Интеркултурно възпитание

370
Тема 20. ИНТЕРКУЛТУРНО ВЪЗПИТАНИЕ
20.1. Същност, хуманистичен характер, значение,
задачи на интеркултурното възпитание
В резултат от процесите на масови миграции, увеличаващата се мо-
билност на хората, глобализацията, технологичната и комуникационната
революция, европейската интеграция, характерни за общественото разви-
тие в края на ХХ век и началото на ХХI век, съвременният свят се оформя ка-
то свят на утвърждаващата се мултикултурност - едновременното съ-
съществуване на различни
, понякога близки, понякога твърде далечни, дори
противоположни и противопоставящи се по характер култури. Мултикултур-
ността в различните й проявления – мултиезикова, мултиетническа, мултире-
лигиозна, става все по-иманентна характеристика на човешкото общество.
Като детерминанти на съвременния интерес към различието в разнооб-
разните му проявления в обществото могат да бъдат посочени: актуалната
ситуация на все по-“смесващите” се човешки раси, етноси, религии, езици; го-
лямото внимание, което постмодерната философия обръща върху цен-
ността на различността в и за човешкото общество; увеличаващия се брой
на “проблемните” различия и на включеността им в конфликтни ситуации
(не толкова количествено, колкото като вече “забелязани”, “взети предвид
”);
все по-назряващата необходимост от установяване на толерантност във вза-
имоотношенията между хората; засилващия се страх на съвременното чове-
чество от това носителите на даден тип различие да станат инициатори и ре-
ализатори на унищожението не просто на носителите на други типове разли-
чия, а и на цялото човечество (проблемът
за тероризма).
Постепенното съобразяване с функционирането на обществото като
мултикултурно води естествено до отчитане на изискванията за ефективност
на взаимодействията между културите, т.е. поставяне на акцент върху ин-
теркултурността – понятие, означаващо не просто съжителството на кул-
турите една до друга, а взаимодействието им една с друга. Централно
понятие в контекста
на интеркултурността като идея е различието в неговите
разнообразни проявления - мястото им в обществото, съвместното им същес-
твуване едни до други, отношенията към тях.
Във все по-голяма степен мултикултурността като съвкупност от разли-
чия, интеркултурността като взаимодействие между различия стават харак-
теристика и на съвременното училище. Налице е ясно
очертаваща се тен-
денция в съвременната образователна система все повече класове в “масо-
вото” училище да са съвкупност от все по-“различни” деца (като резултат
и от процесите на десегрегация в образованието /13/). Доколкото различията
са иманентно присъщи на обществото, те не могат да не присъстват и в учи-
лището. Това е
всъщност необходима характеристика на всяко едно общест-

371
во, изградено върху основата на идеята за демокрацията, предполагаща
присъствие в обществото на разнообразност (11, 18) като сума от различия,
дори такива, които “не можем (или не искаме да приемем), но и няма как да
“унищожим” (казано със или без кавички)”, които другите “искат да запазят за
себе си (или просто няма
как да снемат от себе си) и да наложат като дейст-
вителност в публичното пространство” (2, 118).
Съвременната тенденция към глобализация все повече започва да дава
своите отражения върху процеса на възпитание в училището. Възникват
възпитателни проблеми, с които досега учителите не са се сблъсквали. Една
от причините за това е увеличаването на
броят на децата, произхождащи и от
смесени бракове (с баща и майка от различен етнически, расов и друг про-
изход). Проблеми възникват тогава, когато дете, различаващо се видимо или
не от останалите, стане обект на подигравки, на негативно отношение от
страна на другите деца. Големият въпрос, който може да бъде
поставен в
случая е: как учителите се справят и биха се справили с такъв тип възпита-
телни проблеми, доколко те имат готовност за евентуалното им възникване и
умения за разрешаването им.
Всъщност това е въпросът за възможностите на образователната система
да се “справи” с проблема “различие” и то така, че
решението да бъде в духа
на хуманизма – безспорната универсална нравствена човешка ценност.
Проблемите на интеркултурното възпитание са тясно свързани с процесът
на интеграцията на деца с различна културна принадлежност, естествена пред-
поставка за който се оказва десегрегацията в образованието. Разделеното
обучение по етнически, религиозен или друг признак може да доведе до
изола-
ция, а понякога и до асимилация на “различни” деца, не съдейства за реализа-
ция на пълноценната им социална интеграция. Сегрегацията пречи за прео-
доляване на предразсъдъците, тъй като обучението в “различни” училища не
създава предпоставки за взаимно опознаване на “различията” между децата, а
това води до неразбирането им и
негативното отношение към тях, резултат от ко-
ето са възникващи конфликти между “различните” и другите – деца и възрастни.
(13; 16; 17). Диалектическо по своя характер решение на този въпрос, което
може да бъде обосновано в контекста на феномена социална интеграция, и то
в нейната съвременна интерпретация, е – от личност, която трябва да се
ин-
тегрира, към личност, реализираща интеграцията на две култури; като соци-
ално включване, отчитащо, а не унищожаващо различия, запазващо културна-
та идентичност; като необходимо условие за предоставянето на “равни шан-
сове” (15). Именно изхождането от такъв тип разбиране на интеграцията е пред-
поставка за намаляване на вида и броя на различните
училища и пренасоч-
ването на “различните” деца, обучавани в тях към “не-различни” училища.
Като примери в тази насока могат да бъдат посочени не само различия като ра-
сово и етническо, а и такива като лека степен на интелектуална изостаналост,
биологични увреждания, хронични заболявания. Това не означава, че в образо-
вателната система няма да има никакви “различни” училища – “различните” учи-
лища, развиващи различни способности и интереси у своите ученици едва ли ня-
кога ще спрат да съществуват, най-малкото защото това не е в интерес на об-

