Дидактически модел за приложение на ИКТ в образованието

Издание: бр. 4, 2015 г. [1]
Автор: Галя Кожухарова
Даниела Иванова
DOI: 10.15547/PF.2015.035
Публикувано в страницата на ДИПКУ Стара Загора (http://www.dipku­sz.net)
РЕЗЮМЕ
Глобализацията на света и бързото развитие на информационните и комуникационни технологии
поставя образователната система пред предизвикателството своевременно да търси и прилага
подходящи методи за приложението им в обучението.
Статията представя обобщен дидактически модели за прилагане на информационни и
комуникационни технологии в образованието. Основните структурни елементи на модела са
разгледани в технологичен, педагогически и организационен аспект.
Ключови думи: информационни и комуникационни технологии, дидактически обучение модел.

Бързоразвиващите се информационни и комуникационни технологии поставят пред образованието
множество проблеми, свързани с психолого – педагогическите и организационни аспекти на
приложението им. Актуалността на разглеждания проблем произтича от обществените потребности и
очаквания към образованието в условията на широкото навлизане на информационните и
комуникационни технологии /ИКТ/ в живота. Целта на настоящото изследване е да се очертае в
теоретико­приложен аспект развитието на информационните и комуникационни технологии в
образованието и на базата на съществуващите концепции да се предложи дидактически модел за
приложението им.

РАЗВИТИЕ НА ИКТ И МОДЕЛИТЕ ЗА ОБУЧЕНИЕ
Проследявайки развитието на ИКТ и съответните методи на обучение може да се отделят схематично
на пет етапа. Отделянето на етапите е направено на базата на развитието на иновациите, които са
повлияли и на развитието на образованието. (Фигура 1)

Фиг.1. Развитие на образователните технологии.
Първи етап ­ появата на алгоритми за програмирано обучение (50­те години на XX век). През този
период в световен мащаб започва разработването на система за алгоритмично програмирано
обучение, което дава началния тласък за развитието на иновации в подкрепа на образованието и
обучението. До този момент съществуват два модела на учебен процес: Модел "Учител­ученик" и
модел на групово обучение. Американският психолог Б. Скинер (B. Skinner), (Скинер, 1968)
разработва модел на основата на бихевиоризма в педагогиката и психологията за прилагане на
програми за усвояване на знания, чрез програми с линеен характер. Друг представител на
американската технология на програмираното обучение Норман Краудер (Norman Crowder)
разработва програми от разклонен характер. Този модел позволява индивидуализиране (адаптиране)
на обучението, както според индивидуалния темп на учениците, така и според сложността на учебния
материал. При грешка обучаемият получава възможност индивидуално да премине през друга връзка
на обучаващата програма. За развитието на методиката на програмираното обучение допринасят и
изследвания на учени като Беспалько и Никандоров, които формулират етапите, през които преминава
изработването на една обучаваща програма (по Тупаров & Дурева, 2008): Формулиране на целите на
обучението; Съставяне на тематичен план за изучаване на предмета; Подбиране и съставяне на
непрограмиран текст; Съставяне на тематичен план на кадрите с учебно съдържание; Създаване
матрица на програмата; Създаване на опитен образец на програмата; Разработване на уводни и
заключителни беседи и методически указания за преподавателя; Проверка и усъвършенстване на
програмата.
Втори етап ­ поява на автоматизирани технологии за подпомагане на образованието (60­те години на
XX век).
Появата на електронно­изчислителните машини, наречени „машини за учене“, доведе до бързото
развитие на компютърните технологии. Осъществява се търсене на системи за поддръжка, които
довеждат до втора вълна на иновациите в индустрията за подкрепа на образованието и обучението.
Най­известните са System PLATO (Programmed Logic for Automated Teaching Operations) ­ първата
програмируема логически система за автоматизирано обучение, която е резултат от съвместните
усилия на инженери, физици, психолози и учители от университета в Илинойс. За първи път се
предлага използване на система за обучение от различни потребители с различни привилегии –
студенти, преподаватели, автори на курс, системни администратори. В началото на 70­те години на
миналия век PLATO навлиза във втората си фаза на развитие с появата на големите компютри,

