БИЗНЕС - ПРОЦЕСЪТ И ПРОЦЕСНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

ББИЗНЕС–ПРОЦЕСЪТ И ПРОЦЕСНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В



ПРЕДПРИЯТИЕТО
(съвременни ракурси н
а
м
е
н
и
д
ж
мънта)

Свищов





2002

С




ПРЕДПРИЯТИЕТО
(с
ъвременни ракурси на мениджмънта)

Свищов

(съвреме
нни ракурси на
мениджмънт
а)

Свищов


2002

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение
Императивите

Свищов
2002

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение
Императивите на времето, начинът н 2002

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение
Императивите на времето, начинът н
а
производство и управление на предприят

С
С

Ъ

Д

Ъ

Р
Ж А Н И Е

Въведение
Императивите на времето, начинът на
произ

ВВъведение
Императ
ивите на
времето, начИмперативите на времето, начинът
на





производство и управление на предприя
тието
Същност и “анатомия” на бизнес-пр
о
ц
е
с
а
Процесна организ
ац
и

произв
одство и управление на предприятието
Същност и “анатомия” на бизнес-процеса
Процес
на
организация и структури на
предприяти
ето
Заключение
Библиография

т и “анатомия
”

н
а

б
и
з
н
е
с
-
п
р
о
ц
е
с
а
П
р
о
ц
есна организация и стр
у
ктури на
предприятието
Заключение
Библиография

сна организация и структури на
предприятието
Заключение
Библиография

Икономиката на предпрпредприятието
Заключение
Библиография

Заключение
Библиография

Библиография

Икономиката на предп
риятието подробно и задълбочен
о изучава
Икономиката на предприятието подробно и
з
а
д
ъ
л
б
о
чено изучава и разкрива същността, съ
държанието и видовете процеси в предпри
я
т
и
е
то. . Централно
мя
с
т
о в темати
ката на дисциплината заема характери
зирането и оценката на основния, производстве
ни
я, процес. Наред с това подобаващо мяс
то се отделя и на същността и ролята
на второстеп
енните, спо
магателните,
с
т
р
а
н
и
ч
н
и
т
е

и

о
б
с
л
у
ж
в
а
щ
и
те дейности, т.е на та
к
а наречените “второстепенни процеси” По този начин става възможно тяхното взаимосвързано оп
ознаване и възприемане, което е важна предпоставка за обосноваване и разработване на ефикасна система за тяхното управление.
ият и технологическият прогрес водят до ускорено и непрекъснато усложняване на естествените, обществените и стопанските системи. От друга страна интернационализацията и глобализацията на икономиката вече осезателно налагат все по-вече отварянето на отделн
ите страни и в частнос
т техните предприятия към международното регионално и световно бизнес - пространство. Новата ситуация и свързаните с нея предизвикателства неминуемо принуждават фирмите, не постепенно, а своевременно, да изоставят старите традицио
нни подходи в организацията и управлението на бизнеса и да се преориентират към радикално нови организационни структури, техники на покупка, производство, продажби и обслужване. Всичко това внася съответните коренни промени в традиционните теоретически у
правленски концепции и трактовки , а така също и в практическите аспекти на основни елементи от “анатомията” на предприятието. С оглед на по-ефикасното управление и адаптиране на предприятията към съвременните изисквания тези концепции трябва да бъдат доп
ълнително осветлявани и научно прецизирани.
ефективно традиционното функционално управление на предприятието? Какви управленски структури следва да се възприемат ? Какви релевантни на новите условия калкулативни подходи и алгоритми следва д
а се прилагат? Какво би било влиянието на настъпващите пром
ени в бизнеса върху равнището на разходите, ценообразуването и рентабилността в предпри
ятието ?
Наред с така посочените въпроси, налага се още един, който може да се приеме като фундаментален в контекста
еско пространство се открояват две важни тенденции. От една страна социално-икономическият и технологическият прогрес водят до ускорено и непрекъснато усложняване на естествените, обществените и стопанските системи. От друга страна интернационализацията и
глобализацията на икономиката вече осезателно налагат все по-вече отварянето на отделните страни и в частност техните предприятия към ме
И
м
п
е
р
а
т
и
в
и
т
е

н
а
времето, начинът на производство и управление на предприят
ието
ХХІ-я век
. Още от самото начало стана ясно, че глобал
на
т
а

о
б
щ
ествено-икономическа система е изправ
ена пред нови предизвикателства, на кои
т
о

в
сяка отделна стран
а
щ
е
реагира
по своему, според собствените възм
Светът прекрачи прага на ХХІ-я век. Още от са
мо
то начало стана ясно, че глобалната общ
ествено-икономическа система е изправ
ена пред нови
предизвикат
елства, на ко
и
т
о

