-
но магически да се въздейства на плодородието, щастието и късмета.

СЛЪНЧЕВ-ЛУНЕН КАЛЕНДАР
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
кк
древността хората са обожес-
твявали двете най-ярки небес-
ни светила - слънцето и луна-
та. Наблюдавали са движение-
то им и техните повтарящи се месечни и
годишни цикли. Особено голямо внима-
ние са обръщали на моментите, в които
денят е най-дълъг, най-къс или е равен
на нощта. Така всеки народ е възприел
свой фолклорен календар, ориентиран
по промените в движението само на
слънцето или само на луната, или и на
двете небесни тела.
Фолклорният кален-
дар на българите е
слънчев-лунен. Когато
народът ни приема
християнството, във
фолклорния календар
се включват нови
празници, на Иисус
Христос, на Света Бо-
городица и и на други
светци. С течение на
годините празниците,
свързани със слънче-
вите и с лунните цик-
ли, се обединяват с
тези от църковния ка-
лендар. Например
около деня, в който
слънцето грее най -
кратко върху Земята в
нашата географска
област се чества Ко-
леда (25 декември).
Това е празникът, от-
белязващ раждането
както на Иисус Хрис-
тос, така и на Новото
слънце. От този ден
нататък денят започва
да расте “с едно просено зърно”.
Преходът от зимата към лятото се обяс-
нява с мита за смъртта и възраждането
на божеството. Най-големият пролетен
празник е Великден, свързан с възкръс-
ването на Божия син и с поредното об-
новление в природата. Денят, в който
се чества празникът, се променя всяка
година в зависимост от фазите на луна-
та. Променят датите си и някои други
празници, свързани с Великден - нап-
ример Лазаровден, Цветница и др.
4
То
к
бичаят е стар об-
щоприет навик, който
е дълбоко вкоренен в бита
на хората и се предава от
поколение на поколение, като по този
начин се запазват националната култу-
ра и наследство. Българските обичаи са
специфични за България и българите,
разнообразни или постоянно повтарящи
се действия на народа, свързани с по-
читането на бога, свети мъченици, на-
ционални герои, природата, здравето
на хората, гонене на зли духове и т.н.
к
бреди наричаме действията, които
съпровождат народните обичаи.
Такива са приготвянето на обредните
хлябове за празниците, боядисването
на яйцата за Великден, забулването на
булката и извеждането от дома й.
!к
итуалът е установен ред, по който
се извършват обредните действия.
Например внасянето на дръвчето, което
ще гори в огнището на Бъдни вечер, е
съпроводено с ритуал, включваш раз-
лични обредни действия, които се из-
вършват в определен ред.
ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ТО

5
УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
БЪДНИ ВЕЧЕР (24 /25ДЕКЕМВРИ)
кк
ъдни вечер е един от най-важните
семейни празници. Той е посветен на
дома, огнището и семейството. В раз-
личните краища на страната народът
нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена ве-
черя, Вечерня и Неядка. На трапезата присъс-
тват само постни ястия, нечетни на брой.
24 декември е наречен Бъдни вечер, защото
молитвено се пожелава всичко най -добро за в
бъднини. В дните преди този празник жените
стават много рано и през целия ден се пригот-
вят за празничната трапеза. Те не жалят сили
и време, за да бъде всичко наред в навечерие-
то на Коледа. Според поверието, както мине
Бъдни вечер, така ще върви животът през ця-
лата година. Затова цялото семейство помага
при извършването на обредите и приготвянето
на трапезата.
кк
рапезата.
Характер-
ното за този
ден е, че тра-
пезата е тър-
жествена. Яс-
тията на нея
трябва да са
седем, девет
или дванаде-
сет на брой и
задължително
трябва да са постни. Седем, девет и дванаде-
сет са три от свещените числа на древною-
дейската Кабала.
Най-често на трапезата присъстват варен фа-
сул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови
или зелеви сарми, варено жито, тиквеник,
ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обре-
ден хляб (наричан още боговица, богова пита,
богов кравай, благословник), баница, зелник.
В някои краища се прави също малка пита, в
която е скрита паричка и на когото се падне,
той ще бъде щастлив през цялата година. Пре-
ди да заспят девойките слагат парче от бого-
вицата под възглавницата си, за да им се при-
съни момъкът, за когото ще се омъжат. От тес-
тото на погачата се пекат и малки кравайчета
- колачета. С тях се даряват коледарите на
следващия ден.
Според народните обичаи под трапезата се
слага слама. Вечерята на Бъдни вечер започва
рано, за да узреят рано житата. Когато стане
време за вечеря най-възрастният мъж прика-
дява три пъти трапезата, къщата, зимника, ко-
шарата, оборите, хамбарите. След това мъжът
и жената заедно вдигат най -големия хляб към
тавана и казват: "Толкова високо да е жито-
то!". Те го разчупват като едната половина
слагат пред иконата на Богородица, а другата
разделят.
След като седнат на трапезата, никой не става
от нея, а ако на някого все пак му се наложи
да стане, той трябва да ходи приведен, за да
може и житата да са приведени от много зър-
но. Всеки трябва да опита всички ястия на
трапезата, за да му върви през годината. След
вечеря, всички стават едновременно и трапе-
зата не се вдига до сутринта, защото се смята,
че починалите роднини идват да се нахранят
на нея.
к
ъдникът. По
стара тради-
ция, преди да се
нареди празнична-
та трапеза на Бъд-
ни вечер, стопани-
нът на къщата за-
палва специален
пън в огнището,
наречен бъдник.
Отначало той раз-
бърква с него огъня, а после поставя тънкия
край на дръвчето в него. Там то остава да тлее
цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото
е крушово, дъбово или буково и по искрите от
огъня се гадае каква ще е годината - колкото
повече са те, толкова по-богата
ще е реколтата. Запаленият
бъдник се свързва с представа-
та за възраждащото се Слънце и
с образа на световното дърво,
което осъществява връзката
между небето и земята.
55555

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
УУ
оверия. На Бъдни вечер се извършват
магически действия (гадаене) за плодо-
родие, за здраве и благополучие на всеки
член от семейството. Здраве и щастие очакват
този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Оста-
налите гадаят за бъдещето си през новата го-
дина по ядките на орехите – всеки край маса-
та трябва да счупи по един и ако ядката на
ореха е здрава, той също ще бъде здрав през
цялата година.
Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се
отваря и всичко в един миг светва. Това оба-
че могат да видят само праведниците. На Ко-
леда всеки човек може да си пожелае нещо,
защото се смята, че тогава желанията се
сбъдват. Гадае се и по лучени люспи - по ед-
на люспа се нарича на всеки месец от година-
та и се пълни с щипка сол. Мократа люспа ве-
щае дъждове и сняг, сухата – горещини.
На Бъдни вечер започват така наречените
дванадесет мръсни дни, които продължават
до Йордановден. Народът ги нарича още по-
гански или вълчи нощи, защото от 25 декемв-
ри до 6 януари границата между земята и не-
бето изчезва. Разделението между двата свя-
та временно се заличава. По време на поганс-
ките дни духове на умрелите идват в света на
живите. Според народните вярвания някой от
тях може да си хареса човек от фамилията и
да го отнесе със себе си.
Празникът изпълва всички с
усещане за тайнственост и
вълшебство