Стопанска история на България ( от 1878 г до Балканските войни )

ДЪРЖАВАТА И ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ
ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ПРЕЗ 1878 г. ДО БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
(1879-1912 г.) – В ТЪРСЕНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ПОЛИТИКА
Марко Димитров
1

УВОД
Българското княжество се появява на географската карта на Европа през последна-
та една трета на ХІХ в., отделяйки се от изостаналата икономически Османска им-
перия. Това е времето, когато в световното стопанство се развиват бурни процеси,
породени от революционните промени в техническата въоръженост на индустриал-
ното производство през ХІХ
в.
2
Една от задачите, които българите трябва да решат
в стремежа си да се присъединят към европейската общност, е да изградят модерна
икономика, основана на пазарни отношения, като това трябва да стане почти от
нищото, без никакво наследство от икономическата система, от която те се откъс-
ват през 1878 година. Позицията на
догонваща по-развитите страни в Европа и ос-
таналия свят, в която застава младата българска нация след Освобождението, в го-
ляма степен предопределя решаващото място на държавата в стопанския живот и
определящото значение на нейните действия за насоката и съдържанието на сто-
панското развитие на България.
Задачата на това изследване е
да се анализира общата стопанска политика на
българските правителства във времето от 1879 до 1912 г. и да се даде нова интерп-
ретация на мотивите за нейното провеждане и резултатите от нея, различна от съ-
ществуващата до този момент в историографията по стопанска история на Бълга-
рия. В изложението, наред с коментарите
за действията на управляващите в Бълга-
рия по отношение на отделните сектори на българското стопанство, са дадени и
възможни техни алтернативи, които, според автора, са по-адекватни на вътрешните
и международни условия в края на ХІХ и началото на ХХ век. Отбелязани са и ня-
кои разминавания между декларираните цели в
отделни аспекти на икономическата
политика и реалните резултати от действията за тяхното постигане.
В работата си по тази студия авторът е ползвал традиционните методи за исто-
рически изследвания (причинно-следствения метод, сравнителния анализ) при ана-

1
Марко Димитров е доктор по история, главен асистент в катедра "Политическа икономия",
секция "Стопанска история" в УНСС; сл. тел.: 81-95-692, e-mail – marco_dimitrov@abv.bg
2
От средата на ХVІІІ нататък, в един продължителен период от време до към началото на
Първата световна война, се извършва качествен прелом в развитието на науката и техника-
та, който оказва пряко и значително влияние върху развитието на производството, най-вече
на индустриалното производство. Тези радикални промени са известни
в историографията
като първа и втора индустриална революция. По този въпрос по-подробно, например, Вж:
An Economic History of Europe. From Expansion to Development. Edited by Antonio Di Vittorio.
Published in English byRoutledge, London and New York, 2006, p. 135-238.

Държавата и икономическото развитие на България... 133
лиза и интерпретацията на фактите. В по-голямата си част изложението почива на
интерпретация на публикувани вече изследвания за икономическата политика на
българската държава през разглеждания период и на анализ на наличните статисти-
чески данни за развитието на стопанството.
ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ В ОТНОШЕНИЕТО "ДЪРЖАВА – ИКОНОМИКА "
В РАЗВИТИТЕ СТРАНИ В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ в.
Отношението "държава-икономика" има своя история още от времето след големи-
те географски открития. Политиката на меркантилизма, която се налага в големите
европейски страни през тази епоха, е първата безцеремонна намеса на държавата в
обществено-икономическите отношения и налагане на нейната воля при формира-
нето на насоката на стопанското развитие на
отделните страни през периода ХVІ-
ХVІІІ в. (главно в развитите европейски държави – Англия, Испания, Франция и
Нидерландия)
3
. За целта на това изложение по-съществено е да се определи кога, защо
и как след тази епоха, в условията на напълно оформено пазарно стопанство, държава-
та отново налага себе си като решаващ фактор в икономическата сфера, този път не
само в развитите, а и в почти всички останали държави
в цивилизования свят.
Началото на процеса на възобновяване на пряката държавна намеса в икономи-
ката трябва да се търси от 70-те години на ХІХ в., когато в световното стопанство
(което тогава е преди всичко атлантическо и включва в себе си основните евро-
пейски държави, имащи брегове на Атлантическия океан, САЩ
и отчасти Герма-
ния) се разгръща т. нар. втора индустриална революция
4
. Бързото нарастване на
рентабилността на производството през втората половина на ХІХ в., вследствие на
масовото внедряване на технически изобретения и рационализации, влиза в остро
противоречие с ограничения като територия и покупателна сила световен пазар.
Това деформира механизма на либералното пазарно стопанство, оформило се през
първата половина на ХІХ в., и
променя ролята на държавата в икономическата сфе-
ра. Няма да бъде пресилено, ако се изкаже твърдението, че Първата световна война
започва с втората индустриална революция, само че в началото войната се води с
политически и икономически средства.
Колкото и да изглежда екзотично, това твърдение има своите основания, защото
техническият феномен "втора
индустриална революция" е с не по-малки икономи-
чески и социални последици за света от първата индустриална революция от втора-
та половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Увеличаването на мащабите на произ-

3
Като икономическа политика меркантилизмът изиграва положителна роля в епохата на
първоначално натрупване на капитал в големите европейски държави и с това дава своя
принос в създаването на класическото пазарно стопанство през ХІХ в.
4
Втората индустриална революция е време на бързо нарастване на производството, главно
индустриалното, вследствие на редица революционни технически изобретения и рациона-
лизации, както и нови начини на организация на производството. Тя е известна още и като
"технологична революция".