372
ществото, нуждаещо се от оптимално развитие на специалната надареност,
носена от всеки един човек.
Това, че някои деца са “различни” от другите по определена характерис-
тика, не означава, че те се различават от всички останали по всичко, напро-
тив – общото при “различните” деца, характерно за дадената възраст, е
дори повече от
различното в тях. Негативното възприемане на някои раз-
личия по-скоро се дължи на оценка не толкова на самото различие, колко-
то на следствията от това да си носител на такова различие. Осъзнаване-
то на този факт би премахнало редица предразсъдъци между хората, би пре-
дотвратило редица конфликтни ситуации в
ежедневното общуване.
В тази насока може да бъде подчертана една от основните общи характерис-
тики на всички деца, а именно – общите права, чиито носители са те. В днешното
общество на знанието, изискващо образование за всички, всеки би трябвало
да има достъп до съвременните постижения на интелектуалния прогрес на
човечеството, за да
може да бъде пълноценен негов член (това всъщност е га-
рантираното в международни и държавни документи право на образование).
Предполагащото равни възможности за достъп до образование общо за
всички право на образование съдържа в себе си идеята за равния старт, рав-
ния шанс като предпоставка за реализация на идеята за
демократичността в
образованието. От осъществяването на тази идея са особено заинтересувани
“различните” деца, именно които в повечето случаи се имат предвид при аргу-
ментацията й, още повече, че често тяхното “различие” е силно детерминирано
от принадлежността им към семейства с нисък социално – икономически
статус. Всъщност, ако би могла да бъде
откроена една доминираща причина за
съществуване на “различия” между децата, “отпращащи” ги в етикирани негатив-
но различни училища, това би била бедността. Много са научните изследвания,
установили несъмнената зависимост между социално – икономическия статус
на семейството (компоненти на който са образованието, професията на родите-
лите, семейния доход, жилищната площ, с която разполага
семейството) и обра-
зователния успех на детето, а оттук – и вероятността за успешна социална
реализация. Днес все повече се изтъква значимостта на различието, произ-
тичащо от социално – икономическия статус на семейството, поставяно до-
ри пред значимостта на други типове различие, за развитието на детето.
Неслучайно се отбелязва фактът, че принадлежността
към дадено малцинство
например “не е само по себе си причина за образователен неуспех, тъй като кул-
турните, езиковите или религиозните разнообразия per se не могат винаги да
обяснят защо някои малцинствени групи имат успех в училище, докато други –
не” (21, 202). Обяснението по-скоро може да бъде изведено от установената тен-
денция в
резултат от статистически данни “различните” деца в риск да са от
семейства, характеризиращи се с бедност или принадлежност към етничес-
ко малцинство, като се очаква постепенно устойчиво нарастване на “комбина-
цията” между тези две характеристики, т.е. “различни” деца в риск, произхож-
дащи от бедни семейства с малцинствен произход. За
такива деца е твърде
голяма вероятността да повтарят клас, да бъдат изключени от училище, да пре-
установят своето образование (19, 119–121), да попаднат в “различно” училище.

373
Достатъчно е да бъдат погледнати данните за децата, обучаващи се в Помощни-
те училища в България, за да бъде откроена основната група от “различни” деца
в тях – произхождащи от бедни семейства от ромския етнос (12).
Изключително голямо значение за разрешаване на проблемите на този тип
“различни” деца имат ролята и характерът
на държавната образователна поли-
тика в тази насока, например – изготвяне и приемане на съответни нормативи до-
кументи, засягащи проблеми като: съществуването или премахването на “различ-
ни” училища; установяването на различни компенсаторни мерки за преодоляване
на дефицити, произтичащи от дадено различие – например подготвителните кла-
сове за овладяване на официалния държавен език; социално
подпомагане на се-
мействата на деца в училищна възраст и т.н. (по-подробно вж. 18д).
Традиционно, в рамките на проблематиката на интеркултурното възпитание,
се интерпретират езиковото, расовото, етническото, религиозното различие.
Доколкото обаче проблемът за взаимодействието с различията, за формирането
на съответно отношение към тях се явява основен за интеркултурното
възпита-
ние, изучаващата го интеркултурна педагогика може днес да бъде интерпретира-
на като една своеобразна методология по отношение на изграждането на
стратегии за взаимодействие и с други видове различия. Като такива, особе-
но актуални проявления в рамките на съвременното училище, могат да бъдат по-
сочени: различия, произтичащи от принадлежността към определен
социално-
икономически статус на семейството, интелектуални, дължащи се на инвалидност,
дължащи се на ориентация към определен тип младежка субкултура, дължащи се
на употреба и злоупотреба с наркотици, произтичащи от сексуалната ориентация
(хомо-, транс-, бисексуална). Някои от посочените различия се оценяват все по-
позитивно, други – все по-негативно. Една част от
тях са по-забележими за
обществото като цяло (за училището – в частност), други – не толкова. Колкото
по-малък е контактът с дадено различие в училищното пространство, толкова
е по-голяма вероятността това различие да не бъде забелязано, дискутира-
но там. Увеличаването на честотата на контактите със съответното различие
увеличава и
неговата забележимост и дискусионност, “стихващи” едва когато
учениците и учителите “свикнат” с неговото присъствие сред себе си след опреде-
лен период от време. Казаното важи както за различията, увреждащи физическо-
то или психическото здраве на учениците (например злоупотребата с наркотици),
така и за различия, “безопасни” за здравето на човека (например езиковото
).
Посочените промени, настъпващи в изключително динамично развиващия
се свят, вод