Българското образование през Възраждането

ЖУРНАЛ
ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ

JOURNAL
OF HISTORICAL AND ARCHAELOGICAL
RESEARCH




2БРОЙ / 2013

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ШУМЕН, 2013

ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ

JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAELOGICAL
RESEARCH


СЪСТАВИТЕЛИ :

Милен Генов
Невян Митев
Симеон Кулиш
Петър Минков
Тодор Петров

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР :

проф.д.и.н. Веселин Великов

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ :


доц. д-р Васил Параскевов
доц. д-р Росица Ангелова
доц. д-р Стела Дончева
гл.ас. д-р Николай Кънев
гл.ас. д-р Стефан Минков
гл.ас.д-р Цветана Иванова
д-р Михаил Христов



Финансирането на изданието се осъществява с личните
средства на съставителите. Този брой се издава със съдействието
на Колю Хубенов и Драган Илиев.



ISSN 1314-748X

© Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”,
Шумен,2013

СЪДЪРЖАНИЕ:
СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

CONTENTS:
ARTICLES AND REPORTS:


RENAISSANCE=========================================== ВЪЗРАЖДАНЕ

Тодор Петров - Развитие и роля на българското образование през османското
владичество и Възраждането
Todor Petrov - Development and role of education in Bulgarian Ottoman rule and the
Renaissance...........................................................................................................................85

Развитие и роля на българското образование през османското
владичество и Възраждането
Тодор Петров

Development and role of education in Bulgarian Ottoman rule and
the Renaissance

Todor Petrov

Abstract: The article "Development and Role of Bulgarian education during Ottoman times
and the Renaissance" is an overview of the processes and to develop the Bulgarian education.
Views historical period is the time in which the Bulgarian people under the rule of the
Ottoman Empire, and education there is an important natural process in the development of
the Bulgarian nation. Consistently addressed the evolution, function and distribution of
Bulgarian education. Particular attention is paid to the nature and function of educational
centers, the role of the Bulgarian clergy and the emerging Bulgarian secular intelligentsia -
processes that characterize and rationalize its existence. These processes are born during the
Renaissance played a major contributor to the Bulgarian national and religious identity and
desire for political and spiritual freedom. Presents significant individuals contributed to the
existence and activities of the Bulgarian schools in the era of Ottoman rule, the Bulgarian
National Revival.
Българското образование и неговите развитие и роля през периода на
османското владичество и Възраждането имат огромно значение за всички обществени
дейности – възпитание, ограмотяване, изграждане на навици и чувство за национална и
религиозна принадлежност от една страна и създаване на материалната, битова и
духовна култура от друга – архитектура, занаятчийство, художествено и приложно
творчество. Процесите, в които се зараждат тези явления, са разгледани през годините
от множество изследователи в отделни статии и студии, базирани на отделни
материални и книжовни паметници, или в цялостни монографии като: „История на
българското образование” на Н.Чакъров и Ж. Атанасов, издадена в София през 1967г.,
както и други по-съвременни издания – „История на педагогиката” с автори М.
Люлюшев, Й. Колев и др.- В.Търново, 1996г., „История на педагогиката и българското
образование” на същия авторски колектив - София, 1998 г., „История на българското

образование” на Пл. Радев - Пловдив, 2003г., „История на педагогиката и българското
образование” с автори Й. Колев, В. Атанасова и Н. Витанова - Шумен, 2005г.,
„История на българското образование” на Н. Филипова – Благоевград, 2007г. Пл. Радев
в съавторство с Ал. Александрова издава и „История на образованието” в четири тома
през 2009 г.
Настоящата статия има обзорен характер върху проблематиката, като се базира
на изброените трудове и изследвания. Тя е естествено продължение на темата, от
периода на Средновековието, (1бр. ЖИАИ) и има за цел да представи условията, в
които се развива българското образование, както и да хвърли нова светлина върху
неговата решаваща роля във формирането и развоя на духовно-просветната и идейно-
образователната култура в условията на османската власт и процесите на зараждане и
развитие на българското Възраждане.
Със завладяването на българския народ от османците, условията за развитие на
образованието стават твърде неблагоприятни и дори за цели векове културния, духовен
и образователен живот у нас напрактика бива прекъснат. Книжовният живот, претърпял
разцвет през Първата и Втората българска държава, след средата на XIV век,
напрактика престава да се развива, поради малкото оцелели и принудителното
изгнание на останалите живи книжовници. Заедно с това се прекратява и възможността
за добиване на по-високо образование в българските земи. По места се запазват само
елементарни манастирски и църковни училища, наричани килийни, поради това, че
учебния процес в тях се провежда в килиите на монасите - учители.
С падането на българите под османска власт се изменя характерът на цялата
българска култура. Докато преди това, тя е предимно аристократична и е предназначена
за управляващата аристокрация, сега при липсваща държава и аристократични
структури, тя се демократизира и става предназначена за широките народни маси. В
оцелелите или възстановени манастири и църкви по българските земи, продължава да
се служи на славянски език, пазят се и оцелелите старобългарски книги, в които е
съхранено изключително ценното за българския народ, идейно наследство. Просветната
и книжовна работа, която се извършва най-вече в манастирите, е от голямо значение за
запазването на българската народност през тежките години на чужда политическа и
религиозна експанзия.
До 40-те години на XIX век, българските деца се учат да четат и пишат в
манастирски и църковни килийни училища. Те са единствените средища, в които се
съхранява и пропагандира българския език и култура. Процесът за преминаване от

