Икономика и публичен сектор

Предговор

Учебникът “Икономика и публичен сектор” е предназначен за студентите от ОКС
„Бакалавър” от професионално направление “Администрация и управление”. Той има характер
на въвеждаща в икономическата теория учебна дисциплина. Равнището на изложение не
изисква предварителна икономическа подготовка, но наличието на такава е в помощ на
обучаваните.
Основната му цел е да даде фундаментални познания относно принципите на
функциониране на икономиката на микро- и макроравнище и на публичния сектор в частност.
Обект на изследване в курса са пазарните зависимости между търсенето и предлагането,
поведението на стопанските субекти в конкурентна и неконкурентна среда и връзките и
зависимостите между отделните сектори на макроикономическо равнище. Основн ата идея е,
че при съвременните условия, пазар и държава активно си взаимодействат при решаването на
основните икономически проблеми с цел повишаване на конкурентоспособността и посрещане
на глобалните предизвикателства.
Структурата на учебника е подчинена на логиката на процесите и явленията в стопанската
действителност: частният сектор и действащите в него микроединици се ръководят от принципа
за максимална изгода; пазарната среда е общественото пространство, в което те могат
успешно да реализират своите цели; държавата създава и следи за спазването на
нормативните изисквания за ефективност, коригира грешките на пазара, въздейства чрез
своите институции за поддържането на макроикономическа стабилност и устойчиво развитие.
След въведението в пазарната теория (първа и втора глава) се представят основни положения
на микроикономиката (от трета до шеста глава); следва изложение върху стандартната
макроикономическа теория (от седма до десета глава) и накрая се навлиза в икономиката на
публичния сектор (единадесета и дванадесета глава). Така се постига баланс между
икономическите знания за функционирането на частния сектор и тези за ролята и значението
на публичния сектор, представен от държавата, нейните институции и политически решения,
насочени към икономиката.
Основните икономически проблеми се разглеждат чрез теоретични и практически
ориентирани примери, за част от които се използват емпирични данни за българската
икономика. Това дава възможност за получаване на представа за макроикономическата среда,
в която функционират отделните стопански субекти и за придобиване на начални умения за
самостоятелен анализ. По този начин курсът развива системни и аналитични способности за
прилагане на натрупаните знания при вземане на икономически решения на микро - и
макроравнище. Като резултат от усвояването на учебното съдържание, обучаваните получават
базисни икономически знания, овладяват основния категориален апарат и инструментариум за

анализи в изучаваните впоследствие отраслови и функционални икономически дисциплини,
включително "Икономика на публичния сектор".
Авторът на учебника е преподавател по "Основи на икономическата теория",
"Микроикономика", "Макроикономика" и "Икономика на обществения сектор" от катедра
"Икономикс" при Университета за национално и световно стопа нство. Всички бележки и
препоръки от читателите ще бъдат приети с внимание и отразени в бъдещата работа по
подобряване на качеството на учебния материал.
Изказвам благодарност на рецензентите проф. д.ик.н. Стати Статев и проф. д-р Веселка
Павлова за конструктивните бележки и колегиалното отношение!
Първа глава - ВЪВЕДЕНИЕ В
ИКОНОМИКАТА

УЧЕБНИ ЦЕЛИ
След усвояване на материала в тази глава вие ще можете:
- да дефинирате предмета и обекта на икономическата теория;
- да формулирате основните икономически пробл еми, които се решават във всяка
стопанска система;
- да обхванете в единство методите, които се използват при изследване на стопанската
действителност;
- да разбирате и прилагате основните принципи на икономическото мислене;
- да навлезете в спецификата на използвания инструментариум при представяне на
връзките и зависимостите между икономическите явления и процеси.
1.1. ОБЕКТ, ПРЕДМЕТ И ФУНКЦИИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
Икономиката е онази сфера на обществения живот, в която се осъществява
производството, размяната, разпределението и потреблението на благата. Нейното развитие
има определящо значение за благосъстоянието и прогреса на една нация, за успешното ѝ
интегриране в световното стопанство и способността ѝ да посреща глобалните
предизвикателства. Въпросите за източниците и двигателите на това развитие, за начина, по
който най-ефективно могат да се решават възникващите икономически проблеми, стоят в
центъра на внимание на икономисти, политици, работещите в сферата на науката и

