Болнична медицинска помощ. Потребности от болнична помощ.

Болнична медицинска помощ. Потребности от болнична помощ.
Видове болнични заведения, функции, структура, финансиране и
управление. (Тема 36)

Болницата: мисия, цел и статут в системата на здравеопазването:
Лечебно заведение, в което лекари, с помощта на други специалисти и помощен персонал
извършват всички или някои от следните дейности:
1. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в
условията на извънболничната помощ;
2. Родилна помощ;
3. Рехабилитация;
4. Диагностика и консултации, поискани от лекар или стоматолог от други лечебни заведения;
5. Медико-козметични услуги;
6. Клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действуващото в
страната законодателство;
7. Учебна и научна дейност;
Мисията на болницата е „осъществяяване на дейност, необходима за повишаване качествеото на
живота у хората чрез възстановяване на тяхното здраве, стабилизиране на еввнтуални негови
нарушения, ако те не могат да се отстранят в извънблнични условия или намаляват страданията на
заболели, при които медицинските интервенции могат да забавят развитието на болестта или да
облекчат нейното протичнае“.
Целта на болнцата „е произвеждането на услуги с медицинско и немедицинко съдържание
(лечебни, подкрепящи поддържащи състояните на болните), които съответстват на нейната
мисия“.
Видове болнични заведения


Според функциите и срока на лечение:
 Болници за активно лечение – предназначени за „лица с остри заболявания, травми,
изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични
условия и за оказване на родилна помощ и медико-козметични услуги“
 Болници за долекуване и продължително лечение – за „лица, нуждаещи се от
продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заболявания, изискващи
грижи и поддържане на задоволително телесно и психично състояние“
 Болници за рехабилитация – в тях се настаняват „лица, нуждаещи се от физикална
терапия, моторна и психическа рехабилитация, балнео, климато- и таласолечение“

Според специализацията си:
 Многопрофилни болници: „в които има най – малко четири отделения или клиники по
различни основни медицински специалности“.
 Специализирани болници: „в които има отделения или клиники по една основна
медицинска или стоматологична специалност или прозводни на основната“.

Според териториалния обхват и собствеността:
 Национални болнични заведения: при които собствеността на капитала се придобива
изцяло от държавата, а правата на собственик се упражняват от министъра на
здравеопазването;
 Районни болници: които се преобразуват в акционерни дружества, като собствеността на
капитала е 51% за държавата и 49% за общините от облстта (общините разпределят
помежду си акционерното участие пропорционално на тяхното население);
 Общински болници: които се преобразуват в ЕАД със 100% капиталово участие на
общината, а правата на собственост се упражняват от обинския съвет.
Функции:
1. Клинична помощ: диагностика, лечение и рехабилитация. Това е най – специфичната
функция на болницата, като всички останали са ориенитрани към поддържането и
подкрепата на получени от нея ефект.
2. Консултативна помощ: предназначена за външни пациенти, поискана от лекар или
стоматолог или от друго лечено заведение, Консултативната помощ е една от формите на
взаимодействие между болницата и други лечеебни заведения.
3. Промотивни функции – увеличаване, а ако това е невъзможн – стабилизиранена
капацитета от здраве на болния по време на неговия престоя или след изписването му от
болницата. Включва обучение на пациента и на неговото семейство или близки за режима
и поведението му с оглед закрепването о подобряването на неговото състояние.
4. Профилактични функции включчващи: първична профилактика – предпазването на
пациента от заболявания, свързани с пребиването му в болницата; вторична
профилактика, т.е. предпазване на пациента отусложнения на актуалното заболяване;
третична профилактика – стабилизиране на състоянието на пациента и предотвратяване на
рецидиви.
5. Социална функция: при постъпване – отчитане на роляата на оказаната до момента
медицинска помощ от семейния лекар, друго лечебно заведение, социалните служби и на
каквот се дължи неблагоприятния резултат. При лечението – подкрепа и развитие на
социално адаптивни елементи от поведение на пациента, спазване на неговите права; при
изписването – задължително уведомяване на близките и личния лекар, експертиза за
трудоспособността, подготовката за връщането на пациента към привичнаята му среда.
6. Квалификационна функция – непретанното повишаване компетентността на собствения
персонал, както и квалификацията на лекари, стоматолози, парамедицински и друг

персонал от други здравни заведения с отчитане значението на компетентността на
персонала за качеството на работа.
7. Икономическа функция – осигуряване на необходимите финансови ресурси за
собствената издръжка и развитие, логистика и управление на болничното стопанство. Като
пазарен субект болницата създава брутен вътрешен продукт.
Структура:
Структурата на болницата се състои от 4 основни функционално обособени блока
1. Консултативно-диагностичен, който включва:
 Приемно-консултативни кабинети
 Медико-диагностични и медико-технически лаборатории
 Отделения без легла или кабинети за функционална или образна диагностика
2. Стационарен , в който включва клиники и или отделения с легла, в съответствие с
профила на болницата;
3. Болнична аптека;
4. Административно-стопански блок;
Според вида и функциите си болницата може да има и други структури:
 Операционни зали;
 Патологоанатомично и съдебномедицинско отделение (без легла), задължителни
само за многопрофилните болници от областен, междуобластен и национален
обхват.
Финансиране:
Финансирането на болничните заведения може да се извърши на различен принцип:
 С постоянен бюджет на база разкритите болнични легла;
 За извършени дейности, които се оценяват на база диагностично-свързани групи“ (ДРГ),
„клинични пътеки“, брой пролежани леглодни;
 Пълно заплщане или кофинансиране от пациента.
У нас след въвеждането на Закона за здравно осигуряване финансирането на болниците се
основава на т.нар. „клинични пътеки“, за които болничните заведения сключват договор с
Районните здравноосигурителни каси, на базата на Националния рамков договор.
Клинична пътека: алгоритъм за цялостното поведение на мед. специалисти по отношение на
конкретно заболяване. Обхваща оптималния обем дейности за диагностика и лечение на дадено
заболяване.
Управление на болницата
Управленските органи се определят от търговско правиата форма на собственост:
 Общо събрание, което е върховният орган за управление
 Изпълнителен директор, главна медицинска сестра
 „Болнично настоятелство“ , въведено от ЗЛЗ, подпомага връзките и отношения на
болницата с обществеността.