в
с
я
к
а

о
т
д
е
л
н
а

с
т
р
а
н
а
ще реагира по своему
,
според собствените възможности за приспособяване към новите условия. Голяма част от тези
предизвикателства бяха предвидени от някои страни по-рано и техните икономики вече са в напреднала степен на адаптиране към императивите на новосъздаващото се в рамките на обозримото бъдеще бизнес-пространство. За това свидетелства деловата информация,
идваща от най-развитите европейски и американски компании.
Новите условия на тотални и интензивни социално-икономически промени обективно налагат внасянето на съответни, на темповете и параметрите на нашето време, корекции в концепцията за организация
та и управлението на п
роизводството и особено на производствения процес. Днес съвременните предприятия са изправени пред сериозни изпитания.Пазарът и производството се интернационализират и глобализират. Стоките престават вече да бъдат локални (специфични
и традиционни за определени държави). Това означава, че те се произвеждат и могат да се намерят по всяко време във всички краища на света. Този факт сам по себе си подсказва, че и конкуренцията става все по-интензивна и агресивна. Масовото производство
започна осезателно да отстъпва място в полза на целевите пазари и потребители. Както казва Хамър понятието “клиент изобщо” вече отпада, налага се новото понятие “точно този (конкретният) клиент”. “Къстъмизацията” ( ориентирането към потребностите и вкус
овете на конкретния клиент) на стоката, нейната формална, хронологическа и териториална полезност все повече излизат на преден план и се проявяват като най-важните потребителски очаквания. В същото време в бизнеса и на пазара почти липсват вече нови и н
еизвестни средства (методи и инструменти) за воденето на ефикасна конкуренция. Общовалиден си остава класическият капиталистически принцип - непрекъснато и рационално минимизиране на разходите и
максимално въплътяване на полезност в стоките, съпроводено
с тотален сервиз (обслужване)на потребителите.
С оглед на така посочените положения, о
пределено може да се твърди, че новият подход, на производство и маркетиране на стоките, свързан с процесната организация,
налага на персонала вече да мисли и се съоб
разява с потребностите на “конкретния клиент” и да въплътява полезност (потребителна стойност, качество) не само по време нНовите условия на тотални и интензивни социално-икономически промени обективно налагат внасянето на съответни, на темповете и пара
метрите на нашето време, корекции в концепцията за организацията и управлението на производството и особено на производствения процес.
Ч
е
т
в
ъ
р
т
о
.

Б
и
з
н
е
с-процесът, както и под-процесите, имат точно очертани соб
ствени граници, т.е. начало и к
рай. Най
-важното, което трябва да се има предвид за
ця
л
о
с
т
н
и
я бизнес-процес на предприятието е, ч
е неговите граници (началото и краят)
п
о

п
ринцип лежат изв
ън

р
амките на
стопанската организация. Разбира се
някои отделни бизнес-процеси (напр. странични
д
ейности като “ширпотребът” в предприяти
ето) обаче се вместват в стопанската
организация.
За сравнени
е , границите

н
а

п
р
о
и
з
в
о
д
с
т
в
е
н
и
я

п
р
о
ц
ес, който е част от би
з
нес-процеса, са в рамките на предприятието (фирмата), т.е. той се явява и следва да се раз
глежда като вътрешен процес.
Очертаването на границите на бизнес-процесите, особено на онези, при които те не са достатъчно експлицитни, е свързано до голяма степен със субективната преценка на индивидите. Това е един от проблемите, който би могъл да даде
съществено отражение и да затрудни правилното определяне на броя, видовете и управлението на дейностите (работата), които са включени в него.
От казаното до тук следва логическият извод, че бизнес-процесът е “поток” от дейности, целенасочени към удовле
творяването на потреб
ностите на клиентите. Той е по-широко понятие от производствения процес, защото обхваща дейности , осъществявани извън предприятието ( напр.заявка или доставка на материали, реклама, дистрибуция и пр.). Някои от тези дейности могат
пък да бъдат цялостен бизнес-процес за контрагентите на фирмата. Това най-често е валидно, когато се ползват външни услуги. От края (изхода) си нататък обаче тези дейности се включват в бизнес-процеса на разглежданото предприятие.
Най-съществената част н
а бизнес-процеса на предприятието, както беше казано вече, е производствения процес. В рамките на стопанската организация двете категории много често се припокриват (напр. при кооперирани доставки на полуфабрикати, възли, агрегати), но това не винаги е в
алидно и задължително. Най-общо изложеното до тук може да бъде илюстрирано чрез схема № 1.

/ ТУК ФИГ. № 1 /


Представената условна схема най-общо очертава концепцията за бизнес-процеса в
предприятието. За постигане на по-голяма яснота в нея е посочено мястото на производствения процес и отделния вид дейност (работа). .
Очевидната разлика се свежда до факта, че “анатомията” на
бизнес-процеса е по-сложна от тази на производствения проце
с. Макар, че беше вече казано, тук отново акцентираме, че в потока от дейности, последни
ят се явява като най-съществени елемент на бизнес-процеса. Другите елементи са конкретнОчертаването на границите на бизнес-
процесите, особено на онези, при които те н
е са достатъчно експлицитни, е свързано до голяма степен със субективната преценка на индивидите. Това е един от проблемите, който би мо