Българското образование през Средновековието

ЖУРНАЛ
ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ

JOURNAL
OF HISTORICAL AND ARCHAELOGICAL
RESEARCH





1БРОЙ / 2013
УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ШУМЕН, 2013

ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ


JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAELOGICAL
RESEARCH




СЪСТАВИТЕЛИ :

Симеон Кулиш
Невян Митев
Петър Минков
Тодор Петров

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР :

проф.д.и.н. Веселин Великов

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ :

доц. д-р Стела Дончева
доц. д-р Васил Параскевов
гл.ас. д-р Николай Кънев
гл.ас. д-р Стефан Минков
гл.ас.д-р Цветана Иванова










ISSN 1314-748X

© Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”,
Шумен,2013

СЪДЪРЖАНИЕ:
СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

CONTENTS:
ARTICLES AND REPORTS:






PREHISTORY ПРАИСТОРИЯ



Петър Минков - Керамични фрагменти от раннобронзовото селище до Езеро със
белези на керамичния стил на култура Коцофени
Petar Minkov – Ceramic fragments of early Bronze Age settlement near the Ezero with signs
of ceramic style Cotofeni culture...............................................................................................


ANTIQUITY АНТИЧНОСТ


Иво Топалилов – Още веднъж за стратегия Бесика
Ivo Topalilov - Once again on the strategy of Bessica......................................................

Иван Карайотов – „Под високите стени на Анхиалос”
Ivan Karayotov – "Under the high walls of Anchialos".................................................


MEDIEVAL СРЕДНОВЕКОВИЕ


Стела Дончева – Точните науки в средновековната християнска архитектура
Stella Doncheva – Sciences in the medieval Christian architecture .................................

Тодор Петров – Развитие и роля на българското образование през Средновековието
Todor Petrov – Development and Role of Bulgarian education in the Middle Ages………55

Георги Ковачев – Почви и стопанство в Североизточна Тракия през ХІІІ-ХІV век
George Kovatchev – Soils and Economy in Northeastern Thrace during the 13
th
and the14
th

Centuries…………………………………………………………………………………………………

Невян Митев – При коя крепост кръстоносната армия на Владислав III Варненчик
(1434-1444) получава писмото, което я известява за преминаването на османската
войска през Проливите през есента на 1444 г.?
Nevyan Mitev – In which fortress does the crusade army of Vladislav Varnenchik receive
theletter informing of the passing of the Ottoman troops across the Straits during the fall of
1444?....................................................................................................................................


RENAISSANCE ВЪЗРАЖДАНЕ



Милена Драгнева – На пазар в Провадия. (ХVІ-ХVІІІв.)
Milena Dragneva – Shopping in Provadia 16 th – 18 th c………………………………………..


MODERN HISTORY НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ

Росица Ангелова – Младен Синигерски, Русия и политическата криза от 1886 г.
Rossica Angelova – Mladen Sinigersky , Russia and the Political Crisis of 1886…………

Симеон Кулиш – СССР, СИВ, Варшавският договор и Балканите (1946 – 1955 г. )
Simeon Kulish – USSR, CMEA, Warsaw Pact and the Balkans (1946-1955)……………..


CONSERVATION AND RESTORATION КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ

Красимира Сандева – Реставрация на оловна котва от фонда на Военноморски
музей – Варна
Krassimira Sandeva – Restoration of a lead anchor from the Naval Museum Varna fund

Рaзвитие и роля на българското образование през Средновековието
Тодор Петров


Development and Role of Bulgarian education in the Middle Ages

Todor Petrov

Abstract: The article "Development and Role of Bulgarian education in the Middle Ages" is
an overview of the processes and phenomenons in which the Bulgarian education was
developed. Middle Ages is a historical period during which the Bulgarian state was founded,
and education emerged as a natural process of development of the Bulgarian nation. The
paper consistently examines the occurrence, distribution and functions of the Bulgarian
education. Particular attention is paid to the creation of the Slavic alphabet and the adoption
of Christianity as the official religion - processes that characterize and rationalize its
existence. It presents significant individuals who contributed to the existence and activities of
the Bulgarian educational centers in the era of the First Bulgarian Empire, Byzantine rule
and Second Bulgarian State.

Българското образование и неговите развитие и роля в историята на българския
народ имат огромно значение за всички обществени дейности – възпитание,
ограмотяване, изграждане на навици и чувство за национална и религиозна
принадлежност от една страна и създаване на материалната и битова култура от друга –
архитектура, занаятчийство, художествено и приложно творчество. Процесите, в които
се зараждат тези явления, са разгледани през годините от множество изследователи в
отделни статии и студии, базирани на отделни археологически и книжовни паметници,
или в цялостни монографии като: „История на българското образование” на Н.Чакъров
и Ж. Атанасов, издадена в София през 1967г., както и други по-съвременни издания –
„История на педагогиката” с автори М. Люлюшев, Й. Колев и др.- В.Търново, 1996г.,
„История на педагогиката и българското образование” на същия авторски колектив -
София, 1998 г., „История на българското образование” на Пл. Радев - Пловдив, 2003г.,
„История на педагогиката и българското образование” с автори Й. Колев, В. Атанасова
и Н. Витанова - Шумен, 2005г., „История на българското образование” на Н. Филипова
– Благоевград, 2007г. Пл. Радев в съавторство с Ал. Александрова издава и „История на
образованието” в четири тома през 2009 г.