134 Марко Димитров
водството става с такива бързи темпове, че националните и световни пазари много
скоро се пренасищат и се създават значителни трудности в реализацията на стоки-
те. Израз на това е преживяната от началото на 70-те до към края на 90-те години
на ХІХ в. икономическа криза, известна като "Дългата депресия"
5
.
Като последица от тази депресия се появяват монополите. Същевременно, под
натиска на изменените икономически и социални условия, настъпва промяна в по-
ведението на държавата в стопанската сфера. Политиката на ненамеса се заменя от
протекционизъм с различни измерения и степен на интензивност в отделните дър-
жави и региони. Постепенно нарастващата опасност
от световен военен конфликт
през първото десетилетие на ХХ в. предопределя нарастването на ролята на държа-
вата в икономическата сфера. Необходимостта от засилване на въоръжаването и
подготовката за евентуални военни действия поставя нови задачи пред управлява-
щите в големите държави, които не могат да се решат без насочване и регулиране
на
икономическото развитие в посока на засилването на военната мощ на страните.
Още един феномен предопределя засилването на държавната намеса в икономи-
ческите и социалните отношения в началото на ХХ в. Индустриализацията на света
през ХІХ в. довежда до значителен ръст на работническата класа, която бързо става
съществена част от социалната
структура на обществото в развитите държави. Ло-
шите условия на труд и ниското заплащане довеждат до остри социални конфликти
през първата половина на ХІХ век. Естествено изглежда раждането на социализма
като теория и практика, който си поставя за цел защитата на интересите на работ-
ническото съсловие
6
. Освен с всичко друго, социализмът "инфектира" обществени-
те и икономическите отношения и с необходимостта от повече държавна активност
в тях. Остротата на противопоставянето между работниците и собствениците на
индустриални предприятия поражда нуждата от регулация на тези отношения. Пра-
вителствата в развитите европейски държави и САЩ, където в началото на ХХ
в. се
формира значителен слой от работници и се оформят остри социални конфликти, са
принудени да използват все по-често съществуващите механизми на държавната
машина и да създават нови такива чрез законодателството, за да решават все по-
изострящите се социални проблеми. В началото на ХХ в. могат да се забележат
първите
симптоми на появата на "социалната държава".Тази нова тенденция в об-
ществената роля на държавата, обаче, бързо е прекъсната от избухването на Първа-
та световна война.
В края на ХІХ и особено в началото на ХХ в. държавната намеса в икономиката,
там където тя е достатъчно значителна, за да се
забележи, най-общо се реализира
чрез законодателството (издаване на насърчителни или регулационни закони, нов

5
http://butnowyouknow.wordpress.com/those-who-fail-to-learn-from-history/history-of-economic-
downturns-in-the-us/ До избухването на световната икономическа криза през 1929 г., проз-
вището "Голямата депресия" се дава в литературата на тази криза. След това тя започва да
се нарича "Дългата депресия", защото определението "Голямата депресия" вече се използва
като определение на кризата от 30-те години на ХХ в.
6
През 30-те и 40-те години на ХІХ в. във Франция, Германия, Великобритания и други
части на Европа има остри социални сблъсъци. Малко по-късно се създават социалистичес-
ки партии и социалистически интернационал.

Държавата и икономическото развитие на България... 135
митнически режим и др.). Малко по-късно, по време на Първата световна война,
акцентът на държавната интервенция и контрол върху стопанството става институ-
ционален (създават се институции за военновременно регулиране на икономиката).
С това се прави нова голяма крачка напред в превръщането на официалната власт в
основен фактор и участник в
икономическото развитие на отделните страни и в
света като цяло.
Това са най-общо икономическите условия в света, когато третата по ред бъл-
гарска държава започва своето самостоятелно развитие. Крехката българска иконо-
мика попада в нова среда, в която трудно може да се адаптира, без решаващата ро-
ля на държавната
машина. До края на ХІХ в. световното стопанство се намира в
криза, едно от основните огнища на която е аграрният сектор, който е преоблада-
ващ в българското стопанство. От началото на ХХ в. конкуренцията на световния
пазар става особено остра. Протекционизмът, стигащ до измеренията на стопански
национализъм, е основна характерна черта
на икономическата политика на държа-
вите. Слабо кон