религиозно към светско образование, протича изключително бавно. Със засилването на
българското занаятчийство, започват постепенно да се появявят и училища при
работилници и дюкяни, където наред с четене и писане се залага на практическо-
професионалното образование. Училища се появяват, също така по частните домове на
,,граматици“ и ,,даскали”
1
. Учители в тях, не са вече само монаси, свещеници и
таксидоти
2
, но и различни занаятчии и грамотни хора.
Всеки грамотен човек, който пожелае, може да стане ,,даскал“, стига да има
ученици, които желаят да се обучават при него. За откриване на такъв вид училище, не
е необходимо специално обзавеждане и обурудване, тъй като учениците сядат върху
постелки на пода или върху столчета, които сами си носят. На практика, всяка стая от
дома на даскала, може да бъде превърната в импровизирано училище.
Броят на учениците в килийните училища не е голям и рядко стига до двадесет
или и повече. Обучението е индивидуално - учителят се занимава с всеки ученик
поотделно. Срещу това, той получава възнаграждение от родителите в зависимост от
социалния им статус и предварителното им споразумение. В повечето случаи даскала
получава заплащане в натура - храни и напитки, стоки за бита, животни и др. Всеки
ученик минава постепенно от урок на урок и от книга на книга. Обучението по четене
става по синтетичната метода. Ученикът научава отначало буквите с техните
наименования – аз, буки, вяди и т.н., след което минава към сричането на гласни със
съгласни букви и едва тогава към четене.
След като се научи да чете, ученикът се запознава и изучава църковните книги
като „Псалтирът” и „Апостолът”, но най-използван е „Часослова”
3
, наречен
„Наустница”, тъй като се изучава от всеки ученик наизуст. Обучението по писане не
винаги върви успоредно с това по четене. Например има данни за килийни ученици,
станали в последствие свещеници, които знаят да четат, но не могат да пишат. Методите
на писане не се различават твърде от средновековните. Учениците пишат на изгладена
четвъртита дъска, наречена „панакида”, кожа или кора от дърво. Пише се с паче, пуйче
или орлово перо. Мастилото се приготвя от оцет и плодовете на растението бъз.
Обучението по смятане се приема за доста сложно и трудно занимание, което

1
От грц.,буквално учител, грамотен. Превръща се в звание за българските учители през Възраждането
2
От грц. Ταξιδιώτης ,буквално пътник, странник. Название на странстващ монах, който събира дарения
за манастира в който служи и привлича поклонници в него.
3
От грц.῾Ωρολόγιον е църковно-богослужебна книга, използвана в православната богослужебна практика,
като служи за ръководство на четците и певците в църквата. Съдържа псалми, молитви,песнопения и
други текстове от дневния богослужебен кръг, извън текстовете на светата литургия, които са
в Служебника. Получава името си по часовете на църковната служба, които съдържа.

не е по възможностите на всеки. Смятане се преподава, но не във всички килийни
училища, като се залага главно на процесите събиране и изваждане, а само в редки
случаи на умножение и деление. Означаването на числа с букви, възприето от
средновековните времена, допълнително затруднява учениците. За лошо поведение,или
незнание от страна на учениците, широко се прилагат физически и психологически
наказания.
Въпреки своите недостатъци, чрез ,,килийната наука” и ,,килийното
образование”, поробеното българско население поддържа будно своето национално и
религиозно самосъзнание, добива познания, необходими му във всекидневния живот.
Килийното образование получава сравнително широко разпространиние през XVII и
XVIII век. Като най-значителни просветни и книжовни центрове през периода се
очертават градовете. През този период като средища с богата книжовна и
образователна дейност изпъкват София и Враца, в които действат училища още от XVII
век. Просветна дейност се развива и в редица други по-будни селища като: Самоков,
Сливен, Казанлък, Стара Загора, Плевен, Видин, Карлово, Калофер и др. В други
селища като: Търново, Арбанаси, Пазарджик, Пловдив и Асеновград, също се подържа
и развива българската книжовност, но те се намират под силно гръцко влияние.
Славянобългарската грамотност се разпространява твърде много и в някои
села, особено тези, които се намират около манастири и градове с книжовно развитие.
Протича процес, при който от селата ученици отиват в манастирите и градовете да се
учат, а от градовете и манастирите, вече грамотни, се завръщат в селата като
свещеници, таксидиоти и даскали.
В Котел килийно училище отваря врати, още в началото на XVIII век, в което
учи Софроний Врачански
4
, подобни килийни училища действат в Елена, Тетевен,
Ловеч, Етрополе и Панагюрище. Има сведения за килийни училища и в село Хаджир
или днешното Свежен (Карловско), Стрелча, Три кладенци, Ставерци, Кунино и др.
Според непълни данни през XVII и XVIII век в страната има повече от двеста и
седемдесет селища, в които се поддържа грамотност и книжовност. Килийната
образованост се развива в България чак до 1835г., когато широко разпространение
получават взаимните училища, но дори и след това, килийната просвета запазва

4
Виден български възрожденец и народен будител. Известен още и със светското си име поп Стойко
Владиславов, по-късно става Врачански епископ, ревностен последовател на делото на Паисий
Хилендарски. Проявява се като блестящ книжовник с двата си преписа на паисийевата история от 1765г.
и 1781г., Видинските сборници, "Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)", „Житие и страдание на
грешния Софроний”, "Гражданское позорище" и др. В началото на XIX век той е приеман от руското и
румънското правителство за основен представител на българската общност.