Настоящата статия има обзорен характер върху проблематиката като се базира на
изброените трудове и изследвания. Тя има за цел да разгледа условията, в които се
заражда и развива българското образование, както и да хвърли нова светлина върху
неговата решаваща роля във формирането и развоя на старобългарската духовно-
просветна и художествено-занаятчийска култура.
Образованието в историята на един народ възниква едновременно с възникването
на самия народ. То се заражда в процесите на всички обществени дейности, характерни
за епохата – земеделие и скотовъдство, лов и стрелба с лък, езда, самозащита,
богослужение, художествени и приложни изкуства, държавническо и военно дело. Това
образование има за цел да подготви децата за техния обществено-трудов, религиозен и
военнополитически живот в зависимост от техния социален произход и обществена
позиция. Възрастните предават на децата опита и знанията , научени от своите бащи и
деди. Значителна роля за това предаване, играе не само амбицията на възрастните за
предаване на своя житейски опит, но и естествената наклонност на подрастващите да
подражават на възрастните.
Съществени условия за възникване на образованието през Средновековието са
значителното развитие на строителството и занаятите, създаването на държавно
ръководство и родова аристокрация, заинтересовани от възпитателното въздействие в
определена насока, и наличието на писменост и книжнина, чрез които пръснатото
идейно богатство сред населението да се съсредоточи у определени групи и лица чрез
неговото записване, разпространяване и съхраняване.
Можем да говорим за поява на образованието по днешните българските земи още
при формирането на българската държава. Децата на древните славяни и прабългарите
се възпитават в своите родове и семейства, като това е естествено продиктувано от духа
на епохата. Под надзора и при съдействието на възрастните те усвояват трудовите
навици, езика, религиозните и културни схващания, войнските умения, както и всички
приети начини на поведение в тогавашното общество. На лице са силно разделение по
полов и съсловен признак. Ясно е разграничено образованието, получавано от
момчетата и момичетата. Момчетата са обучавани да бъдат преди всичко войни и
ездачи, а според прослойката си - земеделци и животновъди, строители и занаятчии,
шамани и лечители, а след приемането на християнството и въвеждането на
славянската писменост - духовници, книжовници и монаси. От момичетата се очаква да
бъдат майки, да се грижат за своя дом и своето семейство, участвайки в земеделието и
животновъдството и обработвайки придобивките от тях. С получените суровини

момичето се учи да таче платове, да преде, плете и шие, да приготвя храна. Не по-
маловажни са и задължението им в областта на природната медицина и съхранението и
предаването на устното и приложно народно творчество. След християнизацията по
българските земи и най-вече в късното Средновековие възникват и девически
манастири, където момичета и жени биват посвещавани в тайнствата на православието
и съпътстващата го грамотност.
През езическия период, основната маса от населението се състои от дребни селски
собственици, обединени в общини и родове, които владеят общо част от земята. Налице
е и военно-племенна аристокрация - славянска и прабългарска, чиито представители
притежават големи имения и значително богатство, състоящо се от добитък, златни и
сребърни монети, накити и съдове. Тази аристокрация раздава земите си за обработване
под аренда на селяните, а в много случаи възлага домашната работа и на роби –
военнопленници, които в някои случаи са грамотни и образовани носители на развита
култура като византийската. Това прави възможно съществуването на хора, които да се
запознаят и посветят на книжовна и просветна дейност.
Икономическата и религиозната организация на обществото във всяка
средновековна страна е базата, върху която възниква образованието. То се поражда
като функция, чрез която управляващата аристокрация предава на подрастващите
основните положения на своя мироглед, за да формира у тях поведение съобразно
своите интереси. Подобен произход имат и първите български училища, възникнали в
условията на приемането за официална държавна доктрина на християнството и
славянския писмен и говорим език.
Те възникват като органи на държавното управление в християнизираната българска
държава, за да се наложат и станат основа на българската народност и държавност.
От друга страна, още преди официалното приемане на християнството у нас през
864 г. има стегната държавна организация, чрез която може да се действа организирано
върху населението. Чрез държавното ръководство управляващата военно-политическа
и езическо-религиозна аристокрация влияят върху идейното развитие и формиране на
населението.
Друга основна предпоставка за появата на българското училище е създаването на
славянска писменост и книжнина. Докато българите и славяните са си служили с
,,черти и резки“
1
, не би могло да съществува организирано образование и училища.

1
„И така изпърво славяните нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки още
езичници.” - Куев, К. Черноризец Храбър. За буквите. С.,БАН, 1967.

Доказано е, че още през езическия период двата основни етноса, населяващи
българската държава – прабългари и славяни, са разполагали със своя система от
писмени знаци и символи. Тези писмени знаци науката определя като руническа
писменост
2
, подобна на тази, използвана у западноевропейските народи. Доказателство
за наличието и са многобройните археологически находки от метал, камък или глина,
върху които руните са зас