стопанската практика. Това са въпроси от ежедневната дейност на милиони хора, които
осигуряват средства за задоволяване на своите разнообразни потребности, като се трудят,
инвестират, предприемат стопански инициативи, организират и управляват различни по мащаб
дейности и процеси.
За да потребяват и възпроизвеждат живота си, хората трябва да произвеждат, а това
означава да използват рационално благата, с които разполагат. Благата са винаги
недостатъчни за задоволяване на развиващите се и усложняващите се потребности на хората.
Тази констатация важи за всички общества независимо от степента на тяхното икономическо
развитие. Дори и във високо развитите общества съществува бедност, безработица, инфлация,
замърсяване на околната среда, престъпност. В света на ограничените блага основният
проблем е как същите да се използват по най -рационален начин за задоволяване на
неограничените потребности. Именно с този основен въпрос се занимава икономическата
теория, като отчита редица предизвикателства от технологично, социално и политическо
естество, рискове, пред които са изправени съвременните общества както в регионален, така
и в глобален аспект.
Общата икономическа теория (икономикс) има за обект на изучаване явленията и
процесите, които протичат в икономиката като цяло и в нейните обособени структурни единици.
Тя е наука за избора на ефективен начин за използване на ограничените блага, така че да се
задоволят в максимално възможна степен неограничените потребности.
Поради широкия обхват на явленията и процесите, които се изследват от общата
икономическа теория, в нея се обособяват самостоятелни раздели:
Микроикономиката има за предмет принципите и механизмите на поведението на
индивидуалните икономически единици (главно фирми и домакинства) в пазарна среда с
определени конкурентни характеристики. Основният въпрос, на който се търси отговор, е как
всеки отделен стопански субект осъществява своя избор за използване на ограничените
ресурси с цел постигане на максимален икономически резултат. Съпътстващ въпрос, на който
се търси отговор, е дали чрез свободните механизми на пазарна координация се постига в
крайна сметка съгласуване на икономическите цели в името на общото благосъстояние и
необходимо ли е да се подпомогнат или ограничат същите чрез държавна намеса.
Макроикономиката изследва поведението на икономическата система в цялост, като за
целта обобщава, анализира и интерпретира показателите за макроикономическата
(агрегираната) стопанска активност. Основните въпроси тук са свързани с динамиката на
общественото производство, заетостта и безработицата, инфлацията, ефектите на фискалната
и паричната политика, на външните връзки на системата и други.

Международната икономика анализира взаимодействието на националните икономики,
ефектите от движението на стоки, услуги и капитали между тях, интеграционните процеси и
предизвикателствата пред устойчивото развитие на глобалната икономика.
Един от сравнително поновите дялове в икономическата теория е Икономика на публичния
сектор. Той се развива интензивно през 50-те години на миналия век, а в началото на
настоящия вече неизменно присъства в обучението на студентите от широк кръг икономически,
политически и управленски специалности във всички водещи университети в света. Обект на
този дял от икономическата теория е функционирането на публичния сектор, който трябва да
предложи обществени блага, които частният сектор не може да създаде поради липсата на
пазарни механизми за това. Публичните блага не се предлагат чрез пазара, но за тяхното
производство държавата акумулира ресурси чрез данъчно облагане. Държавата е главният
субект на отношения в публичния сектор и носи отговорността за ефективното разпределение
и използване на общите ресурси.
Независимо от това дали става дума за производство в частния, или в публичния сектор,
водещата концепция е тази за ограничеността на благата и необходимостта те да се използват
целесъобразно, рационално и ефективно. Частните и обществените структури следва да се
разглеждат в единство и взаимодействие, а не да се противопоставят. Много от дейностите,
които се осъществяват в публичния сектор, налагат коопериране с частната инициатива, а
ефективността на дейностите на индивидуалните стопански субекти зависи от изградения и
поддържан институционален ред от държавата.
Икономическата теория използва съвкупност от научни методи, чрез които наблюдава,
обобщава и прави изводи относно връзките и взаимозависимостите между икономическите
процеси и явления.
Чрез метода на научната абстракция от всички наблюдавани факти от стопанската
действителност се отделят тези, които са значими, и се изолират страничните,
второстепенните. Така става възможно да се открои основното, определящото същността на
дадено явление, както и онези фактори, които въздействат за неговата промяна в дадена
посока. Научната абстракция изисква задълбочени доказателства за достоверността на
издигнатите хипотези. Критерий за потвърждаването или отхвърлянето им е реалната
практика. Пример за приложението на този метод е извеждането на една от основните пазарни
категории – търсенето. Абстрахирайки се от определени фактори, които му влияят, и
извеждайки най-важния сред тях (равнището на цената на стоката), се достига до
дефинирането на самата категория като връзка и зависимост между търсените количества от
една стока при различни пазарни цени на същата.
Икономическата теория винаги търси подкрепа на твърденията чрез съчетаване на
логическия и историческия метод. Първият изисква непротивореч иво обвързване на
съжденията, последователно извеждане на закономерностите в поведението на стопанските

единици и системи. Вторият предполага да се търсят основания в историческите факти, които
са б