Детска смъртност – видове, показатели, фактори

. Детска смъртност – видове, показатели, фактори. Тенденции в
България. Международни сравнения. (Тема 10)
Детска смъртност:
Така се отразява смъртността на децата до навършване на 1-годишна възраст. Тя има важно
значение, тъй като значително повишава смъртността от следващите възрастови групи и в много
голяма степен определя средната продължителност на предстоящия живот (СППЖ).
Видове, показатели, фактори:
Основни показатели за анализ на детската смъртност (ДС):
1. Общ коефициент за детска смъртност- измерва честотата на умирания на деца до 1-
годишна възраст на 1000 живородени деца.
Коефициент на детска смъртност = (брой починали деца от 0 до 1-годишна възраст за
дадена година и територия)(2/3 от живородени деца в същата година и територия +
1/3 от живородените деца през предходната година) х 1000
Скала за оценка на детската смъртност ( Много ниска под 10‰ ; Ниска 10 – 14,9 ‰ ; Средна 15 –
24,9 ‰ ; Висока 25 – 49.9 ‰ ; Много висока над 50 ‰)
2. Възрастово- специфични показатели за детска смъртност
Основни понятия:
 Перинатален период- от 22-та гестационна седмица до 7-я ден след раждането
Тя включва два компонента – мъртвораждаемост и ранна неонатална смъртност.
Перинатална ДС = (брой мъртвородени + починали до 6-я ден) / (брой родени деца за същата
година и територия) х 1000
- Високо информативен и избягва различията, които влагат в понятието
„живородено“ и „ мъртвородено“ дете в отделни страни.
- Дава информация за профилактичната работа с бременните и родилната помощ
- Причините за мъртвораждане и смърт в ранния неонатален период са близки.
 Неонатален период – от раждането до 28-я ден
- Ранен неонатален период ( 0 до 6 – я ден)
- Късен неонатален период (от 7 до 28 – я ден)
Неонатална ДС = (брой починали деца от 0 до 28 – я ден) / (брой живородени деца за същата
година и територия)х1000
Неонаталната детска смъртност се разделя на ранна ( включва умирания през първите 6 дни след
раждането) и късна неонатална (включва умирания от 7 до 28 ден)
 Постнеонатален - от 29 – я ден до края на първата година.
Постнеонатална ДС = (брой починали деца от 29-я ден до 1 год) / ( брой живородени деца за
същата година и територия – починали до 28 –я ден)х1000

 Вътреутробна смърт – до момента на пълното изтласкване от родовите пътища
независимо от възрастта.
3. Други специфични показатели на детската смъртност
 По местоживеене
 По образование на майките
 По паритет (поредност на раждането) и др.
4. СТРУКТУРНИ ПОКАЗАТЕЛИ:
 Структура на умрелите деца по периоди на умиране. При детска смъртност
относителния дял на неонатална смъртност е по – висок, докато при висока детска
смъртност относителният дял на постнеонаталната смъртност е по – висок
 И Структурата на умрелите деца по причини за смъртта. По – голямата част от
детската смъртност е свързана с респираторни и стомашно-чревни инфекции,
някои състояния, възникващи през перинаталния период, вродени малформации,
недоносеност. Превантивните здравни мерки като имунизации, кърмене,
управление на острите респираторни инфекции, използването на рехидратиращи
средства при стомашно-чревни състояния са ефективни преди всичко в
постнеонаталния период. Неонаталната смъртност може да се намали, като се
намалява броят на нискотегловните деца чрез по – добро хранене и пренатални
грижи за майката, минимизиране на родовите увреждания.

Тенденции на детската смъртност у нас и в света
Детската смъртност варира в твърде широки граници в различните страни и е силно повлияна от
социално – икономическите условия. Средно за света е 49.4‰ (Данни на ООН, 2006 г.), а общо
за ЕС (27) е 4.7‰ (Евростат,2006г)
Характеристика на ДС в България
1. Ниво. След краткотрайно повишение в първите години след прехода у нас през
последните години детската смъртност бележи тенденция за намаляване:
2. Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската
смъртност в страната тя продължава да е по – висока от тази в европейските държави
3. По – висока детска смъртност в селата
4. Все още висока постнеонатална детска смъртност
5. Водещи причини:
 Състояния на перинаталния период – 31%
 Вродени аномалии – 29%
 Болести на дихателната система – 20%
 Инфекциозни болести – 6%
 Травми и отравяния – 4%
 Други – 10%
Значение за нивото и структурата на детската смъртност у нас има след:
 Ниска култура и образование на родителите от определни етносоциални групи;

 Пропуски в медицинското наблюдение на бременнитеи децата в кърмаческия период;
 Рискови бременни и смейства – майки под 19г и над 35г, малък интервал между
ражданията и други.