Диуретици – класификация, клинично приложение

Тема №36: „Диуретици – класификация, клинично приложение”

Диуретиците увеличават обема на отделената за 24 часа урина, чрез пряко въздействие върху бъбреците. Те увеличават натриурезата, която по осмотичен път засилва и екскрецията на вода. Силата на диуретичния ефект – слаб, умерен или мощен, се определя от предизвиканата натриуреза. Диуретиците се различават по място и механизъм на действие.
Класификация:
Осмотични диуретици – Mannitol;
Карбоанхидразни инхибитори – Acetazolamide, Dorzolamide;
Бримкови диуретици – Furosemide, Torasemide;
Тиазидни производни – Hydrochlorthiazide, Chlorthiazide;
Нетиазидни производни – Chlorthalidone, Indapamide;
Калий-съхраняващи диуретици – Spironolactone, Eplerenone.

Клинично приложение. Основно показание за употреба на диуретици са отоците от различен произход (СН, ЧД цироза, мозъчен оток и др.). Някои диуретици се включват в комплексната терапия на заболявания, при които не се наблюдават отоци – артериална хипертония, отравяния, глаукома и др.
Бримковите диуретици и салидиуретиците имат антихипертензивен ефект. Те намаляват обема на циркулиращата кръв, увеличават капацитета на венозните съдове и намаляват преднатоварването.
Бримковите диуретици потискат инактивирането на вазодилатиращите простагландини, с което се увеличава реналния кръвоток. Индапамидът се прилага в субдиуретични дози като антихипертензивно средство. Води до намаляване на хипертрофията на лявата камера. Има мозъчнопротективни и ренопротективни ефекти. Много слабо влияе на метаболизма на въглехидрати и липиди. Показания за приложение на различните видове диуретици са:
1) Осмотични диуретици (Mannitol): мозъчен оток, повишен офталмотонус, остра бъбречна недостатъчност, при интоксикации за постигане на форсирана диуреза;
2) Бримкови диуретици (Furosemide): те са мощни. Използват се при остър белодробен оток, хипертензивна криза, хипертонична болест, при съпътстваща бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, съпровождана с БН; за форсирана диуреза при интоксикации; остра хиперкалциемия и нефротичен синдром;
3) Тиазиди и подобни (Hydrochlorothiazide): отоци от различен произход, хипертонична болест, хронична сърдечна недостатъчност, ХБН, бъбречно-каменна болест, инсипиден диабет. Indapamide – само за лечение на хипертонична болест;
4) Калий-съхраняващи диуретици (Spironolactone) – при ХБН, хронична СН при хипокалиемия, асцит при чернодробна цироза, първичен и вторичен хипералдостеронизъм;
5) Инхибитори на карбоанхидразата (Acetazolamide): прилагат се при глаукома орално, като потискат образуването на вътреочна течност и така намаляват вътреочното налягане. При височинна болест намаляват респираторната алкалоза и предотвратяват белодробния оток.
НЛР. 1) хипокалиемия – проявява се клинично с мускулна слабост, сърдечни аритмии (камерна тахиаритмия torsades de pointes), промени в ЕКГ (удължен QT интервал);
2) хиперкалиемия – при употреба на калий-съхраняващи диуретици. Проявява се клинично с парестезии, мускулна слабост, ГИ смущения – гадене, повръщане, диария, запек;
3) хипонатриемия – сухота на кожа и лигавици, понижаване на артериалното налягане, жажда, гадене, обща слабост (+ дехидратация);
4) хипомагнезиемия – повишена нервна възбудимост, мускулни спазми и парестезии, сърдечни аритмии.