използващи графични терминали, с рекордна за времето си резолюция от 512 на 512 точки и
клавиатура. След няколко фази на развитие, в края на 70­те години системата се състояла от няколко
хиляди терминала и повече от дузина мейнфрейми, свързани чрез компютърна мрежа. Курсовете в
PLATO се разработвали с помощта на езика TUTOR, а много по­късно с Macromedia Authorware.
Счита се, че PLATO е първата авторска среда за разработка на компютърно базирани учебни
материали. Следваща автоматизирана система TICCIT (Time – Shared Interactive Computer Controlled
Information Television) ­ интерактивна компютърна информационна телевизионна система с
разпределение на времето е разработена от MITRE в края на 1960. В края на 60­те години се полагат
основите на информационното общество.
Проследявайки развитието на компютърно подпомогнато обучение в този период е редно да споменем
Сеймур Пейпърт (Seymour Papert). На основата на теорията на Пиаже той поставя детето в
стимулиращия микро свят на Logo, където то може да открие свободно света на математиката.
Трети етап ­ раждането на първите компютърни среди за обучение (70­те години на XX век).
Значителен скок в компютърно подпомогнатото обучение се осъществява със създаването на
компютърни среди за обучение. За това е способствало развитието на локални мрежи, които активно
започват да се използват в обучението. Възниква проблема със специалистите, които трябва да бъда т
едновременно в областите педагогика и компютърни науки. По този начин развитието на
интегративните области довежда до третата вълна от иновации и необходимост от нови умения на
учителите и изследователите. Основният проблем на дидактиката е отсъствието на педагогически
теории и модели на обучение с приложение на технологиите. Психолозите били принудени да
преразгледат своите виждания за възприятие, памет, въображение, да ги разгледат през призмата на
компютърната метафора на мозъка като устройство за обработка и съхранение на информация – това е
била когнитивната революция. Благодарение успеха на развитието на микроелектронната и
полупроводникова индустрия, през втората половина на 70­те години са определени процеси на
конвергенция на компютърните технологии и комуникация, интеграция на информационни и
комуникационни системи. Актуализира се задачата за създаване на програмни средства за обучение,
които могат да работят на всяка компютърна система, да бъдат мобилни, да заемат малки размери в
паметта и да са лесни за изучаване и използване.
Четвърти етап ­ цялостното развитие на компютърните технологии и появата на технологии за
дистанционно обучение (80­90­те години на XX век). През този етап е налице нарастваща
изчислителна мощност на компютрите и въвеждането на компютърни мрежи. Засилва се процеса по
създаване на компютърни обучителни технологии. Появата на Web технологиите и потребностите на
обществото доведе до бързото развитие на широк кръг от ИКТ в подкрепа на образованието и
обучението и по този начин да осигури нов тласък на революционните и интерактивни иновации. В
този период се реализират първите технологии за дистанционното обучение, на основата на Интернет,
започват проучвания за използването на мултимедията в дистанционно обучение. Появи се
концепцията за открито образование, като система за предоставяне на образователни услуги чрез
използване на наличната информационно­образователна среда, избрана от потребителя и адаптирани
към специфичните му нужди. Така през 90­те години активно се развиват двете направления на
обучение ­ компютърна технология и система за подпомагане управлението на учебния процес
(системи Learning Management Systems – LMS), по­късно известни като учебни платформи. С
развитието на хардуера и системния и приложния софтуер се развиват и образователните приложения
на компютърните технологии. Появяват се Hypercard, системите за хипермедия, системите за
компютърни презентации.
Една типична система за компютърно подпомагано обучение включва: проверка на способностите на
обучаемите с предварителен тест; представяне на образователния материал в навигационна форма;
осигуряване на повтарящи се упражнения за усъвършенстване знанията и уменията на обучаваните;
възможност за осигуряване на упражнения, базирани на игри, за да се засили развлекателния характер
на ученето; определяне на постиженията на обучаемите с пост­тест; „маршрутизиране“ на обучаемите
чрез серия от обучаващи програми; записване на резултатите и развитието на обучаемите. (Тупаров &
Дурева, 2008)
От края на 90­те години в електронното обучение се прилага социалният конструктивизъм.
Конструктивистите разглеждат сътрудничеството, когнитивизма и самостоятелната дейност на

учениците, като най­значимите елементи на познавателната дейност. Теорията на социалния
конструктивизъм е основата за LMS Moodle (Modular Object ­ Oriented Dynamic Learning Environment
­ Modular Object­Oriented Dynamic Learning Environment).
Пети етап ­ разработване на технологии за Web­базирано обучение и други технологии за обучение
(2000 г. XXI век).
С появата и бързото развитие на World Wide Web технологиите се разширяват възможностите за
предоставяне на електронни ресурси в Интернет. Това нововъведение променя възгледите за формите,
методите и съдържанието на образованието в условията на масовост и непрекъснатост. Web 2.0
технологиите доведоха до бързи процеси за привличане на специалисти (които не са програмисти по
специалност), които обновяват света на знанията и информацията, създаването на Wikipedia и други
подобни ресурси. Засилва се процеса на развитие на социалните мрежи.
Утвърдиха се позициите и на виртуалните "облачни" (разпределени) хранилища за данни ­ в най­
популярния модел на клауд компютинг SaaS (Software as a Service) ­ софтуер на външни сървъри на
разположение на потребителите под формата на интернет услуги. Освен средствата за разработване
на учебно съдържание се разработват инструменти за развитие и управление на процеса на системата,
нови технологии: мобилното обучение, e­learning, и други, както и на средства за подкрепа, например,
виртуални класни стаи с възможност за провеждане на уебинари (webinar от web­based seminar).
Редица учени разработват нови педагогически идеи и теории на учебни дейности (например,
конективизъм, парапедагогика и др.), независимо то концепцията на традиционната педагогика за
"хоризонтална" (децентрализирана) учебна дейност и взаимно обучение.
Разработване на уеб­технологи